ОСОБЕНО МНЕНИЕ

От съдията Христина Марева към определение № 980/17.12.2012г. по ч.гр.д. № 754/12г. на ОС – Сливен.

Определението на районния съд, с което на основание чл. 232 от ГПК производството по предявения от З.Х. Р. против П.Н.К. иск по л. 49 от СК е прекратено в частта относно предявените от ищцата искове относно упражняването на родителските права спрямо детето Р.П.К., определянето на лични контакти с детето, както и осъждането на ответника да заплаща месечна издръжка в размер на 400лв., е неправилно и незаконосъобразно по следните съображения:

Районният съд е приел, че произнасянето по въпросите за упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, издръжката и личните контакти на детето с родителя, който няма да упражнява родителските права е факултативно, респ. съдът не е задължен служебно да се произнесе по тези въпроси съгласно чл. 59, ал. 2 от СК. Този извод е обоснован с обстоятелството, че малолетното дете Р. е родено на ***г. – преди сключването на граждански брак между страните – на 26.01.2008г.

В посочения текст от закона е залегнало разбирането на законодателя, че при прекратяването на брака е необходимо да бъдат защитени в максимална степен интересите на общите на двамата съпрузи деца, предвид последиците от прекратяването на брака между техните родители. До прекратяването на брака всички въпроси свързани с местоживеенето на децата, издръжката и техните лични отношения с родителите се определят от брака. С прекратяването на брака техните интереси се засягат съществено именно поради обстоятелството, че децата са общи на двамата съпрузи и чрез изискването съдът да се произнесе служебно по тези въпроси законът гарантира в оптимална степен защитата на техните интереси при развод на родителите им.

Следователно изразът „деца от брака” в разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от СК, с която е свързано залегналото в чл. 59, ал. 2 от СК изискване, не поставя съществено и концептуално различие в сравнение с разпоредбата на чл. 106 от СК от 2009г. (отм.), която има предвид общите на двамата съпрузи деца и разбирането за необходимостта от установяването на законови гаранции за защита на техните интереси при развод на родителите. При приложението на разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от СК съответно следва да се има предвид не момента на раждане на децата, а дали те са общи на двамата съпрузи или не.

В този смисъл, като е прекратил производството по делото на основание чл. 232 от ГПК в частта относно исковете свързани с упражняването на родителските права, издръжката и личните отношения и решението за развод е постановено, без съдът да се е произнесъл по тези въпроси, касаещи интересите на детето на съпрузите, съдът е постановил незаконосъобразно определение, което би следвало да се отмени и делото да се върне за разглеждането им по надлежния ред.

 

Окръжен съдия: