О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

гр.Сливен, 28.03.2019г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

           

Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:           МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ:  СТЕФКА МИХАЙЛОВА

мл.с. С. АЛЕКСИЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова въззивно ч.гр.д.№162 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:

 

 

            Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, във вр. с чл.248 от ГПК.

          Образувано е по частна жалба, подадена от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр.София чрез ст.юриск. П.С. против Определение №425 от 12.02.2019г. на Сливенски районен съд, постановено по гр.д.№3529/2018г. по описа на същия съд, с което е отхвърлено като неоснователно искането на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр.София за изменение на постановеното по делото решение в частта относно разноските за адвокатско възнаграждение на ищцата С.И. чрез намаляването им от 700лв. на 363лв.

Жалбоподателят заявява, че обжалваното определение е неправилно. Счита, че присъдените с решението разноски на ищцата в размер на 700лв. са неправилно определени и значително завишени. Намира искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по иска за прогласяване нищожност на спогодбата за неоснователно. Посочва, че главният иск е за заплащане на обезщетение за извънреден труд и ако липсва той, иска за прогласяване нищожност на спогодбата ставал безпредметен. Въпросът с нищожността на спогодбата бил свързан с главния иск, поради което следвало да се присъдят разноски за главния иск. Посочва, че материалния интерес е в общ размер от 1900,50лв., при който минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 363лв. Присъденото от районния съд възнаграждение от 700лв. било почти двойно и не отговаряло на фактическата и правна сложност на делото. Счита, че размерът на адвокатското възнаграждение в случая следва да е съобразен единствено с размера на претендираното обезщетение. С оглед изложеното моли съда да отмени обжалваното определение и да постанови ново, с което да намали присъдените в полза на ищеца разноски до минимален размер.

Препис от частната жалба е връчен редовно на другата страна – С.А.И., която в законоустановения срок е подала отговор, с който намира частната жалба за неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Посочва, че се касае за три предявени иска, като по всеки от тях се дължи адвокатско възнаграждение.

            От фактическа страна се установява следното:

Производството по гр.д.№3529/2018г. по описа на СлРС е било образувано въз основа на исковата молба, подадена от С.А.И. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр.София, с която са предявени при условията на обективно съединяване искове, както следва: иск за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 1700,48лв. за периода от 01.06.2015г. до 31.03.2018г. /с оглед допуснато от районния съд изменение с протоколно определение от проведено на 21.11.2018г. открито съдебно заседание/ с правно основание чл.187, ал.5, т.2, вр. ал.6 от ЗМВР, вр. с чл.19, ал.2 от ЗИНЗС, ведно със законната лихва при забава, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата;  акцесорен иск за заплащане на мораторна лихва върху главницата за възнаграждение за извънреден труд, считано от изискуемостта до подаване на исковата молба в размер на 204,02лв. /с оглед допуснатото изменение на иска/ с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД; иск за прогласяване нищожност на Спогодба №863/17.11.2016г., сключена между нея и ГДИН, като противоречаща на закона и добрите нрави, с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД.

В проведеното на 21.11.2018г. открито съдебно заседание процесуалният представител на ищцата – адв.П. е представил договор за правна защита и съдействие и списък на разноските, съгласно които договореното и платено в брой адвокатско възнаграждение по отделните искове е както следва: 500лв. общо по исковете заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд и на обезщетение за забавено изпълнение на тази претенция и 400лв. по иска за прогласяване нищожността на споразумението.

В същото о.с.з., в което е даден ход на устните състезания, процесуалният представител на ответната ГДИН – юриск. С. е направила своевременно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на адв.П. и искане за неговото редуциране на основание чл.78, ал.5 от ГПК.

С Решение №1480/20.12.2018г. по гр.д.№3529/2018г. на СлРС са уважени изцяло предявените от С.А.И. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр.София искове. Във връзка с направеното възражение по чл.78, ал.5 от ГПК районният съдия в мотивите на решението е посочил, че ще присъди на ищеца направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение вместо в претендирания размер от 900лв., в размер на 700лв.

Решението е връчено на ГДИН на 02.01.2019г., като на 16.01.2019г. същата е подала молба по чл.248 от ГПК с искане за изменение на решението в частта относно разноските, като присъдените на ищцата разноски за адвокатско възнаграждение бъдат намалени до минималния размер от 363лв.

С обжалваното Определение №425 от 12.02.2019г. по гр.д.№3529/2018г.,  СлРС е оставил молбата без уважение, като е посочил, че е съобразил предявяването на три иска, тяхната цена и е намалил възнаграждението от 900лв. на 700лв.

Определението е връчено на ГД“ИН“ на 14.02.2019г. Частната жалба против него е подадена на 21.02.2019г.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Съдът намира частната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването и в законово определения срок.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

            Въззивният съд СПОДЕЛЯ НАПЪЛНО съображенията, изложени от първоинстанционния съд в обжалваното определение относно неоснователността на молбата за изменение на решението в частта относно присъдените разноски за адвокатско възнаграждение на ищцата.

Районният съд, с постановеното по делото решение, е присъдил на ищцата, чийто искове са изцяло уважени, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700лв. при претендиран такъв от 900лв., като е уважил направеното от пълномощника на ответната ГДИН възражение по чл.78, ал.5 от ГПК. Районният съд се е съобразил изцяло с факта, че са предявени три иска, от които само един е акцесорен /за мораторна лихва/. Следва да се отбележи, че съдът е определил адвокатското възнаграждение за първите два иска - за заплащане на възнаграждение за извънреден труд и обезщетение за забава, като е имал предвид общия им материален интерес, без да определя възнаграждение за всеки поотделно, което процедиране се споделя от въззивния съд, с оглед акцесорния характер на претенцията по чл.86 от ЗЗД и липсата на правни и фактически трудности във връзка с установяването и доказването й. Прилагайки разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2014г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималния размер на адвокатския хонорар за тез два иска възлиза на сумата от 363,28лв. Въззивният съд споделя процедирането на първоинстанционния съд за присъждане на възнаграждение по тези претенции в размер на 400лв., доближаващо се почти максимално до минималния размер по Наредбата.

Следва да се отчете, че в производството е предявен и съответно надлежно разгледан и уважен и трети иск по чл.26, ал.1 от ЗЗД, като съдът не споделя вижданията на жалбоподателя ГДИН, че той е обусловен от главния иск за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд и неговата основателност произтича от основателността на иска по чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР, поради което не се дължи възнаграждение за него. Напротив, въззивният състав намира за правилно точно обратното положение, а именно основателността на исковата претенция за присъждане на възнаграждение за положен извънреден труд за процесния период следва и е обусловена именно от основателността и уважаването на иска за прогласяване нищожността на въпросната спогодба. Безспорно иска по чл.26 от ЗЗД е преюдициален спрямо иска за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд. Тъй като се касае за отделен иск, по който са положени пред първата инстанция безспорно фактически и правни усилия от страна на пълномощника на ищцата за доказването му, то съгласно разпоредбата на чл.2, ал.5 от Наредба №1/2014г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за този иск категорично се дължи заплащане на адвокатско възнаграждение. Тъй като иска е оценяем /чл.69, ал.1, т.4 от ГПК/, то съгласно правилото на чл.7, ал.1, т.1 от Наредбата, минималния размер на адвокатското възнаграждение за него възлиза на сумата от 300лв., точно в какъвто размер е определена от първоинстанционния съд.

            С оглед гореизложеното, молбата на ответната ГДИН по чл.248 от ГПК се явява неоснователна и следва да се остави без уважение, тъй като със съдебното решение СлРС е редуцирал правилно и законосъобразно претендирания размер на разноските, сторени от ищцата за адвокатско възнаграждение.

Поради това, въззивният съд намира, че обжалвания съдебен акт не страда от посочените в жалбата пороци. Частната жалба се явява неоснователна и като такава следва да се устави без уважение.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр.София против Определение №425 от 12.02.2019г. по гр.д. №3529/2018г. на Сливенски районен съд, с което е оставено без уважение искането й за изменение на постановеното по делото Решение №1480/20.12.2018г. в частта за присъдените на ищцата С.И. разноски за адвокатско възнаграждение, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                   2.