О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

гр.Сливен, 29.03.2019г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

          Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

             ЧЛЕНОВЕ:МАРТИН САНДУЛОВ                                                 СТЕФКА МИХАЙЛОВА

   като разгледа докладваното от съдия М. Сандулов въззивно гр.д.№ 166 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:

         

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, във вр. с чл.248 от ГПК.

          Образувано е по частна жалба, подадена от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр.София чрез ст.юриск. П.С. против Определение №355 от 05.02.2019г. на Сливенски районен съд, постановено по гр.д.№3331/2018г. по описа на същия съд, с което е отхвърлено като неоснователно искането на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр.София за изменение на постановеното по делото решение в частта относно разноските за адвокатско възнаграждение на ищцата чрез намаляването им от 700лв. на 332,77 лв.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е неправилно. Счита, че присъдените с решението разноски на ищцата в размер на 700лв. са неправилно определени и значително завишени. Намира искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по иска за прогласяване нищожност на спогодбата за неоснователно. Посочва, че главният иск е за заплащане на обезщетение за извънреден труд и ако липсва той, иска за прогласяване нищожност на спогодбата ставал безпредметен. Въпросът с нищожността на спогодбата бил свързан с главния иск, поради което следвало да се присъдят разноски за главния иск. Посочва, че материалния интерес е в общ размер от  1468,21лв., при който минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 332лв. Присъденото от районния съд възнаграждение от 700лв. било почти двойно и не отговаряло на фактическата и правна сложност на делото. Конкретният правен спор се отличава с ниска по степен правна и фактическа сложност, тъй като подобни казуси многократно са обсъждани и решавани от съдилищата. Между същите страни протичат няколко производства, което обосновава ниската фактическа сложност. Така възнаграждението следва да бъде съобразено единствено с размера на претендираното обезщетение.

Постъпил е писмен отговор на частната жалба, в който се поддържа, че частната жалба е неоснователна и се иска съда да я остави без уважение. Посочва, че се касае за три предявени иска, като по всеки от тях се дължи адвокатско възнаграждение. Пълномощникът на страната се почувствал засегнат от предпоследния абзац на жалбата.

Настоящият състав намира следното:

Производството по гр.д.№3331/2018г. по описа на СлРС е било образувано въз основа на исковата молба, подадена от Г.Г.С. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр.София, с която са предявени при условията на обективно съединяване искове, както следва: иск за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 1321,01лв. за периода от 01.06.2015г. до 31.05.2018г. /с оглед допуснато от районния съд изменение/с правно основание чл.187, ал.5, т.2, вр. ал.6 от ЗМВР, ведно със законната лихва при забава и иск за прогласяване на нищожен на договор за спогодба от 16.11.2016г., сключен между нея и ГДИН, като противоречащ на закона с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД.

Районният съд, с постановеното по делото решение, е присъдил на ищцата, чийто искове са изцяло уважени, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700лв. при претендиран такъв от 1000лв., като е уважил направеното от пълномощника на ответната ГДИН възражение по чл.78, ал.5 от ГПК. Районният съд се е съобразил изцяло с факта, че са предявени три иска, от които само един е акцесорен /за мораторна лихва/. Следва да се отчете, че в производството е предявен и съответно надлежно разгледан и уважен и  иск по чл.26, ал.1 от ЗЗД, като съдът не споделя становището на жалбоподателя ГДИН, че той е обусловен от главния иск за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд и неговата основателност произтича от основателността на иска по чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР, поради което не се дължи възнаграждение за него. Напротив, въззивният състав намира за правилно точно обратното положение, а именно основателността на исковата претенция за присъждане на възнаграждение за положен извънреден труд за процесния период следва и е обусловена именно от основателността и уважаването на иска за прогласяване нищожността на въпросната спогодба. Безспорно иска по чл.26 от ЗЗД е преюдициален спрямо иска за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд. Тъй като се касае за отделен иск, по който са положени пред първата инстанция безспорно фактически и правни усилия от страна на пълномощника на ищцата за доказването му, то съгласно разпоредбата на чл.2, ал.5 от Наредба №1/2014г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за този иск категорично се дължи заплащане на адвокатско възнаграждение. Тъй като иска е оценяем /чл.69, ал.1, т.4 от ГПК/, то съгласно правилото на чл.7, ал.1, т.1 от Наредбата, минималния размер на адвокатското възнаграждение за него възлиза на сумата от 300лв.

          С оглед гореизложеното, молбата се явява неоснователна и следва да се остави без уважение, тъй като със съдебното решение СлРС е редуцирал правилно и законосъобразно претендирания размер на разноските, сторени от ищцата за адвокатско възнаграждение.

 

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр.София против Определение №355 от 05.02.2019г. по гр.д. №3331/2018г. на Сливенски районен съд, с което е оставено без уважение искането й за изменение на постановеното по делото Решение №1484/20.12.2018г. в частта за присъдените на ищцата разноски за адвокатско възнаграждение, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ: