О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №

Гр.Сливен,  30.03.2012г

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия, в закрито заседание на тридесети март, през две хиляди и дванадесета година, в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АНГЕЛОВА

    

като разгледа докладваното от съдия В.Ангелова ВЧНД № 148 по описа на  СлОС за 2012г, за да се произнесе, съобрази следното:

 

        Производството е по реда на чл. 243 ал.3  и сл. от НПК.

        Образувано е по жалба на  З.М.А. – съпруга на пострадалия Б.К.А. и В.Б.К. – негова дъщеря, чрез пълномощника им адв. К.Я. ***, срещу Постановление на ОП-Сливен от 14.03.2012г за прекратяване на наказателното производство, водено срещу  неизвестен извършител, за престъпление по чл. 115  от  НК.

          В жалбата са наведени доводи за неправилност и необоснованост на прекратителното постановление на ОП-Сливен. Твърди се, че фактическата обстановка по делото е неизяснена.  Неизяснено било  какво е провокирало и обострило констатирания от вещото лице оток на мозъка. Направен бил извод, че мозъчния оток и малкомозъчното вклиняване не се дължат на външно механично въздействие, но по делото имало данни, че преди да получи остро компрометирана сърдечна недостатъчност и оток на мозъка,  пострадалият  бил ударен. Не било изяснено от медицинска гледна точка дали  има връзка между това нараняване и може ли по някакъв начин такъв тип нараняване да провокира и обостри сърдечната дейност и да доведе до остър оток на мозъка. Твърди се,че не е изяснено по делото каква е първопричината за  настъпване  смъртта на пострадалия.

          Иска се  отмяна на Постановлението на ОП-гр.Сливен от 14.04.2012г, с което е прекратено за втори път наказателното производство и връщане на делото за  пълното му изясняване, като се назначи допълнителна съдебно-медицинска експертиза, която да отговори на следните  въпроси: какво е предизвикало и каква е първопричината за внезапно настъпилата  камерта дисфункция на сърцето на пострадалия и може ли причиненото нараняване да предизвика и отключи тори резултат?

          След като се запозна с материалите по делото, съдът прие  за установено следното:

          Жалбата е процесуално допустима. Изхожда от процесуално легитимирани за подаването  й лица  и  е  депозирана  в предвидения в чл. 243 ал.3 от НПК  7-мо дневен срок.

          Разгледана по същество,  се явява   неоснователна.   

          Досъдебното производство е образувано и водено   срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 115 от НК, за това, че на 21.06.2011г, в гр.Сливен, умишлено умъртвил Б.К.А.  от гр.Сливен.

          Пострадалият А. и съпругата му З.М.А. живеели заедно със сина си Б.Б.К. и снаха си Ц.Г.С. в гр.Сливен, кв.”Н.”. 

          Пострадалият страдал от исхемична кардиопатия. На 25г получил инфаркт. За известно време се стабилизирал, но започнал да получава чести сърдечни пристъпи с ширококомплексна тахикардия.  Страдал и от артериална  хипертонична болест.

           През 2004г преживял втори миокарден инфаркт, след което започнал редовно да приема лекарства.

          През юни 2010г постъпил в болница по спешност  по повод пристъпно сърцебиене, придружено от прекордиална опресия и задух. Бил изписан на 18.06.2010г с  диагноза: исхемична кардиопатия; състояние след миокарден инфаркт; ширококомплексна тахикардия; хипертонична болест; хронична бъбречна недостатъчност І степен.

          На 21.06.2011г , в гр.Сливен, кв.”Н.”, възникнал скандал между семейството на постр.А. и техни съседи от квартала, който прераснал в масово сбиване, в което участвал и пострадалия. .След инцидента той се прибрал у дома си и се почувствал зле. Веднага бил откаран в болница,  където въпреки реанимацията, починал. Приет бил с диагноза ”клинична смърт”, при липса на сърдечна дейност и дишане.  

          С  Постановление  на ОП-Сливен от 21.10.2011г е  прекратено  наказателното производство, на основание чл. 243 ал.1 т.1 вр. с чл. 24 ал.1 от НПК- поради липса на съставомерно деяние по чл.115 от НК.

           С определение от 25.11.2011г по ЧНД № 563/2011г на СлОС, е отменено прекратителното постановление, а делото –върнато на ОП-гр.Сливен за изпълнение на дадените от съда указания, а именно: назначаване на повторна съдебно-медицинска експертиза,която да отговори на конкретно поставени въпроси, целящи  за изяснят дали е имало травматични увреждания по трупа на постр.А., какъв е  механизма на настъпване им и имат ли причинно-следствена връзка с настъпването на смъртта, причината за вклиняването на малкомозъчните тонзили в големия тилен отвор,механизма на настъпване  на това увреждане, изследване на степенната на алкохолно отравяне и дали установената в кръвта на пострадалия  концентрация на алкохол  е допринесла за настъпването на смъртта.

           По делото е изготвена допълнителна съдебно-медицинска експертиза, която дава подробен, обоснован и ясен  отговор на всички поставени въпроси.

           С  Постановление на ОП-Сливен от 14.03.2012г, наказателното  производство е  прекратено за втори път,  на същото основание.

           В обжалваното постановление, ОП-Сливен, въз основа на извършената преценка на доказателствения метериал, е достигнала до извода, че  от проведеното обективно, всестранно и пълно разследване, се установява липса на данни за извършено престъпление по чл. 115 от НК.

          Прокуратурата е направила  този извод въз основа на заключенията на първоначалната и допълнителната съдебно-медицински експертизи, изготвени  компетентно и безпристрастно.

          Тъй като съдът не разполага с необходимите специални  знания в областта на медицината, приема изводите на двете съдебно-медицински експертизи, които  не си противоречат, а се допълват и обосновават ясно и недвусмислено непосредствената  причина за смъртта на пострадалия.

            Според първата експертиза, извършена от в.л. Д-р Ч. непосредствената причина за настъпването на  смъртта е прекаран в миналото обширен трансмурален инфаркт на миокарда и дифузна кардиосклероза с обхващане на проводната система на сърцето ,с настъпили остри ритъмно-проводни нарушения на сърцето.

            Според в.л. Д-р Ч. се касае за скоропостижна сърдечна смърт, обусловена от остро и бурно протекло заболяване на сърцето.

            Заключението на допълнителната експертиза, извършена от в.л. Д-р С. е,  че непосредствената причина за смъртта на постр. А.  е остро настъпило разстройство на сърдечната дейност от ритъмен характер, появило се на фона на тежко изразени стари заболявания на сърдечния мускул.

             Това според Д-р С. е довело до бързо влошаване на помпената функция на сърцето. Пострадалият е преживял тежък миокарден инфаркт, който засегнал голяма част от предностраничната част на стената на лявата камера и предната половина на междукамерната преграда, с оформяне върхово на аневризма.

            От направената аутопсия се установявало, че пострадалия имал изразена коронарна болест, изразяваща се в стеснения на основаните кръвоносни съдове, изхранващи сърдечния мускул.

            Всички тези сериозни увреждания  на сърдечния можели да станат във всеки един момент автономни източници на нервни импулси, които да доведат до високочестотни и функционално неефективни контракции на запазения сърдечен мускул, което влошавало в значителна степен помпената функция на сърцето и я правела практически неефективна.

           Острата сърдечна недостатъчност била клиничен синдром, който се характеризирал с бързо настъпила застойна сърдечна недостатъчност /остър белодробен оток/ или бързо настъпило силно понижение на сърдечния минутен обем с тъкънна хиперфузия /шок/.

            Според в.л.Д-р С. били налице данни за настъпването на смъртта именно по този механизъм. Смъртта настъпила бързо, но не мигновено. Затова починалия имал пяна на устата, тъй като при остра застойна левокамерна сърдечна недостатъчност, остро се повишавало налягането в белодробната венозна система, повишавало се белодробното капилярно налягане и настъпвал излив на течност е белтъци ,т.е. настъпвала кардиална астма, а по-късно – и белодробен оток.

             И двете вещи лица са категорични, че при външния оглед на дрехите и тялото на пострадалия, не са установили наличие на травматични увреждания по тялото.

           Според Д-р С. мозъчния оток и малкомозъчното вклиняване не се дължали на външно механично въздействие върху главата, а на остро настъпилите циркулаторни нарушения в резултат на внезапно настъпила камерна камерна дисфункция на сърцето на постр. А..

           В.л. Д-р С. описва и механизма на получаване на мозъчен оток. Острото ритъмно нарушение на сърдечната дейност рязко намалявало помпената функция на сърцето, което водело до кръвен застой, който от своя страна бил причина за силно намалена кръвна перфузия на мозъчната тъкан с последваща хипоксия/недостиг на кислород за мозъчната тъкан/. Тази хипоксия  като краен резултат водела до нарушаване на авторегулаторните механизми на вътрешно-мозъчното кръвообръщение и натъпване на течност както в клетките на мозъка, така и в междуклетъчното пространство на мозъка. По този начин се увеличавал обема на главния мозък като цяло, на който започвало да му „става тясно” и започвал за притиска черепните кости. При притискането се увеличавало налягането в черепната кухина и се създавали условия за притискане на малкия мозък и мозъчния ствол надолу към основата на черепа и вклиняването на части от него в големия тилен отвор на черепната основа. Това повишено вътрешночерепно налягане се установило по време на аутопсията с наличието на странгулационна бразда по основата на мозъка, преминаваща през моста на мозъчния ствол и близките до него части от малкомозъчните тонзили.      

            Установената в кръвта  на пострадалия концентрация на алкохол от 0.325 промила съответствала на субклинична степен на алкохолно опиване. При тази степен нямало клинично изявени симптоми на алкохолно повлияване, т.е. установената концентрация на етилов алкохол в кръвта на пострадалия   не е допринесла за настъпване на смъртта му.

            Съдът констатира съществено противоречие между свидетелските показания на група свидетели и заключенията на двете  съдебно-медицински  експертизи досежно наличие или липса на травматични увреждания по тялото  на постр. в резултат на удар с камък по тялото му.

           Св. К. М., св.З.А., св.Ц.С., св.М. К. и  св.Б. К., твърдят, че лицето М.  ударило пострадалия с камък по различни части на тялото.  

         Според св. М. К./дъщеря на постр./ и  св. З.А./съпруга на постр./,  М.  ударила пострадалия  един път с камък по гърба.  

        Св. К. М./внук на постр./ твърди, че  М.  замерила  дядо му с камък по лицето.

        Според показанията на  св.Ц.С./ снаха на постр./ и св. Б. Б. К./ негов син /,  М. ударила пострадалия с камък два пъти. С единия  камък го уличила по главата, а с другия- по ребрата.

        Налице е  противоречие в показанията на тези свидетели относно броя и мястото на ударите по тялото на пострадалия.

        Освен това, техните показания съществено противоречат на  заключенията на две съдебно-медицински експертизи, които не са установили травматични увреждания по трупа на пострадалия и които увреждания е невъзможно  да не бъдат констатирани при аутопсията.

        Ето защо, съдът не кредитира свидетелските показания в тези им части,  тъй като  не само че са  вътрешно противоречиви, но и противоречат на заключенията на две съдебно-медицински експретизи .Освен това, са  дадени от заинтересовани от изхода на делото лица, предвид близката им родствена връзка  с пострадалия. 

        Неоснователно е възражението на пълномощника на жалбоподателите, че по делото е останал неизяснен най-важния въпрос, а именно: каква е първопричината за внезапно настъпилата смърт на пострадалия и дали  нараняването по тялото му не е отключило този резултат.

         От заключенията на две съдебно-медицински експертизи е установена както непосредствената причина за смъртта, така и липсата  на  следи от травматични увреждания по тялото на пострадалия, т.е.  въобще не са констатирани   следи  от  удари с камък по тялото му.

         От  експертните заключения е ясно и категорично установено, че смъртта не е настъпила в резултат на травматични увреждания, а е болестно обусловена. Настъпила е в резултат на остро разстройство на сърдечната дейност от ритъмен характер, проявило се на фона на тежко изразени стари заболявания на сърдечния мускул, довели до бързо влошаване на помпената функция на сърцето, а оттам - до летален изход.

          Съдът счита, че разследването е  проведеното в достатъчна степен обективно, всестранно и пълно, поради което не се налага връщане на делото за назначаване на допълнителна съдебно-медицинска експертиза, която за изследва за трети път въпроси, които са вече изяснени.

           Настоящата съдебна инстанция споделя изложените в обжалваното постановление изводи за  липса на достатъчно данни за извършено престъпление по чл. 115 от НК,  в резултат на което да е настъпила  смъртта на постр. А..

          Като е прекратил наказателното производство, ОП– гр.Сливен  е постановила законосъобразен съдебен акт, който настоящата инстанция следва да потвърди.

          Предвид изложеното и на основание чл. 243 ал.5 т.1 от НПК, съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

           ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 14.03.2012г на Окръжна Прокуратура-гр.Сливен за прекратяване на досъдебно производство № 1048/2011г на РУ ”Полиция”-Сливен,вх.№ 1169/2011, д.пор.№ 163/2011г на Окръжна Прокуратура- Сливен,  водено срещу неизвестен извършител, за престъпление по чл. 115 от НК.

                

           Определението може да се обжалва и протестира пред Апелативен Съд- Бургас,   в  7-мо  дневен  срок от съобщаването му.

 

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: