О  П  Р  Е  Д  Е Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 12.12.2019 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на дванадесети декември, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                        Мл.: СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

 

 

като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА  гр. дело № 595 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството се движи по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

 

         Образувано е по частна жалба депозирана от Х.П.Х. – управител на „Гиостройкомплект“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Х., ул. „ ******“, № ** ап.** против определение № 12/20.11.2019 г. по преписка вх. № 7323/20.11.2019 г. на съдията по вписванията при РС – Сливен, с което е отказано вписването на нотариален акт за продажба на два недвижими имота с идентификационни кодове 67338.406.674 и 67338.406.681. В жалбата се посочва, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Съдията по вписванията неправилно смятал, че продавачът следва да представи една декларация, в която да декларира всички задължения и че от представените две декларации не ставало ясно коя е вярната. Жалбоподателят бил представил две декларации, тъй като се били продавали два имота. Във всяко от тях било отразено, че продавачът има публични задължения, както и сумата, която се дължи за конкретния имот. И двете декларации били верни и не си противоречали. Продавачът бил съгласен цялата продажна цена от 1927 лв. да отиде в бюджета на Община Сливен, тъй като продавачът имал и други публични задължения. Жалбоподателят счита, че представените декларации си отговаряли на законовата форма. Деклараторът Х.П.Х. бил подал декларациите като физическо лице и като такова нямал печат. Нотариус С. била удостоверила подписа му върху декларациите, положени на 06.11.2019 г. ЕГН на декларатора бил посочен в текста на декларацията и липсата му в текста на нотариалното удостоверяване не правило това удостоверение действително. Извън правомощията на съдията по вписванията било дали нотариусът е изпълнил задълженията си по ГПК да провери самоличността на лицето, чийто подпис удостоверява. Моли се да се отмени обжалваното определение, да се постанови вписване на нотариалния акт.

Съдът установи следното от фактическа страна:

На 20.11.2019 г. е било депозирано заявление от нотариус Ш. пред Служба по вписванията, гр. Сливен, с което е било поискано да се впише в регистъра нотариален акт № 899/20.11.2019 г. Към преписката били представени удостоверения за данъчна оценка по чл. 264 ал.1 от ДОПК за имоти с идентификационни кодове 67338.406.674 и 67338.406.681. Били представени и 2 бр. декларации по чл. 264 ал.4 от ДОПК, подписани от Х.П.Х. с посочено в декларациите ЕГН. В тях било отразено, че Х. декларира данните, в качеството си на управител на „Геостройкомплект“ ЕООД. Декларациите са с нотариална заверка на подписите от 06.11.2019 г. на нотариус В. С.. В първата декларация било отразено, че се отнася за имот с идентификатор 67338.406.674 и че за него продавачът има публични задължения в размер на 329.48 лв. Във втората декларация относима към имот с идентификатор 67338.406.671 било отразено, че продавача има публично задължение във връзка с имота в размер на 10.70 лв. И по двете декларации било отразено, че продавачът дава съгласието си на купувача И.И.Д. да заплати цялата продажна цена на имотите за погасяване на задълженията на продавача към Община Сливен. Към преписката било представено платежно нареждане за превод по сметка на Община Сливен на сумата от 1927 лв. В платежното нареждане било отразено, че се касае за продажна цена и се привежда за погасяване на задълженията.

На 20.11.2019 г. бил постановен отказ на съдията по вписванията, с който било отказано вписването на нотариалния акт, представен от нотариус Ш.. За да постанови отказа, съдията по вписванията е приел, че от представените две декларации по чл. 264 от ДОПК, както и от представеното платежно за преведена сума в размер на 1927 лв. по сметка на Община Сливен не ставало ясно дали било изпълнено изискването на чл. 264 ал.4 от ДОПК, тъй като преведената сума не съответствала на декларираните задължения. Освен това, представените декларации не отговаряли на предвидената от закона форма – липсвал печат на продавача, при удостоверяваното на подписа нотариусът не бил посочил ЕГН на декларатора, не бил посочен съдът по регистрация и номера на фирменото дело.

Съдът намира депозираната жалба за допустима и основателна поради следните съображения:

В разпоредбата на чл. 265 ал.1 от ДОПК се предвижда, че прехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижими имоти или наследствени права, включващи недвижими имоти, включването на недвижими имоти или вещни права върху недвижими имоти като непарични вноски в капитала на търговски дружества, вписването на ипотека или особен залог се допуска след представяне на писмена декларация от прехвърлителя или учредителя, съответно ипотекарния длъжник или залогодателя, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. Наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява в данъчната оценка. Разпоредбата на чл. 265 ал.4 от ДОПК изисква, когато прехвърлителят или учредителят декларират, че имат публични държавни общински задължения, продажбата на недвижимите имоти, съответно на МПС да се извършват след заплащане на публичните задължения или ако длъжникът писмено декларира, че е съгласен публичните задължения да се погасят от сумата, която получава срещу прехвърлянето или учредяването на вещното право и купувачът внесе дължимата сума в съответния бюджет.

Проверката, която следва да извърши съдията по вписванията в тази част на производството по вписване е формална. Същият следва да провери дали са представени декларации по чл. 264 от ДОПК. Не е в неговата компетентност да преценя дали съдържанието на декларациите отговаря на действителната правна и фактическа обстановка. Деклараторът носи наказателна отговорност за неверни декларирани действия. Тъй като в случая се касае за два недвижими имота и наличието или липсата на непогасени задължения за имотите се удостоверява в данъчна оценка, а такава се издава за всеки имот поотделно, е нормално и допустимо продавачът да представи две декларации по чл. 264 от ДОПК. С това той не нарушава никаква законна разпоредба. От представените писмени доказателства е видно, че продавачът се е съгласил продажната цена да послужи за погасяване на публичните му задължения, каквото е изискването на законодателя, според чл. 264 ал.4 от ДОПК и са представили доказателства, че получените при покупко-продажбата средства са заплатени от купувача по сметка на Община Сливен. Внесената от купувача сума е по-голяма от дължимата за двата недвижими имота, но това обстоятелство не може да послужи за основание на съдията по вписванията да впише сделката, тъй като той не е запознат с фактите дали продавача няма и други публични задължения освен свързаните с продаваните недвижими имоти, а и по този начин внасяйки по-голяма сума, продавачът и купувачът не ощетяват общинския бюджет, което е и целта на законовата разпоредба.

Не е в компетенцията на съдията по вписвания да ревизира действията на нотариуса, който е удостоверил подписите върху декларациите по чл. 264 от ДОПК. Нотариусът е този, който носи отговорност за удостоверените от него факти. Тъй като управителя Х. е представил декларациите в качеството си на физическо лице и управител на дружеството – продавач, той не разполага като физическо лице с печат, който да положи върху декларациите, поради което съдът намира че законовата форма в случая е спазена.

Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено и делото да се върне на съдията по вписване за извършване на исканото вписване.

 

С оглед на изложеното, съдът

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

        

 

 

ОТМЕНЯ определение № 12/20.11.2019 г . по преписка вх.№ 7323/20.11.2019 г. на съдия по вписванията към РС – Сливен, с което е отказано вписването на нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти.

 

ВРЪЩА делото с указание да се продължат съдопроизводствените действия по него като се извърши исканото вписване.

 

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

          ЧЛЕНОВЕ: