О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

гр.Сливен, 11.06.2019г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

          Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

             ЧЛЕНОВЕ:МАРТИН САНДУЛОВ                                                 СТЕФКА МИХАЙЛОВА

   като разгледа докладваното от съдия М. Сандулов въззивно гр.д. № 295 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе съобрази следното:

         

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, във вр. с чл. 248 от ГПК.

          Образувано е по частна жалба, подадена от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр.София чрез ст.юриск. П.С. против Определение № 973/26.03.2019 г. по гр.д. № 3329/2018 г. на Сливенски районен съд, с което е оставена без уважение молбата на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр.София за изменение на Решение № 218/22.02.2019 г., в частта за разноските.

Жалбоподателят твърди, че присъдените с решението разноски са двойно завишени на 600 лв., вместо да бъдат изчислени съобразно Наредба № 1. Размерът на разноските е несправедливо завишен, необоснован и неправилно определен. Присъденото възнаграждение за един главен осъдителен иск и един акцесорен иск за мораторна лихва е почти двойно завишено, което е несправедливо и противоречащо на чл. 36 ал.2 от ЗА с оглед ниската степен на фактическата и правна сложност на делото.  Твърди се, че има множество такива дела, които имат един и същ предмет с ответник ГД ИН по който пълномощникът на ищците един и същ. Решението е било съобразено с назначената съдебно-счетоводна експертиза. Поради това се иска да бъде отменено определението, като бъде намален размерът на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение.

Не е постъпил е писмен отговор на частната жалба.

Настоящият състав намира следното:

Производството по делото е образувано по предявен иск, с който се претендират присъждане на възнаграждение за извънреден труд, мораторна лихва и законната лихва от предявяване на исковата молба.

С решение № 218/22.02.2019 г. по гр.д. № 3329/2018 г. на СлРС,  съдът  е осъдил ответника ГД „ИН“ да заплати на ищеца С.Т.Ч. сумата от 1593,09 лв. представляваща възнаграждение за извънреден труд, положен за периода от 01.12.2015. до 31.05.2018г. ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на иска, както и сумата 173,12 лв. представляваща мораторна лихва върху главницата, за периода от 01.12.2015 г. до 31.05.2018 г. , като ответната дирекция е осъдена да заплати на ищеца направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 600 лв. В законовия срок ответникът, чрез процесуалния си представител  е подал молба по реда на чл. 248 от ГПК, с което е претендирал, че решението следва да бъде изменено в частта за разноските, като бъде присъдено минимално адвокатско възнаграждение в размер на 354 лв.

С обжалваното определение съдът е оставил без уважение молбата, като е приел, че тя е неоснователна, тъй като по делото са били предявени един главен осъдителен иск и един иск за обезщетение за забавено изпълнение и в случая минималният размер на възнаграждението е по 300 лв. всеки един от исковете. Приел е, че е неоснователно и възражението на ответника за липса на фактическа и правна сложност на делото.

Настоящият състав намира частната жалба за основателна поради следните съображения:

Лихвата се определя като възнаграждението, което длъжникът на пари или на заместими вещи трябва да престира на кредитора си за това, че се е ползвал от тях. Лихвата е парично вземане, което възниква само в резултат на съществуване на друго парично вземане. Тя се дължи като възнаграждение на кредитора за това, че той, най-общо, се е лишил от ползването на парите си. Лихвата съществува докато не бъде погасен дългът. Тя е акцесорно задължение и предполага наличието на главно задължение – главница. Лихвата не може да възниква без главницата. Въпреки че лихвената претенция е относително самостоятелно задължение спрямо главното задължение, безспорно е, че за да е основателна тази претенция следва единствено да бъде доказана основателността на главното задължение, когато двата иска са заявени в едно общо производство, както е в настоящия случай. Поради това и усилията, които полага процесуалният представител на ищеца са свързани с доказване на основателността и обосноваността на главната претенция, а задължението за лихва е определено от закона в чл. 86 ал.1 от ЗЗД.

Тъй като в настоящия случай, акцесорните претенции са заявени наред с главните и процесуалните усилия са били съсредоточени единствено и само към установяване основателността на главните претенции, то имайки предвид именно вида и характера на тези акцесорни претенции, съдът намира, че не следва да се присъждат отделно разноски за процесуално представителство и защита по тях. Претендирането на заплащане на адвокатско възнаграждение, макар и в минимален размер относно предявените претенции за обезщетение за забава в размер на законовите лихви, може да бъде тълкувано като злоупотреба с право, което води до несправедливост, необоснованост и прекомерност на възнаграждението, претендирано за тях. Поради това, разноските в тази част, се явяват необосновани и недължими.

 

Тава в обобщение следва да бъде присъдено възнаграждение към минималния размер за предявения главен иск в размер на сумата от 400 лв.

 

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОТМЕНЯ Определение № 973/26.03.2019 г., постановено по гр.д. №3329/2018 г. по описа на Сливенски районен съд, с което е оставена без уважение молбата на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ При Министерство на правосъдието, за изменение на решение № 218/22.02.2019 г. в частта за разноските, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение № 218/22.02.2019 г. по гр.д. № 3329/2018 г. на Районен съд - Сливен на основание чл. 248 от ГПК, в частта относно разноските, както следва:

 

ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“ при МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО, ************ да заплати на С.Т.Ч. ЕГН ********** ***, чрез адв. Н.П. ***, сумата от 400 лв., представляваща направени в производството разноски.

 

 

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ: