О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

гр.Сливен, 09.07.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на девети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

Мл.С. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

като разгледа докладваното от младши съдия Алексиева ч.гр.д.№ 311 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе съобрази следното:

 

            Производството е по реда на чл. 423 от ГПК.

            Образувано е по възражение, подадено от Х.Ц.Д., ЕГН: ********** ***,  чрез адв. Г.Д., в качеството му на длъжник против Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, № 3391  от 14.12.2015 г., издадена по ч.гр.д.№ 5060/2015 г. по описа на СлРС.

            Подателят на възражението основава частната си жалба на следното: Навежда доводи за нередовно връчване на съобщението за издадената заповед, тъй като постоянния му адрес не бил посетен три пъти, не било пуснато уведомление в пощенската кутия и не ставало ясно кой и кога е подал информация за отсъствието на длъжника от адреса, както и къде било залепено уведомлението. На следващо място се изтъква, че е бил в Германия, където е работил на различни места през този период и не е узнал за издадената срещу него заповед и не е могъл да узнае за нея. Иска се от съда да признае, че длъжникът не дължи сумата по заповедта поради изтекла давност, иска се алтернативно или да се обезсили заповедта или да се върне делото на заповедния съд с указания по чл. 415 ал. 1от ГПК.

           

            След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

Производството по гр. д. № 5060/2016 г. по описа на СлРС е образувано по реда на чл. 410 от ГПК по заявление на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК 200644029, със седалище и адрес на управление: ******** срещу длъжника Х.Ц.Д.. Въз основа на заявлението е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК  3391 от 14.12.2015 г., и изпълнителен лист от 21.03.2016 г.

Видно от материалите в заповедното производство, е направен опит да се връчи заповедта за изпълнение на неизвестна дата от 15.12.2015 г. до 15.01.2016 г., когато е установено, че лицето не живее на адреса и роднини отказват да получат каквито е да е книжа. На 12.02.2016 г. адресът ******** е посетен, за да се залепи уведомление, което е залепено на входната врата видно от съставеното уведомление, където е посочено още, че братът на лицето отказва да получи каквото и да е документи не живеел на адреса, не бил посочен друг адрес на който живеело лицето. 

Адресът е бил посетен два пъти от връчителя, който е залепил уведомлението без да го поставя в пощенската кутия. Посочва се, че роднините на лицето отказвали да приемат съобщението. Съдът е приел че следва Заповедта за изпълнение да се счита връчена на 26.06.2016 г. В законоустановения срок по чл. 414 от ГПК възражение не е подадено по ч.гр.д.№ 5060/2016 г. на СлРС. На 21.03.2016 г. въз основа на заповедта за изпълнение е издаден изпълнителен лист на кредитора.

Длъжникът имал следния постоянен адрес-***, ********, а за настоящ адрес е посочен Германия от 20.02.2015 г. Заповедта е била връчена на постоянния адрес по реда на чл. 47 от ГПК.

                        Видно от известието за доставяне, процесуалния представител на длъжника е получила адресираното до него съобщение за образувано изпълнително дело по цитираната заповед за изпълнение на 25.03.2019 г. Настоящото възражение е подадено на 23.04.2019 г.

            Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

            Възражението е подадено от надлежна страна, имаща правен интерес и в законово определения 1-месечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение, поради което е допустимо. Съдът приема, че  длъжникът не е узнал  за издадената заповед за изпълнение, тъй като  не е получил лично никакви книжа, свързани с нея, тъй като не е пребивавал в страната към момента на издаването и връчването. Разгледано по същество, възражението е основателно и като такова следва да се приеме от въззивния съд.

             Предвид така установеното от фактическа страна се налага извода, че заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е била издадена в нарушение на чл. 411, ал.  2 т. 4 от ГПК.  Видно от извършената справка в НБД Население на 14.12.2015 г. длъжникът е регистрирал, че настоящият му адрес е в Германия. От посещенията на адреса е видно, че същият не живее на постоянния си адрес, което в съвкупност с информацията от направената справка и соченото от трето лице и брата на длъжника води на обоснован извод, в подкрепа на твърденията на длъжника, а именно че същият е пребивавал трайно в РГермания към момента на издаване на заповедта за изпълнение.

Под обичайно местопребиваване на едно лице следва да се разбира мястото, в което лицето се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване, нито с конкретен период от време. Видно от доказателствата по делото регистрацията на лицето е индикация за сериозността на намерението му да се установи в Германия, а фактическото напускане на постоянния му адрес води до обоснован извод, че същия е реализирал намеренията си.

От доказателствата се установява, че заповедта не е била връчена лично, а е използвана процедурата по чл. 47 от ГПК за фингирано връчване.

            Поради това съдът приема, че възражението по чл. 423, ал. 3 изр. посл. от ГПК  следва да се уважи и според правомощията на въззивния съд то издадената заповед за изпълнение следва да се обезсили.

Тъй като при този изход от производството на основание чл. 81 от ГПК, съдът счита че следва да се произнесе и по въпроса за разноските в настоящото производство. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски възникват в полза на подателя на молбата и следва да му се присъдят такива в размер на 525 лв., а именно 500 лв.  по договор за правна защита и съдействие от 25.03.2019 г. и 25лв. внесена държавна такса.    

Ръководен от изложеното и на основание чл. 423, ал.3 и ал.4 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА възражение, подадено от Х.Ц.Д., ЕГН: ********** *** в качеството му на длъжник против Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 3391 от 14.12.2015 г., издадена по ч.гр.д.№5060/2015 г. по описа на СлРС.

ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 3391 от 14.12.2015 г., издадена по ч.гр.д.№5060/2015 г. по описа на СлРС  на основание чл. 423, ал. 3, изр. 4 във връзка с чл. 411, ал. 2, т. 4 от ГПК, както и издадения въз основа на нея Изпълнителен лист от 21.03.2016 г.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. 5060/2015 г. на Сливенски районен съд като недопустимо.

ОСЪЖДА Фронтекс Интернешънъл ЕАД, ЕИК 200644029, със седалище и адрес на управление: ********  да заплати на Х.Ц.Д., ЕГН: ********** ***, сумата от 525 лв. представляваща разноски по производството

 

Определението е окончателно.

 

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                      2.