О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   №

 

Гр. Сливен, 26.02.2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                            

          СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА

 

                                     

като разгледа докладваното от съдия ЧЕНАЛОВА  ЧНД № 74/2018 г. по описа на Сливенския окръжен съд, за да се произнесе съобрази:

 

Производството е по реда на чл.243, ал. 4 от НПК.

Образувано е по жалба на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ срещу постановление от 19.01.2018 г. на Окръжна прокуратура – Сливен за прекратяване на наказателното производство по сл.д. № 10/16 г. по описа на ОСО при ОП – Сливен, вх. № 2238/15г., пор. № 63/16 г. на ОП – Сливен, водено за престъпление чл.219, ал.1 от НК. В жалбата се твърди, че атакуваното постановление е неправилно, постановено при неизяснена фактическа обстановка. Изразява се принципно несъгласие с извода на прокурора, че липсват доказателства за осъществен състав на престъпление. Настоява се, че са налице противоречия във фактическите изводи на прокурора, отразени на стр.10 и 13 от постановлението относно полученото гориво в ПСБ Стара Загора и изведеното гориво от ПБ – Сливен и възприетото заключение на вещото лице. По същество се твърди, че служителите на ПБ – Сливен са преминали инструктаж за работа с процесния масов разходомер Promass 83 F  с ф. № 8603 А/02000 още през 2007 г., а са допуснали експлоатация на разходомера извън параметрите, гарантирани от производителя. Задават се поредица от въпроси към органите на досъдебното производство и съда, а именно: “защо само при автомобилния бензин е констатирана такава голяма разлика“, „защо обслужващият персонал е допуснал експлоатация на разходомера извън параметрите, гарантирани от производителя“, „в ПСБ – Стара Загора същият разходомер ли е монтиран на вход в базата, налягането от предаващата страна ПБ Сливен до приемащата страна ПСБ Стара Загора константна величина ли е, за да бъдат отчетени същите показания на разходомера и в приемащата страна – ПСБ – Стара Загора”. Иска се обжалваното постановление да бъде “прекратено” и делото върнато за обективно и пълно изследване на всички обстоятелства, свързани с образуваното производство. Към жалбата са приложени писмени документи от 2006 г. и 2007 г., удостоверяващи характеристики и инструкции за работа с процесния масов разходомер, както и проведен инструктаж на работници и служители. 

Съдът, след като се запозна с атакувания прокурорски акт, като взе предвид изложените в жалбата доводи, материалите приложени в досъдебното производство и като провери обосноваността и законосъобразността на атакуваното постановление в рамките на своите правомощия по чл.243, ал.4 от НПК, намира следното:

Предмет на проверка е постановление на ОП – Сливен за прекратяване на наказателно производство, водено срещу виновното длъжностно лице от „Петролна база“ – Сливен, ТД „Държавен резерв“ – Стара Загора, Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, за това, че през периода 13.05.2015 г. – 17.06.2015 г., в гр. Сливен, не положил достатъчно грижи за стопанисването и запазването на повереното му имущество – автомобилен бензин А-95Н, съхраняван в ПБ – Сливен и от това са последвали значителни щети и разпиляване на имущество – 310,995 тона автомобилен бензин на стойност около 400 000 лв., собственост на ДА „ДРВЗ“ – София – престъпление по чл.219 ал.1 от НК.

Жалбата е подадена от Председателя на ДА „ДРВЗ“ – София, представляващ посочената агенция, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Следствено дело № 10/2016 г. по описа на ОСО при ОП – Сливен, вх. № 2238/2015 г., пор. № 63/2016 г. по описа на ОП – Сливен е образувано с постановление на ОП – Сливен от 11.03.2016 г. срещу виновното длъжностно лице от „Петролна база“ – Сливен, ТД „Държавен резерв“ – Стара Загора, Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, за това, че през периода 13.05.2015 г. – 17.06.2015 г., в гр. Сливен, не положил достатъчно грижи за стопанисването и запазването на повереното му имущество – автомобилен бензин А-95Н, съхраняван в ПБ – Сливен и от това са последвали значителни щети и разпиляване на имущество – 310,995 тона автомобилен бензин на стойност около 400 000 лв., собственост на ДА „ДРВЗ“ – София – престъпление по чл.219 ал.1 от НК.

След проведено разследване, в рамките на което са събрани гласни и писмени доказателства и е ангажирано заключението на съдебно-техническа експертиза, с атакуваното постановление производството е прекратено поради липса на извършено престъпление от общ характер. В същото, след анализ на приобщените доказателства, е прието, че изведеното в повече от реално отчетеното гориво бензин А-95 от Петролна база – Сливен по тръбопровода на „Лукойл България“ към Петролна база – Стара Загора, която е собственост на „Лукойл България“, не се дължи на неполагането на достатъчни грижи за ръководенето, управлението, стопанисването или запазването на повереното имущество, а е в резултат на технически проблем с масовия разходомер, за което не може да бъде ангажирана наказателна отговорност на конкретни лица. Формиран е извод, че не се касае за проявена безстопанственост или друга престъпна дейност, поради което наказателно производство е  прекратено поради липса на извършено престъпление.

За да достигне до тези изводи прокурорът е приел за установена следната фактическа обстановка:

Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ /ДРВВЗ/ е специализиран орган на Министерския съвет за провеждане на държавна политика в областта на натрупването, съхраняването и използването на държавните резерви и военновременните запаси на страната в съответствие с интересите на националната сигурност. В системата на държавния резерв се съхраняват основни запаси, между които горива и нефтопродукти.

Петролна база /ПБ/ – Сливен е част от структурата на Главна дирекция „Държавни резерви, военновременни и задължителни запаси“ - София и се намира в гр. Сливен, кв.“Промишлена зона“, УПИ 1 “Петролна база“, кв.76. Към 2015 г. ПБ – Сливен е била на подчинение на Териториална дирекция „Държавен резерв“ - Стара Загора, а от 01.12.2015 г. ПБ – Сливен е преминала на управление към ТД „ДР“ – Бургас. За началник на ПБ – Сливен е бил назначен свид. Д.Ч., който заема тази длъжност и към настоящия момент.

Предназначението, структурата и дейностите в ПБ – Сливен като прием, съхраняване, обновяване, освобождаване, отчитане и контролиране на държавните резерви и военновременните запаси били нормативно уредени в Закон за държавните резерви и военновременните запаси (обн.ДВ бр.9/2003 г.), Наредба за условията и реда за продажба на държавни резерви и военновременни запаси, приета с ПМС № 223/07.10.2003 г., (обн.ДВ бр.91/14.10.2003 г.), Наредба за условията и реда за организиране на дейностите по държавните резерви и военновременните запаси, приета с ПМС № 234/21.10.2003 г., (обн.ДВ бр.95/28.10.2003 г.), Устройствен правилник на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси", Закон за запасите от нефт и нефтопродукти (обн.ДВ бр.15/15.02.2013 г.), Наредба № 1 от 01.08.2013 г. за условията и реда за съхраняване на запаси по Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, издадена от Председателя на ДА ДРВВЗ при МС (обн.ДВ бр.71/13 г.), Методика за подготовка, провеждане, документиране и счетоводно записване на инвентаризациите на запасите от нефтопродукти, съхранявани в ПБ и Устройствен правилник на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси".

На основание чл.48 ал.1 от Закона за акцизите и данъчните складове, Държавна агенция ДРВВЗ е подала писмено заявление от 24.03.2014 г. до Директора на Агенция „Митници“, за издаване на лиценз за управление на данъчен склад „Петролна база“ – Сливен. На 23.05.2014 г. е бил издаден лиценз № 558 за управление на данъчен склад, който се намирал на посочения по-горе адрес, с идентификационен номер на лицензирания складодържател BGNCA 00387000 и идентификационен номер на данъчния склад BGNCA 00387001.

Операциите, които се извършвали в Петролна база – Сливен били следните: съхранение на автомобилен бензин, дизелово гориво и гориво за реактивни двигатели /JET A -1/, пълнене, празнене, преместване, приемане и предаване на гориво. В ПБ – Сливен били изградени технологични тръбопроводи, свързващи отделните резервоари, помпени станции, естакади /ЖП естакада и автоестакада/ и продуктов тръбопровод на „Лукойл България“ ЕООД. Предвидена е била възможност и за прехвърляне на гориво от един резервоар в друг. При приемане или предаване на бензин или дизелово гориво, системата се затваряла ръчно за другия вид гориво. На входа и изхода на ПБ – Сливен тръбопроводът е бил един и същ за двата вида гориво. От месец октомври 2014 г. в базата са били монтирани резервоари за съхраняване на реактивно гориво /JET A -1/. Доставката на горивото се осигурявала с ЖП цистерни, като предаването ставало по същия начин.

Достъпът до ПБ – Сливен се осъществявал чрез контролно-пропускателен пункт (КПП), като на територията на обекта е била разположена физическа 24-часова охрана, на двусменен режим от 3-ма охранители, сигнално-охранителна техника (СОТ), постоянно видеонаблюдение и инфрачервена бариера. Базата е била оградена с бетонна ограда. Резервоарите в базата имали трайни обозначения за вместимост и търговско наименование на съхранявания продукт.

В Петролна база – Сливен била изградена, одобрена и въведена в експлоатация автоматизирана система за отчитане на проточените количества горива, с две точки за контрол, които същевременно се явявали места за въвеждане и извеждане на енергийни продукти.

Към месец май 2015 г. измервателната система в ПБ – Сливен се е състояла от масов разходомер ЕН „Promass 83 F“, с фабричен № 8603 А/02000, контролер CF 600 L и манометър. Системата за измерване била разположена в източната част на ПБ – Сливен. Масовият разходомер бил монтиран на обособена площадка, като контролерът е бил монтиран в помещение, отстоящо на 30 метра югоизточно от площадката. Съгласно техническите характеристики на разходомера, същият е бил предвиден да работи без отклонение при налягане от 0 до 40 bar /атмосфери/.

На 13.05.2015 г. между ДА “ДРВВЗ” като продавач и „Лукойл България“ ЕООД, като купувач, бил сключен борсов договор № 1941, за продажба на 19 129,719 тона автомобилен бензин А-95-Н, с платен акциз.

На 14.05.2015 г. Председателят на ДА “ДРВВЗ” е издал Заповед № ГМ-3 за предаване на цитираното по-горе количество гориво от ПБ – Сливен на купувача „Лукойл България“. На основание Методиката за подготовка, провеждане, документиране и счетоводно записване на инвентаризациите на запасите от нефтопродукти е била извършена инвентаризация, след което, за времето от 15.05.2015 г. до 25.05.2015 г., горивото било изведено от Петролна база – Сливен по тръбопровода. Операцията е приключила с издаване на предавателно сведение № 11/25.05.2015 г. Номерът на транзакцията е бил заведен под 173, началото на транзакцията било отчетено в 09:02:33 на 15.05.2015 г., а краят на транзакцията - в 11:02:54 часа на 25.05.2015 г. Данните на измервателната система са отчели в началото на транзакцията 52 767 329 литра при 15о С /15 градуса по Целзий/ и в края на транзакцията 78 249 191 литра при 15о С. Общото преминало и отчетено количество гориво през контролна точка BGNCA 0016500300807А възлизало на 25 481 862 литра при 15о С /19 106 080 кг/.

Посредством събраните по делото гласни доказателствени източници – показанията на свид. Д.Ч., Началник сектор ПБ – Сливен, свид. Д.З.– гл. специалист и МОЛ ПБ – Сливен, свид. С.З.– охранител в ПБ – Сливен, свид. М.Г. – ръководител РЗ „ПСБ“ – Карнобат при „Лукойл България“, свид. Я.М.– началник отдел „Финансови дейности“ в ТД – ДР – Стара Загора и приобщените писмени доказателства, се установява следната организация на прием и предаване на гориво в ПБ – Сливен, която е била приложима и при процесния случай, касаещ изпълнението на договора от 13.05.2015 г.:

След сключване на борсовите договори между ДА “ДРВВЗ” и „Лукойл България“ ЕООД, свид. Д.Ч., в качеството си Началник сектор ПБ – Сливен, вземал решение в кои точно резервоари по номер следва да се приеме определеното с договора количество гориво. На база сключения вече борсов договор и след определяне на резервоарите за съхранение, на място в Петролна база – Сливен идвали представители на Дирекция „Стоков контрол“ при „Булгарконтрола“ АД и представител на „Лукойл България“, които извършвали проверка на състоянието на резервоарите, в които ще се приема горивото. Практически проверката обхващала оглед на резервоарите относно наличие или липса на остатъчно гориво в тях, като тази дейност се извършвала на основание Методиката за подготовка, провеждане, документиране и счетоводно записване на инвентаризациите на запасите от нефтопродукти, съхранявани в ПБ. Резултатите от проверката, в която участвали също така инспектори от ТД „ДР“ – Бургас, респ. ТД „ДР“ – Стара Загора, Началникът на сектор ПБ – Сливен и МОЛ на базата, се вписвали в протоколи за фактическо замерване. Свид. Д.Ч. и свид. Д.З.– гл. специалист и МОЛ на ПБ – Сливен, изготвяли схемата за постъпване на горивото в определените за целта резервоари. След изготвяне на схемата представители на „Лукойл България“ АД давали нареждане на своите служители на отклонението на продуктопровода, разположен в землището на с. Желю войвода, общ. Сливен, да отворят ел. задвижката и горивото да се отклони посока ПБ – Сливен. На входа на ПБ – Сливен горивото преминавало през измервателната система, след което протичало по вътрешния тръбопровод към конкретния резервоар. През това време процесът се наблюдавал непрекъснато чрез контролер, който бил разположен в близост до масовия разходомер. На всеки 24 часа се изготвял протокол, като обикновено това ставало около 10 часа на съответния ден. При достигане капацитета на запълване на резервоара, без да се спира притока на гориво, се преминавало към друг резервоар. Тази операция се извършвала ръчно до приема на зададеното предварително количество. След това комисия в състав, идентичен с този преди подаване на горивото, извършвала замерване на постъпилото гориво по обемен метод.

Заприходяването на горивото ставало по показанията на измервателната система, а не по резултатите от измерване по обемния метод. Практически този обемен метод служел за контрол и отправна точка за приспадане на фири, т.е. за вътрешен контрол в ПБ – Сливен. Обемният метод бил зададен като метод за извършване на инвентаризация в посочената по-горе методика, като отчетеното от измервателната система количество винаги се разминавало от определеното по обемен метод в резервоарите, където е прието горивото.

Издаването на необходимите документи за приема, в т.ч. приемателният акт, се базирало на показанията на измервателната система.

При съхранението имало особености, свързани с ежедневен контрол на резервоарите и тръбите към тях за евентуална поява на течове и неплътности, което било свързано със статута на ПБ – Сливен като данъчен склад за съхранение на акцизни стоки. В тази връзка, инвентаризациите по обемен метод били необходими, за да се признават нормативните фири, които се явявали нормативно признати липси в резултат на спецификата на горивото, неговата летливост и изпаряемост.

При предаване на горивото процедурата била идентична с тази при неговото получаване с тази разлика, че за начало на продажбата (предаването от базата) било необходимо издаването на заповед от Председателя на ДА „ДРВВЗ“ – София, в която заповед било конкретизирано количеството гориво, което следвало да бъде изведено, основанието за това, определен бил срок за извеждането му, конкретизирали се номерата на резервоарите, от които следвало да се изведе горивото.

Свид. Д.Ч. в показанията си пояснява, че предаването на горивото се осъществявало чрез помпа, собственост на „Лукойл България“, разположена на площадката на ПБ - Сливен, в близост до масовия разходомер, като когато нивото на даден резервоар достигне около 5 метра, помпата започвала да работи неустойчиво, появявали се вибрации. Ако процесът продължавал, било възможно да се стигне до скъсване на връзка от тръбопровода и до разпиляване на горивото. Поради това, при достигане на това ниво от 5 метра, за да се гарантира стабилна работа на помпата без вибрации и без тресене, се отварял втори резервоар, който бил пълен. В този случай вторият резервоар започвал да компенсира недостатъчния приток от гориво на предходния, което водело до нормализиране работата на помпата. Същевременно, чрез вътрешна помпа на ПБ – Сливен, продължавало изваждането на горивото от предходния резервоар до отказ на помпата, която спирала при навлизането на въздух в нея. Обикновено помпата спирала на нива от 6 до 8 см от дъното на резервоара. Остатъкът от тези 6-8 см се равнявали приблизително на около 20 куб.м. гориво, или около 15 тона. Източването на резервоара ставало след отваряне на входния люк, който се намирал на около 50 см от дъното му, след което се спускал смукателен маркуч на преносима ел.помпа, с помощта на която горивото се източвало до ниво 1-2 см, като замерването в този случай се извършвало от люка на резервоара. Почистването на резервоарите се извършвало от лицензирана фирма, определена чрез обществена поръчка, като след изваждането на цялото количество отново се сформирала комисия, която извършвала замерване по обемен метод, за да установи дали резервоарите са празни или до каква степен са изпразнени. Оформяла се съответна документация – предавателно сведение, в което количествата били отчитани на база показанията на измервателната система, в тонове и в литри.

По делото е установено, че при прием постъпващото гориво било с налягане от 1,5 до 3 атмосфери /bar/, което се явявало ниско, поради факта, че тласкащата помпа се намирала в ПСБ-Карнобат. При извеждане на горивото от ПБ-Сливен налягането се повишавало, като варирало от 41 до 45 атмосфери /bar/. Причината за това била, че тласкащата помпа се намирала в ПБ-Сливен.

След предаване на определеното в заповедта на Председателя на ДА “ДРВВЗ” – София количество гориво по борсов договор № 1941/13.05.2015 г., е било извършено измерване на резервоар № 106, който служел за подаване на допълнително гориво към помпата, за да се избегнат въпросните вибрации. При проверката се установило, че нивото в резервоара е значително по-ниско от това, което се търси, т.е. имало данни за наличие на липси. Свид. Д.Ч. докладвал писмено на Директора на ТД ДР – Стара Загора – свид. В.К., който разпоредил извънредната инвентаризация. Тя била извършена на 28.05.2015 г. от нарочна комисия, при което се установила процесната липса на 310,995 тона гориво от резервоар № 106. В останалите резервоари нямало липси.

Комисията взела решение да се извърши проверка от фирмата-доставчик - „Интертех – Аутомейшън“, на заводските параметри на масовия разходомер. На 23.06.2015 г., в присъствието на представители на Агенция „Митници“, Митница – Бургас, отдел „Акцизи“, БИМ ГД МИУИ, РО – Бургас, „Лукойл България“ ЕООД и ДА “ДРВВЗ”, ТД – Стара Загора, е бил извършен верификационен тест на сензора и трансмитера на масов разходомер „Promass 83 F“ със сервизна апаратура от представители на „Интертех – Аутомейшън“. Видно от съдържанието на писмо изх.№ И-5254/26.06.2015 г. Председателят на ДА “ДРВВЗ” – София е бил уведомен за резултата от проверката и направените изводи, които сочели, че резултатите от верификационния тест за техническа изправност и точността на масов разходомер „Promass 83 F“, сериен № 8603А102000, са положителни, като грешка в отчитането на преминалите количества през масовия разходомер можело да настъпи при наличие на двуфазност на потока (газови и въздушни включвания). По време на проведените процедури били констатирани значителни колебания на налягането в системата, което се дължало на недостатъчен напор на входа на помпата (много ниско ниво на продукта в резервоарите). Този режим на колебание на налягането, според проверяващите, водел до сериозна динамична грешка в масовия разходомер и не следвало да се допуска такъв технологичен режим. С цел избягване на грешки при отчитането, от фирмата-доставчик били дадени препоръки, които били спазени от страна на ДА “ДРВВЗ” – София.

От страна на ЦУ-ДР-София били проведени разговори с представители на фирмата доставчик на масовия разходомер, с оглед изясняване на възможността за корекционен коефициент по отношение на налягането, с което горивото излиза, тъй като при неговото извеждане се работело с помпа на „Лукойл България“ и не съществувала практическа възможност налягането да бъде контролирано и намалено от служителите на ПБ – Сливен. Отговорът бил, че този тип масов разходомер PROMASS 83 F няма възможност за корекционен коефициент, отчитащ влиянието на налягането върху определянето на плътността. Ето защо било взето решение от ръководството на ЦУ-ДР-София, „Лукойл България“ да предостави за временно ползване техен работещ масов разходомер, който да бъде монтиран на мястото на действащия такъв.

На 02.03.2016 г. представители на „Лукойл България“ ЕООД извършили подмяна на масовия разходомер „Promass 83 F“ с масов разходомер ЕH CHF 400, предвиден за работа при налягане от 40 до 100 bar.

Междувременно, резултатите от инвентаризацията извършена на 28.05.2015 г., са били изпратени в Централно управление на ДА “ДРВВЗ”. Разпореденото замерване при последваща инвентаризация от месец юни 2015 г. потвърдила липсата на около 310 тона автомобилен бензин, установена по обемен метод. На Инспектората към ДА “ДРВВЗ” било възложено извършването на документална тематична проверка на ПБ – Сливен и ТД ДР – Стара Загора, приключила с доклад от 28.09.2015 г., резултатите от който били изпратени в Окръжна прокуратура – Сливен и в Окръжна прокуратура – Стара Загора.

В хода на разследването са разпитани в качеството на свидетели служители от Петролна база – Сливен, ТД ДР – Стара Загора, ТД ДР - Бургас, ПСБ – Карнобат към „Лукойл България“, БИМ-ГД МИУ, сектор Сливен, имащи пряко отношение към процесния случай и фактическите обстоятелства, предмет на разследване, изискани и приобщени са множество писмени доказателства, включително и документи от Централно митническо управление – МФ – Агенция „Митници“ (протоколи за извършени проверки, протоколи за установяване на факти и обстоятелства, предоставяне на електронен носител налична информация в Българска акцизна централизирана информационна система за периода 14.05.2015 г. – 28.05.2015 г.), свързани с осъществяваната през 2015 г. дейност на лицензирания складодържател ДА “ДРВВЗ”, ПБ – Сливен, извършен е оглед на измервателната система, разположена на вход-изход в ПБ – Сливен с участие на представители на базата, МИУ – Бургас, „Лукойл България“ ЕООД, БМС – Бургас и НТЛ-МВР – Сливен, назначена и изготвена е техническа експертиза, чието заключение е от съществено значение за разкриване на обективната истина.

В показанията си свид. Д.З.– гл. специалист и МОЛ в ПБ – Сливен сочи, че служебните му задължения включват извършването на проверка за наличностите на горивото в резервоарите, участие в комисии при получаване или извеждане на гориво в базата, проследяване на стойностите и техническата изправност на уредите за отчитане, участие в комисии по проверка наличностите на гориво, присъствие при вземане на проби от горивото, водене на нужната отчетност. Свид. Зехирев имал на подчинение 6 души, за които пряко отговарял. Тези служители обхождали парка, следели за течове, аварии и поддържали района на парка. От показанията на свид. Зехирев се установява, че във връзка със съхранението на горивото, резервоарният парк се обхождал почти на всеки час, в т.ч. тръбопроводите, 2-те естакади, помпените отделения. Следяло се за наличие на течове и аварии, като до настоящия момент в ПБ – Сливен нямало констатирани такива. Според свид. Зехирев, предвид съществуващото техническо оборудване и изградените системи за контрол, практически били изключени варианти за неправомерно източване на гориво или кражби. В този смисъл са и показанията на свид. Светлозар Златев, който работел като охранител в ПБ – Сливен.

За изясняване на фактите по делото допринасят и показанията на свид. М.Г. – ръководител на ПСБ – Карнобат към „Лукойл България“, които потвърждават гореописаната фактическа обстановка. От нейните показания се установява, че в ПСБ – Карнобат се приемало, съхранявало и подавало гориво към ПСБ-Стара Загора и Петролна база – Сливен, като не съществувала практическа възможност гориво от ПБ – Сливен да се върне към ПСБ – Карнобат. Във връзка с процедурата по извеждане на гориво от ПБ – Сливен, свид. М.Г., която лично присъствала в тези случаи, заявява, че предварително се уведомявала Агенция “Митници” от кой момент ще започне извеждането на горивото и какво количество ще се извежда. Контролната точка, която се намира на ПБ-Сливен била изведена в БАЦИС системата и там във всеки един момент се виждало какво количество гориво е изведено. При извеждане на горивото от ПБ-Сливен имало на разположение дежурни оператори, които присъствали денонощно в базата, докато траел процеса. В началото на подаването на гориво пускали транзакция – на вход-изхода на базата имало изградена измервателна система, която е сертифицирана и е минала метрологична проверка. При тази транзакция се отразявал номер, час на започване, продукт, начален и краен брояч и сторнирано количество в обем и маса. В транзакцията имало и посока на горивото, като е имало случаи горивото да протича няколко дни. Краят на транзакцията настъпвал с приключване на подаването на гориво. През периода, през който се подавало гориво ежедневно имало комисия от представители на „Лукойл България“, ПБ - Сливен и независима организация. Свид. Г.потвърждава, че отчитането на подаденото гориво се извършвало на всеки 24 часа, по данните от масовия разходомер, като се водел оперативен дневник, в който служителите на „Лукойл“ имали задължение да попълват данните от масовия разходомер през един час.

Относно направлението, по което е отправено горивото, предадено от ПБ-Сливен в периода 15.05.2015 г. до 25.05.2015 г. в изпълнение на борсов договор № 1941/13.05.2015 г., свид. Г.уточнява, че то е насочено към ПСБ – Стара Загора. За меродавни при отчитане се приемали данните от контролната точка, която се намира на територията на ПБ – Сливен. Това е така, тъй като при приемане или предаване на гориво към и от ПБ – Сливен в тръбите на продуктопровода на „Лукойл България“ имало постоянно количество гориво, което потичало първо.

Анализът на данните от оперативния журнал на „Лукойл България“, доброволно представен от свид. Г.за нуждите на разследването, за времето от 15.05.2015 г. до 25.05.2015 г., сочи, че предаденото гориво в ПСБ – Стара Загора съвпада изцяло като количество и вид с данните от изведено гориво от ПБ – Сливен.

Към материалите по следственото дело е приобщена документация, предоставена от Агенция „Митници“ посредством разкриване на данъчно-осигурителна информация по реда на ДОПК, от която е видно че с писмо изх.№ 3278/05.06.2015 г. Председателят на ДА “ДРВВЗ” е уведомил Директора на Агенция „Митници“, че при изпълнение на договора от 13.05.2015 г. за продажба на 19 129,719 тона автомобилен бензин от данъчен склад ПБ – Сливен на купувача – „Лукойл България“ ЕООД е предадено количество, което се различава от данните на показанията на масовия разходомер, като разликата е в полза на купувача. Председателят на ДА “ДРВВЗ” е уведомил също така, че в агенцията не са установявани липси на гориво и реалните фири от съхранение са били в рамките на нормативно допустимото. В тази връзка ДА “ДРВВЗ” счита, че разминаването е в резултат на технически проблем с масовия разходомер, предвид което агенцията е предприела незабавни действия за проверка на уреда.

С оглед проверка на гласните доказателства и изясняване на техническите въпроси, в хода на разследването е назначена съдебно-техническа експертиза, в чието заключение е обоснован извод, че масовият разходомер Promass 83 F с ф.№ 8603 А/02000, произведен от ENDRESS+HAUSER GmbH Германия, с контролер CF 600 L, произведен от Унисист Инженеринг ООД, гр.София, е техническо средство за измерване и отговаря на нормативните изисквания за мерителен уред. Българският институт по метрология (БИМ) е извършил изпитания за одобряване на типа му и е издал за същия удостоверение № 12.06.4975/28.06.2012 г. за одобрен тип средство за измерване, с посочване на максимално допустимите грешки, работните налягане и температура и местата за пломбиране на същия. При спазване на правилата за монтаж на разходомера, посочени в спецификацията на производителя и при условия на работа, дефинирани от производителя с влияещи величини: температура от -50 до +200 С, налягане максимум 40 bar, разход максимум 350 000 kg/h, процесният разходомер е годно средство за търговско измерване на горива.

Вещото лице е извършило проверка относно начина на отчитане и обработване на информацията в използваната измервателна система в ПБ-Сливен към 25.05.2015 г., като е установило, че е изградена автоматизирана система за отчитане на проточените количества гориво, чиито основни компоненти били следните: ИКУНК – интегриращо комуникационно устройство за наблюдение и контрол с PLC-програмируем контролер, на който се инсталират необходимите приложения за работата на IPS – индустриален компютър, и софтуерните продукти, осигуряващи работата на автоматизираната система и връзката и с Митницата.

Към 25.05.2015 г. измервателната система се е състояла от масов разходомер EH  Promass 83 F  ф.№ 8603 А/02000, контролер CF 600 L и манометър.

Към момента на огледа, извършен от водещия разследването следовател - 26.09.2017 г., измервателната система се състояла от масов разходомер ЕН СHF 400 Н465 с ф.№11000849, контролер CF 600 L, манометър, термометър и плътномер.

На въпрос при какви технически параметри разходомер „Promass 83 F“  може да отчита извън рамките на допустимата грешка, вещото лице е отговорило следното: разходомер „Promass 83 F“ с ф.№ 8603 А/02000 с контролер CF 600 L работи извън рамките на декларираната от производителя относителна грешка, когато стойностите на влияещите върху процеса на измерването величини са извън предписаните от производителя стойности: температура извън интервала -50 до +200 С, налягане над 40 bar, разход над 350 000 kg/h. Тогава тези величини се превръщат във фактори, влияещи върху точността на измерването, т.е. върху относителната грешка на разходомера. Когато отклонението на тези влияещи фактори е съществено, разходомерът работи извън рамките на декларираната от производителя относителна грешка и извън рамките на нормативно допустимата грешка.

Предвид събраните по делото гласни и писмени доказателства, че при извеждане на горивото в периода 15-25.05.2015 г. разходомерът „Promass 83 F“ е работил при налягане над 40 bar на експерта са зададени следните въпроси от техническо естество: Какво е допустимото работно налягане, при което уредът ще отчита в рамките на допустимата грешка и какво поведение да се очаква от разходомера при продължителна и непрекъсната работа и налягане в порядъка на 40-42 атмосфери.

В отговор на така поставените въпроси вещото лице е отговорило, че допустимото работно налягане, при което уредът отчита в рамките на декларираната от производителя, респективно в рамките на допустимата относителна грешка, е 40 bar. При по-високи стойности на налягането за разходомери като процесния, присъединени с фланци и тръби с диаметър 100 мм, производителят предписва увеличение на относителната грешка с -0,012 % на bar. При стойности на налягането на входа на разходомера от 45 bar, каквито са били констатирани при огледа на процесния разходомер, измерената при метрологичната проверка относителна грешка от -0,05768% се увеличава с 5Х0,012 и става -0,11768%.“.

По досъдебното производство са приложени разпечатки на транзакциите за времето от 15-25.05.2015 г., от които е видно, че налягането е варирало в порядъка на 40-42 атмосфери /bar/. В тази  връзка, на експерта е зададен въпрос при работа на разходомера в непрекъснат режим в рамките на 265 часа при налягане 40-42 атмосфери /съгласно приложените транзакции за времето 15.05.-25.05.2015 г./ и отчетени от същия 19 106,080 тона, съответстващи на 25 481,862 литра, възможно ли е разходомерът да е отчел стойности извън допустимата грешка и ако да, какви точно. В отговор на въпроса, при извършения от експерта оглед на процесния разходомер било констатирано, че в режима на работа за измерване на постъпилото по тръбопровода гориво в резервоарите на петролната база, за който режим процесният разходомер е бил първоначално предвиден, е настъпила промяна. В непосредствена близост до него на 2,5 метра са монтирани асинхронен електродвигател и помпа за течно гориво, които позволяват изпомпване на гориво от резервоарите на петролната база и връщането му обратно през разходомера по тръбопровода. Това съоръжение е изпълнено без проект и в несъответствие с нормалните работни условия на масови разходомери. Съществено несъответствие е създаването на вибрации, причинени от паралелната работа на електродвигателя и помпата в режим източване, с честота съизмерима или резонансна с тази на честотния изход на разходомера. Тези вибрации се усилват и предават на разходомера по къси участъци от тръбопровода с диаметър 100 мм непосредствено преди разходомера. Към тези вибрации се прибавят и допълнителните вибрации по тръбната разводка от резервоарите на петролната база. В режим изпразване, когато нивото на горивото спадне под 3,5 метра, вибрациите на тръбната разводка стават изключително силни и променливи. При отварянето на съседния резервоар и включването му към тръбопровода и при затваряне на изпразнения резервоар, тези вибрации стават неконтролируеми, в какъвто смисъл са и показанията на разпитаните по делото свидетели. Наслагването на вибрации от два независими източника влияе съществено върху установяването на резонансната честота на разходомера, която стои в основата на измерването. Измерването на масовия разход в такива условия се извършва с относителна грешка, надвишаваща многократно декларираната от производителя относителна грешка. При екстремни условия на вибрации и повишено входно налягане, когато отрицателната относителна грешка нарасне при продължителна работа, измереното и отчетено количество гориво ще бъде съществено по-малко от действително източеното през разходомера.

Вещото лице сочи, че при работа на разходомера в непрекъснат режим на вибрации и повишено входно налягане в рамките на 265 часа, при отчетени от същия 19106,080 тона гориво, съответстващи на 25481,862 литра е възможно отрицателна относителна грешка на същия в порядъка на-1,5 до-1,6% да доведе до разлика от 286 до 305 тона по-малко измерено гориво от действително източеното гориво.

Констатациите на експерта са, че с подмяната на процесния разходомер с този, описан към момента на огледа - 26.09.2017 г., влиянието на повишеното входно налягане и вибрациите върху относителната грешка на новия разходомер е минимизирано.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства прокурорът е приел, че няма извършено престъпление във връзка с установените липси на 310,995 тона гориво при извършената на 28.05.2015 г. инвентаризация в ПБ – Сливен. Формиран е извод за доказан при разследването по несъмнен начин произход и механизъм на процесните липси, като е изяснено категорично, че те се дължат на грешно измерено проточено гориво от масов разходомер „Promass 83 F“, поради причини и обстоятелства, установени чрез заключението на изготвената техническа експертиза. При липсата на констатация за извършено престъпление от общ характер, прокурорът е прекратил наказателното производство на основание чл.24, ал.1 т.1 от НПК.

Постановлението на ОП – Сливен е обосновано и законосъобразно. В същото са налице изискуемите по закон реквизити, а изложените мотиви са в логично единство с постановения диспозитив. Изяснена е в цялост относимата към предмета на делото фактическа обстановка. Последната детайлно и обективно е описана в атакувания прокурорски акт, кореспондира с писмените и гласни доказателства и изцяло се опира на приобщеното заключение на съдебно-техническата експертиза, изготвено по следственото дело. Цялостната проверка на постановлението за прекратяване, с оглед доказателствените материали, събрани в хода на разследването и приложимия материален закон, не сочи на необоснованост или незаконосъобразност на прокурорския акт.

На първо място, по делото са приобщени значителни по обем писмени доказателства, въз основа на които се установяват приетите за установени факти по делото. Разпитани са свидетели, чиито показания са пряко относими към основния въпрос, включен в предмета на доказване, а именно как е функционирала процесната петролна база, какъв е бил алгоритъмът от действия при приемане, съхранение и предаване на гориво по продуктопровода. Изяснено е в детайли и дали е налице възможност процесното гориво да бъде изнесено от базата, като този въпрос е получил категорично отрицателен отговор – липсва както техническа възможност за това, така също не е установяван в инкриминирания период нерегламентиран достъп, с оглед данните от охранителната фирма и показанията на разпитаните свидетели. При наличието на взаимовръзка и логично съотнасяне на писмените и гласните доказателства липсва основание за дискредитиране на които и да е от ангажираните по делото доказателства. 

На второ място, заключението на назначената техническа експертиза дава категорични отговори за характеристиките, начина на действие, допустимия диапазон за работа на масовия разходомер /монтиран в процесния период и впоследствие заменен с друг/ и за възможните отклонения при работа над 40 bar. Цялостният анализ на експертното заключение дава единствена възможност да се приеме, че при работа на разходомера при установените по делото стойности над неговата горна граница /над 40 bar/, той ще даде отклонение, като измереното и отчетено количество гориво ще бъде съществено по-малко от действително източеното през разходомера. Изчисленията на вещото лице показват, че при работа на разходомера в непрекъснат режим на вибрации и повишено входно налягане в рамките на 265 часа, при отчетени от същия 19106,080 тона гориво, съответстващи на 25481,862 литра е възможно отрицателна относителна грешка на същия в порядъка на-1,5 до-1,6% да доведе до разлика от 286 до 305 тона по-малко измерено гориво от действително източеното гориво. С оглед на тези данни логичен е формираният от прокурора извод, че констатираните липси, дали основание за образуване на настоящото производство с предмет престъпление по чл.219, ал.1 от НК, не се дължат на конкретно поведение на определени лица, а са резултат на грешно измерено проточено гориво от масов разходомер „Promass 83 F“, поради причините и обстоятелствата, установени от експерта. Съдът  кредитира заключението на назначената техническа експертиза. Същото е логично и обосновано, изчерпателно по отношение на поставените въпроси. Няма доказателства или наведени доводи за необективност, пристрастност или некомпетентност на вещото лице. Поради това и за съда не възниква съмнение относно знанията на експерта и верността на депозираното заключение. При тези обстоятелства съдът следва да съобрази техническата експертиза и правилно и законосъобразно и прокурорът е процедирал идентично.

С оглед кредитираните гласни и писмени доказателства, опирайки се на заключението по технически въпроси, приобщено по делото, съдът изцяло споделя доводите в атакуваното постановление за липса на установено престъпление от общ характер. Категорично е установено, че извеждането на горивото в изпълнение на борсовия договор от 13.05.2015 г., извършено в периода 15-25.05.2015 г. от ПБ – Сливен, е било в съответствие с нормативно установените правила за извършване на тази дейност, включително с Методиката за подготовка, провеждане, документиране и счетоводно записване на инвентаризациите на запасите от нефтопродукти, съхранявани в ПБ – Сливен. В хода на разследването не е установено недобросъвестно изпълнение на служебни задължения от страна на длъжностни лица от Петролна база – Сливен. Липсват каквито и да било доказателства установените липси да се дължат на неполагане на достатъчно грижи за опазване на повереното имущество. Изведеното в повече от реално отчетеното гориво бензин А-95 от ПБ – Сливен по тръбопровода на „Лукойл България“ към Петролна база - Стара Загора, която е собственост на „Лукойл България“, не се дължи на неполагането на достатъчни грижи за ръководенето, управлението, стопанисването или запазването на повереното имущество, а е в резултат на технически проблем с масовия разходомер, за което не може да бъде ангажирана наказателна отговорност на конкретни лица. Не се касае за проявена безстопанственост или друга престъпна дейност, поради което настоящото наказателно производство правилно е прекратено поради липса на извършено престъпление.

Неоснователни са наведените в жалбата съображения за противоречие в изводите на прокурора. Изложените в постановлението доводи са ясни, категорични и обосновани. Фактическите констатации кореспондират с изводите по правото. Логично се извежда въз основа на фактите и анализа на доказателствата тезата за липса на престъпление, тъй като причините за процесната липса са от технически характер /функционирането на разходомера/, а не се дължат на поведение на конкретно лице. Този извод не търпи промяна от заявеното в жалбата, че преди м.май 2015 г. е ползван същият масов разходомер, но не са констатирани такива разлики, както и че само при автомобилния бензин е констатирана такава разлика. Още през 2015 г. с писмо изх.№ 3278/05.06.2015 г. Председателят на ДА “ДРВВЗ” е уведомил Директора на Агенция „Митници“, че при изпълнение на договора от 13.05.2015 г. за продажба на 19 129,719 тона автомобилен бензин от данъчен склад ПБ – Сливен на купувача – „Лукойл България“ ЕООД е предадено количество, което се различава от данните на показанията на масовия разходомер, като разликата е в полза на купувача. Председателят на ДА “ДРВВЗ” е уведомил също така, че в агенцията не са установявани липси на гориво и реалните фири от съхранение са били в рамките на нормативно допустимото. В тази връзка ДА “ДРВВЗ” счита, че разминаването е в резултат на технически проблем с масовия разходомер, предвид което агенцията е предприела незабавни действия за проверка на уреда. Факт е, че след установяване на проблема през м.май 2015 г. са предприети серия от действия /тестове, консултации, проверки и др./, които в крайна сметка са довели до смяна на разходомера с друг, който работи в по-висок диапазон. Очевидно и представителите на жалбоподателя са достигнали до извод, че монтираният в инкриминирания период разходомер следва да бъде подменен с такъв, който съответства на налягането, с което се изтласква горивото от ПБ – Сливен към ПСБ – Стара Загора, доколкото новопоставеният уред е с долна граница 40 атмосфери /bar/, която е била максималната на действие на предходния разходомер.

Формираните до тук изводи не се разколебават от твърдението на жалбоподателя за преминат от служителите на ПБ – Сливен инструктаж за работа с процесния масов разходомер Promass 83 F  с ф. № 8603 А/02000 още през 2007 г. с вменяване на нарушение за допусната експлоатация на разходомера извън параметрите, гарантирани от производителя. По делото са налице доказателства, че служителите в ПБ – Сливен не са разполагали с реална възможност да контролират налягането при преминаването на горивото. Видно е, че от страна на ЦУ-ДР-София били проведени разговори с представители на фирмата доставчик на масовия разходомер, с оглед изясняване на възможността за корекционен коефициент по отношение на налягането, с което горивото излиза, тъй като при неговото извеждане се работело с помпа на „Лукойл България“ и не съществувала практическа възможност налягането да бъде контролирано и намалено от служителите на ПБ – Сливен. Отговорено е, че този тип масов разходомер PROMASS 83 F няма възможност за корекционен коефициент, отчитащ влиянието на налягането върху определянето на плътността. Именно поради това е било взето решение от ръководството на ЦУ-ДР-София, „Лукойл България“ да предостави за временно ползване техен работещ масов разходомер, който да бъде монтиран на мястото на действащия такъв. При тези констатации доводите за допуснати нарушения от страна на служителите в ПБ – Сливен при работа с разходомера нямат доказателствена опора. Допълнително тук следва да се отбележи, че съдът не разполага с процесуална възможност да приобщи приложените към жалбата писмени доказателства. Съдът може да базира своето произнасяне в настоящото производство само и единствено въз основа на приложените в следственото дело доказателства. /В т. см. „Досъдебното производство по НПК – теория и практика“, проф.М. Чинова, стр.450 и цитираните пак там Р-538-2003- трето н.о. и Р-339-2002-второ н.о./. Не на последно място, все в тази връзка, е необяснимо защо при водено вече няколко години наказателно производство, жалбоподателят представя тези документи /от 2006г. и 2007г./ едва с жалбата си срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство. Видно от протокола за предявяване на разследване, упълномощеният представител на жалбоподателя при провеждане на съответното действие на 12.12.2017 г. е направил изявление, че времето за запознаване с материалите по делото е било достатъчно, че няма искания, бележки и възражения, както и че няма искания за събиране на нови доказателства. Не е ясно и каква е целта за приобщаване на представените с жалбата писмени материали, доколкото от разпитите на свидетелите не остава съмнение, че същите са били наясно с изискванията към тях самите при работа в ПБ – Сливен, включително относно функционирането на масовия разходомер.

Няма противоречие в цитираните от жалбоподателя страници и пасажи от атакуваното постановление. Изводът на вещото лице, възприет от прокурора и от този състав на съда, че при работа на масовия разходомер със стойности надвишаващи горната граница на допустимото за измерване налягане, води до грешка, при която измереното и отчетено количество ще е по-малко от действително предаденото, не се опровергава от констатацията за идентичност на предадено от ПБ – Сливен и прието в ПСБ – Стара Загора количество гориво. Видно от показанията на свид.  М.Г. /л.144 от т.3 на сл.д./ на въпрос как се отчита влязлото количество гориво в ПСБ – Стара Загора, свидетелката е отговорила по масов разходомер. Пояснила е, че в продуктопровода на “Лукойл България” постоянно има количество гориво, а за меродавни при отчитане се приемат данните от контролната точка, която се намира на територията на ПБ – Сливен. Според същите показания това е така, тъй като приемане или предаване на гориво към и от ПБ – Сливен има едно количество в тръбите, което потича първо. Разяснява как се процедира и при различни по вид горива. Категорична е обаче, че транзакцията излиза от данните в ПБ – Сливен и по-точно от масовия разходомер. По делото е представено и копие от съответния оперативен журнал за периода 15.05.2015 – 25.05.2015 г. С оглед на тези данни, при условие, че влязлото в ПСБ – Стара Загора гориво се отчита по данните на масовия разходомер в ПБ – Сливен за изведеното в съответната посока гориво, е изцяло безпредметен финалният въпрос в жалбата: „в ПСБ – Стара Загора същият разходомер ли е монтиран на вход в базата, налягането от предаващата страна ПБ Сливен до приемащата страна ПСБ Стара Загора константна величина ли е, за да бъдат отчетени същите показания на разходомера и в приемащата страна – ПСБ – Стара Загора”.

В заключение съдът намира, че наведените в жалбата доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на постановлението, са неоснователни. Разследването, с оглед предмета на делото, е проведено обективно, всестранно и пълно. Във всеки конкретен случай биха могли да се извършат редица допълнителни следствени действия – разпити на лица, ангажиране на писмени доказателства и др., като преценката за тяхната необходимост се решава предвид относимостта им към предмета на делото. В настоящия случай във фазата на досъдебното производство е вложен значителен процесуален ресурс за изясняване на въпроса налице е престъплението, за което е водено следственото дело – по чл.219, ал.1 от НК, както и евентуално друго престъпление от общ характер. Изводът на прокурора за липса на такива доказателства е непоколебим и се потвърждава от всички материали по делото. Дали са налице условия за търсене на дисциплинарна, административна или др. отговорност за действия на конкретни лица, не са обстоятелства, които могат да обосноват безкрайно удължаване на наказателния процес. Компетентните органи за реализиране на такива правомощия биха могли да извършат необходимото в сферата си на дейност. При цялостната проверка на атакуваното постановление, съдът намира фактическите и правни изводи на прокурора за логични, съответни на събраните доказателства и закона. Постановлението има изискуемото по закон съдържание, което дава яснота за позицията на решаващия орган и по фактите, и по правото. Поради това, съдът намира постановлението на ОП – Сливен за прекратяване на наказателното производство за законосъобразно и обосновано. Ето защо, подадената жалба се явява неоснователна, а атакуваният прокурорски акт като правилен, обоснован и законосъобразен следва да бъде потвърден.

По изложените съображения и на основание чл.243, ал.6, т.1 от НПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА постановление от 19.01.2018 г. на Окръжна прокуратура гр.Сливен за прекратяване на наказателното производство по сл.д. № 10/2016г. по описа на ОСО при ОП – Сливен, вх.№ 2238/2015г., пор.№ 63/2016г. на Окръжна прокуратура – Сливен, водено за престъпление по чл.219, ал.1 от НК.

Определението подлежи на обжалване и протестиране пред Апелативен съд – Бургас в седемдневен срок от съобщаването му.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: