ОСОБЕНО МНЕНИЕ

 

на съдия СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

по възз.гр. д. №34 по описа за 2017год. на Сливенски окръжен съд

 

 

             

Не споделям правните изводи на мнозинството на въззивния съдебен състав, изразяващи се прието наличие на изменение на обстоятелствата, при които е предоставено упражняването на родителските права спрямо малолетното дете С.К.Г., родена ***г. на бащата К.Д.Г. и предоставянето им за упражняване на майката П.Т. К., за която е преценено, че е по-пригодният родител.

Избирането на мерки относно упражняването на родителските права цели правилното развитие на децата, поради това, ако обстоятелствата се изменят съществено, въпросът за ефикасността на избраните мерки поставя въпроса за вземане на нови мерки, съобразно с изменените обстоятелства. За да бъде основателен иск по чл.59, ал.9, вр. с чл.127, ал.2 от СК, какъвто е настоящият, е необходимо по делото да бъде установено наличие на съществено изменение на обстоятелствата, при които е било постановено упражняването на родителските права спрямо детето. Само наличието на такова изменение на обстоятелствата налага и оправдава изменение на постановените мерки. Тежестта на доказване на наличието на съществени промени в обстоятелствата се носи от ищеца.

Съгласно Постановление №1/1974г. на Пленума на ВС не винаги изменените обстоятелства съставляват изменение на предишните приети обстоятелства, а може да бъдат и съвсем нови или да са обстоятелства, които се отнасят до мярката и нейната рационалност. Поради това съдебната практика приема, че са от значение, както измененията, засягащи обстоятелствата, взети предвид във влязлото в сила решение, така и измененията, които произтичат от изгубилите смисъл или променени на практика мерки по упражняване на родителските права, т.е. под "изменение на обстоятелствата" се разбират както новите обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при ново разрешение. Във всички случаи съдът е длъжен да обсъжда дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефикасността на по-рано взетите мерки. По вътрешното им съдържание тези нови обстоятелства могат да имат различна проявна форма. Едни от тях могат да се отнасят до родителските, възпитателските или моралните качества, до социалната среда, в която живеят децата след решението, до жилищните или битовите условия и т. н. Към промените, засягащи положението на детето, и обстоятелствата спада влошаване условията при родителя, на когото е предоставено детето или пък подобряване условията на живот при другия родител, като под условия на живот се разбират не само жилищните и битовите условия, но и социалната среда и другите обстоятелства.

            В настоящия случай, след анализиране на събраните по делото доказателства – писмени и гласни, в т.ч. и заключението на назначената пред въззивната инстанция съдебно-психологична експертиза, както и на база изслушването на двамата родители и непосредственото впечатление от тяхната ангажираност и мотивираност по отношение на детето С., намирам, че по делото не е установено наличие на предпоставки за промяна на мерките относно упражняване на родителските права спрямо детето С..

            Единственото установено по делото изменено обстоятелство е свързано с жилищно-битовите условия при майката, като безспорно се установи, че те са добри и подходящи за отглеждането на детето С.. В същото време по отношение точно на този критерий не е установено влошаване на положението при бащата, при който жилищно-битовите такива са също много добри, с тенденция към подобряване и са напълно подходящи и задоволяващи нуждите и потребностите на детето. Следва да се има предвид факта, изрично посочен в цитираното Постановление №1/1974г. на Пленума на ВС, че жилищно-битовите и другите материални условия на живот са важна предпоставка за отглеждането и възпитанието на децата, но те не са решаващи, нито сами по себе си създават основание да се предпочете родителят, който дава по-добри възможности за живот на децата си. Към промените, засягащи положението на детето спада обаче не само подобряване на жилищните и битови условия, но и социалната среда, в която евентуално ще предстои да живее детето. В случая прави впечатление, че ищцата – въззивница, нито пред първоинстанционния съд, нито пред въззивната инстанция не е навела каквито и да е обстоятелства относно социалната среда, в която предстои да живее детето при нея. Посочено е само в социалния доклад от ДСП – Варна, че майката живее сама в описаното жилище. Други обстоятелства относно кръга познати, приятели и т.н. няма изложени, още по-малко установени. 

По отношение на заявеното от ищцата, че може да разчита на помощта на своите родители – пенсионери, при отглеждането на детето С., следва да се отбележи, че това е обстоятелство не е ново, а и не е безспорно установено, тъй като такова заявление от страна на нейния баща няма направено, а майка й се е установила да живее и работи в гр.Бургас, като макар и пенсионер, се грижи за възрастен човек, при който ангажиментите й са и сутрин, и вечер. По отношение на това обстоятелство, промяна при бащата няма – той разчита на помощта на жената, с която живее на съпружески начала /липсата на сключен граждански брак не може и не следва да се отчита като отрицателно обстоятелство/, своята майка, както и естествено съобразено с възможностите, разчита на помощта и на своите баба и дядо.

            Естествено от страна на майката на този етап е налице заявено желание и готовност да поеме грижите по отглеждането и възпитанието на детето С., но освен така заявеното, следва да се установи и нейната пригодност, родителски капацитет за това. В тази насока доказателства обаче няма ангажирани. Социалният доклад не съдържа преценка в тази насока. Подобен въпрос не е поставян и на вещото лице.

От друга страна обаче, прави впечатление установения факт, че въпреки широко установения режим на лични отношения на майката с детето, майката не го е спазвала, като го е осъществявала изключително рядко. В началото, бащата е бил този, който е водил детето в гр. Варна при майката, но след като е спрял /ангажимента не е негов, а не майката, видно от решението за родителските права на РС – Бургас/, личните контакти рязко намаляват, поради неосъществяването им от страна на майката. Доказателства за осъществени пречки и системно препятствие от страна на бащата няма ангажирани. Разстоянието /наведено като мотив от майката/ не би следвало и не може да е пречка в съвременния свят за една майка, искаща да види детето си, още повече твърдяща, че сама определя работното си време и ангажираност, да вземе детето си за осъществяване на личните отношения с него. В тази връзка, с оглед епизодичните контакти с детето пред последните 2-3 години, не мога да приема, че една кардинална и изключително рязка промяна в мястото и начина на живот на детето С., няма да му се отрази сериозно емоционално и психически.

            Безспорно, в този тип производства най-важният и изключителен интерес е този на детето. Изхождайки точно от него и по критериите, посочени в решението, считам, че той налага запазване положението относно упражняването на родителските права, такова, каквото е към момента. Вещото лице – психолог, в чиято компетентност и безпристрастност нямам основания да се съмнявам, е категорично, че предвид силната емоционална връзка и привързаност на детето С. към бащата, предвид изграденото съзнание за семейство и мястото й в него, както и предстоящото започване на училище /15.09.2017г./, една рязка промяна на място, среда и начин на живот на детето, би повлияла негативно на развитието му, би затруднила ежедневното му функциониране. На този етап детето е спокойно, сигурно, емоционално стабилно и обградено с обич и внимание, което също води до извод за липса на предпоставки и безспорно необходимост положението да се променя и детето да се извежда на този важен етап от живота му от тази сигурна и спокойна среда, в която е отглеждано и възпитавано в продължение вече на почти 4 години.      Следва да се има предвид, че по делото не се установиха по никакъв начин обстоятелства, които да влошават условията при родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права. Не е налице нито изпадане в невъзможност от страна на бащата да упражнява родителските права, нито загубване на родителския авторитет, напротив. Не съм съгласна с тезата на мнозинството от съдебния състав, че промяна в обстоятелствата е налице с оглед установено от страна на бащата фактическо съжителство с друго лице. Напротив, това обстоятелство не е ново, то безспорно е било налице още към момента, в който ищцата е оставила детето С. на баща му през м.08.2013г., както и към момента на постановяване на съдебното решение на РС – Бургас от 02.01.2014г., чието изменение се иска. Още към него момент бащата е живеел на съпружески начала със свидетелката З.М., като през 2014г. се ражда и дете от това съжителство. Установи се, че отношението на М. към детето е много добро, майчинско, с чувство на любов, като детето отвръща също с положително, непринудено, уважително отношение. Факта на природено братче не се е отразил отрицателно върху малката С.. Напротив, налице е силна емоционална привързаност с чувство на обич отговорност и единно семейство с малкото братче, което е още едно обстоятелство, което следва да се вземе предвид при решаване въпроса за упражняването на родителските права.

Не споделям и извода за наличие на синдром на родителско отчуждение, с оглед подробно обоснованата категоричност на вещото лице и липса на доказателства в обратната насока, в т.ч. и свидетелски показания. Не е налице очерняне на майката, не се отхвърлят контактите с нея, няма чувство на омраза.

Както посочих по-горе, не се установиха пречки от страна на бащата за осъществяване на личните отношения на детето с майката, като епизодичността се дължи единствено на липсата на достатъчна активност и заинтересуваност на майката при упражняването на установения достатъчно широк режим на лични контакти с детето.

С оглед изложеното, съм мотивирана и приемам, че не са налице обстоятелства по смисъла на установената задължителна съдебна практика за изменение на установените със съдебен акт мерки относно упражняването на родителските права спрямо малолетното дете С.. Поради това предявения в тази насока иск от страна на майката намирам за неоснователен и недоказан.

 

На последно място искам да посоча, че така определеният с решението на СлОС по настоящото дело режим на лични отношения на детето С. с бащата не отговаря на изискванията на чл.59, ал.3, вр. с чл.127, ал.2 от СК. Същият се явява, именно с оглед изключителния интерес на детето и неговата емоционална привързаност към бащата и неговото семейство, за стеснен и прекалено бланкетен, несъобразен с особеностите на случая. Не е предвиден адаптивен период, какъвто според мен е необходим, с оглед досегашната епизодичност и прекалено кратка продължителност на контактите на детето с майката. Не е съобразено наличието на училищни ваканции и правото на детето и бащата да са заедно по време на тях, както безспорно и на задължително посочените от законодателя официални празници и лични такива на детето.

 

  

 

 

                                                    ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:      

                                                                                       /Ст. Михайлова/