Р Е Ш Е Н И Е №

гр. Сливен, 19.03.2018г.

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на деветнадесети март през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН ДАНЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: РАДКА ДРАЖЕВА

ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА

При секретаря Ивайла Куманова и с участието на прокурор ВАНЯ БЕЛЕВА като сложи за разглеждане ЧНД № 629 по описа за 2017 година, докладвано от съдия-докладчик Р.Дражева,

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА Решение № 3 Cs 22 Js 15594/16 от 25.11.2016 г., влязло в сила на 28.12.2016 г. на Районен съд /Amtsgericht Ellwangen/, гр. Елванген, Република Германия, с което същият орган е наложил на българския гражданин А.Д.А. – роден на *** г., ЕГН **********,*** и настоящ адрес:*** А , финансова санкция - глоба в размер на 250 евро и разноски в размер на 73.50 евро, в общ размер 323,50 евро с левова равностойност 632.71 лева за извършено нарушение по чл. 370 алинея 1 № 2 от Правилника за данъчни вземания (AO) във връзка с чл.25 алинея 1 от Наказателния кодекс (StGB).

ИЗПРАЩА Решение № 3 Cs 22 Js 15594/16 от 25.11.2016 г., влязло в сила на 28.12.2016 г. на Районен съд /Amtsgericht Ellwangen/, гр. Елванген, Република Германия ведно с препис от настоящото решение на органите на НАП за ИЗПЪЛНЕНИЕ, незабавно след влизането на последното в сила.

Решението може да бъде обжалвано или протестирано пред Апелативен съд - гр. Бургас в 7-дневен срок, считано от днес.

ДА СЕ УВЕДОМИ компетентния орган на издаващата държава, като копие от уведомлението да се изпрати на Министерството на правосъдието на Република България.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.

М О Т И В И

към Решение от 19.03.2018г. по ЧНД № 629/2017г. на СлОС

Производството пред Окръжен съд гр.Сливен е образувано по повод на получено удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/2014г/ПВР на Съвета на Европа относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, от което е видно, че с решение №3 Cs 22 Js 15594/16, постановено на 25.11.2016г, влязло в сила на 28.12.2016г на Районен съд –гр.Елванген, Република Германия на засегнатото лице А.Д.А. е наложена финансова санкция – глоба в размер на 250евро и съдебни разноски в размер на 73.50 евро леи във връзка с наказателно производство, образувано за престъпление по чл.25 ал.1 от Наказателния закон вр.чл.370 ал.1 №2 от Правилника за данъчни вземания. Изпратеното удостоверение /вкл. и на български език/ е издадено по смисъла на чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа от 24.02.2005г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции и е по реда на чл.30 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.

В с.з. представителят на Окръжната прокуратура гр.Сливен заявява, че липсват основания да бъде отказано признаването на решението на съдебния орган от Република Германия за налагане на финансова санкция, поради което настоява съдът да постанови решение, с което да признае решението на органа на Република Германия и същото да бъде изпратено на органите на НАП за изпълнение.

Засегнатото лице, редовно призовано, се явява в съдебно заседание. Представя писмени доказателства на немски език относно извършено плащане, възлизащо на 150 евро, както и копие на платежно нареждане, възлизащо на 205.86 евро.

Въз основа на наличните доказателства в делото, съдът прие за установено следното:

С Решение №3 Cs 22 Js 15594/16, на Районен съд –гр.Елванген, Република Германия, постановено на 25.11.2016г, влязло в сила на 28.12.2016г на засегнатото лице А.Д.А. е наложена финансова санкция – глоба в размер на 250евро и съдебни разноски в размер на 73.50 евро леи във връзка с наказателно производство, образувано за престъпление по чл.25 ал.1 от Наказателния закон вр.чл.370 ал.1 №2 от Правилника за данъчни вземания. Изпратеното удостоверение /вкл. и на български език/. В съдебния акт е описано деянието, осъществено от българския гражданин А.Д.А., роден на ***г***, с постоянен адрес *** и настоящ адрес *** : на 30.04.2015г на осъденото лице е била извършена проверка от страна на служителите на контролна единица „Транспортни пътища“ при Главна митническа служба Хайлброн на федерална автомагистрала 6, паркинг „Ройсенберг Север“; в превозното средство са се намирали 14 лица; осъденото лице е било шофьор на моторното превозно средство; по време на проверката е посочило, че носи у себе си 400 къса цигари; друг пътник е посочил 300 къса цигари, а в кашон до плъгщата се врата на автомобила било установено при последвала проверка наличието на 3 200 къса цигари от различни марки с български данъчни бандероли; било установено, че тези цигари са собственост на осъдения- шофьор на превозното средство; първоначално осъденият не давал сведения относно намерените цигари, но след като му била съобщена сумата на данъците върху тях той изведнъж е посочил, че цигарите е трябвало да бъдат разделени според броя на пътниците. Прието е, че осъденото лице е внесло цигарите в данъчна зона на страната с търговска цел и е укрил данък върху тютюневите изделия в размер на 495.36 евро. Противно на задължението си осъденият не е подал незабавно данъчна декларация при преминаване на границата в най-близката митническа служба като по този начин умишлено не е съобщил на митническата служба важни в данъчно отношение факти.

В графа вид и правна квалификация на престъплението и приложимите законови разпоредби, въз основа на които е издадено решението, в удостоверението е отразено, че действията на подсъдимия изпълват състава на чл.370 ал.1 от Правилника за данъчни вземания – укриване на данъци.

С акта на районния съд на гр.Елванген А. е осъден да заплати глоба в размер на 250 евро и направените съдебни разноски в размер на 73.50 евро.

Съгласно разпоредбата на чл.3 ал.1 т.1 и 4 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции е несъмнено, че става въпрос за решение за налагане на финансова санкция, тъй като се касае за влязъл в сила акт на съдебен орган на държава-членка на Европейския съюз за налагане на задължение за плащане на глоба и разходи по съдебна процедура, довели до постановяване на акта. От описанието на извършеното от А. нарушение следва извод, че деянието представлява административно нарушение по българското законодателство , а именно чл.233 ал.1 от ЗМ, поради което казусът попада в приложното поле на чл.30 ал.1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.

Решението за налагане на финансова санкция е представено като заверено от органа, който го е издал копие и е придружено с удостоверение по образец по смисъла на чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа от 24.02.2005г относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, издадено и подписано от съответния компетентен орган на издаващата държава, който е удостоверил и неговото съдържание.

От съдържанието на удостоверението е видно, че то съдържа всички реквизити предвидени както в чл.4 от цитираното по-горе Рамково решение на Съвета на Европа, така и според изискванията на приложение № 2 към Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции и съответства на решението за налагане на финансова санкция.

Не са налице основанията за отказ за признаване на решението, визирани в разпоредбата на чл.35 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, доколкото: няма данни срещу същото лице и за същото деяние в България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, да е издадено и/или изпълнено решение за налагане на финансови санкции; решението не се отнася за деяние, подсъдно на български съд, поради което не следва да се коментира въпроса за евентуално изтекла давност по българското законодателство; засегнатото лице не е с привилегия или имунитет по българското законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо; решението не се отнася за деяние, извършено изцяло или отчасти на територията на Република България; наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро; решението е по отношение на физическо лице, което е наказателно отговорно; в удостоверението изрично е посочено, че лицето е било уведомено отнсно правото си да обжалва решението, както и за сроковете на обжалване.

Представените от засегнатото лице документи за извършено плащане в издаващата държава не се установи да касаят процесното задължение. От изисканата по служебен път информация е видно, че А. не е извършил плащане по образуваната процедура въз основа на на решението на съдебния орган от Република Германия за налагане на финансова санкция. Преведената от засегнатото лице сума, за която е представил в съдебно заседание писмени доказателства, е заплатена по данъчно вземане.

С оглед на така констатираното по-горе, настоящият съд направи извод, че са налице предпоставките в Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции за признаване на решението за налагане на финансова санкция, издадено от съдебен орган- съд в гр.Елванген, Република Германия. Със съдебния акт българският гражданин А. е осъден да заплати глоба и направените в хода на наказателното производство разноски в общ размер на 323.50 евро, чиято лелова равностойност към датата на произнасянето на настоящата инстанция е 632.71лв.

След признаване на цитираното по-горе решение, същото заедно с препис от настоящото решение, незабавно след влизане в сила на последното, следва да се изпратят на органите на Националната агенция по приходите за изпълнение.

Съгласно разпоредбата на чл.38 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, следва незабавно да се уведоми компетентния орган на издаващата държава за настоящото решение като копие от уведомлението следва да се изпрати на Министерство на правосъдието на Република България.

Ръководен от изложеното, съдът постанови решението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: