О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     N

 

гр. Сливен, 13.05.2019 г.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                         МАРТИН САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ:                                                                   НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                                                      мл. с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

като разгледа докладваното от мл.с. Алексиева въззивно ч. гр. д.  N 203 по описа за 2019  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е образувано по частна жалба против определение № 4 от 27.03.2019 г. на съдия по вписванията с вх.№ 688/27.03.2019 г.по описа на СлВ Нова Загора, с което се отказва заличаване на вписана възбрана в книгите на Служба по вписванията гр. Нова Загора.

Частният жалбоподател – М.Д.Д., ЕГН **********, с адрес ***, обжалва горецитираното Определение, като счита същото за незаконосъобразно и неправилно. Заявява, че е придобил, чрез публична продан УПИ с площ от 2000 кв.м., съставляващ УПИ VІІ-871, отреден за жилищни нужди в кв. 63 по ПУП на *****, представляващ дворно място, ведно с находящите се в него постройки. Твърди, че към молбата си за заличаване на наложена по изпълнителното дело, по което била проведена публичната продан, възбрана е приложил всички изискуеми документи, но съдията по вписвания неправомерно е отказал да заличи възбрана № 158, том Іви, с дв.вх. № 2780/13.10.2010 г. Излага мотиви, че съгласно ТР № 1/2015 на ОСГТК на ВКС от 10.07.2018 г., след като публичната продан е успешна, то следва да се признае и интересът на купувача да заличи вписаните тежести върху имота.

Доколкото производството по вписване е охранително такова, същото е едностранно.

Настоящият състав намира частната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок, срещу акт, който съгласно чл. 577 вр. с чл. 274, ал.1 т. 1 ГПК подлежи на обжалване по реда на глава двадесет и първа ГПК. Разгледана по същество същата е неоснователна.

По фактите: На 13.10.2010 г. е била вписана възбрана в върху ипотекиран недвижим имот, описан по-горе, по изп. д. № 201083550400894 по описа на ЧСИ П.Р.. На 06.11.2018 г. ЧСИ Г. Г. е възложила процесния недвижим имот, предмет на публичната продан по изп. Д. № 20169150400178 по описа на кантората й, на жалбоподателя с Постановление № 61532/06.11.2018 г.

Молбата за заличаването на възбраната върху същия имот е подадена към съдия по вписванията при РС Нова Загора, след постановен отказ на ЧСИ Г., да вдигне наложената възбрана, обективиран в съобщение до молителя от 18.03.2019 г.  

Съдията по вписвания при РС Нова Загора постановява атакуваното определение с мотив, че не е сезирана от лице посочено в Правилника по вписванията, където изчерпателно били изброени лицата, по чието писмено нареждане се допускало заличаване на възбрана и купувачът на имот при успешно проведена публична продан не бил сред тях. Цитира се и чл. 433, ал. 3 от ГПК, от който съдията по вписвания извлича аргумент, че съдебният изпълнител следва да заличи наложената от него възбрана.

Безспорно представеният акт подлежи на отбелязване на основание чл. 31, ал.2 от Правилника за вписванията.

Съдът споделя аргументите изложени в атакуваното определение. В чл. 31 ал. 1 от Правилника за Вписванията е посочен редът, по който се заличава вписана възбрана, а именно при сезирането на съдията по вписвания чрез писмено нареждане от страна на длъжностното лице или учреждението, което е наложило възбраната. От тълкуването на тази норма следва, че съдията по вписвания не е оправомощен от закона сам да прецени дали да вдигне или не възбраната. Т.е. той не може да обсъжда аргументите на ТР 1/2018 г. или да тълкува нормите от закона, които се отнасят до пред поставките за заличаване на наложена възбрана. Същият може да извърши заличаването само при писмено нареждане от длъжностното лице, което я е наложило, в случая ЧСИ. При липсата на такова писмено нареждане, съдията по вписвания при РС Нова Загора правилно е постановил отказ, който се явява законосъобразен поради липсата на предпоставките за изпълнение на исканото действие, поради липсата на писмено нареждане от ЧСИ.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че пътят на защита на частния жалбоподател е да поиска заличаване на възбраната от ЧСИ, което я е наложило, а при евентуален отказ, да защити правата си с обжалване на същия. 

Ето защо  съдът

 

                                                   О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, подадена от М.Д.Д., ЕГН **********, с адрес *** против определение № 4 от 27.03.2019 г.  на съдия по вписванията при РС Нова Загора,  

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: