О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 16.04.2019г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

         

Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                              ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА М.

мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Ст. М. гражданско дело №200 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

            Производството се движи по реда на чл.435 и сл. от ГПК.

            Образувано по жалба на длъжника Р.Д.Д. срещу действия на съдебен изпълнител – наложени обезпечителни мерки върху недвижими имоти в гр.София и *******, с твърдение за несъразмерност, по изп.д.№20189150401942 по описа на ЧСИ Г.Г. с район на действие СлОС.  

В жалба си жалбоподателят чрез пълномощника си адв.К.М. твърди, че на 11.03.2019г. е входирано до ЧСИ Г. възражение за прекомерност на наложените по изпълнителното дело обезпечителни способи и във времето, докато чакали произнасяне на съдебния изпълнител получили ново съобщение за наложена възбрана върху ½ ид.ч. от апартамент, находящ се в гр.София, в който длъжникът Р.Д. живее с малолетната си дъщеря В.. Счита, че наложените възбрани върху три недвижими имота – апартамент в гр.Сливен, ½ ид.ч. от имот в С.Б. /собственост на трето лице/  ½ ид.ч. от апартамент в гр.София се явяват свръхобезпечение по смисъла на чл.442а, ал.1 от ГПК за паричното задължение на нейния наследодател, което възлиза на общата сума около 12000лв. Това свръхобезпечение се явява незаконосъобразно принудително изпълнение. Макар ЧСИ да не се е произнесла по направеното възражение, длъжникът посочва, че е обезпокоена от налагането на многобройни възбрани, които само увеличават сумите по изпълнението, а не се извършва самото изпълнение върху имота в гр.Сливен, който тя е посочила в молбата си като обект, върху който желае да се насочи изпълнението. Счита, че мълчанието и отказа на съдебния изпълнител да вдигне съответните свръхобезпечителни мерки й дават основание да търси съдебна защита по новата уредба в ГПК. С оглед изложеното, длъжникът Р.Д. моли съда да отмени наложените свръхобезпечителни способи на имота в гр.София и *******, последния собственост на трето незадължено по делото лице и да насочи реалното изпълнение в хипотезата на чл.443 от ГПК към имота, оставен от общия наследодател А.Д. в гр.Сливен.

В законоустановения срок не е подадено становище по жалбата от другата страна – взискателя М. Д..

На основание чл.436, ал.3 от ГПК ЧСИ Г.Г. е депозирала писмени обяснения, в които посочва хронологично извършените действия по изпълнението и излага становище за недопустимост на жалбата, тъй като липсва което и да е от основанията, визирани в чл.435, ал.2 от ГПК и жалбата е подадена преди тя да е имала възможност да се произнесе по възражението по чл.442а, ал.2 от ГПК. Едва след евентуално нейно произнасяне и евентуален отказ, длъжникът би могъл да подаде жалба. Евентуално, ако съдът намери жалбата за допустима изразява и становище за нейната неоснователност. Посочва, че на 11.04.2019г. е вдигнала възбраната върху имота в *******. С оглед всички обстоятелства по делото, намира, че другите две обезпечителни мерки не са несъразмерни.

След като се запозна с жалбата и с документите, съдържащи се в изпратеното от съдебния изпълнител копие от изпълнително дело №1942/2018г. по описа на ЧСИ Г.Г., рег.№915 и район на действие СлОС, съдът констатира следното:

В СИС при СлРС е образувано изпълнително дело изп.д.№398/2014г. със страни: взискател М. А. Д. и длъжник А.М.Д. за изпълнение на парично задължение за издръжка по издаден от СлРС изпълнителен лист от 28.08.2013г. по гр.д.№5773/2012г. на РС – Стара Загора.

Поради смърт на длъжника са конституирани неговите наследници с разпореждане на ДСИ от 23.09.2014г. – Р.Д.Д. като съпруга и като майка и законна представителка на малолетното дете В. Д..

По молба на взискателя е наложена възбрана на недвижим имот с идентификатор №67338.562.57.1.9, находящ се в гр.Сливен, вписана на 24.09.2014г. в СлВП – Сливен.

По молба на взискателя, изпълнителното производство е прехвърлено за продължаване на изпълнителните действия при ЧСИ Г.Г. въз основа на молба от 22.08.2018г., образувано под №1942/2018г. на 24.08.2018г.

От изискана справка за трудовите договори е видно, че Р.Д. не упражнява трудова дейност.

Въз основа на молба на взискателя е наложена възбрана върху имот, находящ се в ******* и върху идеалните части на длъжниците от апартамент в гр.София.

Назначена е СИЕ за изчисляване точния размер на дълга.

На 11.03.2019г. е депозирано възражение от длъжника Р.Д. чрез адв. К.М. за свръхобезпечение с искане за отмяна на възбраната върху имота в С.Б. и искане на основание чл.443 от ГПК изпълнението да се насочи към недвижимия имот – апартамент, находящ се в гр.Сливен. С резолюция от 11.03.2019г. ЧСИ е разпоредила връчване на възражението за взискателя за становище, като му е определила 7-дневен срок.

На 12.03.2019г. по делото е постъпила молба от взискателя за насочване на изпълнението спрямо апартамента в гр.Сливен с искане за насрочване на опис, оценка и продан.

ЧСИ Г. е насрочила опис на имота за 30.04.2019г. и с протокол от 26.03.2019г. е назначила съдебно-оценителна експертиза на имота. Изискана е данъчна оценка за имота от Община Сливен.

На 26.03.2019г. е постъпила жалба от длъжника Р.Д. против наложените обезпечителни мерки върху имотите в ******* и гр.София с твърдението за свръхобезпечение и искане до съда за тяхната отмяна.

На 11.04.2019г. ЧСИ Г. е изпратила писмо до съдията по вписвания при СлВп – Сливен, с което уведомява, че вдига наложената възбрана върху недвижимия имот на длъжника Р.Д., а именно ½ ид.ч. от УПИ с площ 1105кв.м., находящ се в *******, ведно с построените в имота сгради.

Нарочно произнасяне по възражението на длъжника Р.Д. по чл.442а, ал.2 от ГПК до подаване на жалбата и до изпращане на делото в СлОС няма направено от ЧСИ Г..

            С оглед така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

            Подадената от длъжника Р.Д. жалба против действията на ЧСИ Г.Г., рег.№915, по изп.д.№1942/2018г., изразяващи се в допуснато свръхобезпечение с искане за неговата отмяна и насочване на изпълнението върху недвижим имот в гр.Сливен, посочен от длъжника, е недопустима.

Обжалваните действия на съдебния изпълнител са извън изчерпателно изброените в чл. 435, ал. 2 ГПК, изм. ДВ бр.86/2017г. действия, които подлежат на съдебен контрол по жалба на длъжника по изпълнителното производство.

Действително със ЗИДГПК /ДВ, бр.86 от 27.10.2017г./ и приетата нова разпоредба на чл. 442а, ал.1 от ГПК е въведено изрично изискване за съразмерност на наложените обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни способи с размера на задължението. Несъобразяването на принудителното изпълнение с това изискване води до неговата незаконосъобразност, съгласно изричната разпоредба на чл. 441, ал.2 от ГПК. С оглед на това е предвидена и защита на длъжника срещу процесуално незаконосъобразното принудително изпълнение при несъразмерност. На същия е предоставена възможността по  чл. 442а, ал.2 от ГПК да релевира несъразмерността чрез възражение пред съдебния изпълнител, който при установяване на такава вдига съответните обезпечителни мерки. Длъжникът може и по исков ред да ангажира отговорността на съдебния изпълнител за вреди от незаконосъобразно поради явна несъразмерност принудително изпълнение, съгласно чл. 441, ал.2 от ГПК.

За да е налице допустима жалба, предявена от длъжника при позоваване от същия на незаконосъобразност действието на съдебния изпълнител, насочено и върху имущество, съставляващо свръхобезпечение, следва обаче това възражение да е направено най-напред пред съдебния изпълнител и същият да се е произнесъл по него. Едва при евентуален отказ на последния да вдигне съответните обезпечителни мерки поради несъразмерност, жалбата на длъжника срещу този отказ би могла да се обсъжда като да е насочена против подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител.

В конкретния случай обаче такава хипотеза не е налице, тъй като настоящата частна жалба, както и самият длъжник изрично посочва в нея, е подадена преди произнасянето на ЧСИ Г. по депозираното от длъжника Д. възражение /забавянето се дължи на връчване на същото за становище на взискателя/. По така депозираното възражение, единствено компетентен е да се произнесе съответния съдебен изпълнител, като следва да съобрази всички, посочени в разпоредбата на чл.442а, ал.1 от ГПК, обстоятелства. Преди произнасянето на съдебния изпълнител по възражението за съда липсва годен на съдебен контрол, респ. подлежащ на обжалване акт. Съдът няма правомощия да извършва преценката по чл.442а от ГПК преди съдебният изпълнител да е упражнил правомощията си. В случая не е налице отказ на съдебния изпълнител по възражението – нито изричен, нито мълчалив, който да подлежи евентуално на съдебен контрол. Непроизнасянето до момента на постъпване на жалбата, както бе посочено се дължи на администриране на възражението.

От друга страна, следва само да се отбележи, че на практика, дори и по други съображения, посочени от ЧСИ Г. в мотивите й, възражението е всъщност уважено, като на 11.04.2019г. ЧСИ Г. е вдигнала наложената възбрана върху имота в ******* /възражението касае само обезпечението върху този имот/, а още през м.март 2019г., въз основа на искане на взискателя, ЧСИ Г. е насочила изпълнението върху възбранения имот в гр.Сливен, каквото е и искането на длъжника Д.. Следва да се отбележи, че във възражението от 11.03.2019г. обезпечителните мерки върху апартамента в гр.София не са били въведени.

С оглед изложеното, поради липса на годен за обжалване акт на съдебния изпълнител жалбата е процесуално недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане, а производството, образувано по нея- да се прекрати.

С оглед на изложеното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

          ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата, подадена от длъжника Р.Д.Д. чрез адв.К.М. срещу действия на ЧСИ Г.Г., рег.№915, с район на действие СлОС  по изп.д.№20189150401942, изразяващи се в налагане на обезпечителни мерки върху недвижими имоти в гр.София и ******* с твърдение за несъразмерност, като НЕДОПУСТИМА.

 

            ПРЕКРАТЯВА производството по възз.гр.д.№200/2019г. по описа на  Сливенски окръжен съд, като недопустимо.

 

           

            Определението може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Бургаски апелативен съд.

 

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          

 

 

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                           2.