П Р О Т О К О Л

гр.Сливен, 18.01.2018 година

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на осемнадесети януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ЙОРДАНОВА

при секретар Ивайла Куманова и с участието на прокурор ВАНЯ БЕЛЕВА, сложи за разглеждане ЧНД № 8 по описа за 2018 година, докладвано от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

Молителката В.Б.П., редовно призована, се явява лично и с адв.А.К. от АК - Видин, редовно упълномощена.

За Началникът на Затвора – Сливен, редовно призован, се явява негов представител - Зам.началник на Затвора А.Д., упълномощена редовно.

За Окръжна прокуратура – Сливен, редовно призована, се явява прокурор Белева.

СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на делото и го ДОКЛАДВА.

Производството е образувано по молба на изтърпяващата наказание лишаване от свобода в Затвора гр.Сливен В.Б.П. с искане да бъде допуснато условно предсрочно освобождаване. Към молбата са приложени адвокатско пълномощно, заповеди за преназначаването на П. общо 4 бр., Епикриза на В.Б.П. от V МБАЛ София ЕАД, всички заверени копия и медицинско свидетелство изх.№ 72/15.12.2017г. От страна на администрацията на Затвора гр.Сливен е представена становище на Началника на Затвора Сливен, система за оценка на осъден правонарушител, план за изпълнение на присъдата и затворническото досие на осъдената П..

Съдът РАЗЯСНИ на страните правата им по чл.274 и чл.275 от НПК.

АДВ.К.: Нямаме искания за отводи. Да се приемат представените доказателства. Моля да допуснете за разпит в залата сестрата на осъдената – Ю. П., която присъства в залата в момента. Тя ще може да разкаже доколко осъдената П. се разкайва за случилото се.

ОСЪДЕНАТА П.: Нямам искания за отводи. Присъединявам се искането и становището на адвоката си.

Г-ЖА Д.: Нямам искания за отводи. Считам, че не се следва да бъде разпитвана сестрата на осъдената. По отношение на института на условното предсрочно освобождаване са категорични условията, на които трябва да отговаря лишената от свобода, така че близък не вярвам, че би могъл да има обективна представа от състоянието на нещата. Не се противопоставям да се приемат доказателствата, представени с молбата и становището ни. Представям актуална справка за остатъка от изтърпяното наказание на осъдената П. към 18.01.2018г.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи. Няма да соча други доказателства, ще се ползвам от тези, които да бъдат приобщени по настоящото производство, представени с молбата и становището. По отношение на направеното искане от адв.К., също го считам за неоснователно. Тези обстоятелства, които евентуално биха се установили чрез гласните доказателства, в случая показанията на сестрата на осъдената, считам, че има достатъчно писмени доказателства за тези обстоятелства и в този смисъл не следва да се събират нови такива. Не се противопоставям да се приемат представените доказателства и справката.

АДВ.К.: Не се противопоставям да се приеме представената справка.

ОСЪДЕНАТА П.: Съгласна съм да се приеме справката.

Съдът намира искането на защитата на осъдената П. за разпит на сестрата на осъдената, за неоснователно, поради което не следва да го уважи. Обстоятелствата, които се иска да се установят чрез разпита на сестрата на осъдената П. и имащи отношение към института на условното предсрочно освобождаване, следва да се установяват от приложените по делото доказателства и съдът счита, че сестрата на осъдената към настоящият момент не може да даде обективна и актуална оценка за състоянието на осъдената П. и нейното отношение към извършеното от нея деяние, с оглед на това, че същата е лишена от свобода и към момента се намира в Затвора гр.Сливен. Съдът намира, че следва да приеме и приобщи към доказателствения материал по делото, представените с молбата и становището писмени доказателства, както и допълнително изисканата и представената в днешното заседание справка за изтърпяното наказание на осъдената В.П. към 18.01.2018г.

Съобразявайки изложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ УВАЖАВА искането на защитата за допускане до разпит на сестрата на осъдената В.Б.П..

ПРИЕМА и ПРИОБЩАВА към доказателствения материал по делото писмено становище на Началника на Затвора, система за оценка на осъдения правонарушител, план за изпълнение на присъдата, затворническото досие на осъдената П. и справка за изтърпяното наказание на осъдената П. към 18.01.2018г., както и представените с молбата на осъдената заповеди за преназначаването на П. общо 4 бр., Епикриза на В.Б.П. от V МБАЛ София ЕАД от 21-28.03.2016г., всички заверени копия и медицинско свидетелство изх.№ 72/15.12.2017г.

СТРАНИТЕ: Няма да сочим други доказателства.

Съдът НАМИРА делото за изяснено от фактическа страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕКРАТЯВА съдебното дирене

ДАВА ХОД на

С Ъ Д Е Б Н И Т Е П Р Е Н И Я:

АДВ.К.: Считам, че събраните по делото доказателства сочат, че са налице предпоставките за условно предсрочно освобождаване по отношение на осъдената В.П.. Съгласно приложените справки по делото е видно, че към днешна дата изтърпяната част от присъдата е в размер на 2 години 5 месеца и 4 дни, а остатъка е 1 година и 26 дни. Разпоредбата на чл.70 ал.2 от НК посочва, че формалните основания са налице. Моля при сформиране на мнението ви по отношение на моята подзащитна да вземете предвид всички доказателства и обстоятелства за цялостната й личност и поведение, както и характеристичните данни за него. Приложеното по делото становище на Затвора – Сливен относно подадената молба от лишената от свобода П., носи до голяма степен белезите на тенденциозност и предубеденост. Нещо повече, то съдържа някои неверни твърдения, свързани с присъдата. На първо място, то се концентрира изцяло върху присъдата, а това е неправилно, тъй като присъдата е постановена с влязъл сила съдебен акт и нашата цел днес не е да я обсъждаме отново. Тук сме се събрали, за да обсъдим, че осъдената е дала достатъчно доказателства за своето поправяне. Становището съдържа изрази като това, че осъдената проявява характерната за нея избирателност и непоследователност, което е тенденциозно и то не е подкрепено с никакви доказателства в затворническото й досие. Нещо повече, животът й на свобода преди осъждането показва, че това не е вярно. Тя е имала дългосрочна трудова заетост и е показвала необходимите старания и последователност, и е изпълнявала трудовите си задължения по най-добрия възможен начин. Моля да обърнете внимание, че риска от рецидив при нея е много нисък. Началникът на затвора сам сочи, че тя не е конфликтна личност, липсват данни за уязвимост или за отклонение от правосъдие. Самите затворнически власти сочат, че тя не е престъпен тип и няма нагласа за извършване на други престъпления. В животът на свобода е минимален рискът от извършване на ново престъпление и това изрично е посочено в становището. П. е изразила своето съжаление за извършеното от нея, но следва да се отбележи, че в становището неправилно са посочени и два много важни фактора, свързани с него. На първо място, на стр.4 от становището се казва, че жертвите са блъснати на пешеходна пътека, а това е невярно и е установено по категоричен начин. Престъплението е извършено по непредпазливост в условията на съпричиняване. Също невярно е обстоятелството, че тя се е укрила непосредствено след извършването му. Това също е установено в присъдата и във всичките протоколи от разпитите. В годишния доклад на Затвора – Сливен изрично е посочено, че не са констатирани нарушения на установения ред и дисциплина и не са наложени наказания, напротив, посочени са наградите, които тя е получавала, както и положителната й нагласа към труда. Това е видно и от последователно заеманите длъжности от нея, всяка следваща е по-добра от предишната. След като нееднократно се посочва от затворническите власти, че осъдената е с нагласа да не допуска извършването на други престъпления, то наказанието е изпълнило своята отговорна цел и П. се е поправила. Нагласата за неизвършване на други престъпления, съчетана с ниския риск от едва 29 точки, съпоставено с факта на престъпление по непредпазливост при условията на съпричиняване, дават категорична насока, че осъдената е дала доказателства за своето поправяне. Един продължителен престой в затвора, съчетан с влошеното й здравословно състояние – осъдената страда от диабет с усложнения, трагичните събития в семейството й неотдавна, не са повод за позитивизъм. Тя би била от голяма помощ и утеха за сестра си след неотдавнашната й загуба на малката й племенница. Именно тези фактори водят доверителката ми до отчаяние и отрицание, които тенденциозно са представени от властите като недостатъчна осъзнатост на поведението й. Осъдената е подала молба за условно предсрочно условно освобождаване с изразена убеденост, че няма да прави други грешки. Налице са законови предпоставки, поради което моля съдът да освободи П. условно предсрочно, като бъде постановен на моята подзащитна изпитателен срок в размер на остатъка от неизтърпяната част на наказанието.

Г-ЖА Д.: Поддържам писменото становище на началника на затвора относно молбата на л.св. В.Б.П.. Лишената от свобода В.Б.П. *** на 29.03.2016г. за изтърпяване на наказание лишаване от свобода в размер на три години и шест месеца. Настанена е първоначално да изтърпява наказанието при общ режим в затворническо общежитие от открит тип, с начало на наказание 28.03.2016г. Съгласно актуалната справка, която е представена, от присъдата са изтърпени фактически 1 година 9 месеца и 16 дни, като е отразено прекъсване от 5 дни, разрешено по чл.447 т.2 от НПК по семейни причини от изключителен характер. Това по същество отговаря на едното от кумулативните условия на чл.70 от НК, изтърпяно е не по-малко от 1/2 от наложеното наказанието. Що се отнася до изпълнението на второто от условията, които налага закона, експертния състав на Затвора гр.Сливен счита, че л.св. П. не е дала доказателства за своето поправяне, които по категоричен начин да сочат за положителна промяна в нея. Съгласно чл.439 от НПК, на първо място това е поведението на Б. в пенетинциарната институция. В затворническата общност е селективна и дистанцирана, което се предполага от интелектуалния статус и личните й качества. Търси възможности за самосъхранение. Самоуверена, което води до двойнствено отношение към спазване на правилата и нормите в институцията. Допуска нарушения по отношение на трудовите си задължения. Няколкократно са регистрирани записки на длъжностните лица, които отговарят за съответните работни обекти. Поддържа емоционални връзки в затвора предимно с лишени от свобода от рецидивния контингент, макар и дистанционно, като в единия от случаите, за което е наказана, си отправиха писмена кореспонденция с друга лишена от свобода, което е нарушение на вътрешния ред, въпреки че биха могли да ползват официалните канали за комуникация. На база интелектуалните възможности и умения за общуване постига наистина определен авторитет, но ангажиментите й се свеждат до изпълнение на възложените й от администрацията задачи под пряк контрол и напътствия. Подобно поведение поставя под съмнение осъзнатата активност по отношение на груповия живот и се свързва по-скоро със стремеж да гради положителен имидж и да си облекчава статута, съответно което води до това. Награждавана е. По отношение на трудовата дейност, както казах с добро ниво на образованост и сравнително постоянна трудова заетост в живота на свобода, което я прави добър обект за реализиране в затворната институция на сравнително по-отговорни длъжности. Това е заложено в индивидуалния план на програмата за въздействие запазване на изградените трудови умения и навици. Назначавана е няколкократно, както каза и нейния защитник, на работни обекти, но не с надграждане, а поради факта, че на местата, на които тя е била назначавана не е вършила качествено своите задължения и не се е справяла с тях. От 03.06.2016г. работи в затворническа кухня, като след това е назначена в служебен стол, като от 25.10.2016г. е назначена в служебен бар. Справя се с възложената работа в рамките на изискуемия минимум. Няколкократно са правени забележки от страна на служители, които ползват барчето, от страна на ръководителите на обектите, да поправи изпълнението на служебните си задължения, но въпреки провежданите консултативни срещи, вкл. и с началник сектор „Социална дейност и възпитателна работа“, осъдената не прояви нужната активност за коригиране на констатираните пропуски. Горепосоченото обстоятелство подкрепя извода, че същата не проявява осъзната активност към трудовата дейност като елемент от превъзпитанието, поради което считаме, че са необходими допълнителни мерки в тази насока. По отношение участието в образователни, обучителни и квалификационни дейности, както казах П. е със редно образование, поради което не подлежи на включване в общообразователното обучение, което на територията на затвора. Относно дейностите за активно осмисляне на свободното време се констатира относителна промяна. Включва се в ателие за изработка на коледни аксесоари, участва в клубна дейност на ниво група, като проявява характерна за нея избирателност и непоследователност. Промяната на отношението й към дейностите за осмисляне на свободното време е обвързана преди всичко с очакване за пемиране – награда, или промяна на правния статус. Не проявява инициативност по отношение на групови работи. В хода на корекционното въздействие са идентифицирани проблеми в направление мислене и поведение. Във връзка с това и на база лични ресурси е включена в група социално-психологически тренинг за личностово развитие, като участието й в този тренинг зависи от моментни нагласи и състояния и може да се определи като избирателно също. Съгласно оценката на правонарушителя, която е представена е видно, че има задържане в оценката на рецидив и вреди, изготвени са две оценки и двете отчитат нисък риск - 29 точки, но няма промяна в по-ниски нива. Наблюдава се запазване на проблемните зони, свързани с мисловните умения и поведение, което е динамичен фактор изискващ допълнителна професионална намеса с цел корекция. Анализът на профила на осъдената е обвързан с извършеното правонарушение. Осъдената не проявява необходимата критичност към извършеното престъпно деяние, сравнява наложеното й наказание с тези на други правонарушители, като счита, че е жертва на обстоятелствата, а самото закононарушение разглежда като инцидент. Показаното в контролната среда законосъобразно поведение на осъдената не дава достатъчно гаранции за осъзнатост на личностовите промени и устойчива мотивация за промяна на начина й на живот. Действително, както е показано в становището липсват индикации за риск по отношение на индивида, останалите осъдените и персонала на затвора. От анализа на оценката на правонарушителя е видно, че в двете последващи самооценки осъдената не посочва проблеми, пряко свързани със закононарушението, което е индикация, че все още не осмисля в достатъчна степен факторите, довели до противоправното й поведение. Идентифицирани са фактори, които задържат промяната, непризнаване на вина, избор на правилна стратегия на набелязани цели, както и висока самооценка на собствените възможности. Видно от препланиране на присъдата, че част от целите свързани с промяната са частично изпълнени, а не напълно. Прегледът на документацията регистрираща промяна, както и анализа на цялостното поведение по време на изтърпяването на наказанието, показват необходимост от продължаване на поправителното въздействие по отношение на осъдената. Факт е също, което поддържа горепосоченото от мен, че към момента спрямо лишената от свобода Б. не е предприета стъпка по прогресивната система, като до този момент спрямо нея не са правени предложения за промяна на режима й в по-лек, което е сигурен индикатор за становището на експертния персонал. Що се отнася до медицинските основания, посочени в молбата не считам, че те са съотносими към института на условно предсрочното освобождаване, доколкото в затвора съществува медицински център, който обезпечава нуждите на всички лишени от свобода. Във връзка с гореизложеното и на основание чл.70 от НК, вр. чл.437 ал.2 от НПК считам, че следва молбата на лишената от свобода В.Б.П. да бъде оставена без уважение и да не допуснете условно предсрочно освобождаване на същата.

ПРОКУРОРЪТ: Също считам, че молбата следва да бъде оставена без уважение, тъй като намирам същата за неоснователна. Безспорно от доказателствата по делото се установява, че е изпълнена първата изискуема формална предпоставка от разпоредбата на чл.70 ал.1 т.1 от НК, а именно лишената от свобода да е изтърпяла не по-малко от 1/2 фактически от наложеното й наказание. Безспорно в случая е така. По отношение на втората изискуема предпоставка от разпоредбата на чл.70, а именно лишената от свобода да е дала доказателства за своето поправяне по време на престоя си в пенитенциарното заведение считам, че в случая тази предпоставка не е изпълнена. Обстоятелството, че затворническата администрация е констатирала необходимост от продължаване на поправителното въздействие по отношение на лишената от свобода налага извода, че не са изпълнени целите на наложеното наказание и в този смисъл лишената от свобода не е дала достатъчно доказателства за своето поправяне. За обективност бих отбелязала, че действително от писмените доказателства по делото се установява, че лишената от свобода безспорно спазва установения ред в Затвора гр.Сливен и най-общо може да се каже, че е един примерен затворник, но доколкото е необходима работа с нея от страна на затворническата администрация до поправянето й и постигане целите на наложеното наказание считам, че следва да оставите молбата без уважение.

Съдът ДАВА ПРАВО на ЛИЧНА ЗАЩИТА на осъдената В.Б.П..

ОСЪДЕНАТА П.: Единственото, което мога и искам да кажа е, че искрено се разкайвам и съжалявам за допуснатите грешки и нарушения.

Съдът ДАВА ПРАВО на ПОСЛЕДНА ДУМА на осъдената В.Б.П..

ОСЪДЕНАТА П.: Бих искала да бъде уважена молбата ми и моля за това.

Съдът се ОТТЕГЛЯ на тайно съвещание.

След проведеното тайно съвещание, съдът постанови определението си. Като взе предвид становището на страните и изложените от тях доводи и съображения, и след преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Производството е с правно основание чл.70 ал.1 от НК и се развива по реда на чл.437 ал.2 и сл. от НПК.

Образувано е по молба на осъдената В.Б.П.. П. е осъдена с Присъда № 93/21.03.2015г. по НОХД № 2957/2014г. по описа на СГС за извършено престъпление по чл.343 ал.3 б.“а“ предл.2 и б.“б“ предл.1, вр.ал.1, вр.чл.342 ал.1 предл.3 от НК на четири години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим. Присъдата е изменена с Решение № 370/12.11.2015г. по ВНОХД № 895/2015г. по описа на САС, като е променена правната квалификация на престъплението и П. е призната за виновна по чл.343 ал.4, вр.ал.3 б.“б“, вр.чл.342 ал.1 предл.3 от НК, и е намален размера на наложеното наказание на три години и шест месеца лишаване от свобода, като в останалата част присъдата е потвърдена. Решението е потвърдено с Решение № 30/11.03.2016 г. по дело № 41/2016г. по описа на ВКС. Присъдата е влязла в законна сила на 11.03.2016г.

Началото на изтърпяване на наказанието на осъдената В.Б.П. е 28.03.2016г.

Към 18.01.2018г. л.св.В.П. фактически е изтърпяла 1 година 9 месеца и 21 дни, прекъсване 5 дни, от работа 7 месеца и 18 дни или всичко изтърпяно 2 години 5 месеца и 4 дни, поради което е налице остатък в размер на 1 година и 26 дни.

При постъпването си в затвора В.П. търпи наложеното й наказание при общ режим.

Лишената от свобода П. е награждавана три пъти на основание чл.98 ал.1 т.1, т.6 и т.7 от ЗИНЗС със заповеди на Началника на Затвора, съответно със Заповед № 122/12.12.2016г. със „свиждане с близките извън затворническото общежитие от открит тип за срок от 6 часа“, Заповед № 240/30.06.2017г. с „месечен домашен отпуск до две денонощия“ и Заповед № 365/18.12.2017г. с „писмена похвала“.

За допуснато дисциплинарно нарушение е санкционирана, на основание чл.101 т.2 от ЗИНЗС, съгласно Заповед № ТС-РАД-10-252/2 от 12.09.2017г. на Началника на Затвора с дисциплинарно наказание „извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената за срок от 3 дни“.

Осъдената П. по време на престоя си в Затвора гр.Сливен е селективна, дистанцира се от конфликти и неприятности, като търси възможност за самосъхранение. Л.св.П. е авторитарен тип, като на моменти се забелязват елементи на деспотичност, подозрителност и изолация от околните. В.П. се ориентира основно от собственото си мнение, проявява минимална зависимост от външни фактори и е чувствителна при отхвърляне и незачитане, като липсва агресивна зареденост, но при натиск е с нагласи да дава опосредствени отговори. При спазване на правилата и нормите в пенетенциарното заведение е самоуверена, което води до двойнственото й отношение към установения ред. При постъпването в Затвора гр.Сливен първоначалният й режим на изтърпяване на наказанието е общ, който не е променян до настоящия момент.

Л.св. П. е с добро ниво на образованост и трудово ангажирана в живота на свобода. С цел запазване на изградените трудови умения и навици и в изпълнение на индивидуалната програма за въздействие, в затвора осъдената П. е назначена от 25.04.2016г. на работа в обслужващата дейност към затвора – работник служебен стол, след това от 03.06.2016 г. работи в затворническа кухня, а от 25.10.2016 г. е преназначена в служебен бар. Преназначаването й на различни места е предвид това, че осъдената не съумява да усвои естеството на работата и да изпълнява качествено задълженията си. Справя се възлаганата й работа в рамките на изискуемия минимум като са й отправяни забележки за влагане на повече старание в работата, в отношението към клиентите и поддържането на хигиената на работното място и около него. Провеждани са консултативни срещи между осъдената и различни длъжностни лица, но същата не проявява нужната активност за коригиране на констатираните пропуски.

Осъдената П. не подлежи на включване в общообразователното обучение към затвора, тъй като е със средно образование. Констатирана е относителна промяна относно дейностите за активно осмисляне на свободното време, като осъдената се включва в арт ателие за изработка на коледни аксесоари, участва в клубна дейност на ниво група. Предвид интелектуалните й възможности и умения за общуване е избрана за член на самодейния актив като отговорник бит и хигиена. Промяната на отношението й към дейностите по осмисляне на свободното време, както и ангажиментите, които се свеждат до изпълнение на възложени от администрацията задачи под пряк контрол и напътствия, са обвързани преди всичко с очаквания за премиране и промяна на правния статус. Осъдената не проявява инициативност по отношение на груповия живот в затвора. В резултат на установените нужди и проблеми в направление мислене и поведение на осъдената, същата е включена в „Социално психологически тренинг за личностно саморазвитие“, като участието й също може да се определи като избирателно и зависи от моментни нагласи и състояние.

В хода на поправителното въздействие относно осъдената П. са извършени общо две оценки на риска от рецидив и вреди – първоначална и през м.май 2017г. И двете оценки отчитат нисък риск от рецидив в размер на 29 точки и се отчита задържане на стойностите в оценката на риска. Наблюдава се запазване на проблемна зона, свързана с мисловни умения и поведение, което изисква допълнителна професионална намеса, за да се коригира.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Молбата на лишената от свобода В.Б.П. за допускане на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното й наказание лишаване от свобода е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Съдът намира, че не са налице законовите предпоставки, визирани в разпоредбата на чл.70 ал.1 от НК, в редакцията й след изменението с ДВ бр.13/07.02.2017г., за постановяване на условно предсрочно освобождаване на осъдената П. от изтърпяване на останалата част от наложеното наказание лишаване от свобода.

Налице е формалното условие по чл.70 ал.1 т.1/изм./ от НК и към настоящия момент осъдената П. е изтърпяла общо 2 години, 5 месеца и 4 дни от наложеното й наказание три години и шест месеца лишаване от свобода, или осъдената П. е изтърпяла повече от половината от наложеното й наказание. Но видно от приложените към молбата на осъдената доказателства, представени от администрацията на затвора, а именно система за оценка на осъден правонарушител, индивидуален план за изпълнение на присъдата и затворническо досие, съдът не може да обоснове извода, че осъдената П. е дала доказателства за своето поправяне и превъзпитание.

Доказателства за поправянето на осъденото лице, съобразявайки разпоредбата на чл.439а ал.1 от НПК са всички обстоятелства, които сочат за настъпила положителна промяна у лицето по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, обществено полезни прояви. Установяването на тези доказателства се извършва с всички възможни източници на информация за поведението на осъденото лице по време на изтърпяване на наказанието, което е уредено в разпоредбата на чл.439а ал.2 от НПК. Изводи в тази насока основно се налагат от оценката за осъдения по чл.155 от ЗИНЗС, както и от работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от същия закон.

За допускане на условно предсрочно освобождаване на осъдената П. е необходимо да се направи категоричен извод, че е започнало поправянето й и то трайно и необратимо, като не е нужно да е налице окончателното й поправяне в условията на затвора. По делото бяха представени и приети писменото становище на началника на затвора, което е поддържано и в съдебно заседание, система за оценка на осъден правонарушител, индивидуалния план за изпълнение на наказанието, материалите, съдържащи се в затворническото досие на осъдената и представените от нейния защитник заповеди за преназначаването на П. общо 4 бр., Епикриза на осъдената П. от V МБАЛ София ЕАД за лечението й в периода от 21-28.03.2016г., всички заверени копия и медицинско свидетелство изх.№ 72/15.12.2017г., с които съдът се съобрази при вземане на решението си.

Имайки предвид всички тези доказателства, съдът намира, че осъдената не проявява осъзната активност към трудовата дейност и са необходими допълнителни възпитателни мерки в тази насока. Относно констатираната относителна промяна за активно осмисляне на свободното време с проявена от страна на осъдената избирателност и непоследователност, се налага изводът, че тази промяна е свързана с очаквания от осъдената за премиране и промяна на правния статус. Същата не проявява инициатива при групови занимания. Избирателно е и участието на л.св.П. в специализирани програми за въздействие /включена в „Социално-психологически тренинг за личностно саморазвитие“/, като участието й зависи от моментни нагласи и състояния.

Анализирайки скрининга на риска от вреди, съдът направи извода, че у осъдената има задържане на стойностите в оценката на риска от рецидив и вреди. На л.св.П. са извършени две оценки – първоначална при постъпване в затвора и последваща през м.май 2017г., като и при двете общата оценка на риска е 29 точки /нисък, но към горната граница/. Вземайки предвид таблицата с профила на рисковите фактори се установява, че и при двете оценки се запазва проблемна зона, свързана с мисловни умения и поведение /раздел 11 от таблицата – л.24 от делото/, което изисква допълнителна професионална намеса, за да се променят тези стойности.

Осъдената П. не проявява необходимата критичност към извършеното от нея деяние, за което е и осъдена. Определя извършеното от нея като инцидент и се счита за жертва на обстоятелствата. Отразила е своето отношение към извършеното от нея престъпление собственоръчно в системата за оценка на осъден правонарушител, форма за самооценка – л.23 от делото.

Осъдената не посочва проблеми при анализа на самооценката, пряко свързани с извършеното от нея деяние, което налага извода, че тя все още не осмисля в достатъчна степен факторите, довели до противоправното й поведение. Обстоятелството, че осъдената не признава вината си по отношение на извършеното от нея деяние, липсата на избор на правилна стратегия за постигане на набелязаните цели, високото самомнение за собствените си възможности, спомагат за задържане на промяната у осъдената. Действително част от поставените цели са изпълнени, но не в пълен обем, видно от индивидуалния план за изпълнение на присъдата, като въз основа на това са планирани съответни дейности за редуциране профила на нуждите.

Видно от приложената последна оценка на риска на осъдения правонарушител от 02.05.2017г., на лишената от свобода В.П. е определена обща оценка на риска от рецидив в размер на 29 точки, което е нисък риск от рецидив /от 0 до 40 точки/. Съдът намира, че е налице задържане на стойностите на риска от рецидив и вреди в границите на нисък, имайки предвид предходната констатация по отношение на риска от рецидив, а именно първоначална оценка също е била 29 точки. Стойностите на риска от рецидив на осъдената В.П. са едни и същи, в ниски граници от риск, но към максималния размер на точките /в размер на 40т./, поради това се налага извода на съда, че осъдената към настоящия момент не дава достатъчно доказателства за положителна промяна в поведението си, имащо отношение към процеса на поправяне и превъзпитаване, като същото се е запазило в същите стойност, както при постъпване в затвора. Следователно не може да се направи заключение, че е започнало поправяне на осъдената П., което да е трайно и необратимо, и което единствено би могло да бъде основание за допускане на условното й предсрочно освобождаване. Наблюдава се запазване на проблемна зона, свързана с мисловни умения и поведение, изискваща корегиране с допълнителна професионална намеса.

Наведените доводи от защитата, че осъдената е дала доказателства за своето поправяне е неоснователно. Отговаря на истината твърдяното от защитата, че осъдената работи, като към момента е магазинер в служебен бюфет в затвора, но същата се справя с възлаганата й работа в рамките на изискуемия минимум. На осъдената са отправяни забележки за влагане на повече старание в работата, в отношението към клиентите и поддържане на хигиена на работното място и около него. Във връзка с това са провеждани консултативни срещи с различни длъжностни лица, но осъдената не е коригирала констатираните пропуски. Всички това налага извода, че при л.св.П. е необходимо провеждане на допълнителни възпитателни мерки, тъй като същата не проявява осъзната активност към трудовата дейност, което е задължително условие за показване на положителна промяна у нея. В подкрепа на това е и промяна на предходните й работни места /няколко/ в резултат на невъзможността й да усвои естеството на работа и да изпълнява качествено задълженията си. Действително осъдената се включва в арт ателие за изработка на коледни аксесоари, избрана е за отговорник бит и хигиена, член е на самодейния актив, но всичко това л.св.П. извършва с цел облекчаване на статуса си и премиране, като същата показва избирателност и непоследователност в поведението си. Не проявява инициативност по отношение на групови изяви. В подкрепа на тези констатации е и участието на л.св.П. в специализирани програми за въздействие, включена е в „Социално-психологически тренинг за личностно саморазвитие“, но участието й се определя като избирателно и зависи от моментните нагласи на осъдената и състоянието й.

Действително осъдената П. е награждавана, но това обстоятелство се обуславя от нейното поведение в затвора и изпълнение на задълженията й, поради което е и премирана за съответното си отношение към поставените й задачи. Но съдът намира, че това обстоятелство не е достатъчно условие, което да дава доказателства за поправянето й, както и за настъпила трайна положителна промяна у осъдената по време на изтърпяване на наказанието й. Съдът направи извода си като изследва цялостното поведение на осъдената по време на изтърпяване на наказанието й, като взе предвид и факта, че л.св.П. е и наказвана за съответно констатирано нарушение на правилата и нормите, които следва да се спазват в условията на затвора.

Наведените от защитата доводи относно здравословното състояние на осъдената също не е основание за условното предсрочно освобождаване на осъдената. Здравословното състояние на осъдената не е доказателство за поправянето й, което е необходимо и задължително условие за предсрочното освобождаване. Осъдената П. е с диагноза „Захарен диабет тип 1. Диабетна полиневропатия“, което към 2016г. е било с давност 11 години, видно от представената Епикриза от V МБАЛ София ЕАД. Заболяването на осъдената е било налично и по време на извършване на деянието и при осъждането й и е било взето предвид при определяне на наказанието й. Л.св.П. по време на престоя си в затвора, видно от медицинско свидетелство изх.№ 72/15.12.2017г., през 2017г. е консултирана с лекари-специалисти /ендокринолог, психиатър, офталмолог, гинеколог, невролог/, включена е на диетичен режим с оглед на заболяването й и е дадено заключение, че е в добро общо състояние, което не изисква допълнителна терапия освен инсулиновата. Поради това, голословно е и не отговаря на истината твърдяното в молбата на осъдената, че в затвора не й е предоставена специална диета, за да контролира кръвната си захар, както и че се нуждае от изследвания, свързани с проблеми с анемията й и гинекологичните й оплаквания. Консултации с такива специалисти са правени /даже с ендокринолог няколко пъти/, като осъдената е включена на диета № 9 и ежедневно й се предоставя хранителна добавка за допълнително хранене, каквато се полага на диабетно болните на инсулинолечение. Нещо повече, на лишените от свобода в затвора се полага и оказва медицинско обслужване при необходимост, каквото няма данни по делото да е отказано или да не е оказано на осъдената П..

Неоснователно и голословно е и твърдяното от защитата, че осъдената П. е осъзнала своята постъпка и дълбоко съжалява за нея, осъзнала е вината си и наказанието е изпълнило главната си цел – да се поправи превъзпита осъдената. Видно от системата за оценка на осъден правонарушител, индивидуалния план за изпълнение на присъдата и становището на началника на затвора, рискът от извършване на ново престъпление от осъдената в живота й на свобода е минимален, но осъдената не посочва проблеми, пряко свързани с извършеното от нея престъпление и не осмисля в достатъчна степен факторите, довели до противоправното й поведение. Тя счита извършеното от нея за инцидент, счита, че е жертва на обстоятелствата и по този начин не проявява необходимата критичност към извършеното от нея деяние. Показаното в контролирана среда законосъобразно поведение на осъдената не дава достатъчно гаранции за осъзнатост на личностовите промени и устойчива мотивация за промяна на начина й на живот. Осъдената, противно на твърдяното в молбата от нейния защитник, не признава вината си, има високо самомнение за собствените си възможности и е необходим избор на правилна стратегия за постигане на набелязаните цели, с оглед премахване на факторите, които задържат промяната у осъдената, съгласно индивидуалния й план за изпълнение на присъдата. Необходимо е продължаване на поправителното въздействие по отношение редуциране профила на нуждите.

Както имаше възможност съдът да посочи, по време на изтърпяване на наказанието се наблюдава задържане на промяната у осъдената, което се дължи на високото мнение на осъдената за себе си, непризнаване на вината, избор на правилна стратегия за постигане на набелязаните цели. Действително е налице добро поведение от страна на осъдената по време на изтърпяване на наказанието си. За това тя е била награждавана, полагала е труд. Тези обстоятелства налагат извода, че е започнал процес на положителна промяна у осъдената П., което обаче не е достатъчно за да се приеме, че са налице доказателства за поправянето й. Необходимо условие за поправянето на осъдената, е отношението й към вината и вредите от престъплението, както и удовлетвореността на обществото. До момента не са налице нагласи у осъдената за приемане на вината за извършеното деяние и понасяне на ефекта от поправителното въздействие на наказанието, а се наблюдава избирателно поведение и формално придържане към поведение с цел промяна на правния й статус и очаквания за премиране. Поради това съдът намира, че не са налице и не са постигнати целите на наложеното й наказание.

Съдът е длъжен да отбележи, че при разглеждане на института на условното предсрочно освобождаване на осъдената, не следва да се коментира постановената, влязла в сила присъда /която е проверена от две инстанции/, поради което наведените от защитата доводи във връзка с начина и механизма на извършеното от П. деяние са неоснователни и не следва да се коментират в това производство.

Съобразявайки събрания и проверен доказателствен материал по делото, съдът стигна до извода, че осъдената все още не е дала доказателства за своето поправяне, не е налице настъпила трайна и необратима положителна промяна у нея по време на изтърпяване на наказанието й, предвид което не следва да бъде допуснато условното й предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното й наказание.

Поради изложеното и на основание чл.440 ал.1 от НПК, вр.чл.70 от НК, Сливенският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъденото лице В.Б.П., ЕГН **********, за допускане на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното й наказание ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, а именно ЕДНА ГОДИНА И ДВАДЕСЕТ И ШЕСТ ДНИ лишаване от свобода, по влязла в сила Присъда № 93/21.03.2015г. по НОХД № 2957/2014г. по описа на СГС, изменена с Решение № 370/12.11.2015г. по ВНОХД № 895/2015г. по описа на САС, потвърдено с Решение № 30/11.03.2016 г. по дело № 41/2016г. по описа на ВКС.

Определението може да бъде обжалвано и протестирано пред Апелативен съд – Бургас в седемдневен срок, считано от днес.

Протоколът се състави в съдебно заседание.

Заседанието се закри в 10.15 часа.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЕКРЕТАР: