Р Е Ш Е Н И Е № 15
гр. Сливен, 04.09.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно
отделение, в публично съдебно заседание на четвърти септември през две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН
ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
Мл.с.
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
При участието на секретаря Мария
Тодорова и прокурор МИЛЕНА РАДЕВА, като сложи за разглеждане ЧНД № 440 по описа
за 2018 година, докладвано от съдия-докладчик Яница Ченалова,
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
Решение № 31 Cs 303/16 от 07.06.2016 г., влязло в сила на 11.08.2017 г. на Районен
съд Лудвигслуст, Федерална Република Германия, с което е наложена на българския
гражданин Г.Г.М. – роден на *** г., ЕГН **********,***, финансова санкция - парична сума и разноски в размер общо на 827,16
евро с левова равностойност 1617,78 лева за извършени деяния по § 315в, ал.1 №
1а, ал.3 № 2 от Наказателния кодекс на ФР Германия и § 21, ал.1 № 1 от Закона
за движението по пътищата на ФР Германия.
ИЗПРАЩА
Решение № 31 Cs 303/16 от 07.06.2016 г., влязло в сила на 11.08.2017 г. на Районен
съд Лудвигслуст, Федерална Република Германия, ведно с препис от настоящото
решение на органите на НАП за ИЗПЪЛНЕНИЕ, незабавно след влизането на
последното в сила.
Решението може да бъде обжалвано или
протестирано пред Апелативен съд – гр. Бургас в 7-дневен срок, считано от днес.
ДА
СЕ УВЕДОМИ компетентния орган на издаващата държава, като копие от
уведомлението да се изпрати на Министерството на правосъдието на Република
България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
М О Т
И В И
към Решение № 15 от 04.09.2018 г. по ЧНД №
440/2018г. на СлОС
Производството пред Окръжен съд гр.Сливен е образувано
по повод на получено директно
от Федерална служба „Правосъдие“, Федерална Република Германия искане за
признаване и изпълнение на решение на съдебен орган /Районен съд
гр.Лудвигслуст, Федерална Република Германия/ за налагане на финансова санкция
общо в размер на 827,16 евро, включваща парична сума, наложена с решението за
осъждане в размер на 600 евро за деяния по § 315в, ал.1 № 1а, ал.3 № 2 от Наказателния
кодекс на Федерална Република Германия и § 21, ал.1 № 1 от Закона за движението по пътищата на
ФР Германия
и 227,16 евро разходи за съдебното и административно производство, довели до
решението по отношение на българския гражданин Г.Г.М., роден на *** г., ЕГН **********,
придружени с удостоверение /включително преведено на български език/ издадено
по смисъла на чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета на Европа от 24.02.2005г. относно прилагането на принципа
за взаимно признаване на финансови санкции и по реда на чл.30 и сл. от Закона
за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и
решения за налагане на финансови санкции, както и с копие от съдебното решение.
В с.з. представителят на Окръжната прокуратура гр.Сливен заявява, че липсват основания да
бъде отказано признаването на решението на съдебния орган от ФР Германия за
налагане на финансова санкция, поради което настоява съдът да постанови
решение, с което да признае решението на органа на ФР Германия и същото да бъде
изпратено на органите на НАП за изпълнение.
Засегнатото лице, нередовно призовано, не се явява.
Същият
не е намерен на установения по съответния ред негов постоянен и настоящ адрес.
Служебният му защитник, назначен по реда на чл.16 ал.3 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за
налагане на финансови санкции, редовно призован, се явява в с.з. Защитникът
претендира, че засегнатото лице не е било уведомено по надлежния ред от чуждия
съд за изготвяне на решението. Поради това счита, че не са налице основания за
признаване на това решение и налагане на санкцията.
Въз основа на наличните доказателства в делото, съдът
прие за установено следното:
С Решение № 31 Cs 303/16 от 07.06.2016 г., влязло в сила на 11.08.2017 г. на
Районен съд Лудвигслуст, Федерална Република Германия, посоченият съдебен орган
е осъдил българския гражданин Г.Г.М. – роден на *** г., с постоянен и настоящ
адрес ***, за извършени деяния, а именно за това, че:
1.На 24.12.2013г. в 18:14 ч., при управление на МПС
със служебна регистрация SN-GH 777 по улица Карл Либкнехт, с
концентрация на алкохол в кръвта не по-малко от 1,66 промила, Г.Г.М. причинил
ПТП с друго МПС, на което причинил щети на обща стойност 362,24 евро;
2.На 24.12.2013 г. в 18:14 ч. управлявал МПС със служебна регистрация SN-GH 777 по
улица Карл Либкнехт, въпреки, че не притежавал необходимата за това
правоспособност за управление на МПС.
На засегнатото лице е наложена е финансова санкция –
парична сума в размер на 600 евро и са присъдени разноски за съдебното и
административно производство, довели до решението, в размер на 227,16 евро.
Посочената правна квалификация на деянията и приложимите законови разпоредби,
въз основа на които е постановено решението са § 315в, ал.1 № 1а, ал.3 № 2 от Наказателния кодекс на
ФР Германия и § 21, ал.1 № 1 от Закона за движението по пътищата на ФР
Германия. Общата сума на финансовата санкция е 827,16 евро.
Съгласно
разпоредбата на чл.3 ал.1 т.1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане
на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансова
санкции, е несъмнено, че става въпрос за
решение за налагане на финансова санкция, тъй като се касае за влязъл в сила акт
на съдебен орган на държава членка на Европейския съюз за налагане на
задължение за плащане на глоба за извършени деяния – управление на МПС в пияно
състояние, при което е причинено ПТП с имуществени вреди и управление на МПС
без необходимата за това правоспособност. Тези деяния са наказуеми и по
българското законодателство, макар в случая да не се изисква двойна наказуемост
съгласно разпоредбата на чл.30 ал.2 т. 1 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансова санкции – поведение, което нарушава
правилата за движение по пътищата.
Решението
за налагане на финансова санкция е представено като заверено от органа, който
го е издал копие и е придружено с удостоверение по образец по смисъла на чл.4
от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа от 24.02.2005г. относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, издадено и
подписано от съответния компетентен орган на издаващата държава, който
орган е удостоверил и неговото
съдържание.
От съдържанието на удостоверението е
видно, че то съдържа необходимите реквизити предвидени както в чл.4 от
цитираното по-горе Рамково решение на Съвета на Европа, така и според
изискванията на приложение 2 към Закона за признаване, изпълнение и изпращане
на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции и то съответства на решението за налагане на финансова санкция.
Наложеното от съдебния орган на
искащата държава наказание, както и присъдените разноски за съдебното и
административно производство, довели до решението представляват финансова
санкция по смисъла на чл.3 ал.1 т.1 и т.3 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции.
Не са налице основанията за отказ за
признаване на решението, визирани в разпоредбата на чл.35 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и
решения за налагане на финансови санкции, доколкото няма данни срещу същото
лице и за същото деяние в България или в друга държава, различна от издаващата
или изпълняващата да е издадено и/или изпълнено решение за налагане на
финансови санкции; решението не се отнася за деяние подсъдно на български съд,
поради което не следва да се коментира въпроса за евентуално изтекла давност на
българското законодателство; засегнатото лице не е с привилегия или имунитет по
българското законодателство, които да правят изпълнението на решението
недопустимо; решението не се отнася за деяние, извършено изцяло или отчасти на
територията на Република България; наложената финансова санкция не е по-малка
от 70 евро; решението е по отношение на физическо лице, което е наказателно
отговорно. В удостоверението изрично е посочено, че производството е било
писмено и лицето е било уведомено съгласно законодателството на издаващата
държава лично или чрез упълномощен според националния закон представител
относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете за това. В този
смисъл е неоснователно възражението на защитника за липса на надлежно
уведомление до засегнатото лице за постановения съдебен акт.
В удостоверението също така е посочено изрично, че по
информация на органа, който издава удостоверението, в изпълняващата държава не
е постановявано решение срещу същото лице, както и че няма такова решение,
което е изпълнено в държава, различна от решаващата или изпълняващата.
Ръководен от констатираното по-горе, настоящият съд
направи извод, че са налице предпоставките в Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции за признаване на решението за налагане на финансова санкция,
издадено от съдебен орган - Районен съд гр. Лудвигслуст, Федерална Република Германия – за налагане на финансова
санкция общо в размер на 827,16 евро включваща парична сума – глоба в размер на
600 евро за деяния по
§ 315в, ал.1
№ 1а, ал.3 № 2 от
Наказателния кодекс на Федерална Република Германия и § 21, ал.1 № 1 от Закона за
движението по пътищата на ФР Германия и 227,16 евро разходи за съдебното и
административно производство, довели до решението по отношение на българския
гражданин Г.Г.М..
Равностойността на наложената
финансова санкция общо в размер 827,16 евро възлиза на 1617,78 лв.
След признаване на
цитираното по-горе решение, същото заедно с препис от настоящото решение,
незабавно след влизане в сила на последното, следва да се изпратят на органите
на Националната агенция по приходите за изпълнение.
Съгласно
разпоредбата на чл.38 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции, следва незабавно да се уведоми компетентният орган на
издаващата държава за настоящото решение, като копие от уведомлението следва да
се изпрати на Министерство на правосъдието на Република България.
Ръководен от изложеното, съдът
постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: