О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     N

 

гр. Сливен, 28.05.2019 г.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:    

            

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              МАРТИН САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ:                                                       СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                                        мл. с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

като разгледа докладваното от мл.с. Алексиева въззивно ч. гр. д.  N 249 по описа за 2019  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е образувано по частна жалба против определение, с което е прекратено производството по гр.д. № 6300/2018 г. по описа на Сливенски Районен съд и се движи по реда на 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба от процесуалния представител на ищеца в прекратеното производство Н.Й.Й., против Определение № 641/28.02.2019 г., постановено по гр. дело № 6300/2018 г. на Сливенски районен съд, с което производството е прекратено поради липса на международна компетентност на българския съд.

 

В жалбата се излагат аргументи, че съдът е сезиран надлежно и е компетентен да разгледа искът за развод на основание чл. 3, пар. 1 б. „б“ от Регламент /ЕО/2201/2003. Излагат се аргументи, че по свързаните с брачния иск искове за родителски права и режим на лични отношения с малолетното дете Д. Й., също е компетентен българският съд, тъй като детето е имало обичайно местопербиваване в страната при подаване на исковата молба и не е посещавало твърдяната от ответника по производството детска градина в Германия. На следващо място се излагат аргументи, че освен по чл. 8 от Регламента съдът бил компетентен и на основание чл. 12, ал.3 , б. „а“  и на чл. 13, ал. 1 от Регламента. Моли се за отмяна на определението и за връщането на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

 В законоустановения срок е постъпил отговор на частната жалба от ответника в първоинстанционното производство, че жалбата е неоснователна като се аргументира липсата на предпоставките на чл. 3 от Регламента. По отношение на обичайното местопребиваване се развиват пространни доводи за трайна установеност на малолетното дете в Германия, поради което се изключвала компетентността на българския съд. Отрича се приложимостта на чл. 12, пар 3 б. „а“ на първо място поради липсата на предпоставки визирани в него, а на второ поради свързаността му с чл. 8 от Регламента. Моли се да се остави частната жалба без уважение.

 

Частната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна съдът намира следното:  

Производството по гр. дело 6300/2018 г. на СлРС е образувано по искова молба от Н.Й.Й., ЕГН ********** с адрес ***, чрез процесуалния му представител адв. К., против С.Й., роден в РТурция на 13.04.1987 г. с адрес гр.  Розенхайм, Германия, с която на основание чл. 49 ал.1 от СК е предявен иска за развод и свързаните с него искове за фамилно име, упражняване на родителски права, издръжка и режим на лични контакти.

От удостоверението за сключен граждански брак е видно, че Н. и и С. са сключили граждански брак в гр. Сливен на 22.12.2016 г.

От представените доказателства, а именно Удостоверение за раждане, издадено от Община Сливен на 06.11.2018 г.,  е видно, че от брака на Н. и С. имат едно дете – Д. Й. родено на *** г. в Германия.

От удостоверение за постоянен адрес издаден на 06.11.2018 г.  е видно, че Д. има регистрация за постоянен адрес *** от 06.11.2018 г., а от Удостоверение за настоящ адрес е видно, че майка й Н. има същата адресна регистрация за настоящ адрес от 23.12.2005 г. 

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника по иска, чрез процесуалния му представител, в който той твърди че е гражданин на РТурция, живее в Германия, и прави искане за отвод по компетентност на българския съд, като твърди че компетентен да разгледа молбата за развод е германският съд. 

Към отговора на исковата молба е приложено надлежно преведено удостоверение от Детска ясла в гр. Розенхайм, в което е потвърден период на посещение на детската ясла от 01.09.2018 г. до 30.11.2018 г.

На 28.02.2019 г. съдът с Определение № 641 от същата дата е прекратил производството по делото съобразявайки разпоредбите на Регламент 2201/2003 на Съвета.

 

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Правилно и законосъобразно съдът е прекратил производството по делото поради липса на международна компетентност на българския съд. Настоящата инстанция споделя изводите направени от СлРС и ги допълва и разширява по следният начин.

Съгласно чл. 1, § 1, б. „б” и § 2, б. „а” от Регламент (ЕО) № 2201/2013 година, в предмета на този регламент се включват споровете относно искове за развод и правото на упражняване на родителски права и лични отношения, както и споровете за определяне, упражняване, делегиране, ограничаване или лишаване от родителска отговорност. Съгласно чл. 2, т. 7 от същия регламент, терминът „родителска отговорност” включва всички права и задължения, отнасящи се до лицето или имуществото на детето, които са предоставени на физическо или юридическо лице по силата на решение, на закона или по силата на споразумение, имащо еднакъв правен ефект, като включва и правото на упражняване на родителски права, и правото на лични отношения с детето. Предвид на това, спорът по настоящото производство попада в предметния обхват на Регламент (ЕО) № 2201/2013 година и затова съдът, компетентен да разгледа спора, следва да се определи по правилата на този регламент.

На първо място следва да се разгледа компетентността на българският съд по отношение на иска за развод. Тя е определена в чл. 3 на Регламента и за да е налице следва да е изпълнена поне една от предпоставките в буква „а“ – алтернативно посочени или предпоставките визирани в буква „б“ на посочената норма.

За да определи дали са налице някои от предпоставките на първо място следва да се съобрази какво точно се влага от Европейския съд в понятието „обичайно местопребиваване“. Това понятие „обичайно местопребиваване на детето” по смисъла на чл. 8 и чл. 10 от Регламент (ЕО) № 2201/ 2003 на Съвета от 27.11.2003 г. трябва да се тълкува че това е мястото, което отразява определена интеграция на детето в социалната и семейната среда. За тази цел трябва да се вземат предвид продължителността, редовността, условията и причините за престоя на територията на държавата – член, както и причините за преместването на семейството в тази държава, гражданството на детето, мястото и условията за обучение в училище, лингвистичните познания, както и семейните и социални отношения, поддържани от детето в посочената държава. При установяване на обичайното местопребиваване на детето следва да се държи сметка за съвкупността от фактическите обстоятелства, специфични за всеки конкретен случай.  От това тълкуване, дадено на понятието в решение Дело C-497/10 PPU по преюдициално запитване до Съдът на ЕС, може да се извлече и постоянно местопребиваване на родителите, а именно социална интеграция, месторабота, семейна среда, лингвистични познания и други, без това да е обвързано с конкретна регистрация, но която би могла да бъде евентуално индикация за горните обстоятелства. Поради това може да се приеме, че ищцата е имала обичайно местопребиваване в България и се е върнала към него. Тя е родена в България, тук е получила образованието си и е живяла в с. Камен още към 2005 г. През 2016 г. видно от удостоверението за граждански брак, което кореспондира с твърденията в исковата молба, че същата е заминала за Германия след като е сключила брак. По голямата част от живота си Н. е прекарала в РБългария като последните три години е заминала за РГермания, където се е установила със семейството си и като се вземе предвид че е заминала с намерение да живее там със съпруга си и след раздялата им се е прибрала в България то следва да се определи, че след като се е върнала в България тя е подновила обичайното си пребиваване тик. Поради това нейното обичайно местопребиваване следва да се определи като РБългария.  Не така стоят нещата обаче за детето Д. Й.. Въпреки крехката си възраст от 2 години, е видно че тя е родена в Германия, по делото няма данни да е българска гражданка, посещавала е детско заведение в страната и до преди ноември 2018 г. е познавала единствено средата в РГермания.  Поради това не може да се определи че нейното обичайно местопребиваване към момента на подаване на исковата молба, който е релевантен за определяне на компетентността е било в България.

По отношение на иска за развод по чл. 3 от Регламента -дори по твърдения в исковата молба двамата съпрузи и по-конкретно ответника по исковата молба не е с обичайно местопребиваване в България, т.е. не са изпълнени предпоставките на чл. 3, б. „а“ първите три предложения от Регламента. Съпрузите нямат обща искова молба, което изключва и четвъртото предложение. По отношение на компетентността, зависеща от ищеца то обичайното му пребиваване е свързано със срок на пребиваване непосредствено преди подаване на молбата за развод, който не е изпълнен. По твърдения в исковата молба Н. се е върнала в България непосредствено преди подаване на исковата молба, което изключва шестмесечното и едногодишното пребиваване в тази страна.

По буква „б“ на същия член компетентността на съда не може да се определи, тъй като С.Й. не е гражданин на РБългария, а турски гражданин, и случаят не попада в тази хипотеза.

По отношение на исковете свързани с родителските права и режима на лични контакти:

 Правилото на чл. 8, § 1 от Регламента установява общото правило, че компетентни да разгледат спора са съдилищата на държавата-членка, ако детето има местопребиваване в тази държава-членка по времето, когато съда е сезиран. Правилото на чл. 8, § 1 от Регламента обаче не е абсолютно. Съгласно § 2 от същата разпоредба, то се прилага при спазване условията на чл. 9, чл. 10 и чл. 12 от Регламента. Посочените текстове касаят изключения от общото правило за компетентност. Затова при изпълнение на задължението си по чл. 17 от Регламента за извършване на служебна проверка за компетентност съдът следва да провери не само това дали е компетентен по силата на чл. 8, § 1 от Регламента, но и това дали неговата компетентност не се обуславя от някое от изключеният, посочени в § 2 на чл. 8 от Регламента. В случай, че при извършената проверка той констатира, че не е компетентен по смисъла на чл. 8, § 1, следва да се извърши проверка дали неговата компетентност не е възникнала по силата на чл. 9, чл. 10 или чл. 12 от Регламента. Приемането на обратното би обезсмислило установените в чл. 9, чл. 10 и чл. 12 от Регламента изключения, тъй като би направило невъзможно тяхното прилагане. Затова правилото на чл. 8, § 2 от Регламента следва да се разбира в смисъл, че предвидените в посочените в него три текста изключения, пророгиращи общата компетентност на съда по чл. 8, § 1, са с предимство пред правилото, установяващо общата компетентност на съдилищата за разглеждане на спора за родителска компетентност. Предвид на това, ако е налице някое от тези изключения, именно съда, за който те се отнасят е компетентен да разгледа спора, а не съда по чл. 8, § 1 от Регламента. В случая за българският съд не са налице нито изключенията по чл.чл. 9, 10 и 12, нито общата компетентност по чл. 8, тъй като съдът прие, че детето не е имало обичайно местопребиваване в България към момента на подаване на исковата молба. Хипотезата на чл. 9 е неотносима, за приложимост на чл. 10 също няма данни, а по отношение на чл. 12, то същият поставя условието, производството да е различно от това по чл. 3, - развод, което не е изпълнено в настоящия случай.

В светлината на гореизложеното следва да се обсъдят и възраженията изложени от процесуалния представител на ищцата в частната жалба, които останаха необсъдени, а именно приложение на чл. 13 ал. 1 от Регламента. Същият гласи, че когато не може да се установи обичайното местопребиваване на дете и компетентността по чл. 12, не може да се определи. Тази хипотеза към настоящия момент не е налице. Обичайното местопребиваване не детето към момента на подаване на исковата молба е бил в РГермания. То нито е пребивавало извън европейския съюз, нито пък се е родило толкова скоро, че такова местопребиваване да не може да се установи. Възможно е към настоящия момент детето вече да е с обичайно местопребиваване в България с оглед семейната страна, записването му в детско заведение и прочее, но към момента на подаване на иска, който е релевантен за определяне на компетентността то е било с обичайно местопребиваване в Германия.

Поради съвпадение на правните изводи на двете съдебни инстанции определението на Сливенския районен съд следва да бъде потвърдено.

Ето защо  съдът

 

                                                   О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, подадената от процесуалния представител на Н.Й.Й., ЕГН ********** ***, частната жалба против Определение № 641/28.02.2019 г., постановено по гр. дело № 6300/2019 г. на Сливенски районен съд, с което е прекратено производството по делото, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

Определението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на страните при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                              2.