О  П  Р  Е  Д  Е Л  Е  Н  И  Е

№ 645

 

гр.Сливен, 26.09.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

         Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на двадесет и шести септември, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                        Мл.с.: СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА  гр. дело № 427 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството се движи по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

 

         Образувано е по частна жалба депозирана от адв. П. в качеството и на пълномощник на ЕТ „ХЕЛИ СТАР – Н.Г.“, със седалище и адрес на управление гр.Сливен, кв.“Б.“ 33 – В - 12 против определение № 2191 от 26.06.2019 г. по ч.гр.д. № 1861/2019 г. на РС – Сливен, с което е отменено определение № 1315/19.04.2019 г. постановено по делото и е посочено, че не се зачита действието на подаденото от жалбоподателя възражение с вх.№ 8406/17.04.2019 г.

         В жалбата се твърди, че обжалваното определение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Страната завява, че не е съгласна с извода на съда по отношение на това, че подаденото възражение на 17.04.2019 г. е преклудирано като подадено в извън двуседмичния срок от връчване на поканата за доброволно изпълнение и заповедта за незабавно изпълнение. Твърди, че във връзка с изп.д. № 401/2014 г. на ЧСИ  М. е получавал покана за доброволно изпълнение единствено въз основа на изпълнителен лист издаден по ч.гр.д. № 1862/2014 г., но не и във връзка с изпълнителен лист издаден по ч.гр. д. № 1861/2014 г.  посочва, че покана за доброволно изпълнение във връзка с изпълнителния лист по ч.гр.д. № 1861/2014 г. е получил за първи път на 10.04.2019 г. по  образувано изп.д. № 122/2019 г. Моли се  обжалваното определение да бъде отменено.

         По делото не е депозиран отговор на частната жалба от насрещната страна.     

От събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

През 2014 г.  пред РС Сливен  са били депозирани две заявления за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК със заявител „И АР БИ ЛИЗИНГ“ ЕАД /с правоприемник „М ЛИЗИНГ ЕАД/ против длъжника ЕТ „ХЕЛИ СТАР – Н.Г.“. Във връзка с това били образувани две частни граждански дела № 1861/2014 г. и № 1862/2014 г. по описа на СлРС. И по двете дела заявленията  за издаване заповед за изпълнение били уважени и били издадени заповеди за изпълнение и изпълнителни листи. Изпълнителните листи са от 15.04.2014 г. като по ч.гр. д. № 1861/2014 г. ответникът е бил осъден да заплати главница в размер на 4 423.67 евро, а по ч.гр.д. № 1862/2014 г. – е бил осъден да заплати главница в размер на 7 510.97 лв.  във връзка с получените изпълнителни листи била подадена молба за образуване на общо изпълнително дело пред ЧСИ м.и такова било образувано с № 401/2014 г.  по изп.д. № 401/2014 г. била изпратена покана за доброволно изпълнение на длъжника, в която било отразено, че изпълнителният лист , по който е образувано делото, е издаден по ч.гр. д. № 1862/2014 г.  Дължимите суми по двата изпълнителни листа били преобразувани в български лева и били посочени като обща сума в поканата за доброволно изпълнение. В нея обаче по никакъв начин не е било отразено, че по това изпълнително дело се събират и задълженията , за които е издадена заповед за изпълнение и  изпълнителен лист по ч. гр.д. № 1861/2014 г. на СлРС. Тъй като страната била уведомена единствено за изпълнителния лист по ч.гр. д. № 1862/2014 г. същата  депозирала възражение за недължимост на сумата пред РС – Сливен и  след  протичане на цялата съдебна процедура било постановено влязло в сила решение № 76/31.05.2017 г. на СлОС, с което исковата претенция на заявителя по частното гражданско дело – „И АР БИ ЛИЗИНГ“ ЕАД била отхвърлена като неоснователна. Жалбоподателят подал молба до ЧСИ за прекратяване на изпълнителното производство, предвид постановеното решение на СлРС, но тъй като то не касаело вземането, за което бил издаден изпълнителен лист по ч.гр. д. № 1861/2014 г., ЧСИ прекратил изпълнително дело № 401/2014 г., поради настъпила перемция.

През 2019 г. по молба на заявителя по заповедното дело било образувано  ново изпълнително дело пред ЧСИ м.№ 122/2019 г. във връзка със задълженията установени по ч.гр.д. № 1861/2014 г. За това задължение била изпратена нова покана за доброволно изпълнение на длъжника, която била получена от него на 10.04.2019 г. На 17.04.2019 г. било депозирано възражение от жалбоподателя за недължимост на търсената сума, поради погасяването й по давност. Във връзка с това съдът постановил определение № 1314/19.04.2019 г., с което спрял изпълнително дело № 122/2019 г. на ЧСИ М..по отношение изпълнението на изпълнителен лист издаден по ч.гр. д. № 1862/2014 г. и указал на заявителя, че в едномесечен срок може да предяви установителен иск за вземането си срещу длъжника, както и че в същия срок  следва да представи доказателства за предявения иск. Взискателят по изпълнението предявил искова претенция за установяване на вземането си, но  и възразил пред съда за това, че е спрял изпълнителното дело и е приел възражението, като посочва, че срокът в който възражението е можело да бъде направено е изтекъл още през 2014 г. На 26.06.2019 г. било постановено определение № 2191/, с което било отменено определение № 1315/19.04.2019 г. по ч. гр.д. № 1861/2014 г. на СлРС, поради изменение на обстоятелствата и било посочено, че не се зачитат действията на подаденото на 17.04.2019 г. възражение от длъжника.

Обжалваното определение било съобщено на жалбоподателя на 15.07.2019 г., а частната жалба е депозирана на 17.07.2019 г. в рамките на законоопределения едноседмичен срок.

Депозираната жалба е процесуално допустима, като подадена от лице имащо интерес от обжалване на съдебния акт, в законосъобразния срок. Разгледана по същество същата е основателна.

След преценка на събраните доказателства, съдът намира, че действително жалбоподателят е бил уведомен за дължимото задължение по  ч.гр.д. № 1861/2014 г. едва с връчването на покана за доброволно изпълнение по изп.д. № 122/2019 г. на ЧСИ М.на 10.04.2019 г. Макар изпълнително дело № 401/2014 г. на ЧСИ Мда е било образувано във връзка с изпълнителни листи издадени по ч.гр.д. № 1861/2014 г. и 1862/2014 г. по описа на СлРС, длъжникът не е бил уведомен за този факт и за това, че се събират в общо изпълнително производство задължения по два изпълнителни листа.  Следвало е в поканата за доброволно изпълнение да се отрази допълнително факта, че се събират двете задължения, както по издадения изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1862/2014 г.  така и по  № 1861/2014 г. След като не е бил уведомен за  образуваното изпълнително дело и за издадения по ч. гр.д. № 1861/2014 г. изпълнителен лист длъжникът не е можел да организира своята защита, като предяви възражение или като приеме, че задължението му е дължимо го плати. Като взе предвид изложените по-горе мотиви, съдът намира частната жалба за основателна, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено.

 

С оглед на изложеното, съдът

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

        

ОТМЕНЯ определение № 2191 от 26.06.2019 г. по ч.гр.д. № 1861/2019 г. на РС – Сливен като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводственте действия по него на РС – Сливен.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

          ЧЛЕНОВЕ: