О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

гр.Сливен 16.05.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

           

Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ:  СТЕФКА М.

мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

като разгледа докладваното от мл.с. Силвия Алексиева въззивно ч.гр.д.№ 233 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе съобрази следното:

 

 

            Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, във вр. с чл.248 от ГПК.

            Образувано е по частна жалба, подадена от Сдружение за напояване „Водата е Живот“ със седалище и адрес на управление ******, чрез процесуалния им представител адв. Г., против Определение № 131/13.02.2019 г. на РС Нова Загора, постановено по гр.д.№ 457/2018 г. по описа на същия съд, с което е отхвърлено като неоснователно искането на Сдружение за напояване „Водата е живот“, за изменение на постановеното по делото решение, в частта относно присъдените разноски за доплащане за възнаграждение за вещо лице в размер на 1007,27 лв.

Жалбоподателите заявяват, че обжалваното определение е неправилно. Считат, че разноските определени от съда са прекомерни, необосновано завишени и не отговарят по размер на извършената от вещото лице работа, като се има предвид, че по идентични дела, възнаграждения били определяни в три пъти по-нисък размер. Молят възнаграждението за доплащане да бъде намалено до 200 лв.  

Препис от частната жалба е връчен редовно на другата страна – Т.В.М., чрез процесуалния й представител, но в законоустановения срок не е депозиран отговор.

            От фактическа страна се установява следното:

В производството по гр.д.№ 457/2018 г. по описа на НЗРС, с определение № 345 от 04.07.2018 г., по искане на ищеца е била назначена съдебно техническа експертиза със задачи посочени в исковата молба, като е определен депозит за възнаграждение за вещо лице в размер на 250 лв. Депозитът е внесен от частният жалбоподател на 02.08.2018 г. На 19.09.2018 г. вещо лице Г.Г.Г. депозира заключение на съдебно техническата експертиза, придружена от справка-декларация по чл.23, ал.2 и чл. 24. Ал. 2 от Наредба № 2 от 2015 г. в която липсват посочени дати на работа, фигурират завишени часове на работа като: 12 часа за запознаване с материалите по делото, което към онзи момент е било от 72 листа; получаване на материалите -6 часа; сглобяване на частите от заключението проверка и допълване – 6 часа; проверка на заключението, корекции и форматиране за печат – 3 часа; разпечатване окомплектоване и подписване 2 часа; връщане на делото в РС – Нова Загора и предаване на заключението - 6 часа; доклад на заключението, без да е посочено на кого е докладвано същото, тъй като вещото лице не е изслушвано – 6 часа. В справката –декларация са отразени и разходи за транспорт, дневни пари, материали и консумативи по чл. 19 от наредбата без да са представени доказателства за тяхното извършване. Обобщената стойност на възнаграждението което вещото лице е поискало е 1097, 27 лв. за труд и 165 лв. за материали.

В откритото заседание по делото на 27.09.2018 г. вещото лице се явява, ход на делото е даден, но вещото лице не е изслушано, тъй като разглеждането на делото е отложено за 01.11.2018 г. В откритото заседание на 01.11.2018 г. вещото лице не се явява. Ход на делото е даден и без да е изслушано вещото лице и да му е разяснена отговорността за невярно заключение, е прието депозираното писмено заключение за сумата от 1257,27 лв. като със същото протоколно определение за приемане на заключението, в отсъствието на вещото лице и ищеца по делото, последният е задължен в седмодневен срок да внесе сумата от 1007,27 лв. В това съдебно заседание делото е обявено за решаване.

Списък по чл.80 страната не е представила. На 28.11.2018 г. съдът се произнася с Решение № 221 от същата дата, с което съгласно изхода на спора по исковата претенция възлага в тежест на ищцовата страна разноските и осъжда Сдружение за напояване „Водата е живот“ да заплати разноски на ответната страна в размер на 500 лв.за адвокатско възнаграждение, както и 1007,27 лв. за внасяне по бюджета на съда представляваща остатък за доплащане дължимо възнаграждение за вещо лице.

В законоустановения срок ищецът подава молба за изменение на решението в частта на разноските на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, по която съдът се е произнесъл с атакуваното определение № 131 от 13.01.2019 г. като  е оставил без уважение молбата, тъй като страната не е представила списък с разноски по чл. 80 от ГПК и се е позовал на справката декларация представена от вещото лице.  

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Съдът намира частната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването и в законово определения срок.

Разгледана по същество, същата е и основателна.

            Еднозначна и безпротиворечива е съдебната практика, че непредставянето на списък на разноски е пречка за самата претендирала ги страна да иска изменение на постановеното по искането й за възмездяване на разноски определение, не и изобщо процесуална пречка за произнасяне по искане за разноски, установими в преписката по делото (така и О № 278/08.04.2014 г. по ч. пр. д. № 737 / 2014 г. ВКС). Т.е. в настоящият случай, страната не претендира присъдените й разноски да са по-малко от действително направените от нея, а става въпрос за необосновано завишени  такива, към които списъкът по чл. 80 няма отношение. Единственият й път на защита при необосновано завишени разноски е този по чл. 248 ал. 1 от ГПК и страната е упражнила процесуалното си право.

Съдът не споделя доводите на първата инстанция, че определената сума била съобразена с представените по делото доказателства. Справката-декларация изготвено от вещото лице е негово изявление и следва да се цени заедно с останалите доказателства. Съгласно чл. 23, ал. 2 изр. 2ро от НАРЕДБА № 2 от 29.06.2015 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, съдът не е обвързан от обстоятелствата посочени в справката декларация като ги проверява на самостоятелно основание. Настоящият състав на съда установи, че изложените в справката данни не са коректни, на първо място защото не са посочени дати, на които са били извършени действията и на второ място са упоменати действия, които не са били извършвани.

            Воден от гореизложеното съдът следва да отмени като неправилно атакуваното определение и да реши въпроса по същество.

            След обстоен преглед на протоколите от съдебни заседания съдът установи, че първата инстанция е допуснала процесуално нарушение. Заключението на вещото лице е особен вид доказателство в гражданския процес, което е нито свидетелско показание, нито е писмено доказателствено средство. За да бъде спазен фундаменталния принцип за устност и непосредственост в гражданския процес законодателя е предвидил изрична процедура по приемането на заключението на вещо лице в чл. 200 ал. 1 и 2 от ГПК, а именно изслушването на вещото лице, след разясняването на отговорността му и предоставяне на възможност на страните да му задават въпроси. Нормата на чл. 200 ал. 2 от ГПК е императивна и нейното нарушаване води до липса на надлежно извършено процесуално действие. Тъй като няма валидно приемане на заключението на вещото лице, което е правопораждащият факт за задължението за разноски то сумата за доплащане на възнаграждение на вещо лице, чието заключение не е било прието не се дължи и следователно не следва ищецът да бъде осъждан за заплащането и. Определеният депозит остава дължим на основание чл. 76 от ГПК.  

По отношение на разноските за адвокатско възнаграждение съдът намира, че същите са правилно определени и присъдени.    

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОТМЕНЯ Определение № 131/13.02.2019 г., постановено по гр.д.№ 457/2018 г. по описа на РС Нова Загора, като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Решение № 221/28.11.2018 г. постановено по гр. д. № 457/2018 г. в частта, в която Сдружение за Напояване „Водата е живот“, със седалище и адрес на управление ****** да заплати по сметка на РС Нова Загора сумата от 1007,27 лв. представляваща доплащане дължимо възнаграждение на вещо лице, като Неправилно и незоконсъобразно.

ПОТВЪРЖДАВА решението за разноските в останалата част.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                   2.