О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     N 495

гр. Сливен, 21.06.2019 г.

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                         НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                                      МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                                       СТЕФКА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от Надежда Янакиева ч. гр. д. № 316 по описа за 2019  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Поизводството е образувано по повод препирня за подсъдност, повдигната по реда на чл. 122 от ГПК.

Предявен е иск по чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК за установяване на вземане против прекия причинител на вреда, обезщетена от ищеца-застраховател по сключен със собственика на увредената вещ договор за застраховка „Каско на МПС“  за застрахователно събитие „злоумишлени действия на трети лица“.

Ищецът е предявил иска си пред РС – София, който е държал определение в з.с.з. на 23.03.209г. и служебно е констатирал неподсъдност на делото пред себе си съгласно чл. 119 ал. 3 от ГПК, тъй като настоящият адрес на ответника е бил в гр. Сливен, поради което е прекратил пред СфРС образуваното по исковата молба производство и е изпратил делото по правилата н аместната подсъдност за разглеждане от РС – Сливен.

С определение от з.с.з. от 19.06.2019г. съдията докладчик е счел, че спорът не е подсъден на СлРС,  а е бил подсъден именно на съда, пред който първоначално е била подадена исковата молба, като се е аргументирал с липсата на условията на чл. 119 ал. 3 от ГПК. Поради това е повдигнал по реда на чл. 122 от ГПК препирня между себе си и СфРС пред СлОС.

След като се запозна с делото, настоящият състав на СлОС счита, че искът е подсъден като първа инстанция на районен съд – София. В случая е приложимо общото правило, определящо местната подсъдност, разписано в чл. 105 от ГПК – по постоянния адрес на ответника, който в случая е в гр. Сливен. Ищецът е избрал да предяви иска си пред СфРС, но последният няма основание да откаже да образува делото и разгледа спора без да е направено в предвидените за това срокове надлежно възражение от насрещната страна. Такова към момента липсва , а съдът не разполага с дискресията служебно да разглежда и администрира този въпрос.

Такава възможност действително е предвидена, но само в изричните хипотези, за които нормотворецът е преценил, че това е удачно. Такава е разпоредбата на чл. 113 от ГПК, на който се опира в мотивите си СфРС.

При съпоставка между условията на закона и действителното положение не се открива аналог. Тази норма е предвидена да урежда подсъдността при специфични правоотношения, в които участва като страна лице, имащо качеството „потребител“. Такъв, по смисъла на пар. 13 т. 1 от ЗЗП, където е дадена легалната дефиниция на понятието, е „всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, както и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност“. Понятието е стеснено в КЗ /отм./, пар. 1 т. 1, като за целите на застраховането „потребител на застрахователни услуги“ е  застрахованият, третото ползващо се лице, третото увредено лице, другите лица, за които са възникнали права по застрахователен договор, както и физическото или юридическото лице, което проявява интерес да се ползва от услугите, предоставяни от застраховател или от застрахователен посредник във връзка с предмета му на дейност.

Поради това е видно, че ответникът, според изложената в исковата молба фактология, не е потребител на застрахователни услиги, нито обикновен потребител, тъй като не отговаря на критериите за това, такова качество не може да се признае и на ищцовото дружество, което също не попада в нито една от законовите хипотези.

Следователно е неприложима възможността както по чл. 113 от ГПК, така и по чл. 119 ал. 3 от ГПК сезираният съд служебно да  определи като компетентен да разгледа спора този съд, в чийто район се намира настоящият или постоянният адрес на потребителя.

За да се приведе към общото правило на чл. 105 от ГПК процесът, следва да е въведено своевременно възражение от оправомощеното лице – насрещната страна. Без такова съдът не може нито да се десезира, нито да се сезира друг съд.

Ръководен от гореизложеното, СлОС

 

О П Р Е Д Е Л И  :

 

 

ОПРЕДЕЛЯ за компетентен да разгледа исковата молба на  ЗД „Евроинс“ АД, гр. София против Р.К.П.от гр. Сливен, ул. „К.“ № ***, с която е предявен иск по чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК за установяване на вземане против прекия причинител на вреда, обезщетена от ищеца-застраховател по сключен със собственика на увредената вещ договор за застраховка „Каско на МПС“  за застрахователно събитие „злоумишлени действия на трети лица,  РАЙОНЕН СЪД – СОФИЯ.

 

 

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                     

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                  

 

ЧЛЕНОВЕ: