О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

212

 град Сливен, 13.04.2020г.

 

Окръжен съд Сливен, Гражданско отделение, Първи Въззивен състав, в закрито съдебно заседание на тринадесети април две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                                         Мл.с. ЮЛИАНА ТОЛЕВА

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Толева частно гражданско дело № 123 по описа на Окръжен съд Сливен за 2020 година взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 129, ал. 3, изр. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 3739/17.02.2020г., подадена от В.Д.М., ЕГН: **********, действаща чрез процесуален представител по пълномощие адвокат Г.М. срещу определение № 433/05.02.2020г., постановено по гражданско дело № 62 по описа на Районен съд Сливен за 2020г.

С процесното определение Районен съд Сливен е върнал искова молба с вх. №  539/2020г., подадена от В.Д.М., ЕГН: **********, адрес: *** срещу Д. В.Ч., ЕГН: **********, с адрес: *** поради неотстраняване на констатираните с разпореждане № 691 от 16.01.2020г. нередовности на същата в определения от съда срок и е прекратил производството по гражданско дело № 62 по описа на съда за 2020г.

Частният жалбоподател намира атакуваното определение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и за необосновано. Излага становище, че не е изпълнил първото указание на съда за индивидуализация на претендираното вземане, тъй като намира, че посочените от съда противоречия в исковата молба не са налице. Излага съображения, че исковата претенция е достатъчно ясна и конкретна и правото на ответника да организира защитата си не е накърнено. Посочва, че съдът е този, който в доклада по делото дава правна квалификация на предявената искова претенция. Моли процесното определение да бъде отменено като неправилно и делото да бъде върнато на Районен съд Сливен за продължаване на съдопроизводствените действия.

 

Съдът, като взе предвид изложените в частната жалба доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено следното:

 

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимиран правен субект срещу акт на съда, който подлежи на съдебен контрол съгласно чл. 129, ал. 3, изр. 2 ГПК, поради което същата е допустима. След отстраняване на констатираните от съда нередовности, същата отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК и е редовна.  Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството по гражданско дело № 62 по описа на Районен съд Сливен за 2020г. е образувано по искова молба вх. № 539 от 09.01.2020г., подадена от В.Д.М., ЕГН: ********** срещу Д.В. Ч., ЕГН: **********.

В исковата молба се твърди, че в периода 13.01.2015г. – 10.06.2015г. ищцата е дала на ответника сума в размер на 5 150 (пет хиляди сто и петдесет) евро, като едновременно се посочва, че сумата е предоставена без правно основание и въз основа на договор за заем. В обстоятелствената част на исковата молба неколкократно са изложени противоречиви твърдения във връзка с основанието, на което се иска връщане на сумата, предмет на исковата претенция. В петитума на исковата молба сумата се претендира едновременно като предоставена по договор за заем и като получена от ответника без правно основание.

С Разпореждане № 691 от 16.01.2020г. съдията - докладчик е оставил исковата молба без движение и е дал указания на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението да отстрани противоречията в обстоятелствената част и в петитума на исковата молба като уточни дали претендира паричната сума, предмет на исковата претенция, да се дължи по договор за заем или поради неоснователно обогатяване, както и да заплати държавна такса по сметка на Районен съд Сливен в размер на 402,90 лева, като представи доказателства по делото.

Постъпила е молба с вх. № 2218/30.01.2020г. от ищеца чрез процесуалния му представител, към която е приложено платежно нареждане за заплащане по сметка на Районен съд Сливен на сумата от 402,90 лева.

След изтичане на срока за изпълнение на дадените указания за отстраняване на констатираните нередовности на исковата молба, Районен съд Сливен като е приел, че указанията, дадени в точка първа от разпореждане № 691 от 16.01.2020г. –  ищецът да уточни дали твърди паричната сума, предмет на исковата претенция, да се дължи по договор за заем или като получена без правно основание, не са изпълнени, е постановил исковата молба да бъде върната, а производството по делото да бъде прекратено.

Настоящата инстанция намира, че обжалваното определение на Районен съд Сливен е правилно и законосъобразно.

Действително изложените твърдения в исковата молба са противоречиви. Не става ясно дали ищецът твърди наличието на сключен договор за заем между него и ответника, по който договор той е заел на ответника процесната сума или претендира ответникът да държи тази сума и да се е обогатил с нея без правно основание. Не се твърди и да са предявени два иска при евентуално съединяване.

Така изложените противоречиви твърдения не позволяват на съда да извърши правна квалификация на твърдените факти и обстоятелства и да разпредели доказателствена тежест за подлежащите на доказване факти съгласно изискването на чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК. Елементите от фактическия състав на претенция за връщане на получена по договор за заем парична сума и на претенция за неоснователно обогатяване са различни. При наличие на такива противоречиви твърдения е невъзможно съдът да индивидуализира предмета на спора, а оттам и да извърши доклад на делото.

В този смисъл настоящата инстанция не споделя доводите, изложени в частната жалба, че исковата претенция е индивидуализирана в достатъчна степен. Безспорно частният жалбоподател е прав като посочва, че съдът дава правната квалификация на спорното право, но за да извърши такава следва в исковата молба да са посочени ясни и непротиворечиви твърдения, което означава да са индивидуализирани не само страните и цената на иска, но и обстоятелствата, от които се твърди да произтича претендираното вземане. Съгласно принципа на диспозитивното начало страните са тези, които определят предмета на делото и обема на дължимата защита – аргумент от чл. 6, ал. 2 ГПК. При изложени в исковата молба ясни и непротиворечиви твърдения за съда възниква задължението да извърши действия по движението на делото – аргумент от чл. 7, ал. 1 ГПК, част от които е изготвянето на доклад, в който да даде правна квалификация на претендираното право и да разпредели доказателствена тежест за установяване на правнорелевантните факти. В процесния случай ищецът не е определил предмета на делото, доколкото изложените твърдения са противоречиви, като противоречията в тях не са отстранени въпреки изричните указания на районния съд.

Поради изложеното частната жалба следва да бъде оставена без уважение, а процесното определение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

 

Така мотивиран Окръжен съд Сливен

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 3739/17.02.2020г., подадена от В.Д.М., ЕГН: ********** срещу определение №  433 от 05.02.2020г., постановено по гражданско дело № 62 по описа на Районен съд Сливен за 2020г.

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 433 от 05.02.2020г., поставено по гражданско дело № 62 по описа на Районен съд Сливен за 2020г., с което съдът е върнал искова молба с входящ № 539 от 09.01.2020г., подадена от В.Д.М., ЕГН: **********, адрес: срещу Д.В. Ч., ЕГН: **********, адрес: *** и е прекратил производството по делото, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Определението може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Република България при условията на чл. 274, ал. 3 ГПК в едноседмичен срок от връчването му на страната.

 

 

                                                          

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                          

          ЧЛЕНОВЕ: