П Р О Т О К О Л

гр. Сливен, 21.02.2018 година

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА

при секретаря Мария Тодорова и с участието на Зам.-окръжен прокурор ВЕСЕЛИН ГАНГАЛОВ сложи за разглеждане ЧНД № 90 по описа за 2018 година, докладвано от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

Осъденото лице М.С.А., редовно призована, се явява лично.

Началника на Затвора – гр. Сливен, редовно призован, се явява лично.

Окръжна прокуратура – гр. Сливен, редовно призована, се представлява от Зам.-окръжния прокурор г-н Гангалов.

Съдът разясни на осъденото лице правото да има защитник, вкл. да бъде назначен служебен такъв при условията на чл.439, ал.3 от НПК.

ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ: Не желая да имам защитник в това производство. Ще се защитавам сама.

СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.

Съдът НАМИРА, че няма процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на делото и го ДОКЛАДВА.

Производството е образувано по молба на осъдената М.С.А. с искане да бъде условно предсрочно освободена от изтърпяване на остатъка на наложеното й наказание „Лишаване от свобода“.

Към молбата на осъденото лице е приложено становище на Началника на Затвора – Сливен, оценка на осъден правонарушител, индивидуална програма за въздействие и планиране на присъдата, както и личното досие на осъденото лице, водено в Затвора – Сливен.

Съдът разясни на страните правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.

СТРАНИТЕ: Нямаме искания за отводи и по доказателствата.

Г-Н Д.: Съгласно разпореждането на съда, представям справка за актуалния остатък към днешна дата.

СТРАНИТЕ: Нямаме възражения да се приемат приложените доказателства.

По доказателствата, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА към материалите по делото представените и приложени към молбата на осъденото лице писмени доказателствени материали, както и представената в днешното съдебно заседание актуална справка за остатъка от наказанието.

СТРАНИТЕ: Няма да сочим други доказателства.

Съдът НАМИРА делото за изяснено от фактическа страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕКРАТЯВА съдебното дирене

ДАВА ХОД

П О С Ъ Щ Е С Т В О:

Г-н Д.: Поддържам становището си от 14.02.2018 г. относно молбата за условно предсрочно освобождаване на л.св. М.С.А.. Видно от приложената в днешното с.з. актуална справка в действителност л.св. А. е изтърпяла повече от ½ от наложеното й наказание, но досежно поправянето по време на изтърпяване на наказанието и прегледа на доказателствата, регистриращи промяната в личността на осъдената, както и анализа на цялостното й поведение по време на изтърпяване на наказанието показват необходимост от продължаване на поправителното въздействие по отношение снижаване на риска от рецидив, който към момента е в рамките на висок, както и редуциране на профила на нуждите. С оглед гореизложеното и на основание чл. 70 от НК, вр. чл. 437 ал.2 от НПК, предвид липсата на достатъчно интереси за участие в дейности, съпътстващи изпълнение на наказанието от л.св. А., вкл. нежелание за осъществяване на трудова дейност, както и за включване в предлаганите дейности по осмисляне на свободното й време, съчетано със спазване на правила и ограничения, системно нарушаване на реда и дисциплината в затвора, и не на последно място рискът за обществото от продължаване на престъпната дейност в живота на свобода, считам, че на този етап следва молбата на л.св. М.С.А. да не бъде уважена, като не допуснете условно предсрочно освобождаване на същата.

ПРОКУРОРЪТ: Настоящото производство е образувано по молба на л.св.М.С.А. за допускане на условно предсрочно освобождаване на наложеното й наказание лишаване от свобода. Материално-правните предпоставки за допускане на условно предсрочно освобождаване са визирани в разпоредбата на чл. 70 от НК, една от които е изтърпяване на определена част от наложеното наказание лишаване от свобода. Втората задължителна такава, наличието на доказателства за поправяне на осъденото лице, като съгласно разпоредбата на чл. 439а ал.2 от НПК, доказателствата за поправянето на осъденото лице се установяват от оценката на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата, както и от всички други източници на информация за поведение на осъденото лице по време на изтърпяване на наказанието. От приложеното по делото затворническо досие на л.св. А., се установява, че същата по време на изтърпяване на наложеното й наказание лишаване от свобода, се е показала като личност с проблемно поведение, лице, което е наказвано многократно с различни дисциплинарни наказания за нарушаване на вътрешния ред в условията на затвора. Констатирано е, че през периода на изтърпяване на наказанието не са настъпили осезаеми промени в личността и поведенчески план на осъдената при запазване риска от рецидив в границите на висок. Установява се от затворническото досие и от данните, съдържащи се в него, че осъдената е личност без изградени навици, не полагаща обществено полезен труд, а в случаите на полагане на такъв, е нарушавала трудовата дисциплина и се е отказвала от полагането такъв труд. Макар и да е била записана като ученичка в учебното заведение в местата за лишаване от свобода, същата съзнателно и доброволно е прекратила участието си в учебния процес. Същата е била включена в участие в специализирани програми, но е спряла посещението, още в началния етап. По отношение на л.св. А. е констатирана липса на критичност по отношение на извършените от нея деяния, както и съпричастност към пострадалите. С оглед на това и предвид обстоятелството, че са констатирани и идентифицирани фактори, които задържат промяната у лишената от свобода и необходимост от продължаване на поправителното въздействие, предлагам да оставите без уважение подадената молба за предсрочно освобождаване.

Съдът ДАВА право на защита на осъдената:

ОСЪДЕНАТА М.А.: Поддържам молбата, която съм подала. Нямам какво да допълня.

Съдът ДАВА право на последна дума на осъдената.

ОСЪДЕНАТА М.А.: Моля съда да уважи молбата.

Съдът се ОТТЕГЛИ на съвещание.

Съдът, след като се запозна с приобщените доказателства и като взе предвид становището на страните, намира следното:

Производството е правно основание чл. 70, ал.1 от НК и се развива по реда на чл. 437 ал.2 и сл. от НПК.

Образувано е по молба на осъдената М.С.А., в която се твърди наличие на предпоставките на чл. 70, ал.1 от НК. Направено е искане осъдената А. да бъде условно предсрочно освободена от изтърпяване на остатъка от наложеното й наказание.

Постъпило е писмено становище от Началника на Затвора гр. Сливен – ст.комисар Й. Д., в което са посочени осъжданията и наложените наказания на лишената от свобода А.. Изчислено е, че към 14.02.2018г. осъдената е изтърпяла по последното си осъждане 7 месеца и 1 ден от наложеното й наказание една година „лишаване от свобода“, като й остават за изтърпяване 4 м. 29 дни. В становището е застъпена теза за необходимостта от продължаване на поправителното въздействие по отношение снижаване на риска от рецидив и редуциране профила на нуждите на осъденото лице. Предлага се да бъде оставена без уважение молбата за условно предсрочно освобождаване на М.С.А..

В с.з. пред настоящия състав осъденото лице поддържа молбата и направеното искане за условно предсрочно освобождаване.

Началникът на Затвора – гр. Сливен счита искането за неоснователно.

Прокурорът взема становище да не бъде уважавана подадената молба.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото, прие за установено от фактическа страна следното:

Осъдената М.С.А. е с българско гражданство, родена в гр. Плевен, с постоянен адрес ***, завършила 4-ти клас. Осъждана е с влезли в сила съдебни актове, както следва:

1.По НОХД № 1941/2011 г. по описа на Районен съд – Плевен с влязла в сила на 06.10.2011 г. присъда № 347/21.09.2011 г. за извършено през периода 22.12.2010-24.12.2010 г. престъпление по чл.195 ал.1 т.3 и т.4 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.26 ал.1 от НК, като й е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК за изпитателен срок от 3 години.

2.По НОХД № 2493/2014 г. по описа на Районен съд – Плевен с одобрено на 21.08.2014 г. споразумение за извършено в периода 07.01.2013 – 16.12.2013 г. престъпление по чл.329 ал.1 от НК, като й е наложено наказание пробация, включващо следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес“, „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ и „ограничение в свободното придвижване/, всички за срок от 6 месеца.

3.По НОХД № 1479/2015 г. по описа на Районен съд – Плевен с одобрено на 12.06.2015 г. споразумение за извършено на 09.06.2015 г. престъпление по чл.195 ал.1 т.7 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.28 и чл.18 от НК, като й е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, изпълнението на което е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от 4 години.

4.По НОХД № 1467/2015 г. по описа на Специализиран наказателен съд – София с одобрено на 05.01.2016 г. споразумение за извършено в периода 02.12.2013 г. – 04.12.2013 г. престъпление по чл.214 ал.2 т.1 вр. ал.1 вр. чл.213а ал.2 т.3 и 4 вр. чл.26 ал.1 от НК, като й е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, което да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

5.По НОХД № 3222/2015 г. по описа на Районен съд – Плевен с одобрено на 18.02.2016 г. споразумение за извършено на 04.09.2015 г. престъпление по чл.198 ал.1 от НК, като й е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година при първоначален строг режим в затвор.

6.С определение от 16.03.2016 г. по ЧНД № 433/2016 г. на PC Плевен на основание чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК на осъдената А. е наложено едно общо най-тежко наказание по осъжданията по НОХД № 1479/2015 г. по описа на РС – Плевен и НОХД № 1467/2015 г. по описа на Специализирания наказателен съд, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година, което да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор.

На основание чл. 68, ал.1 от НК, е постановено отделно изтърпяване на наказанието 6 месеца „лишаване от свобода“, наложено на осъдената М.С.А. по НОХД № 1941/2011 г. по описа на PC Плевен, при първоначален строг режим в затвор.

Постановено е отделно изтърпяване на наказанието „Пробация“, наложено по НОХД № 2493/2014 г. по описа на РС – Плевен.

Постановено е отделно изтърпяване на наложеното по НОХД № 3222/2015 г. по описа на РС – Плевен наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година при първоначален строг режим в затвор.

Посочените осъждания са довели до изтърпяване на следните наказания „лишаване от свобода“:

Наказанието 6 месеца „лишаване от свобода“ по НОХД № 1941/2011 г. по описа на РС – Плевен осъдената А. е изтърпяла в периода от 26.01.2016 г. до 24.07.2016 г. Зачетени са два дни работа в нейна полза.

От 24.07.2016 г. до 16.07.2017 г. е изтърпяла, със зачитане на 8 дни от работа в нейна полза, общо най-тежко наказание в размер на 1 година лишаване от свобода определено по присъди по НОХД № 1479/2015 г. на Плевенски районен съд и НОХД № 1467/2015 г. на Специализиран наказателен съд.

От 16.07.2017 г. е започнало изтърпяването на наказание 1 година „лишаване от свобода“, наложено по НОХД № 3222/2015 г. на РС – Плевен, приведено в изпълнение с определение от 16.03.2016 г. по ЧНД № 433/2016 г. на Плевенския районен съд.

Видно от приобщените доказателства към датата на днешното с.з. 21.02.2018 г. осъдената е изтърпяла фактически 7 месеца и 7 дни. Остатъкът за изтърпяване към 21.02.2018 г. е в размер на 4 месеца и 23 дни.

От наличните в затворническото досие документи, приобщени към доказателствения материал по делото и информацията, съдържаща се в системата за оценка на осъден правонарушител и становището на Началника на затвора, се установява, че осъдената постъпила за първи път в затвора - Сливен на 26.01.2016 г. Преценена е като емоционално незряла и неустойчива личност. Липсвали преживявания за емпатия, била слабо рефлексивна с ниско ниво на интегритет. Комуникативните възможности са преценени като характерните за средата, в която е израснала. Била с ограничени възможности за планиране и прогнозиране на личното поведение, с меркантилно-егоцентрична ценностна ориентация, провокираща насоченост към потребителски тип съществуване и дистанциране от социално приемливи ангажименти. Оценена е като личност с проблемно поведение, с елементи на примитивизъм, демонстрирала честа неустойчивост, нахална, арогантна и цинична при провокация. В затворническата общност била с проблемно поведение, склонна да отстоява позиции и цели, на всяка цена и условия.

Осъдената М.А. е наказвана многократно с различни дисциплинарни наказания за нарушаване на вътрешния ред в условията на затвора, както следва: януари 2017г. на осн. чл. 101, т.4 ЗИНЗС, за конфликт по местоживеене; - м. януари 2017г. на осн. чл. 101, т. 2 ЗИНЗС, за арогантно поведение, отправяне на обиди и закани за саморазправа към длъжностно лице; - м. януари 2017г. на осн. чл. 101, т. 4 ЗИНЗС, за предаване по непозволен начин, чрез асансьор на чифт маратонки, взети от друга осъдена; - м. януари 2017г. на осн. чл. 101, т. 2 ЗИНЗС за словесен конфликт по местоживеене, опит за физическа саморазправа и демонстративно поведение към ИСДВР; - м. февруари 2017г. на осн. 101, т. 2 ЗИНЗС, за опит да укрие храна, като при отправена забележка проявява арогантно отношение спрямо длъжностно лице; - м. март 2017г. на осн. чл. 101, т. 2 ЗИНЗС, за провокиране на конфликтна ситуация; - м. април 2017г. на осн. чл. 101, т.7 ЗИНЗС, за словесна агресия към друга лишена от свобода, за цинично и арогантно отношение към длъжностно лице и закана за саморазправа със същото; - м. април 2017г. на осн. чл. 101, т. 4 ЗИНЗС, за словесна агресия спрямо други лишени от свобода; - м. май2017г. на осн. чл. 101, т.7 ЗИНЗС, за словесен конфликт прераснал във физическа саморазправа; - м. май 2017г. на осн.чл. 101, т.2 ЗИНЗС, за проява на обидно и непристойно отношение към всички присъстващи лишени от свобода по време на хранене; - м. юни 2017г. на осн.чл. 101, т.2 ЗИНЗС за словесна агресия и недопустимо цинично отношение към длъжностно лице; - на 14.07.2017 г. със “забрана за участие в колективни мероприятия във и извън МЛС за срок от 2 месеца“, за нерегламентирана размяна на вещи с друга осъдена; на 19.07.2017 г. с “изолиране в наказателна килия за срок от 3 денонощия“, за отправени обиди към длъжностно лице и системно нарушаване на реда в затворната институция; - на 09.08.2017 г. с “изолиране в наказателна килия за срок от 10 денонощия“, за отправени обиди и физическа саморазправа с друга осъдена; - на 02.10.2017 г. с “извънредно ДПЧХ за срок от 7 дни“ за отправени обиди към служители; -на 06.10.2017 г. с “извънредно ДПЧХ за срок от 5 дни“, за неизпълнение на разпореждане и замърсяване с кафе стената в коридора на групата; - на 08.12.2017 г. с “извънредно ДПЧХ за срок от 3 дни“ за непозволена размяна на вещи, чрез “асансьор“; - на 08.12.2017 г. с “извънредно ДПЧХ за срок от 5 дни“ за предоставяне на възможност, за нерегламентирана размяна на вещи с друга осъдена; - на 08.12.2017 г. със “забрана за участие в колективни мероприятия във и извън МЛС за срок от 15 дни“, за нерегламентирана размяна на вещи с друга осъдена; - на 18.12.2017 г. с “изолиране в наказателна килия за срок от 7 денонощия“, за отправени обиди и физическа саморазправа с друга осъдена; -на 02.02.2017 г. с “изолиране в наказателна килия за срок от 7 денонощия“, за влизане във физическа саморазправа с друга осъдена. На 14.06.2017г. след системно нарушаване на реда в групата и множество конфликтни ситуации с други осъдени е преместена от ІІІ-та в V-та затворническа група.

Наградена е на 26.09.2017 г. с “писмена похвала“ за проявено активно участие в отбелязването на Деня на независимостта на Р България (22 - 24 септември 2017 г.).

За времето на престоя в затвора осъдената не проявявала активност и инициативност за подобряване микроклимата в затворническата група. Напротив, тя била една от осъдените, които често с поведението си предизвиквала словесни и физически конфликти, както с лишени от свобода в своята, така и с тези от другите групи. Не била склонна да се вслушва в съвети и не се съобразявала с чужди мнения. Реагирала импулсивно, дори по незначителни поводи. Омаловажавала поведенческите си реакции, считала себе си за ощетена и онеправдана. Констатирано е системно пренебрегване правилата за поведение в затворната институция.

Осъдената А. нямала изградени трудови навици, не полагала обществено полезен труд. Не притежавала специални умения или професионални квалификации. Според администрацията на затвора, не е мотивирана да осъществява трудова дейност, като липсват нагласи да си търси работа. В живота на свобода била трайно безработна, осигуряваща си доходи чрез извършване на престъпления.

Видно от приложените по делото доказателства за периода от 29.08.2016г. до 21.09.2016г. А. е работила в бригада “Фрукто“. Констатирани са нарушения на трудовата дисциплина на работното място. На 06.03.2017 г. със заповед на Началник затвора е назначена в бригада “Изделия за декорация“, а считано от 24.03.2017 г. е спряна от работа, поради натрупани отсъствия. След приключване на ангажиментите в бр. “Изделия за декорация“, не е устройвана и не проявявала желание за редовна работа. Не проявявала интерес към полагането на доброволен труд.

От приобщените доказателства е видно, че осъдената е завършила начално образование в ОУ “Отец Паисий“, в с. Върбица, общ. Плевен – социално заведение, където била настанена с братята и сестрите си, поради липса на финансови средства на родителите. Впоследствие учила в с. Буковлък, обл. Плевен, където не завършила 5 клас, поради побои със съучениците си и отсъствия от учебни часове.

През учебната 2016/17г. е записана в СУ “Аргира Жечкова“, но почти веднага след започване на учебната година, започва да не посещава училище, а по-късно от 19.09.2016г., се отказва от продължаване на обучението, въпреки провеждани разговори, вкл. и с преподаватели. През учебната 2017/18 г. отново е записана, като ученичка V клас на СУ “Аргира Жечкова“. На 29.09.2017 г. е спряна от училище, поради натрупани отсъствия от учебни занятия, без уважителни причини.

Осъдената поддържала пасивна позиция по отношение съпътстващи наказанието ресоциализиращи дейности – изцяло без интерес към клубните програми за активност /творчески ателиета, клубове по интереси/, не участвала в дейности по осмисляне на свободното време, както и в общозатворни културни дейности. Проявявала епизодичен интерес към провеждани спортни мероприятия.

По време на престоя в затвора е включена за участие в предложените й специализирани програми за въздействие: “За овладяване на гнева“ и “Умения за мислене“, които не завършила, тъй като спряла да ги посещава още в началните етапи на провеждането им.

Според становището на Началника на затвора през изминалия период от изтърпяване на наказанието, не са настъпили осезаеми промени в личностов и поведенчески план на осъдената.

Рискът от рецидив според първоначално изготвената оценка на правонарушителя е в границите на висок - 103 точки. В последващата оценка, рискът е повишен на 108 т., в съответствие с влошената дисциплина на лишената от свобода и множеството наложени наказания. Отчетени са високи стойности на всички следени фактори с изключение на злоупотреба с алкохол и наркотици и в известна степен - емоционално равновесие. Според направената прогноза и оценка, в живота на свобода съществува реален риск от продължаване на престъпната дейност, предвид ниското образование, субкултуралната обусловеност, липсата трудова активност и криминално проявеното обкръжение.

Въз основа на изложените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:

Искането на осъденото лице е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Налице е първата от кумулативно предвидените в чл. 70, ал. 1 от НК предпоставки за допускане на условно предсрочно освобождаване на осъдената А. от изтърпяване на останалата част от наказанието „лишаване от свобода”, а именно към настоящия момент осъдената е изтърпяла фактически повече от половината от наложеното й наказание 1 година „лишаване от свобода“ по последното й осъждане /предходните наказания са изтърпени изцяло/.

Не е налице обаче втората предпоставка, изискуема от чл.70, ал.1 от НК, а именно със своето поведение осъденото лице да е дало доказателства за своето поправяне. С разпоредбата на чл.439а от НПК законодателят е определил като доказателства за поправянето всички обстоятелства, които сочат за положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл.155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от същия закон, както и всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Тази разпоредба налага цялостно изследване на поведението на осъденото лице по време на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“.

От приобщените доказателства не може да се направи извод, че в рамките на изтеклия до настоящия момент престой в затвора, осъдената е дала доказателства за своето поправяне. Поради това настоящият състав не може да формира извод за наличие на втората предпоставка, изискуема от разпоредбата на чл.70 ал.1 от НК. Осъденото лице има неприемливо поведение – наказвана е многократно за нарушения на реда и дисциплината при престоя й в затвора, не желае да участва в каквито и да е дейности в условията на затвора, които да дадат основание за преценка, че осъденото лице се е поправило. Констатираната липса на промяна в мисленето и поведението, както и отказа на А. да работи в посока за позитивна личностова промяна не могат да бъде отчетени с положителен знак за осъденото лице. Осъдената не желае да работи, за целия престой в пенитенциарното заведение е полага труд за изключително кратък период от време. Едновременно с това е факт тоталната пасивност по отношение на каквито и да е прояви от образователно или друго естество, включително и чрез включване с специализирани програми или работа по проблемни зони за осъденото лице. Всички опити за повишаване на образователното ниво и справяне с наличните проблеми чрез включване в обучение и специализирани програми са преустановени, поради несериозното отношение на осъденото лице и прекратяване на участието в образователната и друга дейност. Епизодичният интерес към спортни мероприятия, макар да е индиция, че осъдената полага някакви усилия за промяна, не е достатъчен /на фона на поведението през целия престой в затвора/, за да обоснове наличие на предпоставките на чл.70 от НК за допускане на условно предсрочно освобождаване. От наличната в приобщените доказателства информация не може да се формира извод за трайно положително отношение към труда, образователни и/или други дейности, осмислящи свободното време и за демонстрирано желание от страна на осъдената да спазва закона в бъдещия й живот на свобода. Обстоятелството, че осъдената е майка, само по себе си не може да обоснове извод за допускане на условно предсрочно освобождаване. Такъв извод не следва и от краткия срок на неизтърпения остатък от последното наложено наказание. Цялостното поведение на осъдената, фиксираните проблемни зони в оценката на правонарушителя, непромененият профил на нуждите и поведението, демонстриращо липса на желание за промяна, не сочат за постигнат поправителен ефект, визиран в разпоредбата на чл.70, ал.1 от НК. Съдът отчита факта, че актуалната оценка на риска е 108 т. – по-висока от първоначалната такава, която е била 103 т., т.е. рискът от рецидив се повишава и е в категория “висок”. Предвид събраните по делото доказателства и с оглед изложеното по-горе, съдът намира, че следва да продължи процеса на поправително въздействие в насока снижаване риска от рецидив и редуциране профила на нуждите на лицето. Ниската социална компетентност, неосъзнатата необходимост от позитивна поведенческа линия са индикирани като предпоставки на престъпното поведение, а в рамките на изтърпяната до момента част от наказанието „лишаване от свобода“ осъдената не е дала доказателства за постигната промяна в посочения аспект. Липсата на желание за промяна и преустановяване участието в каквито и да е образователни или други дейности мотивира настоящият състав да приеме, че осъдената не е дала доказателства за позитивна промяна. Наличните към настоящия момент доказателства по смисъла на чл.439а от НПК не са достатъчни, за да обосноват извод за наличие на предпоставките по чл.70 от НК за допускане на условно предсрочно освобождаване на А. от неизтърпяната част на наложеното й наказание „лишаване от свобода“.

С оглед на изложените съображения, съдът намери, че следва да остави без уважение искането на осъденото лице за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието „лишаване от свобода”.

Така мотивиран и на основание чл. 440, ал. 1 от НПК, във вр. с чл. 70 от НК, Сливенският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъденото лице М.С.А., ЕГН ********** за допускане на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“, наложено на осъдената по НОХД № 3222/2015 г. на РС – Плевен.

Определението може да бъде обжалвано и протестирано в седмодневен срок, считано от днес, пред Апелативен съд – Бургас.

Протоколът се състави в съдебно заседание.

Заседанието се закри в 13:50 часа.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЕКРЕТАР: