Р Е Ш Е Н И Е 

гр. Сливен, 22.03.2019 г.

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  закрито заседание в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                                    В. АНГЕЛОВА

                                                                      мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева  в.гр. д.  N 152 по описа за 2019  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Чрез ЧСИ е постъпила жалба против постановление за възлагане и се движи по реда на гл. ХХХІХ, р-л І от ГПК.

Жалбата е подадена от длъжника по изп.д. № 20169150400184 на ЧСИ рег. № 915 и район на действие района на СлОС и с нея се атакува постановлението на ЧСИ от 27.02.2019г., с което е възложен на купувача Т.К.Й.недвижим имот с идент. № 67338.512.118.3.9, находящ се в *******Жалбоподателят заявява, че е нарушена процедурата по чл. 435 ал. 3 от ГПК, тъй като наддаването при публичната продан не е извършена надлежно, понеже в търга е участвало лице, което не отговаря на изискванията на чл. 185 ал. 1 б. „б“ от ЗЗД. Участничката В.Ч. е подставено лице на И.Ч., съдия на територията на окръжен съд – Сливен, в чийто район е извършена публичната продан.

Поради това жалбоподателя иска от съда да отмени като незаконосъобразно постановлението за възлагане.

В законовия срок е постъпило писмено възражение от взискателя, с което оспорва жалбата като неоснователна, развива съобржения за законосъобразност на постановлението за възлагане, издадено от ЧСИ след надлежно проведена публична продан. Моли съда да остави без уважение жалбата и да му присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Лицето, на което е възложен имотът, не е подало писмено възражение.

Подадено е и писмено възражение от едно от лицата, участвали в наддаването, на което не е възложен имотът, с което иска отхвърляне на жалбата като неоснователна и претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

ЧСИ е представил писмени мотиви, с които описва хронологически действията си и заявява, че жалбата е недопустима, евентуално - неоснователна, излага подробна аргументация в подкрепа на виждането си.

След като се запозна с изпълнителното дело, доводите на жалбоподателя, взискателя и обясненията на ЧСИ, съдът намира жалбата за неоснователна.

Обжалването на постановление за възлагане може да се основава само на ненадлежно извършено наддаване при публичната продан, или че имуществото не е възложено по най-високата предложена цена. В случая жалбоподателят твърди, че в наддаването е участвало лице, нямащо такова право и това го прави ненадлежно.

Изложените в жалбата доводи са неоснователни.

Разпоредбата на чл. 490 ал. 1 от ГПК очертава кръга от лица, които нямат право да наддават и в него по силата на препращането са включени и тези, посочени в нормата на чл. 185 от ЗЗД. Жалбоподателят не се позовава на недействителност на възлагането, доколкото имотът не е купен /както изисква чл. 490 ал. 2 от ГПК/ от лице без право на наддаване, а само на опорочаване на процедурата заради самото участие в нея на такова лице. Действително съдът приема при това положение, че жалбата е допустима, доколкото извършването на действия по наддаването от лице, което няма право да наддава, може да доведе до недопустим дисбаланс между предложенията и оттам – до възлагане, лишено от обективна основа.

По същество обаче релевираните оплаквания не намират опора в законовите норми.

Номинираната от длъжника-жалбоподател хипотеза касае участие чрез подставено лице на съдия в КРС. Действително едно от трите лица, заявили участие в търга, внесли задатък и подали валидни наддавателни предложения, е съпруга на съдия в районен съд Котел. Дори да се приеме, че то има качеството на подставено лице по смисъла на чл. 185 ал. 1 от ЗЗД, то забраната, заложена в б. „б“ на чл. 185 от ЗЗД, е лимитирана по обективните си предели на действие, в които конкретните лица не попадат. Тя обхваща предметно само „спорните права, които са подсъдни на съда, към който се числят или във ведомството, на който действат“ субектите, изброени в тази разпоредба.

Така, след като в случая се касае за имот, находящ се в град Сливен, а съдията, чиято съпруга е участвала в наддаването, е от състава на Котелски районен съд, то е видно, че няма териториално тъждество, което да активира забранителния механизъм. Перфидно и несподелимо е виждането на жалбоподателя, че „съдия Ч. е съдия на територията на Окръжен съд Сливен“ и това дисквалифицира него и съпругата му като надлежни участници в проданта, тъй като разширително тълкуване на изрична императивна правна норма е недопустимо и излиза извън целите, обслужвани от закона.

Правомощията на съдията в районен съд се простират само и единствено в района на действие на този съд, който е нормативно определен. Фактът, че този районен съд функционално попада в района на действие на съответната горестояща инстанция – окръжен съд, не разширява компетентността на първостепенния съдия в тези граници. След като спорното право с предмет процесния имот би било подсъдно единствено на този районен съд, в чиято юрисдикционна територия попада той, а именно – районен съд гр. Сливен, то запретата няма действие за други съдии или техни подставени лица, извън тези, в състава на СлРС, какъвто съдия Ч. не е.

С оглед изложеното ноастоящият съдебен състав счита, че жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважавана, тъй като не се установиха пороци на атакуваното постановление за възлагане, годни да предизвикат неговата отмяна.

С оглед изхода на процеса разноските следва да бъдат възложени на  жалбоподателя, като неговите остават за негова сметка, а той следва да заплати тези на взискателя в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

На лицето В.Ч., подало възражение против жалбата, разноски не следва да се присъждат, тъй като то не е надлежна страна в това производство. Вярно е, че разпоредбата на чл. 435 ал. 3 от ГПК дава право на жалба срещу постановлението за възлагане на всяко лице, внесло своевременно задатък, но това не го прави реципрочно ответник по такава жалба. Идеята е да се осигури възможността на всеки наддавач да атакува постановлението, ако счита, че той е следвало да бъде обявен за купувач, но когато то се обжалва от страна в изпълнителното производство – длъжник или взискател, правен интерес да се отбранява по нея, има само това лице, за което са възникнали права от това постановление и които се засягат посредством атакуването му – тоест – само обявеният за купувач наддавач.

В случая наддавачът, подал възражението, нито е купувачът,  нито е атакувал самостоятелно постановлението, и затова остава извън линията на създаденото правоотношение, което обуславя и правото на жалба и определя страните в производството по нея. Поради това на него не се дължат разноски за настоящото производство.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И   :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  жалба вх. № 9197 от 06.03.2019г. против действия на ЧСИ по изп.д. № 20169150400184 на ЧСИ рег. № 915 и район на действие района на СлОС, подадена от длъжника К.Я.К. против постановление на ЧСИ от 27.02.2019г., с което е възложен на купувача Т.К.Й.недвижим имот с идент. № 67338.512.118.3.9, находящ се в *****, като  НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

ОСЪЖДА К.Я.К. да заплати н а „Обединена Българска банка“ АД, гр. София направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

    

         ЧЛЕНОВЕ: