О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 03.02.2020г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

          Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:           МАРИЯ БЛЕЦОВА   

                                                              ЧЛЕНОВЕ:     СТЕФКА МИХАЙЛОВА

мл.с. ЮЛИАНА ТОЛЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова въззивно частно гражданско дело №613 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

            Производството е по реда на чл. 423 от ГПК.

            Образувано е по възражение, подадено от Й.Г.Й. – длъжник по заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№805/2015г. по описа на НЗРС.

Във възражението си длъжникът Й.Й. чрез пълномощника адв. Н.Н. посочва, че на 03.09.2019г. разбрал за издадената срещу него заповед за изпълнение, като не успял да изтегли пари от сметката си в „УниКредит Булбанк“ – клон нова Загора и бил уведомен от банковите служители, че му е наложен запор, за който да провери в съда. На същия ден адв.Н. направил справка в НЗРС и установил, че срещу Й. е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№805/2015г. на НЗРС. Заявява, че издадената заповед не е връчена надлежно, въобще не му била връчена, той не знаел за нейното издаване и е нямал възможност да реагира адекватно, с оглед права си. Посочва, че едва на 03.09.2019г. узнал за заповедта. Посочва, че запорно съобщение не бил получавал. Посочва, че повече от 10 години не живее на постоянния си адрес. Посочва, че възразява срещу вземането на взискателя, като не бил уведомяван и за цедирането му. Моли съда приеме възражението, да спре изпълнението по издадената заповед за изпълнение и да даде указания на районния съд за продължаване на производството по реда на чл.415 от ГПК. Претендира разноски.

Препис от възражението е връчен редовно на другата странакредитора „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД, гр.София, който в законоустановения срок не е подал отговор.

            След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

Производството по ч.гр.д.№805/2015г. по описа на Новозагорски районен съд е образувано по реда на чл. 410 от ГПК по заявление на „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД, гр.София срещу длъжника Й.Г.Й.. Въз основа на заявлението е издадена Заповед №497 от 12.12.2015г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът Й.Г.Й. да заплати в полза на заявителя следните суми: сумата от 564,70лв., представляваща главница по цедиран Договор за паричен заем №CASH-04178192; договорна лихва в размер на 216,30лв. за периода 21.03.2008г. – 15.08.2008г.; лихва за забава в размер на 461,06лв., начислена за периода 22.03.2008г. – 20.11.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението на 10.12.2015г. до окончателното и изплащане и разноски в размер на 325лв.

Заповедта за изпълнение е връчена на адрес: гр. Нова Загора, ************** /постоянен и настоящ адрес на длъжника Й.Г.Й., видно от изготвената по делото справка/ по реда на чл. 47 ГПК. В разписката, удостоверяваща връчването, призовкарят отбелязал, че е посещавал многократно адреса, без да е посочил кога, но не намерил никой, който да получи съобщението, поради което на 08.01.2016г. залепил уведомление на входната врата, „видно за всички влизащи, излизащи и преминаващи граждани“. Няма отразяване уведомление да е пуснато в пощенската кутия.

С разпореждане от 15.02.2016г., районният съдия е приел връчването за редовно извършено и е разпоредил издаване на изпълнителен лист въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение.

На 15.02.2016г. въз основа на заповедта за изпълнение е издаден изпълнителен лист, получен от кредитора на 18.04.2016г.

На 03.09.2019г. длъжникът Й. е подал молба до НЗРС за издаване на преписи от документите по ч.гр.д.№805/2015г. по описа на НЗРС, получени от адв. Н. на 02.10.2019г.

Възражението по чл.423 от ГПК е подадено на 03.10.2019г. директно до СлОС.

С Определение от 03.10.2019г. по ч.гр.д.№498/2019г. СлОС е изпратил възражението за надлежно администриране и окомплектоване с ч.гр.д.№805/2015г. по описа на НЗРС на заповедния съд – НЗРС. На 18.12.2019г. възражението, ведно със заповедното производство е изпратено на СлОС, но без да е връчен препис от възражението на кредитора. С разпореждане от 20.12.2019г. въззивният съд по настоящото дело е разпоредил връчване на препис от възражението на кредитора-заявител и му е указал срок за отговор. Такъв не е постъпил в срок.

            Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

            Възражението е подадено от надлежна страна, имаща правен интерес и в законово определения срок едномесечен срок от узнаването, поради което е допустимо.

            Съдът приема за установено твърдението на длъжника, че е научил на 03.09.2019г. за издадената заповед за изпълнение, когато разбрал за наложен запор на банковата си сметка и извършил по този повод справка в НЗРС, където узнал за издадената заповед за изпълнение и подал на същата дата молба за получаване на преписи от същата и другите книжа по заповедното производство. Кредиторът не е ангажирал доказателства относно наличие на по-ранен момент на узнаване от страна на длъжника, нито е заявил такъв.

            Разгледано по същество, възражението е основателно и като такова следва да се приеме от въззивния съд.

             Предвид така установеното от фактическа страна, се налага извода, че заповедта за изпълнение не е връчена надлежно на длъжника Й.Г.Й.. Ненадлежното връчване по смисъла на чл.423, ал.1, т.1 от ГПК е свързано с нарушаване на процесуалните правила за връчване на съдебни книжа. В случая, връчването е извършено по реда на чл.47 от ГПК.

Отсъствието на всеки адресат от адреса за връчване се доказва с протокол на връчителя, който удостоверява посещенията си на адреса и констатираните обстоятелства при всяко посещение - не по-малко от три, в продължение на повече от един месец. При удостоверяване, че съобщението не е връчено, тъй като връчителят не намира адресата, без да има сведения, че същият е напуснал адреса или за продължителното му отсъствие, следва да има данни, че е посещавал адреса в рамките на повече от месец поне три пъти по различно време, включително в обичайното време за пребиваване на адреса. Връчителят е длъжен да отрази в съобщението всички действия във връзка с връчването, включително и релевантните за приложението на  чл. 47, ал. 1 ГПК обстоятелства - по сведения от кои лица или въз основа на какви наблюдения е направил констатация, че лицето не може да бъде намерено на посочения по делото адрес, както и че не се намира лице, което е съгласно да получи съобщението. /Решение № 14 от 20.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5741/2014 г., I г. о., ГК/.

Действително, към момента на връчването на заповедта за изпълнение на длъжника Й., разпоредбата на чл.47 от ГПК не е съдържала изрично въведените вече от законодателя изисквания за поне три посещения в различно време, с интервал от поне една седмица и в неприсъствени дни, но съдебната практика още към него момент е категорична и е наложила посоченото изискване. Съгласно практиката на ВКС, за да бъде редовна процедурата по чл. 47, ал.1 ГПК за връчване чрез залепване на уведомление, която съставлявакрайна мярка“ и за да може да се приложи презумпцията по чл. 47, ал. 5 ГПК, съответният връчител е следвало да удостовери надлежно отсъствието на страната от адреса, на който преди това са й били връчвани съдебните книжа в течение на повече от един месец. Адресът през това време е следвало да бъде посетен на три различни дати в рамките на най-малко един месец, като посещенията следва да бъдат осъществени в различни часове от денонощието.

В случая връчителят не е изпълнил тези изисквания, като не е отбелязал по никакъв начин броя и датите на посещенията, които е извършвал, т.е. не е удостоверил посоченото от него в разписката „многократно посещаване на адреса“. Посочил е че на 08.01.2016г. е залепил уведомлението по чл. 47 ГПК на входната врата. Освен това не е пуснал екземпляр от съобщението в пощенската кутия, каквото е законовото изискване и отбелязване в самото съобщение /отразяване в тази насока няма/.

С оглед на това съдът приема, че е налице нередовно връчване на заповедта за изпълнение, поради което длъжникът Й.Г.Й. е бил лишен от възможност да оспори вземането по реда на чл.414 от ГПК, поради ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение.

Съобразно изложеното, настоящият съдебен състав приема, че е осъществен фактическият състав на чл. 423, ал.1, т.1 от ГПК, поради което на основание чл. 423, ал.3 и ал.4 от ГПК възражението следва да бъде прието, изпълнението да бъде спряно и делото да се върне на районния съд за продължаване на заповедното производство с указания по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

С оглед направената от длъжника претенция за разноски, следва да се отбележи, че в настоящото производство по приемане на възражение, съдът не следва да присъжда такива. Този въпрос, касаещ всъщност разноските в заповедното производство като цяло, следва да бъде разгледан и решен в евентуално последващото исково производство.

Ръководен от изложеното и на основание чл. 423, ал.3 и ал.4 от ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПРИЕМА възражение, подадено от длъжника Й.Г.Й. с ЕГН ********** *** срещу Заповед №497 от 12.12.2015г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №805/2015г. по описа на Новозагорски районен съд.

 

СПИРА изпълнението на Заповед №497 от 12.12.2015г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр. д. №805/2015г. по описа на Новозагорски районен съд.

 

ВРЪЩА делото на Новозагорски районен съд за продължаване на заповедното производство с указания по чл. 415, ал. 1 от ГПК към заявителя.

 

 

Определението е окончателно.

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          

 

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                            2.