Гр. Сливен, 12.02.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Сливенският
окръжен съд, наказателно отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
като разгледа докладваното
от съдия Ченалова ЧНД № 50 по описа на
съда за 2018 година, за да се произнесе, съобрази:
Производството
се движи по реда на чл.243 ал.5 и 6 от НПК.
Образувано
е по жалба на адв. С.Ч. – САК като повереник на С.Д.Х. срещу постановление от 15.01.2018г.
на ОП – Сливен за прекратяване на наказателното производство по ДП № 585/2016г.
по описа на РУ на МВР – Нова Загора, вх.№ 2473/2016г., пор.№ 206/2016г. по
описа на Окръжна прокуратура – Сливен. С посоченото постановление Окръжна
прокуратура – Сливен е прекратила наказателното производство, започнато срещу С.Д.Д.от
гр. Чирпан за престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ вр. чл.342, ал.1 от НК по
повод пътно-транспортно произшествие, при което е настъпила смъртта на В.И.П..
В депозираната жалба се твърди необоснованост,
незаконосъобразност и неправилност на постановлението, като се иска отмяна на
атакувания прокурорски акт и връщане делото на разследващия орган със
задължителни указания относно прилагането на закона. В жалбата, след коментар
на възможните хипотези за прекратяване на наказателно производство от
прокурора, са изложени твърдения за повърхностен анализ на събраните по делото
доказателства, въз основа на който бил достигнат краен извод за липса на
престъпление. Настоява се, че фактическата обстановка не е изяснена в цялост.
Налице са доводи срещу постановление на прокурора, с което е отказано
извършването на повторен разпит на свид. А.А., повторен оглед на
местопроизшествие и назначаване на допълнителна автотехническа експертиза.
Твърдят се неясноти в показанията на свид. А. и в частност разтегливо и неясно
било изречението „този мъж изскочи точно пред буса“. Освен това никъде в показанията
си водачката на буса С.Д.не съобщила да е задействала спирачките на превозното
средство. Претендира се противоречие между нейните показания и тези на свид. А..
Неясно според жалбата е определено и мястото на удара. Спори се и защо пострадалият
не е фотографиран на приложения по делото фотоалбум. Като недостатък в работата
на прокурора е изтъкната липсата на посочване конкретни текстове от ЗДвП,
предписващи дължимото поведение на водача на пътното превозно средство. Според
повереника нарушени били разпоредбите на чл.5, чл.20 и чл.116 от ЗДвП. Жалбата
финализира с извод за липса на мотиви в атакуваното постановление, с проведено
незадълбочено разследване и тенденциозно обсъждане на факти и доказателства
единствено от позиция за вината на пешеходеца за настъпване на ПТП. От тук е
достигнат извод за необоснованост на прокурорския акт, респ. същият е определен
като незаконосъобразен и се иска неговата отмяна. Настоява се за връщане делото
на разследващия орган с указания за извършване на допълнителни
процесуално-следствени действия – повторен разпит на свид. А.А., повторен оглед
на местопроизшествие и назначаване на допълнителна автотехническа експертиза.
Съдът, след като се запозна с депозираната жалба и
атакуваното постановление, като взе предвид материалите по делото, намира, че
жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Досъдебното производство № 585/2016 г. по описа на РУ на МВР – Нова Загора,
вх. № 2473/2016 г., пор. № 206/2016 г. по описа на ОП – Сливен е образувано в
хипотезата на чл. 212, ал.2 от НПК с първото действие по разследването – оглед
на местопроизшествие. Водено е срещу С.Д.Д.за това, че на 18.08.2016 г. на път
ІІ-66, км.32+200, в землището на гр. Нова Загора, при управление на МПС –
товарен автомобил марка „Фиат“, модел „Дукато“, с рег. № РВ 8773 МВ, нарушила
правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинила смъртта на В.И.П.
от ****** – престъпление по чл. 343, ал.1, б.“в“ вр. чл. 342, ал.1 от НК.
В рамките на разследването е направен оглед на пътно-транспортно
произшествие, за което процесуално-следствено действие е съставен надлежен
протокол, придружен с фотоалбум. Разпитани са в качеството на свидетели лица,
чиито показания са преценени като относими към предмета на доказване. Приобщени
са писмени доказателства, касаещи предмета на делото. Назначени са и депозирали
заключения химическа експертиза, съдебно-медицинска експертиза, съдебна автотехническа
експертиза.
С постановление от 15.01.2018 г. по ДП № 585/2016г. по описа на РУ МВР – Нова
Загора, вх. № 2473/2016г. и пор. № 206/2016 г. по описа на ОП – Сливен
наказателното производство е прекратено на основание чл. 243, ал.1, т.1 вр.
чл.24, ал.1, т.1 от НПК. След обсъждане на установените по делото
обстоятелства, прокурорът е приел, че пътно-транспортното произшествие и
настъпилата смърт на постр. В.П.са в резултат на нарушаване правилата за
движение от страна на пострадалия – чл.113 ал.1 т.1 от ЗДвП и чл.114 т.1 от
ЗДвП. Достигнат е извод, че водачът на МПС – С.Д.е могла да възприеме
опасността от 46 метра от мястото на удара и не е имала възможност да
предотврати ПТП, въпреки предприетите от нея действия.Налице са изводи за
скоростта на движение на управлявания от Д. автомобил – 76 км/ч при разрешена в
участъка 90 км/ч, както и че свидетелката не е имала техническа възможност да
възприеме пешеходеца на разстояние по-голямо от опасната зона за спиране –
около 71 метра.
От
събраните по досъдебното производство доказателства съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
Свид. С.Д.Д.притежава
свидетелство за управление на моторно превозно средство категория „В“ от 1984
г. и от дълги години работела към фирма „Био Фреш“ ООД – с. Царацово, общ.
Пловдив. За осъществяване на дейността си в дружеството Д. управлявала моторно
превозно средство – микробус „Фиат“, модел „Дукато“ с рег.№ РВ 8773 МВ.
Постр. В.И.П. от десетина години
живеел на съпружески начала със свид. Е.И.К., с която двамата имали дете на 8
години. Постр. П. и свид. Елеонора К. основно работели в Р Гърция, като
понякога се прибирали в Р България, както било през лятото на 2016 г. и тъй
като нямали свой дом, двамата се настанили при майката на свид. К. в ******.
Постр. П. поддържал добри отношения с вуйчо си – свид. В.Д.Х.,
който живеел в ******. На 18.08.2016 г., преди обяд, пострадалият отишъл при
вуйчо си в *** на гости, но тъй като свид. Х. трябвало да отиде на работа,
пострадалият останал сам. Свид. Х. му оставил ключовете за дома си. Видно от протокол
за разпит на свидетел от 23.08.2016 г., приложен на л.69 от досъдебното
производство, свид. Х. е обяснил, че пострадалият му се видял нервен, изглеждал
отчаян, но не разбрал защо. 20 дни по-рано свидетелят дал на пострадалия 4-5
лв., за да се прибере, тъй като същият нямал пари. След като свид. Х. отишъл на
работа, постр. П. напуснал къщата и ***. Около 14,30 часа пострадалият се
намирал в района на пътя от гр. Нова Загора за гр. Стара Загора, в участъка
близо до разклона за с. Караново, общ. Нова Загора.
По същото време и в същия участък от пътя, в посока от
гр. Нова Загора към гр. Стара Загора, се движел микробус „Фиат“, модел „Дукато“
с рег.№ РВ 8773 МВ, управляван от свид. С. Д.. Времето било горещо, сухо, имало
добра видимост, движението в този момент не било интензивно и в двете посоки.
Управляваният от свид. Д. микробус се движел със скорост около 70-80 км/час и
се намирал в дясната лента за движение, спрямо посоката му на движение, а
именно от гр. Нова Загора към гр. Стара Загора. Изведнъж на пътното платно
откъм десния банкет, спрямо посоката на движение на микробуса, изскочил
пешеходец – постр. П.. Водачът на буса – свид. Д., предприела действия за
избягване на удара, като завила волана в ляво и направила опит да спре, но тъй
като пресичащият пешеходец – постр. П., продължил движението през платното за
движение, последвал удар между управлявания от Д. автомобил и постр. П.. Свид. Д.
спряла превозното средство и го установила в дясната лента за движение, като
веднага слязла от автомобила и се обадила на телефон „112“, за да съобщи за случилото
се.
Свидетел-очевидец на възникналото пътно-транспортно
произшествие станал свид. А.И.А. (л.70 от ДП), който управлявал каруца с
животинска тяга успоредно на главния път и се намирал в близост. Свид. А.
забелязал внезапното излизане на пострадалия пред буса, отклоняването на буса
наляво, за да не удари пешеходеца и чул спирачки от буса. Въпреки това мъжът
продължил да тича пред буса и последният го ударил. В хода на разпита, проведен
една седмица след инцидента, свид. А. двукратно пояснява възприетата от него
фактология – внезапното изскачане на пострадалия пред буса, опита на водача да
предотврати удара с отклоняване движението на автомобила вляво, бързината, с
която се е случило произшествието. Свидетелят споделя възприятието си, че ако
пострадалият не е продължил да бяга пред буса, когато МПС се е отклонило
наляво, то ударът е щял да бъде избегнат. Свидетелят останал с впечатление, че
„този мъж сякаш искаше буса да го удари“.
Кореспондиращи с коментираните показания на свид. А. са
тези, дадени от свид. Д.. Възприятията й, както за внезапното излизане на пътя
на пострадалия, така и за неговото последващо поведение, вкл. след реакцията й
за предотвратяване на удара с отклоняване движението на автомобила наляво, изцяло
съответства с видяното от свид. А.. Д. изрично посочва, че е натиснала
спирачките на автомобила, а свидетелят-очевидец е чул звук от спирачки, т.е.
неоснователно е оплакването в жалбата, че показанията на двамата били
противоречиви. Съвпадение в показанията е налице и за последващата реакция на
водачката на автомобила, за оказаната от нея помощ, позвъняването на тел.112.
По повод обаждането, на място пристигнали екипи на РУ на
МВР – Нова Загора и Бърза помощ, като постр. П. бил откаран в МБАЛ – Нова
Загора, където същият починал.
Видно от заключението на назначената по делото
съдебномедицинска експертиза, причината за смъртта на постр. П. е тежката
несъвместима с живота съчетана травма с обхващане на главата, врата, гърдите,
корема и крайниците, като непосредствената причина за настъпването на смъртта е
изпадането на пострадалия в състояние на травматичен и хеморагичен шок,
вследствие обилните външни и вътрешни кръвоизливи и множествените счупвания на
ребрата и костите на крайниците. Според експертизата, описаните травматични
увреждания са получени вследствие действието на механичен фактор и са получени
по механизма на удряне с такива предмети и падане, удряне и притискане на
травмираните области на тялото по такива предмети. Уврежданията в областта на
лявата половина на главата и левия горен крайник са получени вследствие
блъскане на пострадалия с предната част на автомобила, като ударът е бил от
лявата предностранична повърхност на тялото на пострадалия. Тогава са получени
уврежданията в областта на лявата половина на главата, лицето, левия горен
крайник, лявата половина на гръдния кош, левия бъбрек и лявата половина на
корема. През втората фаза, тялото на пострадалия е отхвръкнало напред и е било
ударено със значителна сила по повърхността на пътното платно, като тогава са
получени уврежданията в областта на врата, дясната половина на главата и
лицето, травмите в областта на дясната половина на гръдния кош и корема. През
следващата фаза тялото на пострадалия се е плъзнало по повърхността на пътното
платно вследствие получените от него значителни инерционни сили и тогава е
получило по-повърхностните травми в областта на главата, лицето, носа и
крайниците.
Според експертното заключение, настъпването на смъртта е
пряка и непосредствена последица на получените травматични увреждания и
настъпилите усложнения при възникналото пътно-транспортно произшествие.
Настъпването на смъртта на пострадалия е пряка и непосредствена последица на
получените от него травматични увреждания при възникналото ПТП. Настъпването на
смъртта е било неизбежно и неминуемо.
По делото е назначена химическа експертиза за определяне
концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръв, от заключението
на която е видно, че в изпратената за изследване проба кръв, взета от постр. В.И.П.
не се доказва наличие на етилов алкохол.
Наред с извършения оглед на
местопроизшествието е изготвен констативен протокол за ПТП № 192/18.08.2016 г.,
при който на водача С.Д.Д.е извършена проба за алкохол с Дрегер-алкотест, при
който не е установено наличие на алкохол в организма на водача.
Изготвена е съдебна автотехническа експертиза, която въз
основа на данните в огледния протокол и останалите събрани по делото
доказателства, след съответен анализ и изчисления, е дала следното заключение:
1. Изготвен е динамичен анализ за разположението на
автомобила и пешеходеца в момента на удара. Мястото на удара, според експерта,
се определя като пресечна точка на двете траектории и съответно първоначалният
контакт на 1,4 метра от дясната граница на платното и на 4,7 метра след мерната
линия.
2. Скоростта на движение на автомобила „Фиат Дукато“
преди ПТП е около 76 км/ч, а в момента на удара – около 66 км/ч.
3. Опасната зона за спиране на автомобила е около 71
метра.
4. Водачката на автомобила е възприела опасността на
разстояние около 46 метра от мястото на удара. Тя не е имала техническата
възможност да възприеме пешеходеца на разстояние по-голямо от опасната зона за
спиране, като намали скоростта си на движение.
5. Според данните на протокола за оглед, дясната канавка
е била обрасла с високи храсти, от което следва, че водачката не е била във
възможност да възприеме пешеходеца по-рано.
6. Автомобилът е бил на около 37-38 метра от мястото на
удара в момента навлизане на пешеходеца на платното за движение.
7. Пешеходецът е имал техническата възможност да
възприеме автомобила, неговото положение и скорост на движение преди да навлезе
на платното за движение.
8. Пешеходецът е имал техническата възможност да
предотврати ПТП като спре на банкета и пропусне автомобила, а след това пресече
платното за движение.
9. Основната техническа причина,
довела до възникването на ПТП, според заключението, е технически неправилното
поведение на пешеходеца при предприетото навлизане на платното. Технически
правилно е пешеходецът да спре преди навлизане на платното, да се съобрази с
положението и скоростта на приближаващия автомобил и след това пресече платното
за движение.
Гореизложената фактическа
обстановка е установена от събраните доказателства по категоричен начин.
Извършени са необходимите действия по разследването. В атакуваното постановление
прокурорът от ОП – Сливен въз основа на приложените в досъдебното производство
доказателствени източници е направил правилни и законосъобразни правни изводи.
Обсъдени са изводите на назначената автотехническа експертиза, които се явяват
от съществено значение за изясняване на обстоятелствата по случая. Фактическата
обстановка е изяснена в цялост именно въз основа на всички събрани по делото
доказателства. Фактите по сходен начин възприе по-горе и настоящия състав на съда.
По отношение направените в
обсъжданото постановление изводи, съдът споделя крайния извод на прокурора, че
липсва извършено престъпление от общ характер и е налице основанието на чл.243,
ал.1 т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК за прекратяване на наказателното
производство.
Конкретиката в настоящия случай,
предвид заключението на автотехническата експертиза, налага единственият
възможен извод, че свид. Д. като водач на автомобила „Фиат Дукато“ не е
извършила технически неправилни действия, които да са в пряка причинна връзка с
настъпилото пътнотранспортно произшествие. Обратно, според коментираното
заключение техническите причини за възникване на произшествието са неправилните
действия на пострадалия, който в нарушение на правилата за движение по пътищата
е навлязъл внезапно на пътното платно без да съобрази приближаващото МПС,
управлявано от свид. Д.. Съдът изцяло споделя изводите в постановлението на ОП
– Сливен за допуснати от пострадалия, в качеството му на пешеходец, нарушения
на правилата на чл.113, ал.1, т.1 от ЗДвП /приложим на основание чл.113, ал.2
от ЗДвП и за движение извън населени места/, указваща на пешеходците, че преди
да навлязат на платното за движение са длъжни да се съобразят с приближаващите
се пътни превозни средства, както и на чл.114, т.1 от ЗДвП, забраняваща на
пешеходците да навлизат внезапно на платното за движение. В изготвената
автотехническа експертиза не е констатирано неправилно от техническа гледна
точка поведение на водачката на МПС. Установено е, че свид. Д., е имала
възможност да възприеме опасността от разстояние около 46 метра от мястото на
удара и не е имала възможност да предотврати пътно-транспортното произшествие
въпреки предприетите от нея действия. Управляваният от нея автомобил се е
движел с разрешена за съответния участък скорост от 76 км/ч, при разрешена
скорост извън населено място 90 км/ч и същата не е имала техническа възможност
да възприеме пешеходеца на разстояние по-голямо от опасната зона за спиране,
която е около 71 метра. В експертизата е изчислено, че автомобилът е бил на
около 37-38 метра от мястото на удара в момента на навлизане на пешеходеца на
платното за движение.
Не могат да бъдат приети като нарушения допуснати от
водачката на автомобила в пряка причинна връзка с произшествието сочените в
жалбата текстове от ЗДвП. Цитираните от повереника разпоредби са посочени общо
без конкретика относима към настоящия казус. Не може да вмени в задължение на
водач на МПС, очакване или предположение, че на платното внезапно ще изскочи
пешеходец извън населено място от място без видимост и в нарушение на
законовите изисквания ще навлезе на пътното платно. Съгласно заключението на
съдебната автотехническа експертиза – т.7 и 8 /л.52-53 от ДП/ пешеходецът е
имал техническа възможност да възприеме автомобила, неговото положение и
скорост на движение преди на навлезе на платното за движение. Пешеходецът е
имал техническата възможност да предотврати ПТП, като спре на банкета и пропусне
автомобила, и след това пресече платното за движение. Т.е. именно неправилното поведение
и посочените по-горе нарушения на пострадалия са в пряка причинна връзка с
настъпилото произшествие, а не и действията на свид. Д., за която липсват
доказателства да е нарушила правилата за движение по пътищата. В този смисъл
неоснователно е оплакването за липса на мотиви в атакуваното постановление. Не
може да бъде задължен представителят на държавното обвинение да твърди
допуснати нарушения от страна на водача на МПС, ако не са достигнати такива
изводи.
Установената фактология обуславя
извод за липса на неправомерни действия на водача на автомобила, които да са в
пряка причинна връзка с настъпилото произшествие. Не е налице съставомерно
деяние, поради което правилно и законосъобразно е приложена разпоредбата на чл.
24, ал.1 т.1 от НПК.
Разследването по делото е
обективно и пълно и съответства на стандарта, заложен в разпоредбата на чл. 13
от НПК. Липсва основание за провеждане на повторен разпит на свид. А.А..
Показанията на очевидеца на произшествието са последователни, ясни, конкретни,
подробни. От жалбата не става ясно защо според повереника е „разтегливо и
неясно“ изявлението на свидетеля, че пострадалият изскочил точно пред буса. Цялостният
прочит на свидетелските показания на свид. А. не оставя съмнение в съобщената
информация – налице са достатъчно детайли за мястото на произшествието,
механизма на настъпването му и значителни подробности, възприети лично от
свидетеля. Този разпит е проведен много скоро след инцидента – на 26.08.2016 г.
Очевидецът е лице, случайно попаднало на мястото на произшествието, не е
заинтересован от изхода на делото, двукратно в рамките на проведения разпит е посочил
какво точно е видял като поведение на водачката на буса и пострадалото лице. Искането
на повереника за повторен разпит на този свидетел година и половина след
инцидента, според този състав на съда, е неоснователно и не може да доведе до
извод за непълно проведено разследване.
Неаргументирано е искането назначаване
на допълнителна автотехническа експертиза. Съгласно чл.153 от НПК повторна
експертиза се назначава, когато заключението не е обосновано и възниква
съмнение за неговата правилност, а допълнителна – когато експертното заключение
не е достатъчно пълно и ясно. В конкретния случай по делото е изготвена
автотехническа експертиза, съдържанието на която се характеризира с
изчерпателни и логични изводи въз основа на събраните по делото доказателства.
Изготвена е скица на местопроизшествието, налице е констативно-съобразителна
част с подробни разяснения и изчисления, позволяващи да се проследи логиката и
начина на достигане на формираните от експерта изводи. В същото време
жалбоподателят не навежда аргументи за съмнение в обективността на вещото лице,
нито са налице основания същият да се счита предубеден или некомпетентен.
Експертизата е дала обосновани, пълни и ясни отговори на всички поставени
въпроси. Несъстоятелен е доводът в жалбата за оспорване установеното място на
удара от вещото лице. В констативно-съобразителната част по т.4.2 - отговор на втора задача в заключението на
автотехническата експертиза е налице подробно описание на съобразените доказателствени
източници – обективни следи и находки, свидетелски показания, протокол за оглед
на ПТП и фотоалбум към него, заключение на съдебно-медицинска експертиза, побитости
и деформации по купето в челната дясна част на МПС и счупеното челно стъкло,
налични следи и др. Именно въз основа на всички описани в заключението
изследвани от вещото лице данни и след надлежен анализ е дадено заключение за
мястото на удара. Заключението на автотехническата експертиза кореспондира и се
опира на протокола за оглед на местопроизшествие и приложения към него
фотоалбум. Протоколът е съставен по реда на НПК, има изискуемите реквизити и е
подписан от присъствалите на процесуално-следственото действие лица. В същия са
отразени констатациите на разследващия орган при извършения оглед. Съгласно чл.
131 от НПК същият е доказателствено средство за извършване на съответните
действия, за реда, по който са извършени, и за събраните доказателства. В
посочения смисъл протоколът обвързва с инкорпорираната в него информация и не е
налице възможност да бъде дискредитирано съдържанието му само въз основа на
съмнения и предположения за мястото на удара, каквито се съдържат в жалбата. По
изложените съображения е неоснователно искането за назначаване на допълнителна автотехническа
експертиза. Неоснователни по гореизложените съображения са и доводите за
провеждане на повторен оглед на местопроизшествие. Исканите от повереника допълнителни
следствени действия не биха променили изводите по правото, тъй като какво е
било поведението на пострадалия – логично, нелогично, от къде е започнал да
тича и по каква причина, не са обстоятелства, които са релевантни за
отговорността на водачката на автомобила. Установено е по категоричен начин, че
същата е имала правомерно поведение, съобразено с правилата за движение по
пътищата, шофирала е с разрешена и съобразена с пътните условия скорост, не е
употребила алкохол, въпреки внезапното изскачане на пътното платно на
пострадалия е направила опит да спаси живота му, предприемайки отклоняване на
автомобила наляво и употребявайки спирачната система на автомобила, но поради
поведението на пешеходеца, ударът е бил непредотвратим. По безспорен начин е
изяснено, че мястото на удара попада в опасната зона на спиране на автомобила.
Ето защо предложеният в жалбата подход – разследването да продължи чрез
повтаряне на определени следствени действия като приобщените доказателствени
материали и експертни заключения да бъдат проверени чрез други доказателства,
без да се ангажира мотивирано становище въз основа на обективни данни за
тяхната недостоверност или компрометираност, не може да бъде споделен. Само
защото установените от доказателствения материал факти и изградените въз основа
на тях изводи не удовлетворяват определена страна, това не съставлява основание
за продължаване на разследването, когато е то е проведено обективно, всестранно
и пълно и е установено, че липсва извършено престъпление от общ характер.
Неубедителен е опитът да бъде
дискредитирано съдържанието на огледния протокол по съображения изложени в
жалбата, че пострадалият не бил заснет в приложения към протокола фотоалбум. По
делото е изяснено, че след ПТП постр.П. е бил откаран с линейка за оказване на
медицинска помощ. В тази хипотеза е лишено от логика очакването пострадалият да
бъде оставен за целите на процесуално-следствените действия на пътното платно,
вместо да се вземат незабавни мерки за спасяване на живота му. Този извод не
търпи промяна от факта, че по-късно пострадалият е починал. Посоченото
обстоятелство, че пострадалият не се виждал на изготвения фотоалбум, не
съставлява порок на огледния протокол, респ. няма основание писменото
доказателствено средство да бъде изключено от доказателствения материал по
делото.
В заключение съдът намира, че
наведените в жалбата доводи за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на постановлението, са неоснователни. Разследването е проведено
обективно, всестранно и пълно. Направените фактически и правни изводи в
атакувания прокурорски акт са логични, съответни на събраните доказателства и
закона. Постановлението има изискуемото по закон съдържание, което дава яснота
за позицията на решаващия орган и по фактите, и по правото. Поради това, съдът
намира постановлението на ОП – Сливен за прекратяване на наказателното
производство за законосъобразно и обосновано. Ето защо, подадената жалба се
явява неоснователна, а атакуваният прокурорски акт като правилен, обоснован и
законосъобразен следва да бъде потвърден.
По
изложените съображения и на основание чл.243, ал.6, т.1 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
постановление от 15.01.2018 г. на Окръжна прокуратура гр.Сливен за прекратяване
на наказателното производство по ДП № 585/2016г. по описа на РУ на МВР – Нова
Загора, вх.№ 2473/2016г., пор.№ 206/2016г. на Окръжна прокуратура – Сливен, започнато
срещу С.Д.Д.от гр. Чирпан за престъпление по чл.343 ал.1 б.”в” вр.чл.342 ал.1 от
НК, по повод пътно-транспортно произшествие, при което е настъпила смъртта на В.И.П..
Определението
подлежи на обжалване и протестиране пред Апелативен съд – Бургас в седемдневен
срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: