О  П  Р  Е  Д  Е Л  Е  Н  И  Е

гр.Сливен, 10.04.2020 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на десети април , през две хиляди и двадесета година в състав:

 

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                        Мл.с.: СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

 

като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА  гр. дело № 126 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството се движи по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

 

         Делото е образувано във връзка с депозирана частна жалба от юриск. И. – пълномощник на „ ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София бул. България № 49-53Е-В, против разпореждане № 1887/05.02.2020 г. по ч.гр.д. 390/2020 г. на Сливенския районен съд, с което е било отхвърлено искането на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против К.Д.И., ЕГН **********, с адрес *** за 377.18 лв. – главница по Договор за потребителски кредит №3018059752/17.03.2017 г. 111.46лв. – договорна възнаградителна лихва, 360.16 лв.- възнаграждение за пакет допълнителни услуги, 20.00 лв. – такси, 102.00 лв. – обезщетение за забава и 175.00 лв. разноски за заповедното производство.

         Страната счита, че заповедният съд в това производство не разполага с правомощия да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права. Заповедният съд не следвало да извършва преценка за валидност на договора за потребителски кредит или отделни негови клаузи на основание нарушение на закона или на добрите нрави. Заповедният съд в този случай бил превишил правомощията си. Жалбоподателят посочва, че наличието на неравноправна клауза следвало да се установи по общия ред, а не по заповедното производство. Освен това заповедният съд неправилно бил извършил и преценката за наличието на вероятно неравноправна клауза без да се съобрази с разпоредбата на чл. 145 ал. 2 от ЗЗП. Изтъква се , че процесният договор отговаря на всички законови императивни изисквания – описани са всички права и задължения на страните при ясен и разбираем език. В Договора ясно била посочена методиката на формиране на годишния процент на разходите ( ГПР). Същия бил съобразен с изискването на чл.19 ал. 4 от ЗПК – годишният процент на разходите да не бъде по висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения – 41.17 %. Жалбоподателят посочва, че преди сключване на договора на ответника е била предоставена информация за параметрите му – Стандартен европейски формуляр. Заемателят не бил отказал сключването на договора. Уговореният ГЛП отговарял на законовите изисквания и не противоречал на добрите нрави. Посоченият от съда чл.12 ал. 1 т. 8 от ЗПК бил нетносим към процесния договор, тъй като той се отнасял към договорите овърдрафт.

         По отношение договореното възнаграждение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги страната посочва, че с пакета допълнителни услуги кредиторът се задължавал да извърши услуги в полза на кредитополучателя изразяващи се в промяна на погасителния план – намаляване до 6 погасителни вноски, промяна на падежа, отлагане на погасителни вноски. Тези действия били „услуги“, тъй като не били обичайно извършваните от кредитора. В § 1 от ДР на ЗПК било посочено, че в ГПР не се включват разходите за допълнителни услуги. След като искало да се ползва от допълнителните услуги лицето следвало да ги заплати. В този случай още при подписването на договора лицето било наясно с допълнително закупения пакет услуги.

По отношение таксите за извънсъдебно събиране на вземането, в жалбата се сочи, че при зоконосъобразно и точно изпълнение на задълженията на потребителя, заемодателят няма право на допълнителни такси и разноски. В случай обаче, че има неизпълнение на задълженията кредиторът имал право да предприеме допълнителни действия по събиране на просроченото вземане като обаждания, изпращане на смс-и и писма и съответно да събере такса за това.

Моли се обжалваното разпореждане да бъде отменено и да се издаде исканата заповед за изпълнение. Претендират се разноски.

         След преценка на събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна:

         На 04.02.2020 г. пред РС – Сливен е била депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от жалбоподателя против К.Д.И.. Било посочено, че вземането на страната произтича от сключен договор за потребителски кредит № 3018059752, заетите суми по който не са били върнати в срок. Към заявлението бил приложен Договор за потребителски кредит № 3018059752. Според параметрите по договора същият бил за главница от 900.00лв; срок 24 месеца; размер на вноската по кредита – 55.64лв.;ГПР 49.90%; ГЛП 41.17 %; възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги – 1080.48 лв. Към Договора бил приложен Погасителен план с разбивки за дата на плащане на вноските, главница и лихва, както и размер на допълнително закупения пакет допълнителни услуги. При сключване на Договора страните били подписали и Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. В т. 15.1, 15.2 , 15.3 и 15.4 от Общите условия било посочено, че допълнителна услуга представлява приоритетното разглеждане и изплащане на кредита, възможност за отлагане на вноските, намаляване на погасителните вноски и промяна на датата на падежа.

По депозираното заявление било образувано ч.гр.д. № 390/2020г. по описа на СлРС. На 05.02.2020 г. било постановено обжалваното разпореждане, с което било отказано издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

         Обжалваното разпореждане е било съобщено на жалбоподателя на  17.02.2020 г. Същото е било обжалвано на 24.02.2020 г. - в едноседмичния законоопределен срок.

         След преценка на събраните по делото доказателства съдът направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 411 ал. 2 т. 3 от ГПК,  съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането се основава на неравноправна клауза в договор сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

         Взаимоотношенията между страните в настоящия казус произтичат от сключен Договор за потребителски кредит. В разпоредбата на §13 ЗЗП е дадена легалната дефиниция на понятието „ потребител“. „Потребител“ е всяко физически лице, което придобива стока или ползва услуги , които не са предназначени за извършването на търговска или професионална дейност. От тълкуването на тази разпоредба следва, че заемополучателят е „ потребител“ по смисъла на ЗЗП и се ползва от защитата на този закон.

         Определението на „ неравноправна клауза „ е дадено в разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В 18 пункта са изброени хипотези на неравноправни отношения.

         На следващо място следва да се отбележи, че според чл. 146 ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално. Разпоредбата на чл. 146 ал. 2 от ЗЗП предвижда, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия.

         В чл. 11 от ЗПК са предвидени изискванията, на които следва да отговаря потребителския кредит. В чл. 11 ал.1 т. 10 от ЗПК е заложено изискването в Договора да се посочат ГПР, общата сума дължима от потребителя изчислени към момента на сключване на договора, като следва да се посочат взетите предвид допускания използвани при изчисляване на ГПР. Това в случая не е сторено. В Договора е посочен единствено размерът на ГПР. По този начин не става ясно как той се формира. Кредитополучателят не би могъл да разбере нито какво точно ще върне, нито как се формира сумата за връщане. По отношение на ГПР съществува законоопределен алгоритъм, който следва да се приложи при изчисляването му и е недопустимо да се формира по различен начин. В случая обаче не може да се установи дали законоопределения алгоритъм е спазен.

         Предвид изложеното и на основание чл. 22 във вр. С чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, следва да се приеме, че договорът за потребителски кредит е недействителен.

         Съдът намира, че е недействително и сключеното към потребителски договор споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. То представлява неравноправна клауза сключена при общи условия, предварително изготвени, по които заемополучателят не би могъл да влияе. Очевидно е, че касае заплащане на прекомерно възнаграждение, за нещо което всеки кредитор би изпълнил в свой интерес. При главница от 900.00 лв. е уговорена цена на допълнително закупен пакет от „ услуги“ в размер на 1080.48лв. Цифрите говорят сами по себе си и не се нуждаят от задълбочен коментар. Съдът ще посочи само, че в договора не е било изяснено,за коя услуга каква част от договорената сума се заплаща. Освен това възможността за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможността за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможността на промяна на датата на падежа, са действия които са в сферата на предполагаемото и по същество са действия по политика на кредитодателя, а не услуга за конкретния кредитополучател. Поради недействителността на допълнителното споразумение, уговорената по него сума е недължима.

         Съдът намира, че е нищожна и клаузата за събиране на такса в размер на 20.00лв. за извънсъдебно събиране на вземането. Тази клауза е обективирана в тарифа, която не е била представена със заявлението. Не е доказано, че е била подписана от длъжника. Със същата се заобикаля разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР и не е била индивидуално уговорена.

         Предвид изложено, дължима би била само главницата в размер на 900.00лв. Длъжникът обаче е бил заплатил  месечни вноски по 100.66лв. По този начин се установява, в полза на взискателя не следва да се присъди нищо.

         Тъй като правните изводи на съда съвпадат с тези на първоинстанционния съд обжалваното разпореждане следва да се потвърди.

         С оглед на изложеното, съдът

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

        

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на „ ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София бул. България № 49-53Е-В, против разпореждане № 1887/05.02.2020 г. по ч.гр.д. 390/2020 г. на Сливенския районен съд, като неоснователна.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

          ЧЛЕНОВЕ: