ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Мартин Сандулов по в.гр.д. № 421/2015г. на СлОС

         

          Не съм съгласен и не споделям становището на мнозинството по настоящото дело, че в случая постановения от районен съд акт е допустим. Районният съд е приел, че в първоначално постановеното решение е допусната очевидна фактическа грешка. Понятието очевидна фактическа грешка е несъответствие между формираната воля на съда и нейното външно изразяване в писмения вид на решението. Практическият израз на това обяснение е, че фактическа грешка в съдебното решение е само, когато има противоречие между приетото в  мотивите и постановеното диспозитива.  В случая обаче не сме изправени пред такава хипотеза, тъй като в мотивите на решението съдът е приел, че на ответника се дължат разноски, което обаче не е формулирано по изричен начин в диспозитива.  Когато е налице такова обстоятелство сме изправени пред хипотезата на изменението на решението в частта за разноските. Така съдът, по искане на страната, може да допълни или измени постановеното решение в частта му за разноските – чл. 248 ал.1 от ГПК. Тази разпоредба определя срок на искането, а именно срокът за обжалване на решението, чието изменение се иска, а ако самото решение е необжалваемо - един месец от постановяването му. С последната част от тази разпоредба е създаден нов процесуален ред за допълване или изменение на съдебния акт в частта за разноските. За всеки съдебен акт, включително и за необжалваемия, може да се иска коригиране в частта за разноските. Поради това в случая страната е следвало да предприеме своевременно исканет за коригиране на решението в тази част, за  да не се злоупотребява с възможността да се твърди, че е налице поправка на ОФГ, каквато очевидно няма. Поради това първоинстанционният съдебен акт следваше да бъде обезсилен, а производството прекратено.

 

                                                ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:

 

                                                                             /Мартин Сандулов/