ОСОБЕНО МНЕНИЕ

по възз. г. д. № 56/2020г.

по описа на Сливенския окръжен съд

 

 

 

         Не съм съгласна с мотивите на останалите двама члена на състава по въпроса – следва ли положения от ищеца извънреден труд през нощта от 22.00 ч. до 6.00 ч. да се преизчислява с коефицент 1.143. Намирам, че труда на длъжностните лица от МВР, които се намират в служебни правоотношения, макар и положен в диапазона от 22.00 ч. до 6.00 ч. не следва да се преизчислява с коефицент 1.143. Съображенията ми за това са следните:

         Следва да се има предвид, че се касае за особен труд правоотношения, за които има създадена специална нормативна уредба и които следва да бъдат съобразени с нея.

         По отношение служителите на МВР намиращи се в служебни правоотношения като „държавни служители“ ( през различни периоди) действат специален закон – ЗМВР и специални поднормативни актове – наредби издадени на основание ЗМВР от Министъра на МВР. Това са Наредба № 8 121 з – 776/29.07.2016 г. за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители в МВР, Наредба № 8 121 з – 1059/26.09.2019 г. за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители в МВР и Наредба № 8 121 з – 908/02.08.2018 г. за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители в МВР.

         В същото време общата нормативна уредба уреждаща трудовите правоотношения и полагането на нощен труд в диапазона от 22.00 ч. до 6.00 ч. е уредена основно от КТ и Наредба за структурата и организацията на работната заплата, където в чл. 9 ал. 3 е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време трудовото възнаграждение заработено по трудови норми се увеличава с коефицент , равен на отношението между часовете получени след превръщането на нощните часове в дневни и действително отработените часове през месеца или установения друг период. Подзаконовият нормативен акт не е издаден от Министъра на МВР и касае трудовите правоотношения като цяло, а не служебните правоотношения по ЗМВР.

         Никъде в специалната нормативна уредба регламентираща служебните правоотношения в системата на МВР не е предвидена възможност положеният труд от 22.00 ч. до 6.00 ч. да се преизчислява с някакъв коефицент. Намирам, че това е поради самото естество на работа на държавните служители в МВР и съзнателно законодателят не е транспонирал подобни норми в ЗМВР.

Следва да се отбележи, че единствено в чл. 188 ал. 2 от ЗМВР е посочено, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22.00 и 6.00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда. Във връзка с това се поставя въпросът , какво законодателят разбира под „специална закрила по КТ“? При коментара на разпоредбата на чл. 140 ал.2 и 3 от КТ, В.М. посочва, че „ поради неблагоприятното влияние на работата през нощта върху здравето и личния живот на работника / служителя, законодателството поставя специални изисквания относно условията на труд през нощта и че същите следва да се облекчават. Това означава работодателят да предоставя топла храна, ободрителни напитки и др.

В заключение, може да се приеме, че тъй като съществува специален ред за държавните служители в системата на МВР, по отношение на тях следва да се изключи прилагането на общите разпоредби на КТ и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, поне докато законодателят не реши въпроса по друг начин. В този смисъл, са и решенията на ВКС 197/07.10.2019 г. по гр.д. 786/2019 г. на ВКС IVг.о.

 

 

 

                                                                                     СЪДИЯ:

                                                                                     / М БЛЕЦОВА/