О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 Град Сливен, 13.09.2019 г.

Окръжен съд Сливен, Гражданско отделение, Въззивен състав, в закрито съдебно заседание на тринадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖА ЯНАКИЕВА

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                                    Мл.с. ЮЛИАНА ТОЛЕВА

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Толева частно гражданско дело № 453 по описа на Окръжен съд Сливен за 2019 взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 278 вр. с 274, ал. 1, т. 2 вр. с чл.121 от ГПК.

 

Образувано е по постъпила частна жалба от „Аглика“ АД, ЕИК: *** *** чрез процесуален представител адвокат Р.И.Т. срещу определение № 2681 от 06.08.2019г., постановено по гр.д. № 3455/2019 по описа на Районен съд Сливен, с което определение съдът е намерил, че делото не му е местно подсъдно, прекратил е производството пред себе си и го е изпратил на местно компетентния съд – Районен съд Варна.

Жалбоподателят твърди, че неправилно съдът е счел, че не е предявен иск на потребител, поради което не намира приложение специалната местна подсъдност по чл. 113 ГПК. В тази връзка излага доводи, че ищецът е краен клиент, който купува електрическа енергия и е потребител на енергийни услуги по смисъла на §1, т. 41б, б „а“ от ДР на Закона за енергетиката (ЗЕ). Подчертава, че понятието „краен клиент“ обхваща, както физически, така и юридически лица. Допълва, че дружеството ищец е сключило с ответника договор за пренос и доставка на електрическа енергия, поради което е краен клиент и потребител на електрическа енергия, което обуславя определянето на местната подсъдност на предявения иск съгласно нормата на чл. 113 ГПК.

Моли съда да отмени процесното определение като неправилно и незаконосъобразно и да върне делото на Районен съд Сливен за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство – адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева, за което представя договор за правна защита и съдействие от кочан.

Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна „Електроразпределение - Север“ АД.  В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор чрез процесуален представител юрисконсулт Д.Д.. Дружеството намира жалбата за неоснователна, а оспорваното определение за правилно и законосъобразно. Сочи, че подсъдността по чл. 113 ГПК, която определя като специална изборна местна подсъдност, би могла да се приложи само в случаите, когато ищецът има качеството на „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) – тоест само за физически лица. Допълва, че частният жалбоподател, бидейки юридическо лице, не попада в обхвата на легалната дефиниция за потребител, съгласно ЗЗП. Твърди, че легалната дефиниция за потребител на енергийни услуги в §1, т. 41б, б „а“ от ДР на ЗЕ не прави разграничение между физическо и юридическо лице, но такова е направено в § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ, която давала легална дефиниция на понятието „небитов клиент“, какъвто бил ищецът.

Моли съда да потвърди обжалваното определение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсулстско възнаграждение в размер на 100 лева.

 

Окръжен съд Сливен, като взе предвид постъпилата частна жалба, отговора и доводите на страните намира за установено от фактическа страна следното:

Гражданско дело № 3455/2019 по описа на Районен съд Сливен е образувано по искова молба от „Аглика“ АД, ЕИК: *** ***, седалище и адрес на управление: град Твърдица, ж.к. „Индустриален“ срещу „Електроразпределение - Север“ АД, ЕИК: *** ***, седалище и адрес на управление: град Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 25, с която се иска дружеството ответник да бъде осъдено на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати на ищеца обща сума от 8502, 89 лева, представляваща сбор от отделни по - малки суми, детайлно описани по фактури, които ищецът твърди да е платил на ответника без правно основание.

В исковата молба се твърди, че ищецът е потребител на електрическа енергия на обект, находящ се на административен адрес: град Велико Търново, ул. „Никола Габровски“ № 73А, като консумираната електрическа енергия се отчита по клиентски номер 5500000012. Същият намира, че ответното дружество е монтирало средството за търговско измерване (СТИ), което отчита и измерва консумираната електрическа енергия, в нарушение на нормативните изисквания, което е довело до неоснователно начисляване и заплащане на претендираните суми.

Към исковата молба е приложено извлечение от партидата на ищцовото дружество от Търговския регистър, от което е видно, че към момента на подаване на исковата молба същото е със седалище и адрес на управление: град Твърдица, ж.к. „Индустриален“,

В постъпилия в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба ответникът е направил възражение за неподсъдност на делото по правилата на  местната подсъдност. Твърди се, че дружеството - ищец не е „потребител“ по смисъла на легалната дефиниция в § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите, което обуславя неприложимост на нормата на чл. 113 ГПК при определяне местно компетентния съд за разглеждане на делото. Счита, че местната подсъдност следва да се определи съгласно нормата на чл. 105 ГПК и евентуално чл. 108, ал.1, изр. 1 ГПК.

Възражението за местна подсъдност по първоинстанцинното дело е направено в срока по чл. 119, ал. 3 ГПК, поради което е процесуално допустимо, подлежащо на разглеждане по същество.

С определение № 2681 от 06.08.2019 г. първоинстанционният съд се е произнесъл по възражението за местна подсъдност на делото, като е приел, че местно компетентен да разгледа спора е Районен съд Варна, предвид което е прекратил производството по гр.д. № 3455/2019 г. като неподсъдно нему и е постановил производството да бъде изпратено по подсъдност на Районен съд Варна.

 

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от легитимирано лице срещу акт на съда, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.

Общото правило на чл. 108, ал. 1 ГПК предвижда, че исковете срещу юридически лица се предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното седалище.

Съгласно разпоредбата на чл. 113 ГПК в редакцията ѝ след изменението с ДВ  бр. 65 от 2018 в сила от 07.08.2018 г. исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния.

В случая исковото производство по гр.д. № 3455/2019 по описа на Районен съд Сливен е образувано на 24.06.2019 г., поради което следва приложение да намери редакцията на чл. 113 ГПК (ДВ бр. 65 от 2018 г. в сила от 7.08.2018 г.), с която отпада специалната изборна подсъдност в полза на потребителите и се въвежда задължителна подсъдност по спорове повдигнати от или срещу потребители. В тази връзка настоящата инстанция намира за неоснователен довода, изложен в отговора на частната жалба, че подсъдността по чл. 113 ГПК е изборна. С извършените промени в процесуалните норми, подсъдността по чл. 113 ГПК става абсолютна процесуална предпоставка за надлежно упражняване правото на иск, за която съдът, съобразно законодателното изменение, следи служебно до определен краен срокприключване на първото съдебно заседание по делототози смисъл Определение № 655 от 3.12.2018 г. на ВКС по ч.т.д. № 2781/2018 г.).

От представената към исковата молба справка от партидата на ищцовото дружество в Търговски регистър и след извършена от настоящата инстанция служебна справка се установява, че седалището на дружеството – ищец към момента на подаване на исковата молба е било в района на Районен съд Сливен. Следователно искът е предявен пред съда по седалището на дружеството - ищец, което е аналогично на постоянния адрес за физическите лица.

За преценката на настоящия съд относно правилността на обжалваното определение обуславящ е въпроса дали искът може да бъде квалифициран като „иск на потребител“ по смисъла на чл. 113 ГПК.

Понятието „потребител“ не е дефинирано в ГПК, но същото се използва в различни материални закони, които го определят като съдържание за конкретния отрасъл, за който се отнася конкретният закон.  Най - общата дефиниция е дадена в § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП , където е поставено ограничението потребителят по смисъла на този закон да е физическо лице и стоките или услугите, които придобива да не са предназначени за извършване на търговска и професионална дейност. Въззивният състав намира, че понятието „потребител“ по ЗЗП е съобразено с целите на закона, визирани в чл. 1 от същия, поради което не счита, че ограничението в легалната дефиниция може да бъде отнесено и прилагано по аналогия към специалните материални закони, уреждащи правоотношения в различни отрасли – застрахователни, банкови, енергийни и други, които за нуждите на всяка съответна услуга определят съдържанието на понятието „потребител“ като субект, ползващ се от услугата.

В Определение № 241/05.04.2013 г. по ч.т.д. № 1395/2013 г., II TO на ВКС, представляващо задължителна съдебна практика по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, касационната инстанция приема, че възможността за подсъдност по чл. 113 ГПК не е предвидена само за потребителските спорове, произтичащи от правата по ЗЗП, а намира приложение за всички спорове между потребители и доставчици на услуги.

В процесния случай, предмет на спор са правоотношения по договор за доставка на електрическа енергия и приложимия материален закон е Законът за енергетиката (ЗЕ), който се явява специален спрямо Закона за защита на потребителите, доколкото урежда и регулира предоставянето и ползването на услуги в конкретен стопански сегмент.

Съгласно § 1, т. 41б от ДР на ЗЕ „потребител на енергийни услуги“ е краен клиент, който купува енергия или природен газ и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ. Видно от дефиницията нормата не провежда разграничение между физически и юридически лица. В § 1, т. 27г  от ДР на ЗЕ е дадено определението за „краен клиент“ и това е клиент, който купува електрическа енергия или природен газ за собствено ползване. Дефиницията „ползвател на мрежата“ е дадена в § 1, т. 41а, б „а“ от ДР на ЗЕ и това е физическо или юридическо лице – ползвател на електропреносната и/или електроразпределителната мрежа, доставящо електрическа енергия в електропреносната и/или електроразпределителна мрежа или снабдявано от такава мрежа.

В настоящия случай, ищецът има сключен с ответника договор за доставка на електрическа енергия, следователно същият е краен клиент и ползвател – юридическо лице, който е снабдяван от електропреносната и/или електроразпределителна мрежа и попада под обхвата на легалната дефиниция за „потребител“ по смисъла на ЗЕ.

Настоящият съдебен състав не споделя възражението в отговора на частната жалба, че ищцовото дружество не е потребител по смисъла на Закона за енергетиката, тъй като същото било „небитов клиент“ по смисъла на § 1, т. 33а от ДР ЗЕ. Ищцовото дружество е потребител на енергийни услуги – краен клиент и ползвател съгласно цитираните по - горе легални дефиниции от ЗЕ. В легалното определение на краен клиент и ползвател няма разделение според нуждите, за които се използва купената енергийна услуга, нормата предвижда единствено да е за собствено ползване, тоест да не се извършва търговска дейност със закупената енергия. Безспорно ищцовото дружество не използва закупената енергия за битови нужди, тоест то е „небитов клиент“, но това не означава, че същото не е потребител на енергийна услуга по смисъла на ЗЕ, доколкото използва закупената услуга за собствени нужди.

Следва да се отбележи, че в своята задължителна практика по чл. 274, ал. 3 ГПК ВКС е разглеждал други аналогични спорове, при които ищец е търговско дружество. Така например в Определение № 268/09.04.2010 г. по ч.т.д.№ 148/2010 г., ІІ ТО, ВКС касационната инстанция обобщава, че подсъдността по чл.113 ГПК намира приложение и по отношение на юридическите лица. В тази връзка трайната съдебна практика е приела, че понятието „потребител“ в контекста на чл. 113 ГПК  следва да се тълкува в широк смисъл на думата, поради което подсъдността е приложима и към исковете на физически и юридически лица. В този смисъл е и останалата практика на ВКС - Определение № 172/08.03.2013 г. по ч.т.д. № 1143/2013 г., ІІ ТО, ВКС, Определение № 241/05.04.2013 г. по ч.т.д. № 1395/2013 г., ІІ ТО, ВКС, Определение № 837/26.10.2011 г. по ч.т.д. № 127/2011 г., II ТО, ВКС.

Настоящата инстанция намира, че ищцовото дружество има качеството „потребител“ по смисъла на ЗЕ, следователно предявен е иск на потребител и за него е налице специалната задължителна местна подсъдност по реда на чл. 113 ГПК, която дерогира общата такава. Следователно определение № 2681 от 06.08.2019 г. е неправилно и като такова следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на Районен съд Сливен за продължаване на съдопроизводствените действия.

 

По разноските:

И двете страни в настоящото производство претендират и доказват разноски.

С оглед изхода на спора разноски следва да бъдат присъдени на частния жалбоподател, който претендира 200 лева – адвокатско възнаграждение и доказва, че е заплатил сумата с представения по делото договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че сумата от 200 лева е платена в брой. Частният жалбоподателят е платил и държавна такса в размер на 15,00 лева, за което е представил платежно нареждане. С оглед горното на основание чл. 78, ал. 1 ГПК дружество „Електроразпределение - Север“ АД следва да бъде осъдено да заплати на частния жалбоподател сумата от 215,00 лева – разноски в настоящото производство.

 

 

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 278, ал. 2 ГПК Окръжен съд Сливен

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ като неправилно  Определение №  2681 от 06.08.2019 г., постановено по гр.д. № 3455 по описа на Районен съд Сливен за 2019 г., с което съдът е прекратил производството по делото като е счел, че не е местно компетентен да разгледа същото и е постановил делото да се изпрати на Районен съд Варна.

 

ВРЪЩА делото на Районен съд Сливен за продължаване на съдопроизводствените действия.

 

ОСЪЖДА „Електроразпределение - Север“ АД, ЕИК: *** ***, седалище и адрес на управление: град Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 25 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на „Аглика“ АД, ЕИК: *** ***, седалище и адрес на управление: град Твърдица, ж.к. „Индустриален“ сумата от 215,00 лева, представляваща сторените в производството разноски съобразно изхода на спора.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                                  2.