О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. Сливен, 07.10.2019 г.

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  закрито заседание в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                            МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                      мл.с. ЮЛИАНА ТОЛЕВА

като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева  в.гр. д.  N 500 по описа за 2019  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Чрез ЧСИ на 19.09.19г. е постъпила жалба от длъжник против отказ на СИ да вдигне запор върху банкови сметки на длъжника, основана на чл. 442а от ГПК, и се движи по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Длъжникът „Попов“ ООД, гр. Бургас твърди в жалбата си, че действията на ЧСИ са незаконосъобразни. Заявява, че неправилно е постановил отказ за вдигане на наложения „запор върху банкови сметки“, тъй като същият не бил съобразен с разпоредбата на чл. 442а ал.1 от ГПК. Жалбоподателят счита, че неправилно при налагане на обезпечителните мерки ЧСИ не е изпълнил изискванията на чл.442а ал.1 от ГПК като преди да наложи обезпечителните мерки не е взел предвид всички данни и обстоятелства по делото, процесуалното поведение на длъжника и възможността вземането да остане неудовлетворено. Изтъква липса на такова поведение, което да застрашава осъществяването на правата на кредитора. ЧСИ не бил извършил оценка на запорираното и възбранено имущество на длъжника и така предприетите обезпечителни мерки се явявали несъразмерни с неговото задължение. В случая било налице свръхобезпеченост, тъй като запорираните активи са в размер, по-голям от дълга, който още не е установен с влязло в сила решение. Развива подробни съображения в тази насока. Жалбоподателят сочи, че вземането, за което е образувано изпълнителното дело е било оспорено пред съд, към момента изпълнителното дело било спряно и течали действия по иск по чл. 422 от ГПК, оплаква се, че изпълнителните действия са извършени два месеца преди връчването н асъдебните книжа по ч.гр.д. № 4618/18г. на БРС, излага хронологията на действията и кореспонденцията със СИ.

 В обобщение жалбоподателят моли съда, след като установи, че е налице хипотезата на чл. 442а от ГПК, да отмени действието „запор на банковите сметки на длъжника“. Претендира разноските по делото.

По делото е постъпило писмено становище от другия длъжник Г.О.П., в което е изложено мнение, че жалбата на длъжника „Попов“ ООД е основателна.

   В законовия срок е подадено и писмено възражение от взискателя по изп.дело К.М.А., с което жалбата е оспорена като недопустима, а по същество и като неоснователна. Посочва се, че обжалваните действия на ЧСИ не попадат в кръга по действия, които могат да бъдат обжалвани от длъжника в хода на изпълнителното производство. От друга страна се посочва, че законодателят не е предвидил възможност за длъжника в разпоредбата на чл.442а от ГПК, или в някой друг текст да обжалва отказа на съдебния изпълнител, да вдигне наложените обезпечителни мерки. На следващо място страната посочва, че няма как да бъде извършена оценка на запорираното имущество, тъй като процесът бил динамичен, а в хода на тази съдебна процедура, съдът също не е в състояние да констатира явна несъразмерност на обезпечителните действия, както иска жалбоподателя. Кредиторът счита, че не следва да се вдигат обезпечителните мерки, тъй като не е установено имущество, от което вземането му да бъде удовлетворено, а напротив установено е наличието на голямо задължение на длъжника спрямо НАП.

Поради изложеното взискателят моли съда да остави без уважение жалбата, претендира присъждане на разноски.

В писмените си обяснения, дадени по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК, ЧСИ е посочил, че жалбата е допустима, но по същество е неоснователна, тъй като при преценка на наличието на свръхобезпеченост СИ следвало да съобрази множество фактори установяващи имущественото състояние на длъжниците,респективно тяхната задлъжнялост. По делото било установено, че „ПОПОВ“ ООД към 20.07.2019 г. има непогасени публични задължения в общ размер на 194 856,91 лв., за които НАП била наложила обезпечителни мерки по отношение на имуществото, собственост на дружеството. От друга страна настоящото изпълнително производство било спряно на 10.09.2018 г. без по него да е извършван опис и оценка на имуществото, което възпрепятства възможността да бъде извършена преценка за съразмерност, респективно несъразмерност на наложените обезпечения, поради това наложената обезпечителна мярка „запор“ върху банковите сметки на  „Попов“ ООД на този етап не може да бъде категорично приета като достатъчна за удовлетворяване вземането на първоначалния взискател. ЧСИ счита, че жалбата е неоснователна.

От събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът прецени следната фактическа обстановка:

Изпълнително дело № 20189150401600 по описа на ЧСИ Грозева било образувано на 11.07.2018 г. по молба на К.М.А.. Делото било образувано на основание изпълнителен лист и заповед за изпълнение от 28.06.2018 г. за задължение в размер на 30 000 лв. главница и 882.25 лв. разноски и с длъжници Г.О.П. и „Попов“ ООД.

На длъжниците били връчени покани за доброволно изпълнение на 07.09.2018 г. По делото като взискател била присъединена и държавата за задължения на „Попов“ ООД в размер на 194 856, 91 лв. На 18.07.2019 г. били наложени запори на банкови сметки на длъжника. С определение № 6168/30.08.2018 г. по ч.гр.д. № 4619/2018 г. на РС – Бургас, е било спряно изпълнителното производство.  На 02.09.2019 г. е подадена молба от длъжника „Попов“ ООД - жалбоподател, с вх.№  24571, с която се иска вдигане на запора върху банковите му сметки, поради наличие на свръхобезпеченост на вземането. Във връзка с нея взискателят изложил становище, че не дава съгласие за вдигане на запорите върху банковите сметки. С разпореждане от 11.09.2019 г. ЧСИ е отказал да вдигне запора върху банковите сметки на този длъжни. Съобщението за постановения отказ му било връчено на 16.09.2019 г. Жалбата против този отказ е депозирана на 19.09.2019 г.

Така подадената жалба е процесуално недопустима. Със същата са обжалвани действия от длъжника,  които не подлежат на обжалване .

Действията, извършвани от СИ, които могат да бъдат обжалвани от длъжника по изпълнителното производство са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 435 ал.2 от ГПК. Това са постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението. Длъжникът  може да обжалва и постановлението за възлагане, поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена, съгласно чл.435 ал.3 от ГПК.

В настоящия случай действието, което се обжалва – отказ на ЧСИ да вдигне наложена обезпечителна мярка, не е действие, което подлежи на обжалване.  Въпреки, че разпоредбата на чл.442а от ГПК е нова разпоредба, законодателят нито в нея, нито в последваща разпоредба, нито в общата разпоредба на чл.435 ал.2 от ГПК е предвидил възможност длъжникът да обжалва отказа на СИ да вдигне съответните обезпечителни мерки. Съдът счита, че не следва разпоредбата на чл.435 ал.2 т.6 от ГПК да се тълкува разширително. Ако се приеме, че е допустимо обжалването на отказа на СИ по възражение на длъжника да вдигне наложени обезпечителни мерки, това би довело до възможност за многократно обжалване на едни и същи обезпечителни мерки, съответно до значително забавяне и оскъпяване на изпълнителното производство, което не е в интерес нито на длъжника, нито на взискателя и не е целено като ефект от новата уредба на изпълнителното производство. В този смисъл е преобладаващата практика,  както на окръжните, така и на апелативните съдилища /определение № 1285/01.04.2019 г. на САС по в.гр.д.№ 919/2019 г., определение № 1598/05.05.2019 г. на САС, определение № 272/22.04.2019 г. ВнАС/. В част от практиката си апелативните съдилища дори приемат, че извършването на преценка за наличие на несъразмерност на изпълнителното действие е възможно да се извърши единствено в едно исково производство след събиране на съответните доказателства, но в никакъв случай това не може да бъде осъществено в хода на изпълнителното производство /определение № 420/25.06.2019 г. ВнАС по ч.гр.д. № 297/2019 г./.

Предвид това частната жалба следва да остане без разглеждане като недопустима, а образуваното по нея производство – прекратено като такова.

 С оглед изхода на процеса, жалбоподателят следва да понесе своите разноски както ги е направил, ответната по жалбата страна е претендирала разноски, но не е доказала извършването им, поради което такива не следва да й се присъждат.

Ръководен от гореизложеното, съдът  

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 37123 от 19.09.2019г. от „ПОПОВ“ ООД, ********, срещу действията на ЧСИ рег. № 915 Г.Г. по изп.дело № 20189150401600, изразяващи се в отказ за вдигане на запор на банковите сметки на длъжника като НЕДОПУСТИМА.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 500/2019г. на СлОС като  НЕДОПУСТИМО.

        Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред БАС в едноседмичен срок от връчване на съобщението.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               ЧЛЕНОВЕ: