О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     N

 

гр. Сливен, 26.03.2019 г.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  закрито заседание в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                            МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                      мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря ………………., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.ч.гр.  д.  N 156 по описа за 2019  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Поизводството е образувано по частна жалба против разпореждане, с което е отказано освобождаване на ищеца от такси и разноски по делото и се движи по реда на 274 и сл. от ГПК.

Жалбоподателят заявява, че атакуваното разпореждане е неправилно. Заявява, че през последните 6 г. ЕТ не упражнява търговска дейност, той получава доходи като физическо лице под формата на месечна пенсия,  което следвало да се вземе предвид от РС, тъй като ЕТ, макар да е търговец, не е ЮЛ и след като по своята природа търговецът се отъждествява с имуществото на физическото лице, то разпоредбата на чл. 83 ал. 2 от ГПК следва да намира приложение спрямо него.

Предвид изложеното моли въззивния съд да отмени разпореждането на СлРС като неправилно и да уважи молбата му за освобождаване от заплащане на такси и разноски по делото.

Настоящият въззивен състав намира частната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 275 ал. 2 от ГПК, подадена в преклузивния едноседмичен срок от процесуално легитимиран субект имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първостепенен съд.

 Разгледана по същество същата е неоснователна, поради което следва да се остави без уважение.

Исковата молба е предявена от ЕТ „Елдан – Д.С.“*** и в нея е направено искане за освобождаване от внасяне на д.т. и разноски по производството с мотиви възраст, здравословно състояние, направени значителни разходи за процедура по проучване, организиране и реализиране на инвестиционно намерение и неразвиване на търговска дейност от страна на търговеца.

С атакуваното разпореждане първоинстанционният съд е отказал освобождаването на ищеца-частен жалбоподател от заплащане на държавни такси и разноски по делото, оставил е без движение исковата молба като нередовна и е указал в едноседмичен срок довнасяне на д.т. в размер на 900 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 83 ал.2 от ГПК съдът може да освободи от такси и разноски ищец, за когото е признал, че няма достатъчно средства да ги заплати, когато той е физическо лице. В случая ищец е ЕТ, който, макар да не е ЮЛ, е търговец и по принцип би следвало да е извън приложното поле на тази норма. Дори  да се приеме, че доколкото физическото лице – ЕТ отговаря с имуществото си за задълженията на търговеца, съдът следва да извърши преценка на обстоятелствата по т.т. 1-7 на чл. 83 ал. 2 от ГПК, в случая тя не води до заключение, че ищецът няма достатъчно средства да заплати таксите и разноските по делото.

Той е представил писмени доказателства, от които е видно, че получава пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 421, 76 лв. и притежава два броя недвижими имоти. Ищецът е на 83 г., има съпруга и три пълнолетни дъщери, през 2010г. е претърпял счупване на бедрената кост, има хроничен гастрит, хиперплазия на простатата, левокамерна недостатъчност. Общото му състояние е адекватно за възрастта му, няма данни да се нуждае от болнично лечение или да се прилага постоянно медикаментозно такова. Няма представени надлежни документи, че действително ЕТ не осъществява търговска дейност и не реализира доходи от нея, въпреки твърденията в тази насока. Едва с частната жалба са приложени удостоверение за декларирани данни от НАП-Сливен и справка за история на осигуряването като самоосигуряващо се лице, но по отношение на тези доказателства е настъпила преклузия, тъй като ищецът е могъл и е следвало да ги представи с молбата до първостепенния съд по чл. 83 от ГПК.

Поради това настоящият въззивен състав счита, че не е доказана обективна невъзможност на ищеца за понасяне на съдебноделоводните такси и разноски. Съпоставени по своята значимост, предвидените от правната норма фактори сочат, че предвид конкретното имуществено състояние на ищеца, той разполага със средства да заплати указаната съобразно заявената от него цена на иска държавна такса. Възрастта и здравословното му състояние не обуславят утежняване на имущественото му положение и не може да им бъде даден превес.

Ето защо частната жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено в обжалваната част. Частта, с която исковата молба се оставя без движение, не подлежи на инстанционен контрол, тъй като с това разпореждане нито се прегражда пътя за защита на страната, нито се постановява по спорния въпрос.

Направените от частния жалбоподател разноски остават в негова тежест.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

 

                                                О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба  вх.№ 5197/11.03.2019т. на ЕТ „Елдан – Д.С.“*** против разпореждане № 3854 от 05.03.2019г. по гр.д. № 145/19г. на СлРС, в частта, с която е отказано освобождаването му от заплащане на държавни такси и разноски по делото,  като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 3854 от 05.03.2019г. по гр.д. № 145/19г. на СлРС, в частта, с която е отказано освобождаването му от заплащане на държавни такси и разноски по делото.

 

 

Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ с частна касационна жалба в едноседмичен срок от връчването му.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: