О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Град Сливен,10.10.2019 г.

 

Окръжен съд Сливен, Гражданско отделение, Въззивен състав, в закрито съдебно заседание на десети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                                    Мл.с. ЮЛИАНА ТОЛЕВА

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Толева частно гражданско дело № 506 по описа на Окръжен съд Сливен за 2019 взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с чл.413, ал. 2 от ГПК.

 

Образувано е по частна жалба с вх. № 17682 от 23.08.2019г. от „У.А.Г. Пеймънт Солюшънс“ АД, акционерно дружество, регистрирано съгласно законите на Република Чехия на 04.12.2000г., вписано в секция „В“, партида № 6882 на Търговския регистър при Градския съд – град Прага, идентификационен № 264 15 623, представлявано от младши адвокат Д.Й. от САК, преупълномощена от Адвокатско дружество „Вълчев и Борисов“ срещу Разпореждане № 12624 от 30.07.2019г. по ч.гр.д. № 4146/2019г по описа на Районен съд Сливен, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение в частта за претендираните от заявителя разноски за заплащане на адвокатски хонорар.

Частният жалбоподател намира процесното разпореждане за неоснователно като развива подробни съображения, позовавайки се на постановките на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012 ОСГТК на ВКС във връзка с разпоредбите на чл. 71, ал. 1 ГПК и чл. 78, ал. 1 ГПК. Посочва, че към заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по отношение на длъжниците „Стеф - 83“ ЕООД и С.В.В. е приложена фактура, издадена от адвокатско дружество „Вълчев и Борисов“ със задължено лице дружеството заявител и заверено от банката платежно нареждане. Твърди, че от фактурата е видно, че същата е издадена на основание, свързано с процесното заповедно производство и за сума еднаква по размер с претендираната за адвокатско възнаграждение, допълва, че платежното нареждане е са същата сума, а като основание за заплащането е посочен номера на фактурата.

Жалоподателят излага довод, че съгласно Закона за адвокатурата договорът за правна зашита и съдействие е неформален, като подчертава, че в хипотеза, когато страните са в трайни правоотношения по предоставяне на правни услуги горното е валидно на още по - силно основание и в такива случаи най - често адвокатът или адвокатското дружество издават фактура, която се изпраща на клиента. В заключение жалбоподателят намира, че отказвайки да присъди на дружеството заявител сторените и претендираните разноски за адвокатско възнаграждение Районен съд Сливен е допуснал съществено процесуално нарушение  и е постановил незаконосъобразен акт. Моли въззивната инстанция да отмени обжалваното разпореждане.

 

Окръжен съд Сливен, като взе предвид постъпилата частна жалба и като се запозна с обжалваното разпореждане и със заявлението за издаване на заповед по чл. 417 ГПК и приложенията към него намира за установено от фактическа страна следното:

 

На 29.07.2019г. заявителят „У.А.Г.Пеймънт Солюшънс“ АД чрез пълномощник адвокат Д.Й. е подал в Районен съд Сливен заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК срещу „Стеф-83“ ЕООД, ЕИК: 203302803, седалище и адрес на управление: ************* и срещу С.В.В., ЕГН: **********. Иска се издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 20 000 лева, представляваща вземане по запис на заповед от 24.04.2019г. с издател „Стеф-83“ ЕООД и авалист С.В.В.. Сочи се, че записът на заповед е предявен на издателя и на авалиста на 16.07.2019г., като до момента на подаване на заявлението не е извършено плащане, което обуславяло изискуемост на сумата по записа на заповед. Заявителят претендира и присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата по записа на заповед, както и направените разноски в размер на 986,75 лева, от които 400 лева държавна такса и 586,75 лева – адвокатско възнаграждение.

Към заявлението е приложен описания в същото запис на заповед, официален заверен превод на удостоверение за актуално състояние на дружеството - заявител от Търговския регистър на Градски съд – Прага, извлечение от Търговски регистър при Агенция по вписванията от партидата на дружеството длъжник „Стеф-83“ ЕООД, пълномощно от законния представител на дружеството заявител за адвокатско дружество „Вълчев и Борисов“, съгласно което адвокатското дружество е упълномощено да представлява и защитава интересите на упълномощителя пред всички български и  чуждестранни съдилища, съдебни изпълнители и други органи, като завежда всякакви  граждански дела и извършва процесуално представителство, в това число и по заповедни производства. Представено е и пълномощно, с което адвокатско дружество „Вълчев и Борисов преупълномощава младши адвокат Д.Й. със същите правомощия, удостоверение от СГС за актуално състояние на адвокатското дружество, платежно нареждане за държавна такса по сметка на Районен съд Сливен. Приложени са още фактура № 1686 от 16.07.2019г., издадена от адвокатско дружество „Вълчев и Борисов“ с получател дружеството - заявител за сумата от 586,75 лева с посочено основание адвокатско възнаграждение  по договор от 24.07.2017г. за заповедно производство срещу „Стеф-83“ ЕООД и С.В.В., и  платежно нареждане за сумата от 586,75 лева от 23.07.2019г. с наредител дружеството - заявител и получател адвокатско дружество „Вълчев и Борисов“ с основание  1686.

На 30.07. 2019г. Районен съд Сливен е издал Заповед № 2529 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК за сумата от 20 000 лева ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на подаване на заявлението 29.07.2019г. до окончателното ѝ изплащане, както и за сумата от 400 лева държавна такса.

С разпореждане № 12624 от 30.07.2019г. Районен съд Сливен е отхвърлил заявлението за издаване на заповед по чл. 417 ГПК в частта за разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 586,75 лева. Аргументът на съда е, че въпреки представеното пълномощно от дружеството заявител към адвокатското дружество, не е представен документ (обикновено договор за правна защита и съдействие), в който адвокатът да е договорил с дружеството заявител възнаграждение за себе си.

 

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

 

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от легитимирано лице срещу акт на съда, който подлежи на съдебен контрол съгласно нормата на чл. 413, ал.2 ГПК, поради което същата е допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.

Неправилно Районен съд Сливен е отказал да присъди претендираното адвокатско възнаграждение с аргумента, че няма доказателства за договорни отношения между дружеството заявител и адвокатското дружество. Няма законово изискване договорът за правна защита и съдействие да е сключен в писмена форма, писмената форма не е форма за действителност, а за доказване на същия. Това, което съдът изследва при преценка за присъждане на претендирани разноски за адвокатско възнаграждение е дали са представени доказателства за заплащане на същото съгласно  изискването на т. 1 Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012 ОСГТК. В процесния случай безспорно са представени доказателства за заплащане от заявителя на претендираните разноски за адвокатски хонорар по банков път. Това обстоятелство се установява от приложените към заявлението фактура № 1686 от 16.07.2019г., издадена от адвокатско дружество „Вълчев и Борисов“ с получател дружеството и от платежно нареждане от 23.07.2019г. за сумата от 586,75 лева, с основание  1686, с наредител дружеството - заявител и получател адвокатско дружество „Вълчев и Борисов“.

Видно е, че двата документа се отнасят именно за претендираната със заявлението сума. Във фактурата изрично е посочено основанието за начисляване на сумата от адвокатското дружество към дружество „У.А.Г Пеймънт Солюшънс“ АД, а именно адвокатско възнаграждение по договор от 24.07.2017г. за заповедно производство срещу „Стеф-83“ ЕООД и С.В.В., тоест извършената адвокатска услуга, за която е начислена сумата касае именно процесното заповедно производство. В платежното нареждане като основание за плащане от дружеството заявител към адвокатското дружество е посочен именно номера на фактурата. Фактурата е издадена на 16.07.2019, сумата по нея е платена на 23.07.2019г, а заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК е подадено пред Районен съд Сливен на 29.07.2019 г., дори и хронологията на документите е в подкпрепа на извода, че платената сума е именно адвокатското възнаграждение, претендирано със заявлението.

За пълнота на изложението настоящата инстанция следва да отбележи, че макар и да липсват преки доказателства за наличие на договорни отношения  - не е представен договор за правна защита и съдействие, то със сигурност са налични достатъчно косвени доказателства, които не остават съмнение, че дружеството - заявител е възложило на адвокатското дружество да му предоставя правни услуги, нещо повече, че двата субекта са в трайни правоотношения. Това е видно от пълномощното, което е генерално,  предоставя на пълномощника за извършва широк спектър от правни действия, както процесуални, така и извънпроцесуални, предпоставя възможност за преупълномощаване и не е ограничено със срок. Доказателство за наличието на трайни правоотношение е датата на пълномощното - 01.07.2017г., както и посочения във фактурата договор за правна защита и съдействие от 24.07.2017г.

Всичко гореизложено води до извода, че заявителят е доказал заплащането на разноските за адвокатско възнаграждение, поради което същите му се дължат и следва да се издаде заповед по чл. 417 ГПК и за тях.

Предвид извода на настоящия съдебен състав за дължимост на адвокатското възнаграждение обжалваното Разпореждане на Районен съд Сливен се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да се отмени.

 

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 278, ал. 2 ГПК Окръжен съд Сливен

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ Разпореждане № 12624 от 30.07.2019г., постановено по ч.гр.д № 4146 по описа на Районен съд Сливен за 2019г., като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ВРЪЩА делото на Районен съд Сливен за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК за разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 586,75 лева.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                          ЧЛЕНОВЕ: