О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     N

 

гр. Сливен, 03.04.2019 год.

 

В      И   М   Е   Т   О      Н   А      Н   А   Р   О   Д   А

 

СЛИВЕНСКИЯТ  окръжен  съд,   гражданско отделение, в  закрито заседание в състав:          

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                       Мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

като разгледа докладваното от  М. Сандулов  гр. д. N 175  по описа за 2019  год., за да се произнесе, съобрази следното:

      

       Производството е по частна жалба от „Водоснабдяване и канализация Сливен“ ООД, със седалище и адрес на управление *********ЕИК 829053806 представлявано от управителя С.Р., подадена чрез процесуалния представител по пълномощие юриск. М. В., срещу твърдени незаконосъобразни действия на ДСИ – налагане на запор на банкова сметка *** № 20192230400043 по описа на ДСИ при РС – Сливен. В частната жалба се излагат съображения за това, че след получаването на покана за доброволно изпълнение по изпълнителното дело длъжникът “В и К Сливен“ е депозирал заявление ведно с приложени към заявлението писмени доказателства, с което е уведомил ДСИ за редуциране на размера на дълга с извършено прихващане и доплащане чрез пощенски запис към взискателя, като тези действия са били извършени преди образуване на изпълнителното дело. ДСИ не се е произнесъл по заявлението, а е наложил запор на банковата сметка на дружеството, от което принудително е изтеглил сума за погасяване на задължението. Така ДСИ не е изпълнил задължението си да уведоми длъжника за изпълнението, за да бъдат предприети действия от длъжника по обжалване на наложения запор на банкова сметка. ***ване на действията на ДСИ.

       С писмени мотиви ДСИ изразява становище, че подадена от длъжника жалба е процесуално недопустима. Твърди, че се е произнесъл по подаденото заявление за прихващане, като е приел, че не настъпил ефекта на компенсацията.

Настоящият състав след като се запозна със жалбата и делото я намира за процесуално недопустима, поради следните съображения: В ГПК – чл. 435 ал. 2 изрично са изброени хипотезите, при които длъжникът може да обжалва съответните действия на съдебния изпълнител. Сред тези хипотези не попада обжалването на наложен от съдебния изпълнител запор. Такова е и становището на ВКС, изразено в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, според което запорът и възбраната, като изпълнителни действия не подлежат на обжалване. На обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество.

        Само за пълнота и с оглед на наведените в частната жалба доводи, следва да се посочи, че съдебният изпълнител, като орган на принудително изпълнение, на когото  държавата е делегирала публична функция да извършва принудително събиране на частни притезания /чл. 2 от ЗЧСИ, чл. 264, ал. 2 ЗСВ/ може да упражнява този прерогатив единствено и само чрез изпълнителните способи, предвидени в ГПК. Законът не му е предоставил компетентност да извършва или да констатира осъществяването на прихващане, поради което съдебното разбиране за наличие на такова правомощие не намира опора в законодателството. В рамките на  изпълнителния процес, органът по принудително изпълнение може да предприема само изрично посочените в ГПК способи за удовлетворяване на парични вземания, като осребрява различните имуществени права на длъжника чрез начините, регламентирани в ГПК с императивни норми – изпълнение върху движима вещ /чл. 465 – чл. 482/, изпълнение върху недвижим имот /чл. 483-чл. 520/,  изпълнение върху вземания на длъжника /чл. 507 – чл. 514/, изпълнение върху ценни книжа /чл. 515 и 516/ и изпълнение върху дял на длъжника от търговско дружество.  Материалноправното прихващане по чл. 103 и чл. 104 от ЗЗД не фигурира като изпълнителен способ в ГПК. По тълкувателен път също не може да се обоснове такава компетентност на съдебните изпълнители, която по същество е правораздавателна. В практиката и теорията е възприет основния принцип на българския граждански процес, че процесуалноправните норми имат императивен характер и е недопустимо същите да биват тълкувани разширително или да се прилагат по аналогия.

 

 

 

      

 

 

Така, в обобщение,  подадената жалба се явява недопустима и не следва да бъде разглеждана по същество.

Ръководен от изложените съображения съдът

                        

                         О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

 ОСТАВЯ без разглеждане частната жалба от „Водоснабдяване и канализация Сливен“ ООД, със седалище и адрес на управление ********ЕИК 829053806 представлявано от управителя С.Р., подадена чрез процесуалния представител по пълномощие юриск. М. В., срещу твърдени незаконосъобразни дейстивя на ДСИ – налагане на запор на банкова сметка *** № 20192230400043 по описа на ДСИ при РС – Сливен.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №175/2019 г. на Окръжен съд – Сливен.

 

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок  от съобщаването му на страните пред БАС.

 

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                     

 

                                               ЧЛЕНОВЕ: