О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

гр.Сливен, 12.07.2019г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:              МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ:     СТЕФКА МИХАЙЛОВА

Мл.с. СИЛВЯ АЛЕКСИЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова въззивно ч.гр.д.№354 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:

 

 

            Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

          Образувано е по частна жалба, подадена от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД против Определение №119 от 29.03.2019г. на Котелски районен съд, постановено по гр.д.№477/2017г. по описа на същия съд, с което на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК е спряно производството по гр.д.№477/2017г. по описа на КРС до приключване на производството по гр.д.№17461/2019г. по описа на СРС с влязъл в сила съдебен акт.

            Дружеството жалбоподател чрез пълномощника адв.М.В. от БАК намира обжалваното определение за неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че районният съд не е анализирал всички събрани в хода на делото доказателства, поради което е достигнал до грешен извод за спиране на делото. Посочва, че „Армеец“ АД го е уведомило, че застраховката „Гражданска отговорност“ е прекратена към 22.11.2012г., поради неплатена вноска и е подал информация към Гаранционния фонд за това обстоятелство. По този начин било изпълнено задължението за оповестяване прекратяването на договора и това създавало сигурност относно правата на трети лица, в т.ч. и „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, като застраховател по застраховка „Каско“. Освен това в настоящото производство, с участието на „Армеец“ АД като трето лице помагач, ответникът не съумял да докаже валидно застрахователно правоотношение с „Армеец“ АД, поради което счита, че не са налице основания за спиране на производството.  Моли съда да отмени обжалваното определение, ведно със законните последици.

            Препис от частната жалба е връчен редовно на другата страна – К.А.К., който в законоустановения срок чрез пълномощника адв.И.М. от САК е депозирал отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че атакуваното определение е правилно и законосъобразно и моли въззивния съд да го потвърди. Излага основно съображения относно наличието и установеността на валидно застрахователно правоотношение между него и ЗАД „Армеец“ към момента на застрахователното събитие. Счита, че въпросът, който е предмет на производството пред СРС – наличие на валидно сключена застрахователна полица с „Армеец“ АД към датата на ПТП е от съществено значение за изхода на производството пред КРС.

            След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

            Производството по гр.д.№477/2017г. по описа на Котелски районен съд е образувано въз основа на предявени от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД против К.А.К. при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.213, ал.1 от КЗ /отм./ за установяване съществуване на вземания по издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№302/2017г. по описа на КРС, а именно: главница в размер на 9711,89лв. – задължение по щета №44011511209664, ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК и мораторна лихва в размер на 2605,18лв. за периода от 05.12.2014г. до подаване на заявлението по чл.410 от ГПК.

В исковата молба е посочено, че ответника е прекия причинител на увреждането на застрахования в ищцовото дружество автомобил по застраховка „Каско+“, в резултат на ПТП от 29.11.2012г., за което е изплатено застрахователно обезщетение в претендирания размер.

По делото, в законоустановения срок, е постъпил отговор от страна на ответника К.А.К., като основните възражения са насочени в насоката, че застраховката „Гражданска отговорност“ с „Армеец“ АД е валидна към момента на ПТП, тъй като той своевременно и надлежно е платил и последната застрахователна премия, поради което исковата претенция следва да се насочи не към него, а към застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“. Проведената дейност по събиране на доказателства в хода на производството се е развила основно в тази насока.

По искане на ищцовото дружество, „Армеец“ АД е конституиран като трето лице помагач на страната на ищеца.

На 25.03.2019г. в Районен съд – София е депозирана искова молба, подадена от К.А.К. против „ЗАД Армеец“ АД, гр.София, с която е предявен положителен установителен иск за установяване съществуването на сключен договор за комбинирана застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и „Злополука“ от 30.01.2012г. и по същия са платени всички дължими вноски в общ размер от 198,08лв. Въз основа на исковата молба в СРС е образувано гр.д.№17461/2019г. по описа на съда.

В проведеното на 26.03.2019г. открито съдебно заседание по гр.д.№477/2017г. на КРС, пълномощника на ответника – адв.М. е направила искане за спиране на производството по делото до приключване на производството по предявения ПУИ пред Софийски районен съд, поради наличие на преюдициалност. Районният съд е обявил, че по искането ще се произнесе в закрито съдебно заседание в едноседмичен срок, приключил е съдебното дирене, дал ход на устните състезания и приключил и тях.

С Определение №119/29.03.2019г. по гр.д.№477/2017г. КРС е приел, че съгласно разпоредбата на чл.213, ал.1 от КЗ /отм./, въпросът дали към датата на ПТП е налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ е преюдициален за изхода на настоящия спор, поради което е отменил определенията за приключване на устните състезания и съдебното дирене и на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК е спрял производството до приключване на производството по гр.д.№17461/2019г. на СРС с влязъл в сила акт.

Следва само да се отбележи, че е допусната ЯФГ в диспозитива при изписване на спряното гр. дело по описа на КРС, която следва да се поправи от първоинстанционния съд по служебен почин.

Препис от определението е връчено на страните, като на ищцовото дружество е връчен на 12.04.2019г.

Частната жалба против определението за спиране е подадена на 15.04.2019г. 

            Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

            Частната жалба е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването и в законово определения срок, поради което е допустима.            Разгледана по същество, същата е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

            Съдът спира производството според чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора, т.е. следва да е налице преюдициалност /обусловеност/ на едното дело спрямо другото.

 В случая, производството по спряното от районния съд гр.д.№477/2017г.  на КРС е образувано въз основа на предявени искове по чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.213, ал.1 от КЗ /отм./ за ангажиране на регресната отговорност на причинителя на вредата спрямо платилия застрахователно обезщетение по имуществената застраховка застраховател.

Съгласно разпоредбата на чл.213, ал.1 от КЗ /отм./, застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“. Когато вредата е причинена от водач на МПС, който има валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, може да предяви претенцията си към причинителя само за размера на причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за задължителната застраховка, както и за вредите, причинени от водача на моторното превозно средство, за които застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е отказал да заплати обезщетение на основание чл.268.

С оглед цитираната разпоредба и като прецени, че основните възражения на ответника в производството са били именно в тази насока – установяване наличие на валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ към момента на ПТП, които са от основно значение за основателността на исковата претенция спрямо ответника – прекия причинител на увреждането, безспорно наличието на образувано нарочно исково производство с единствен предмет установяване наличието на валидна застраховка гражданска отговорност именно към правнорелевантния момент, е безспорно обуславящ фактор, водещ да спиране на производството по настоящото дело, за да се изчака производството по обуславящото такова.

Следва да се посочи, че обстоятелството, че в производството пред КРС са събирани доказателства по въпроса за наличието на валидно застрахователно правоотношение, не изключва обуславящия характер на образуваното пред СРС дело, по което ще е налице произнасяне със СПН, каквото в настоящото производство няма да има.

Освен това, с оглед безспорния обуславящ характер на образуваното пред СРС дело, съобразно задължителните указания на ВКС, дадени с ТР №1/2017г. от 09.07.2019г., съдът е длъжен да спре и по служебен почин производството по обусловеното дело, най-късно във въззивното производство.

С оглед изложеното, съдът намира, че са налице изискванията на закона за обусловеност на производството по гр.д.№477/2017г. на КРС от това по гр.д.№17461/2019г. на СРС и производството по гр.д.№477/2017г. на КРС следва да се спре до приключване на това пред СРС с влязъл в сила акт.  

Тъй като правните изводи на двете инстанции съвпадат изцяло, то атакуваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

            Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 278, ал.2 от ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

           

            ПОТВЪРЖДАВА Определение №119 от 29.03.2019г., постановено по гр.д.№477/2017г. на Котелски районен съд, с което е спряно производството по гр.д.№477/2017г. по описа на КРС до приключване на производството по гр.д.№17461/2019г. по описа на Софийски районен съд с влязъл в сила акт, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

           

            Определението е окончателно, с оглед разпоредбата на чл.274, ал.4 от ГПК.

 

 

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

               

                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                     2.