О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №

Гр. Сливен 13.03.2018г

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия, в открито заседание на тринадесети март, през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА НЕЙЧЕВА

При секретаря Радост Гърдева, с участието на прокурор ВАНЯ БЕЛЕВА, като се запозна с докладваното от съдия НЕЙЧЕВА ЧНД № 118 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе съобрази:

На основание чл.440 ал.1 от НПК, вр. чл.70 от НК, Сливенският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдената С.З.П., с ЕГН ********** за допускане на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното с присъда № 37/04.10.2016 г. по НОХД № 279/2013 г. на Районен съд – гр. Кубрат, изменена с решение № 11/28.02.2017 г. по НОХД № 410/2016 г. на ОС Разград, наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година и три месеца, с размер на остатъка три месеца и деветнадесет дни.

Определението може да бъде обжалвано или протестирано в 7-дневен срок, считано от днес, пред Апелативен съд – Бургас.

Препис от определението след влизането му в сила да се изпрати на Началника на Затвора – гр.Сливен и на Окръжна прокуратура – гр.Сливен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МОТИВИ: Производството е с правно основание чл.70 ал.1 от НК и се развива по реда на чл. 437 ал.2 и сл. от НПК. Образувано е по молба на осъдената С.З.П., в която твърди, че е осъдена на година и половина лишаване от свобода и изтърпява наказанието си в Затвора Сливен, като към настоящия момент е изтърпяла повече от десет месеца и има остатък от осем месеца. Твърди, че по време на престоя си в Затвора Сливен не е наказвана, няма нарушения на вътрешния ред и дисциплина, работи ежедневно в частна фирма „Калина” в града без надзор и охрана и се справя безупречно с възложените й трудови задължения. Моли съда да постанови решение, с което да приеме, че са налице всички условия да бъде условно предсрочно освободена от изтърпяване на останалата част от наложеното й наказание.

В съдебно заседание осъдената П. моли да бъде уважена молбата й. Изказва съжаление за постъпката си. Защитникът й счита, че са налице всички основания за предсрочно освобождаване на осъдената. Тя показала с поведението си, че наказанието е постигнало своята възпитателна цел и не е необходимо повече да търпи наказание лишаване от свобода. Още повече че имала две малки деца, с грижите за които били натоварени нейни близки. Моли съда да опрости остатъка от наказанието й, за да има тя възможност да се поправи и да оцени оказаното й доверие.

Началникът на Затвора – Сливен поддържа писменото си становище, приложено към молбата на осъдената. Счита, че към настоящия момент не са изпълнени в пълна степен материално-правните предпоставки, заложени в изискването на чл. 70 от НК и следва съдът да остави без уважение молбата на осъдената П. и да не допуска условно предсрочно освобождаване на същата.

Представителят на ОП – Сливен също счита молбата на осъдената П. за неоснователна. Твърди, че е изпълнена само първата изискуема от разпоредбата на чл. 70 ал.1 от НК предпоставка, а именно лишената от свобода да е изтърпяла повече от половината от наложеното й наказание лишаване от свобода, а за втората предпоставка, която законодателят изисква да бъде изпълнена кумулативно с формалната предпоставка за срока на изтърпяване на наказанието, счита че няма категорични доказателства П. да се е поправила по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Според прокурора наведените в молбата на лишената от свобода доводи за липсата на наложени наказания по време на изтърпяване на наказанието не обуславят автоматично извод тя да е дала доказателства за своето поправяне.

Като взе предвид становищата на страните и изложените от тях доводи и съображения, и след преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Молителката – лишената от свобода С.З.П. е на 36 години, с начално образование /завършен VI клас/, умее да чете и пише, неомъжена, има две деца. Осъждана:

- С влязло в сила на 21.04.2008г. споразумение по НОХД №14993/2007г. на РС София е осъдена за престъпление по чл. 290 ал.1 НК, за което й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, за това че на 17.01.2005г. в 15.30ч. в гр.София, в 01 РПУ - СДП пред надлежен орган на властта - дознател, като свидетел съзнателно потвърдила неистина - заявила, че на 06.01.2005г. около 7:00ч. в гр.София, бул „Драган Цанков” пред №33 е установила липсата на 2бр. регистрационни табели отнети от лек автомобил марка „Опел Вектра”, който тя владеела на основание пълномощно рег.номер 339/14.01.2005г. на нотариус Сайхан Садък. На осн. чл. 66 ал.1 НК изпълнението на наказанието е отложено за изпитателен срок от 3 години.

- С влязла в сила на 28.02.2017г. присъда № 37/04.10.2016г. по НОХД № 279/2013г. на РС Кубрат за престъпление по чл. 210 ал.1 т.5 вр. чл. 209 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 вр. чл. 26 ал.1 НК, за което й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 3 месеца при първоначален строг режим за това, че в периода м.10.2009г. до 05.11.2011г. в гр.Завет, действайки в условията на продължавано престъпление и в съучастие като извършител с В.Н.В., с цел да набави за себе си и за Василев имотна облага е възбудила и поддържала у Т.А. - гражданин на Израел, заблуждение, че ще заживее при него в Израел и ще сключи брак с него и с това му причинила имотна вреда в големи размери 42 420.87 лв. С присъдата е приведено в изпълнение отложеното наказание по НОХД №14993/2007г. на РС София, което да изтърпи при първоначален строг режим. С решение №11/28.02.2017г. по НОХД № 410/2016г. на ОС Разград присъдата е изменена в частта, относно типа на затворническото заведение и режима на изтърпяване, като е определен общ режим и затворническо общежитие от открит тип.

Осъдената П. *** на 25.04.2017г. и до 03.07.2017г. е изтърпяла наказанието по НОХД № 14993 / 2007г. на РС – София. От 03.07.2017г. търпи наказанието по присъда № 37/04.10.2016г. по НОХД № 279/2013г. на РС Кубрат, изм. с решение №11/28.02.2017г. по НОХД № 410/2016г. на ОС Разград, като към датата на съдебното заседание е изтърпяла 11 месеца и 11 дни, от които чисто изтърпяно 8 месеца и 7 дни и от работа – 3 месеца и 4 дни. Към 13.03.2018г. остатъка за изтърпяване е 3 месеца и 19 дни. Формално право за прилагане института за условно предсрочно освобождаване, осъдената П. е придобила на 21.02.2018г.

От 03.05.2017г. търпи наказание в затворническо общежитие от открит тип „Рамануша“. Спазва реда и правилата в затворническото общежитие, предвид задължителния им характер, предпазлива, дистантна. Не е констатирано рисково поведение в контролирана среда. Дейна и активна при преследване на лични цели - настоятелно търси възможности за прекъсване изпълнението на наказанието в рамките на кратък период от време. На 14.08.2017г. е подала молба за прекъсване на наказанието за полагане на грижи по отношение на болния си баща, но с постановление от 18.08.2017г. Окръжна прокуратура – Сливен отказва прекъсване. На 24.08.17г. е подала нова молба за прекъсване за подготовка и присъствие на първи учебен ден на детето й, като с постановление от 01.09.2017г. Окръжна прокуратура – Сливен уважава молбата. Осъдената е слабо мотивирана за трудова реализация в живота на свобода. Не притежава специфични трудови умения, които да я подпомогнат в намирането на работа. В условията на затвора, в изпълнение на индивидуалната програма за въздействие - приучаване към полезни умения и навици, осъдената полага доброволен труд в зеленчуковата градина. Полага старание и изпълнява съвестно възлаганата й работа. От 23.10.2017г. работи на външен обект - бригада „Калина” и „Авек-България” - резерва. Независимо от липсата на конкретни трудови умения се справя добре с възлаганата й работа, отнася се отговорно към оказаното доверие. Награждавана е на основание чл.98, ал.1, т.6 и т.7 от ЗИНЗС.

Спрямо служителите в Затвора показва добронамерено отношение, търси съдействие от тях. При обсъждане на проблеми в общността между осъдените не изказва мнение, не заема позиция. Не проявява желание за повишаване на образователната си степен в условията на затвора. Не е включвана в специализирани програми за въздействие.

Периодичния преглед на криминогенните фактори в профила на осъдената показват задържане стойностите в оценката на риска от рецидив и вреди. В хода на поправително въздействие са извършени общо две оценки / една първоначална - 60т. при постъпване и една последваща - 57т. /. Независимо от понижението в общата оценка, рискът се запазва в категория „Среден”.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Молбата на осъдената С.З.П. за допускане на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното й наказание лишаване от свобода е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Съдът намира, че не са налице законовите предпоставки, визирани в разпоредбата на чл.70 ал.1 от НК, в редакцията й след изменението с ДВ бр.13/07.02.2017г., за постановяване на условно предсрочно освобождаване на осъдената П. от изтърпяване на останалата част от наложеното наказание лишаване от свобода.

Действително, налице е формалното условие по т.1 от ал.1 на чл.70 /изм./ от НК и към настоящия момент осъдената П. е изтърпяла всичко 11 месеца и 11 дни, от наложеното й наказание една година и три месеца лишаване от свобода. Тя е изтърпяла повече от половината от наложеното й наказание. Съдът счита, че от събраните по делото доказателства, съдържащи се както в приложените първоначално към молбата от администрацията на затвора, система за оценка на осъден правонарушител, плана за изпълнение на присъдата и затворническо досие на П., така и в допълнително изисканата от съда и представена от администрацията на затвора справка за изтърпяното наказание, не може да се направи извод, че тя е дала доказателства за своето поправяне. Съгласно разпоредбата на чл.439а ал.1 от НПК, доказателства за поправянето на осъденото лице са всички обстоятелства, които сочат за настъпила положителна промяна у него по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, обществено полезни прояви.

Съобразно хипотезата на чл.439а ал.2 от НПК доказателствата за поправянето на осъдения се установяват от всякакви източници на информация за поведението му по време на изтърпяване на наказанието и основно от оценката за осъдения по чл.155 от ЗИНЗС, както и от работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от същия закон.

Съдът счита, че за да се допусне условно предсрочно освобождаване на осъдената П., не е необходимо да се направи и обоснове извод за окончателното й поправяне в условията на затвора, а е достатъчно да се обоснове категоричен извод, че е започнало трайно и необратимо  поправяне на осъденото лице. Писменото становище, представено от началника на затвора е поддържано от него и в съдебно заседание. Представени са и приети като доказателства по делото система за оценка на осъден правонарушител и план за изпълнение на наказанието, както и материалите, съдържащи се в затворническото досие. Тези доказателствени материали са от значение за разглеждане на  делото и съдът ги взе предвид при постановяване на акта си.

Видно от приложените първоначална и последваща оценка на риска на осъдения правонарушител на лишената от свобода П. е определена първоначална - 60т. при постъпване и последваща - 57т., което е среден риск от рецидив /от 41-99 точки/. Периодичният преглед на криминогенните фактори в профила на осъдената показват задържане стойностите в оценката на риска от рецидив и вреди. Наблюдава се снижаване на показателите в раздели образование и трудова заетост и емоционално равновесие. Запазват се високи стойности в профила на нуждите по отношение на образование и трудова заетост, взаимоотношения семейство, партньор, начин на живот и обкръжение, мисловни умения и поведение и нагласи, които изискват допълнителна професионална намеса, с цел корекция. Съществува риск от злоупотреба с оказано доверие или подаване на подвеждаща информация, отчитайки извършените престъпни деяния. В самооценката, реквизит от системата за оценка на правонарушителя, няма отразен нито един проблем, в контекста на престъплението, което говори за все още недобър баланс в себепознаването и пълното осъзнаване на последиците. Осъдената показва дефицити в потребностно-мотивационната сфера, разглежда последиците от извършеното правонарушение все още само съотнесено с нея и семейството й, пренебрегвайки ги в по - широк аспект. Установената към настоящия момент положителна промяна, изразяваща се в добро поведение, спазване на правила и ограничения, избягване на конфликтни ситуации, положително отношение към труд и сътрудничество при поправително въздействие, е стимулирана чрез изготвяне на предложение до началника на затвора за изменение на режима в по-лек.

Изложеното формира извода на съда, че при осъдената П. е започнало поправянето й, но не и трайно и необратимо. Съдът изведе тези констатациите от направените оценки за опасността от рецидив и вреди и по-конкретно задържане на риска от рецидив в средна стойност с минимална разлика в точките. Необходимо е продължаване на поправителното въздействие по отношение на осъдената в посока укрепване с цел снижаване на риска от рецидив и редуциране на профила на нуждите.

Наведените доводи от защитата, че осъдената има две малки деца, за които в момента се грижи нейния болен вуйчо, не са основание за условното й предсрочно освобождаване.

Действително осъдената П. е с добро поведение в затвора, награждавана е. Показаното старание в изпълнение на възлаганата работа, обосновава извод за промяна в отношението й към полагането на труд. В условията на затвора разглежда полагането на труд като предимство и признава ползата от него. Придобиването на полезни трудови навици и умения по време на престоя в затвора ще повишат възможностите й за трудова пригодност и могат да способстват за редуциране на риска от рецидив, но е необходимо продължаващо корекционно въздействие в посока формиране на стабилна нагласа за трудова ангажираност и след освобождаване. Необходимо е продължаване на корекционното въздействие и в посока активизиране на личните ресурси за подобряване уменията й за общуване, които биха подпомогнали по - успешното й интегриране в обществото.

Съдът намира, че не може да се направи извод за съзнателна положителна промяна от страна на осъдената, вземайки предвид поведението й в затвора. Осъдената П. не проявява инициатива за включване в общообразователното обучение и включване в програми за въздействие, свързани с необходимост от позитивна личностна промяна и желание за промяна в личностните компетенции. По отношение на съпътстващите наказанието ресоциализиращи дейности като цяло поддържа пасивна позиция - наблюдават се епизодични участия, основно е зрител в клубната дейност на ниво група.

Изложеното формира извода на съда, че при осъдената П. е започнало поправянето й, но не и трайно и необратимо. Съдът изведе тези констатациите от направените оценки за опасността от рецидив и вреди и по-конкретно задържане на риска от рецидив в средна стойност. Необходимо е продължаване на корекционното въздействие спрямо нея в посока укрепване промяната в нагласите към полагането на общественополезен труд, като законен източник на средства и разпознаване на нагласи и убеждения, свързани с престъпното поведение и вредата от прокриминални нагласи.

Съобразявайки събрания и проверен доказателствен материал по делото, съдът стигна до извода, че осъдената все още не е дала доказателства за своето поправяне, не е налице настъпила трайна и необратима положителна промяна у нея по време на изтърпяване на наказанието й, предвид което не следва да бъде допуснато условното й предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното й наказание.

Така мотивиран, съдът постанови определението си.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: