О П Р Е Д Е Л Е Н И Е      N 

гр. Сливен, 26.09.2019 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  закрито заседание в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                              МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                                 мл.с. ЮЛИАНА ТОЛЕВА

като разгледа докладваното от Надежда Янакиева ч.гр.д. N 486 по описа за 2019  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Постъпило е възражение пред въззивния съд относно узнаването на заповед за изпълнение и подателят сочи като правно основание  разпоредбата на чл. 423 ал. 1 т. 1 от ГПК.

Подателят на възражението твърди, че за задължението си е узнал след като получил покана за доброволно изпълнение по изп.д. № 20199150401846 на ЧСИ Гергана Грозева и в едномесечния срок подава възражението си за оспорване на вземането. Твърди, че издадената заповед не му е връчена надлежно и  иска на осн. чл. 423 ал. 1 т. 1 от ГПК възражението му да бъде прието възражението му по чл. 414 от ГПК. Иска спиране на изпълнението до приключване на нсатоящото производство.

Няма изразено становище от насрещната страна.

Възражението е подадено в законовия срок от процесуалнолегитимирано лице и е допустимо.

Настоящият въззивен състав, след като се запозна с възражението и приложенията и с ч.гр.д. № 19/19г. на СлРС, намира, че не са налице предпоставките на чл. 423 ал. 1 т.1  от ГПК и не следва да приема възражението.

Тази разпоредба предвижда ограничен и изчерпателно изброен кръг от хипотези, при които възражение против заповед за изпълнение може да бъде прието от въззивния съд и в случая подателят-длъжник се позовава на първото от тях – че заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно.

Въззивният съд констатира, че заповед № 35 от 04.01.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е издадена по ч.гр.д. № 19/19г. на СлРС е изпратена на посочения от заявителя адрес на длъжника, който е и неговият постоянен и настоящ адрес, съгласно извършената служебна справка. Съобщението, ведно с копие от заповедта, е връчено на 08.01.2019г. на този адрес, като връчителят е отбелязал, че то е получено от внучката на длъжника, която е положила и подписа си за „получател със задължение за предаване на адресата“.

Законовият двуседмичен срок за подаване на възражение по чл. 414 от ГПК /или чл. 414а от ГПК/, е започнал да тече от връчването на заповедта на 08.01.19г. и е изтекъл на 15.01.2019г. В рамките му длъжникът не е подал възражение по чл. 414, респективно – чл. 414а от ГПК.

След изтичането на срока за подаване на възражение, на 30.01.2019г. съдът е разпоредил издаване на изпълнителен лист.

От всичко изложено е видно, че към момента на издаване на заповедта по чл. 410 от ГПК са спазени всички законови изисквания за това, както и при връчването й на длъжника. Във възражението не са релевирани никакви конкретни пороци, обосноваващи „ненадлежно връчване“ –съобщението и заповедта по чл. 410 от ГПК са изпратени на постоянния адрес на длъжника, връчването е станало по реда на чл. 46 ал. 2 от ГПК и настоящият състав няма причина да приеме, че е налице предпоставката на чл. 423 ал. 1 т. 1 от ГПК.

С оглед всичко това въззивният съд счита, че няма основание да приеме възражението, поради което не следва и да се постановява продължаване на разглеждането на делото от първоинстанционния съд съгласно чл. 423 ал. 4  от ГПК.

Искането за спиране на изпълнението е неоснователно, тъй като не са налице условията на чл. 282 ал. 2 връзка чл. 423 ал. 2 от ГПК, тъй като длъжникът не е представил надлежно обезпечение.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                       О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

НЕ ПРИЕМА възражение по чл. 423 ал. 1 т. 1 от ГПК вх. № 08828/11.09.2019г. от К.А.А. ЕГН ********** *** против заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №  35 от 04.01.2019г., издадена по ч.гр.д. № 19/19г. на СлРС, поради липса на номинираната предпоставка.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на изпълнението на заповедта, като НЕОСНОВАТЕЛНО.

Определението не подлежи на обжалване.

                            

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

         ЧЛЕНОВЕ: