О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

гр.Сливен, 27.03.2019г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:          МАРИЯ БЛЕЦОВА  

                                                            ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова въззивно ч.гр.д.№157 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:

 

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

         Образувано е по частна жалба, подадена от П.К.П. чрез пълномощника му адв. Л.Д. против Определение №476 от 15.02.2019г. на Сливенски районен съд, постановено по гр.д.№6414/2018г. по описа на съда, с което е върната искова молба вх.№24012/2018г. и е прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявената искова претенция.

Жалбоподателят счита, че определението е незаконосъобразно. Посочва, че насочването на иска срещу Община Сливен е обосновано с разпоредбите на ЗСПЗЗ и в частност разпоредбата на чл.25, ал.1 от закона. Счита, че в случая не може да се зачете конститутивното действие на Решение №451/28.06.1999г. на ОСЗ – Сливен, тъй като не може да се установи правоприемника на И.Д.С., на чийто наследници е възстановено правото на собственост върху процесните земеделски земи. Поради липсващите регистри за гражданско състояние, респ. на вписвания в тях, той не можел да се легитимира като наследник на С., респ. собственик по конститутивното решение, от което следвало, че земята придобивала статут на общинска собственост. Посочва, че неговият правен интерес се базира на твърдението за придобивно основание – частно правоприемство от неговия наследодател. Доказването на принадлежността на спорното право е въпрос по съществото на спора, доколкото установяването на собственическите права на ищеца ще изключат тези на ответната община, които можели в даден момент по силата на чл.25 от ЗСПЗЗ да й бъдат признати. С оглед изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

В законоустановения срок по делото е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна – Община Сливен чрез процесуалния представител по пълномощие адв. Д., който оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че районният съд е прекратил производството правилно и законосъобразно и моли въззивният съд да потвърди обжалвания акт. Изрично посочва, че в случая липсва правен спор от страна на Община Сливен по отношение собствеността на процесните земи, което е абсолютна предпоставка за предявяване на иска и обуславя липсата на правен интерес. Видно от изложеното в исковата молба, мотива за предявяване на иска е невъзможността на ищеца да докаже качеството си на наследник на И.С.пред нотариус с оглед съставянето на констативен нотариален акт, но явно не по реда на обстоятелствена проверка, за която е следвало да се снабди с молба-декларация от общината. В случай, че ищецът беше поискал такава от Община Сливен, е щял да получи отговор, че имотите не са общинска собственост. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

От фактическа страна се установява следното:

Сливенският районен съд е сезиран с искова молба, с която е предявен от П.К.П. чрез пълномощник адв. Д. *** положителен установителен иск за собственост на 6 броя земеделски земи, находящи се в землището на с.Драгоданово, общ.Сливен, подробно описани, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК. Изложените в исковата молба твърдения, най-общо се изразяват в следното:  Процесните земи са възстановени с надлежно Решение №451/28.06.1999г. на ОСЗ – Сливен на наследниците на И.Д.С., въз основа на заявление, подадено от бащата на ищеца К.П.К. /К.И.Д./, починал на 23.09.1996г. За издаването на констативен нотариален акт било поискано удостоверение за наследници на И.Д.С., но с такова ищецът не могъл да се снабди, поради  липса на семейни регистри в Кметството на с.Драгоданово от преди 1944г. Ищецът е посочил, че баща му К.К. е бил осиновен от Иван Дачев при непълно осиновяване, но документи за това нямал. Ищецът посочва, че предявява иск за собственост на въпросните земи срещу Община Сливен, предвид разпоредбата на чл.25 от ЗСПЗЗ, според която земеделската земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или държавата, е общинска собственост. Поради това приема, че за него съществува спор за собственост и правен интерес от предявяване на иска са собственост, основан на наследствено правоприемство. Алтернативо /в действителност при условията на евентуалност/ са наведени твърдения за наличие на оригинерно придобивно основание – придобивна давност по отношение на баща му К.К., което право е преминало по силата на наследственото правоприемство у него.

При изпълнение на процедурата по чл.131 от ГПК, по делото в СлРС е постъпил отговор на исковата молба от ответната страна Община Сливен, която прави възражение за недопустимост на иска, поради липса на правен интерес, свързан с липсата на спор. Заявява, че Община Сливен никога не е претендирала да е собственик на процесните имоти, нито е владяла същите, като спор по тези въпроси между ищеца и общината никога не е имало и тя не е дала повод за завеждане на иска.

Във връзка с отговора и възраженията в него, ищецът е депозирал становище, с което мотивира отново правния си интерес от предявяване на иска против Община Сливен отново с разпоредбата на чл.25 от ЗСПЗЗ. Посочва, че правният му интерес произтича от възможността да придобие право на собственост ако отрече в настоящия процес правото на Община Сливен, произтичащо от закона.

С обжалваното Определение №476/15.02.2019г. по гр.д.№6414/2018г., Сливенски районен съд е приел, че процесните имоти не са общинска собственост по смисъла на чл.25 от ЗСПЗЗ и ответната община не е предявявала никакви претенции относно правото на собственост върху тях, поради което за ищеца липсва правен интерес от предявяване на установителни искове срещу общината. Въз основа на тези мотиви районният съд е върнал исковата молба, поради недопустимост на исковата претенция и е прекратил производството по делото.

 Препис от определението е връчено на страните, като ищеца е получил преписа на 19.02.2019г. Частната жалба против него е подадена на 25.02.2019г.

Съдът намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от лице, имащо интерес от обжалването и в законоустановения срок.

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да съществува в полза на определено лице право на иск, трябва да са налице условията, при които то възниква и се прикрепва към определено лице, като същевременно трябва да не са настъпили условията, при които то се погасява. За да възникне спрямо съда право на иск в полза на определено лице е нужно да е възникнал между правоспособни лица граждански спор, подведомствен на съда. Наличността на граждански спор поражда нужда, а следователно и интерес от искова защита. Няма ли правен спор, няма нужда и интерес от защита, липсва и право на иск, поради което първата абсолютна предпоставка, за да възникне правото на иск е наличието на интерес от търсената с иска защита. В случая, при настоящия положителен установителен иск за собственост върху процесните имоти, правният интерес е и изрично посочен като изискване в разпоредбата на чл.124, ал.1 от ГПК и за него съдът следи служебно.

За да съществува интерес от предявения в случая положителен установителен иск, е достатъчно да се оспорва претендираното от ищеца право, тъй като тогава се поражда нуждата от защита чрез предявяване на иска, тъй като се смущава нормалното упражняване на правата на ищеца.

Интересът от установителния иск определя и надлежния ответник. Искът трябва да бъде насочен срещу лицето, чието неоснователно оспорване е предизвикало правния спор и с това – нуждата от защита.

В тази насока са категорично и задължителните указания, дадени с цитираното от самия въззивник ТР №8/2012г. от 27.11.2013г. по тълк.д.№8/2012г. на ОСГТК на ВКС. В решението изрично е посочено, че преценката на съда относно допустимостта на установителния иск зависи не от вида на спорното право, а от степента на засягането, което състоянието на спора предизвиква в правната сфера на ищеца. От установителен иск за собственост или друго вещно право ще е налице правен интерес, когато конкретното засягане на правната сфера на ищеца изисква защита чрез установяване на правото със сила на пресъдено нещо. Правен интерес от предявяване на установителен иск има и владеещият собственик, когато страните спорят за пространствените предели на правото на собственост. Допустим е и установителен иск от съсобственик срещу владеещите имота ответници. Правен интерес е налице и когато съсобствениците спорят за обема на притежаваните права върху общата вещ.

В случая, видно от изложените в исковата молба твърдения и от уточненията в тази връзка, направени от ищеца със становището му по отговора на исковата молба от 01.02.2019г., не се установява по никакъв начин да е налице спор относно правото на собственост на ищеца от страна на Община Сливен. Спор не е налице нито в рамките на производството /макар и на този начален етап от развитието му/, нито и извънсъдебно, предхождащо предявяването на иска. Ищецът не е направил дори и твърдение за наличие на оспорване на правата му от страна на Община Сливен, нито твърдение, че тя е заявила някакви права върху имота. Ищецът се позовава единствено и само на съществуващата законова разпоредба – чл.25 от ЗСПЗЗ, която обаче, видно от ангажираните от самия него доказателства, категорично не е налице. Абсурдно е позоваването на едно хипотетично позоваване на тази разпоредба от страна на общината, което е само негово предположение, неподкрепено по никакъв начин с какъвто и да е факт и доказателство, а почива на базата на предположения и опасения. Категорично е установено, че процесните земи са реституирани на наследниците на И.Д.С. с надлежен акт на компетентния административен орган /ОСЗ – Сливен/ при провеждане на административната процедура по реда на ЗСПЗЗ. Следователно не се касае за земи, които не са притежание нито на граждани /възстановени са именно на такива/, нито на юридически лица или държавата, за да се приеме, че са такива по чл.25 от ЗСПЗЗ и са общинска собственост. Категорично, Община Сливен няма никакви претенции спрямо тях, нито спрямо пространствените им предели, за да е налице правен интерес от предявяване на настоящия ПУИ спрямо нея.

Невъзможността, респ. трудностите на ищеца да установи качеството си на наследник на лицето Иван С., във връзка със снабдяване на документи за родствени връзки и съответно снабдяване с констативен нотариален акт за собственост на основание наследяване, не водят по никакъв начин до наличието на правен спор с ответната Община Сливен по отношение на собствеността на земите, спрямо които тя няма никакви заявени претенции, респ. не обуславят наличие на правен интерес от предявяване на иска спрямо общината. С предявяване на иска спрямо Община Сливен, ищецът не може да постигне целите си по установяване качеството си на наследник на И.С.и установяване на твърдяното наследствено правоприемство, тъй като силата на присъдено нещо се разпростира само спрямо страните по делото, а в случая от страна на този ответник не е налице абсолютно никакъв спор по отношение правото на собственост върху процесните земи и липсват, каквито и да са негови претенции спрямо тях.

С оглед изложеното, въззивният състав споделя напълно извода на първоинстанционния съд за липса на правен интерес от предявяване на иска спрямо Община Сливен, а той е абсолютна процесуална предпоставка за надлежното възникване на правото на иск, за която съдът следи служебно.

 

Поради това, съдът намира, че районният съд правилно и законосъобразно е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото. С оглед на това частната жалба се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

С отговора на частната жалба, Община Сливен е направила претенция за присъждане на разноски, но видно от представените доказателства за извършването им и списъка на разноските, се касае единствено за разноските в първоинстанционното производство пред СлРС, по отношение на които е компетентен да се произнесе по реда на чл.248 от ГПК именно СлРС. Поради това отговора на частната жалба, съдържащ искането за присъждане на разноски в производството пред СлРС следва да се изпрати на СлРС за разглеждане и произнасяне по компетентност.

Община Сливен не е доказала разноски, направени в производството по частната жалба пред СлОС, поради които такива не следва да й се присъждат за настоящото въззивно частно производство.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от П.К.П. с ЕГН ********** *** чрез пълномощника адв. Л.Д. *** частна жалба против Определение №476/15.02.2019г. по гр.д.№6414/2018г. по описа на Сливенски районен съд, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

ИЗПРАЩА отговора на частната жалба, подаден от Община Сливен, ведно с приложенията към него на Сливенски районен съд за произнасяне по искането, съдържащо се в него, за присъждане на направените по гр.д.№6414/2018г. по описа на СлРС разноски.

 

 

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на страните при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                              

                                                                                            2.