П Р О Т О К О Л

                                                            

гр.Сливен, 07.03.2018 година

 

         СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на седми март две хиляди и осемнадесета година, в  състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ЙОРДАНОВА                                     

 

          при секретаря Соня Василева и с участието на прокурор ВАНЯ БЕЛЕВА сложи за разглеждане ЧНД № 107 по описа за 2018 година, докладвано от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ.

 

         На именното повикване в 10.30 часа се явиха:

 

         Осъдената Д.А.П., редовно призована, се явява лично и с адв.С.Г. ***, редовно упълномощен.

         Началникът на затвора гр.Сливен – г-н Д., редовно призован, се явява лично.

За Окръжна прокуратура – Сливен, редовно призована, се явява прокурор Ваня Белева.

 

СТРАНИТЕ: Да се даде  ход на делото.

 

Съдът намира, че няма процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

                                     О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД на делото и го ДОКЛАДВА.

Производството е образувано по молба на изтърпяващата наказание лишаване от свобода в Затвора гр.Сливен Д.А.П. с искане да бъде допуснато условно предсрочно освобождаване. Към молбата са приложени от страна на администрацията на Затвора гр.Сливен, писмено становище на Началника на Затвора, система за оценка на осъдения правонарушител, план за изпълнение на  присъдата /индивидуална програма за въздействие, планиране на присъдата/ и затворническо досие.

АДВ.Г.: Няма да соча нови доказателства. Не се противопоставям да бъдат приети доказателствата.

Г-Н Д.: Представям актуална справка към днешна дата за остатъка от изтърпяното наказание на лишената от свобода Д.А.П.. Не се противопоставям да се приемат доказателствата.

ПРОКУРОРЪТ: Не се противопоставям, да се приемат доказателствата.

АДВ.Г.: Не се противопоставям за приемане представената справка.

ОСЪДЕНАТА П.: Присъединявам се към казаното от адвоката си.

 

Съдът намира, че следва да приобщи към доказателствения материал по делото представените с молбата, така и допълнително представената въз основа на разпореждането на съдия-докладчика справка за изтърпяната част от наказанието на осъдената П. към 07.03.2018г., поради което

 

                                     О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА и ПРИОБЩАВА към доказателствения материал по делото писмено становище на Началника на Затвора, система за оценка на осъдения правонарушител, план за изпълнение на  присъдата /индивидуална програма за въздействие, планиране на присъдата/ и затворническо досие, както и представената в днешното съдебно заседание справка за изтърпяната част от наказанието на осъдената П.към 07.03.2018г.

 

СТРАНИТЕ: Запознати сме с писмените доказателства. Няма да сочим други доказателства.

 

Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което 

 

                                     О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА съдебното дирене

ДАВА ХОД на съдебните прения.

 

АДВ.Г.: Г-жо Председател, моля уважаемия съд да вземе предвид следните обстоятелства, когато вземате това съдбоносно за моята подзащитна решение, а именно, че тя е изтърпяла по-голямата част от наказанието си и закона разрешава нейното условно предсрочно освобождаване. Няма да се спирам на чл.36 от общата част на НК, какъв е смисълът на наказанието, че е изпълнило своята превъзпитателна роля. Тя работи навън в частна фирма без надзор и охрана, няма никакви нарушения на вътрешния правилник и ред в съответното учреждение. Освен това тя не е някакъв престъпник рецидивист с каквито постоянно си имаме работа. Тя за първи път е съгрешила. Има дете на 16 години, за което трябва да се грижи. То е в най-опасната възраст и има нужда от своята майка. Наказанието няма за цел да причинява излишни страдания както на осъдения, така и на неговото семейство, деца, родители и т.н. То е изпълнило своето предназначение и смятам, че можем да подходим по начин, по който тя да разбере,че държавата не само наказва, а и има и грижата да даде възможност без излишни страдания да разбере, че има грижа да я  приобщи към нормалните и спазващи законите граждани,  че не е отречена и заклеймена от нашето общество. Когато наказанието е изиграло своята възпитателна роля по-нататъшната репресия може да отчужди индивида от обществото, да го озлоби. Смятам, че в „Престъпление и наказание“, както е казал Достоевски „има грешка, има и прошка“. На всеки човек трябва да се даде шанс да стане достоен член на обществото. Предоставям на Вашата съвест, съдийска и човешка, да прецените въпроса. Законът не забранява, зависи от Вашата добра воля.

 

Г-Н Д.: Поддържам становището си от 21.02.2018г. относно молбата за условно предсрочно освобождаване на лишената от свобода Д.П.. Считам, че към днешна дата е изпълнена само една от формалните предпоставки,  предвидени в чл.70 от НК, досежно изискването за изтърпяната част от наказанието, а именно към днешна дата е изтърпяно повече от една втора от наложеното й наказание. Досежно останалите формални изисквания на закона считам, че същите не са изпълнени в целия обем съгласно волята на законодателя, а именно прегледа на доказателствата, регистриращи промяната и анализа на същите в частност и цялостното поведение по време на изтърпяване на наказанието считам, че част от целите и дейностите, свързани с промяната се нуждаят от продължение, а именно формиране на адекватно умение за идентифициране и преценка на проблемни зони в живота, усвояване на трудови навици и умения като начин на подобряване на възможностите за реализация на пазара на труда, осъзнаване на проблемите в мисленето и нагласянето. Също така и повишаване на уменията за зачитане вижданията на другите и правото на лична неприкосновеност. Считам, че следва да продължи поправителното въздействие по отношение снижаване на риска  от рецидив и редуциране на профила на нуждите. Постепенното снижаване на тези стойности  ще докажат устойчивост на преследваната и изисквана от закона промяна. С оглед на гореизложеното считам,че следва на този етап молбата на лишената от свобода Д.А.П. да бъде оставена без уважение и да не допускате условното й предсрочно освобождаване.  

 

ПРОКУРОРЪТ: Уважаема г-жо съдия, молбата на лишената от свобода Д.П. също намирам за неоснователна и като такава следва да я оставите без уважение. Безспорно от доказателствата по делото се установя, че е изпълнена първата формална предпоставка, изискуема от разпоредбата на  чл.70 ал.1 т.1 от НК, а именно лишената от свобода да е изтърпяла не по-малко от една втора от наложеното й наказание. От справката представена в днешното съдебно заседание е видно, че това изискване на закона е изпълнено. Що се отнася до втората изискуема от закона предпоставка, а именно осъдената да е дала доказателства за своето поправяне считаме, че такива доказателства на този етап по делото не се събраха. Констатираната необходимост от страна на администрацията на пенитенциарното заведение за удължаващо поправително въздействие спрямо лишената от свобода налага извода, че П. не е дала достатъчно доказателства за своето поправяне. Считам, че следва да оставите без уважение молбата на лишената от свобода.  

 

Съдът дава право на ЛИЧНА ЗАЩИТА на осъдената Д.П..

ОСЪДЕНАТА П.: Оставям на съда да реши.

Съдът дава право на ПОСЛЕДНА ДУМА на осъдената  Д.П..

ОСЪДЕНАТА П.: Ако е възможно съда да бъде снизходителен. Искрено съжалявам за деянието си. Моля да бъда условно предсрочно освободена.

 

Съдът се ОТТЕГЛЯ на тайно съвещание.

 

След проведеното тайно съвещание съдът постанови определението си. Като взе предвид становището на страните и изложените от тях доводи и съображения, и след преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Производството е с правно основание чл.70 ал.1 от НК и се развива по реда на чл. 437 ал.2 и сл. от НПК.

Образувано е по молба на осъдената Д.А.П.. Същата изтърпява наказание 5 години лишаване от свобода по Протоколно определение № 888/14.03.2017г. по НЧД № 353/2017г. по описа на СГС, с което е приета за изпълнение присъда от 19.10.2015г. по дело № 601Нv3/15z на Областен съд за наказателни дела гр.Виена, Република Австрия. С цитираното определение на СГС е бил определен първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието, като е било зачетено времето, през което П. е била с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 21.01.2015г. до 19.10.2015г., както и времето, през което П. е изтърпявала наказание „Лишаване от свобода“ в Република Австрия, считано от 20.10.2015г. до влизане на определението в сила.

Началото на изтърпяване на наказанието на осъдената Д.А.П. е 21.01.2015г.

Към 07.03.2018г. л.св.Д.П. фактически е изтърпяла 3 години 1 месец и 14 дни, от работа - 2 месеца и 22 дни, или всичко изтърпяно 3 години 4 месеца и 6 дни, поради което е налице остатък в размер на 1 година 7 месеца и 24 дни.

При постъпването си в Затвора първоначално П. е търпяла наложеното й наказание при общ режим, като е постъпила в затвора на 24.01.2017г. и от 26.04.2017г. е разпределена в затворническо общежитие от открит тип „Рамануша“.

Осъдената П. бързо се адаптира в непозната среда и се възползва бързо от различни ситуации, като декларира нагласа за спазване на установения ред. Поддържа себещадяща линия на поведение с привидно пасивно–примиренческа позиция, която при необходимост преминава в настоятелност и враждебност. Ако не я засяга лично, не заема открита позиция на противопоставяне на отрицателни прояви от страна на други осъдени. Спрямо нея не са констатирани нарушения на реда и дисциплината в затвора. При необходимост проявява добри умения за манипулация за постигане на лична изгода.

Л.св.П. е награждавана на основание чл.98 ал.1 от ЗИНЗС три пъти – по т.7 с месечен домашен отпуск до две денонощия, и два пъти по т.1 с писмена похвала. За нарушаване на трудовата дисциплина /два пъти не отива на работа, изтъквайки здравословни причини, но след медицински преглед не е издаден болничен лист/, са приложени педагогически мерки на въздействие спрямо осъдената.   

Осъдената П. в условията на пенитенциарното заведение проявява нестабилно отношение към труда. Дадена й е възможност и от 26.01.2017г. работи в цех „Шивашки“, но на 20.02.2017г. прекратява работа по собствено желание, тъй като е недоволна от броя на зачетените в нейна полза работни дни. Участва с доброволен труд за почистване територията на затвора по време на ремонтни дейности и в условията на затворническо общежитие „Рамануша“ проявява желание за отдаване на доброволен труд. От 26.06.2017г. работи на външен обект „Авек-България“, но поради това, че трудовата заетост в тази бригада не е постоянна подава молба и за друг външен обект „Калина“. Справя се с възлаганите задачи.

Осъдената П. не проявява желание за повишаване на образователната си степен. Първоначално се съгласява да се обучава след проведен мотивационен разговор с нея, но на 01.08.2017г. подава декларация за отказ.

Първоначално у осъдената няма достатъчно активност и мотивация за участие в конструктивни дейности по осмисляне на свободното време. На 03.10.2017г. е проведен разговор на събрание на общността относно изискванията на закона за наличието на доказателства за поправяне и превъзпитание относно условно предсрочно освобождаване на осъдените, поради което се констатирала промяна в отношението на П. към дейностите за осмисляне на свободното време. Така, по нейна инициатива и с нейно участие е организирана и проведена сценка и от м.ноември 2017г. води клуб „Мила родино“.

 

По отношение на осъдената Д.П. в хода на поправителното въздействие в затвора са били извършени общо две оценки на осъден правонарушител – една първоначална при постъпване в затвора и една последваща. Констатирано е, че е налице запазване на риска от рецидив и вреди в категорията на среден.

При първоначалната оценка на риска от рецидив и от вреди на осъдената П.е била определена обща оценка от риска в размер на 57 точки, представляваща средна степен на риск от рецидив.

При последващата оценка на правонарушителя, изготвена през м.февруари 2018 г. й е определена стойност на риска от рецидив в размер на 57 точки, която е същата като първоначалната.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Молбата на лишената от свобода Д.А.П. за допускане на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното й наказание лишаване от свобода е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Съдът намира, че не са налице законовите предпоставки, визирани в разпоредбата на чл.70 ал.1 от НК, в редакцията й след изменението с ДВ бр.13/07.02.2017г., за постановяване на условно предсрочно освобождаване на осъдената П. от изтърпяване на останалата част от наложеното наказание лишаване от свобода.

Действително, налице е формалното условие по т.1 от ал.1 на чл.70 /изм./ от НК и към настоящия момент осъдената П. е изтърпяла всичко 3 години, 4 месеца и 6 дни от наложеното й наказание пет години лишаване от свобода, или осъдената П. е изтърпяла повече от половината от наложеното й наказание.

Съдът счита, че от събраните по делото доказателства, съдържащи се както в приложените първоначално към молбата от администрацията на затвора система за оценка на осъден правонарушител, плана за изпълнение на присъдата и затворническо досие на П., така и в допълнително изисканата от съда и представена от администрацията на затвора справка за изтърпяното наказание, не може да се направи извод, че осъдената Д.П. е дала доказателства за своето поправяне.

Съгласно разпоредбата на чл.439а ал.1 от НПК, доказателства за поправянето на осъденото лице са всички обстоятелства, които сочат за настъпила положителна промяна у него по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, обществено полезни прояви.

Съобразно хипотезата на чл.439а ал.2 от НПК доказателствата за поправянето на осъдения се установяват от всякакви източници на информация за поведението му по време на изтърпяване на наказанието и основно от оценката за осъдения по чл.155 от ЗИНЗС, както и от работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от същия закон.

Съдът счита, че за да се допусне условно предсрочно освобождаване на осъдената П., не е необходимо да се направи и обоснове извод за окончателното й поправяне в условията на затвора, а е достатъчно да се обоснове категоричен извод, че е започнало трайно и необратимо  поправяне на осъденото лице.

Писменото становище, представено от началника на затвора е поддържано от него и в съдебно заседание. Представени са и приети като доказателства по делото система за оценка на осъден правонарушител и план за изпълнение на наказанието, както и материалите, съдържащи се в затворническото досие. Тези доказателствени материали са от значение за разглеждане на  делото и съдът ги взе предвид при постановяване на акта си.

Видно от приложените първоначална и последваща оценка на риска на осъдения правонарушител от 16.02.2018г., на лишената от свобода Д.П. е определена обща оценка на риска от рецидив в размер на 57 точки, което е среден риск от рецидив /от 41-99 точки/.

Съдът намира, че е налице задържане на стойностите на риска от рецидив и вреди в границите на среден, тъй като и двете й оценки на риска са в размер на 57 точки, като се наблюдава снижаване на показателите във факторите „емоционално равновесие“ и „мисловни умения и поведение“, но това на оказва влияние на претеглената оценка. Налице е запазване на проблемните зони, като се изисква допълнителна професионална намеса с цел корекция. При осъдената П. е налице утвърден криминален модел на поведение. П. не се замисля за последиците от поведението си в дългосрочен план и е некритична към действията си. Изразеното от нея намерение и мотивация за промяна към настоящия момент е декларативно. Пречка за процеса на поправянето й и разбиране на факторите, довели до извършване на престъпното деяние, се обуславят от ценностната й система и недостатъчна критичност относно деянието. Осъдената е склонна към прояви на рисково и необмислено поведение, свързано с агресивни прояви. Законосъобразното й поведение в условията на затвора не дава достатъчно гаранции за осъзнатост на личностовите промени и устойчива мотивация за промяна начина на живот. Изхождайки от представения по делото план на присъдата, част от целите и дейностите, свързани с промяната се нуждаят от продължение, като се отчита, че осъдената не е мотивирана да се обърне и да коригира престъпното си поведение и няма възможности за промяна и редукция на това си поведение.  

 Наведените доводи от защитата, че осъдената е за първи път в затвора не отговарят на истината. Видно от материалите по делото осъдената П. през 1994г. е пребивавала в затвора. Обстоятелството, че има дете на 16 години, според твърденията на защитника й, не може да наложи условното й предсрочно освобождаване още повече, че по време на извършване на деянието, за което е осъдена, това обстоятелство е било налично и не е попречило на П. да извърши деянието.

Действително осъдената П. е с добро поведение в затвора, награждавана е, но са й прилагани педагогически мерки на въздействие. Осъдената е показала нестабилно отношение към труда, свързано с ограничен трудов опит, което не може да формира стабилна нагласа за трудова ангажираност на осъдената след освобождаването й. Това налага продължаване на корекционното въздействие, свързани с придобиването на полезни трудови навици и умения, което ще повиши възможностите й за редуциране на риска от рецидив. За участието й в дейности по осмисляне на свободното време и за стимулиране на тенденциите за положително развитие, както и за участието й в трудови дейности осъдената е награждавана през м.декември 2017г., м.ноември 2017г. и м.март2017г.

Съдът намира, че не може да се направи извод за съзнателна положителна промяна от страна на осъдената, вземайки предвид поведението й в затвора, което по-скоро е поведение с цел извличане на облаги. Участието на осъдената в съпътстващите наказанието дейности не дава достатъчно основание за преценка дали констатираната промяна е в резултат на съзнателно отношение или е продиктувана в стремеж да се гради положителен имидж. Както спомена по-горе съдът за проявите си е награждавана, което стимулира осъдената. Л.св.П. не проявява инициатива за включване в програми за въздействие, свързани с необходимост от позитивна личностна промяна и желание за промяна в личностните компетенции.

Изложеното формира извода на съда, че при осъдената П. е започнало поправянето й, но не и трайно и необратимо. Съдът изведе тези констатациите от направените оценки за опасността от рецидив и вреди и по-конкретно задържане на риска от рецидив в средна стойност и то при един и същи размер на точките, а именно 57.

Необходимо е продължаване на поправителното въздействие по отношение на осъдената с цел снижаване на риска от рецидив и редуциране на профила на нуждите. Това е необходимо, за да се докаже устойчивост на желаната промяна у осъдената, изразяваща се във формиране на адекватни умения за идентифициране и преценка на проблемни зони в живота; усвояване на трудови навици и умения като начин за подобряване на възможностите за реализация на пазара на труда; осъзнаване на проблемите в мисленето и нагласите, както и повишаване на уменията за зачитане на правото на лична неприкосновеност.

Съобразявайки събрания и проверен доказателствен материал по делото, съдът стигна до извода, че осъдената все още не е дала доказателства за своето поправяне, не е налице настъпила трайна и необратима положителна промяна у осъдената по време на изтърпяване на наказанието й, предвид което не следва да бъде допуснато условното й предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното й наказание.

Поради изложеното и на основание чл.440 ал.1 от НПК,  вр.чл.70 от НК, Сливенският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъденото лице Д.А.П., ЕГН **********, за допускане на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното й наказание ПЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода, а именно ЕДНА ГОДИНА, СЕДЕМ МЕСЕЦА И ДВАДЕСЕТ И ЧЕТИРИ ДНИ, по влязло в сила Протоколно определение № 888/14.03.2017г. по НЧД № 353/2017г. по описа на СГС, с което е приета за изпълнение присъда от 19.10.2015г. по дело № 601Нv3/15z на Областен съд за наказателни дела гр.Виена, Република Австрия.  

Определението може да бъде обжалвано и протестирано пред Апелативен съд – Бургас в седемдневен срок, считано от днес.

Протоколът се състави в съдебно заседание.

Заседанието се закри в 10.45 часа.   

 

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                СЕКРЕТАР: