О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

гр.Сливен, 03.04.2019г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

          Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на трети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

             ЧЛЕНОВЕ:МАРТИН САНДУЛОВ                                    мл. с. С. АЛЕКСИЕВА

   като разгледа докладваното от съдия М. Сандулов въззивно гр.д.№ 176 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:

         

Производството е по реда на чл. 577 от ГПК.

          Подадена е частна жалба от ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ ЕИК 000582426, представлявано от директорката С.М.З., чрез процесуален представител адв. Ю.Я., срещу определение № 7 на съдията по вписванията при РС – Сливен, с което е отказано вписването на Анекс към Договор за арендуване на земеделска земя от 05.03.2003 г., вписан в Агенцията по вписванията т. 3, вх. № 1436/25.03.2003 г., парт. № 55069.3654.

В частната жалба се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Съдията по вписванията е изложил мотиви,че за да бъде вписан Анекса към договора за аренда е необходимо той да бъде сключен между същите страни. Не можело да бъдат променени лицата, които не са били страни по договора. Сочи се, че в чл. 17 от ЗАЗ е уреден начинът за заместване на страна в арендния договор. В случая земеделските земи са възстановени по реда на ЗСПЗЗ на ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ с. Камен. На 05.03.02003 г. кметът на Община Сливен е сключен договор за арендуване на земеделската земя собственост на основното училище, а съгласно § 3 ал. 1 от ПЗР на Наредбата за управление и разпореждане със земеделски земи то от общинския поземлен фонд и водни ресурси, училищните земи на закритите училища се стопанисват и управляват от директора и училищното настоятелство на приемното училище. Така след датата на приемане на наредбата във всички сключени договори за наем и аренда на такива училищни земи Община Сливен се замества от приемните /средищни/ училища, а на училищата, които не са закрити от съответните директори. Така в случа е налице едно универсално правоприемство от страна на арендодателя. Така арендния договор и Анекса към него са между същите по съществото си страни, тъй като е на лице универсално правоприемство. Поради това се иска да бъде отменено обжалваното определение и да се разпореди вписването на Анекса.

Настоящият състав след като се запозна с частната жалба, определението и приложените доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

На 05.03.2003 г. Община Сливен представлявана от кмета е сключила аренден договор за срок от 25 години по отношение на земеделски земи, находящи се в землището на с. Камен, които са възстановени на ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“. С наредба приета с решение № 126/29.03.2012 г. допълнено с решение № 1152/27.02.2014 г. общинският съвет Сливен е приел, че училищните земи се управляват от директора и училищното настоятелство. В изпълнение на това решение, на 15.03.2019 г. е бил сключен Анекс към договора за аренда от 05.03.2003 г. от директора на основното училище и арендатора, където е променен чл. 1 от Договора, както и чл. 6 от същия договор. С определение от 20.03.2019 г. по преписка вх. № 1572/20.03.2019 г. съдията по вписванията е отказал да разпореди отбелязване в книгите на Службата по вписванията на представения Анекс към Договора за аренда. Мотивите за това са, че Анексът не е между същите страни, които са сключили арендния договор и че е недопустимо вписването на Анекс без да има вписан договор между същите страни.

Поисканото отбелязване, както правилно е отразил съдията по вписвания, на анекс към надлежно вписан в СлВп – Сливен договор за аренда на земеделски земи е измежду изрично предвидените в закон /чл.3, ал.2 от ЗАЗ/ актове, подлежащи на вписване в имотния регистър, съгл. разпоредбата на чл.4, б.“л“ от ПВп.

Проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл.32а, ал.1 от Правилника за вписванията относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. Не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон.

В случая съдията по вписвания е постановил отказ с мотива, че между страните, подписали анекса, липсва вписан договор за аренда, по който да бъде отбелязан анекса. Този извод не се основава на представените по преписката доказателства /документи, представени със заявлението/, като съдията по вписвания е разсъждавал пространно върху въпроси относно същността на договора за аренда и лицата, които могат да го сключат, без да съобрази обаче отразеното в самия анекс по т.1 относно настъпило правоприемство на страната на арендодателя, подкрепено с представените доказателства.

Безспорно се касае за надлежно вписан още през 2003г. договор за аренда на земеделски земи, собствеността върху които е възстановена на ОУ с.Камен, общ.Сливен с надлежен акт на ОСЗ – Сливен. Договорът, съгласно тогава действащите нормативни изисквания е сключен от Кмета на Община Сливен в качеството на арендодател. Именно директорът на училището е сключил Анекса от 15.03.2019г. към вписания договор за аренда от 2003г., в качеството на арендодател..

При сключването на анекса, директорът на училището е действал при изпълнение на нормативната разпоредба на пар.3, ал.1 от Наредба за управление и разпореждане със земеделски земи от общинския поземлен фонд и водни ресурси в Община Сливен, приета с решение №126/29.03.2012г. на ОбщС – Сливен, цитирана по-горе. Действията по управление с училищните земи са извършени от директора. Проверката за материалната законосъобразност на действията, надлежните страни и т.н. са извършени от нотариуса при заверяване на подписите на страните, като тя е част от неговите правомощия, а не на съдията по вписвания.

С оглед изложеното е безспорно налице надлежно сключен в съответната, установена по закон, форма, анекс към вписан договор за аренда на земеделска земя. Безспорно е налице правоприемство на страната на арендодателя, съгласно разпоредбата на чл.17, ал.1 от ЗАЗ. Поради това извода на съдията по вписвания, мотивирал отказа му е абсолютно неправилен.

Като е постановил отказ за вписване, съдията по вписвания е постановил един незаконосъобразен акт, който следва да се отмени и вместо него да се постанови извършване на вписването.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

ОТМЕНЯ определение № 7 на съдията по вписванията при РС – Сливен, с което е отказано вписването на Анекс към Договор за арендуване на земеделска земя от 05.03.2003 г., вписан в Агенцията по вписванията т. 3, вх. № 1436/25.03.2003 г., парт. № 55069.3654. описа на Служба по вписванията - гр. Сливен, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 

 

            ДА СЕ ИЗВЪРШИ ОТБЕЛЯЗВАНЕ на представения Анекс от 15.03.2019г., рег.№1572/2019г. на нотариус Д. Н., рег.№092 и район на действие СлРС към Договор за аренда, вписан в СлВП т. 3, вх. № 1436/25.03.2003 г., парт. № 55069.3654 по описа на Служба по вписванията - гр. Сливен.

 

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: