О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 29
Гр.Сливен,
26.03.2018г.
СЛИВЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и
шести март, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА
НЕЙЧЕВА
ЧЛЕН: ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: В.И.Щ.М.А.П.
при секретаря Елена Христова и с
участието на Зам.окръжен прокурор ВЕСЕЛИН ГАНГАЛОВ сложи за разглеждане ЧНД № 129
по описа за 2018 година, докладвано от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ.
На основание чл. 450 от
НПК, вр. чл. 38а, ал. 3 от НК, Сливенският окръжен съд
Препис
от настоящото определение след влизането му в сила ДА СЕ ИЗПРАТИ на Началника
на Затвора - Сливен, на Окръжна прокуратура – Сливен и на Бюро съдимост при РС
- Мадан.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:
МОТИВИ: Производството е по реда на чл. 449 и сл. от НПК.
Образувано е по предложение на Началника на Затвора – Сливен с
правно основание чл.449,
изр. 1, пр. 2 от НПК, вр. чл. 38а, ал. 3 от НК за замяна на наложеното на
осъдената Г.М.Д. с влязла в сила присъда № 34 / 13.09.2000г. по НОХД № 34/2000г.
на Военен съд – Варна наказание „Доживотен затвор“ с наказание „Лишаване от
свобода“. Към предложението са приложени писмени доказателства, а именно оценка
за осъден правонарушител и план за изпълнение на присъдата, становище на зам.
началник „РНОД“, становище на началник сектор „СДВР“, психологическо становище
от инспектор „Психолог“, както и затворническото досие на осъденото лице.
В съдебно заседание Началника на Затвора – Сливен представя
актуална справка за изтърпяната част от наказанието „доживотен затвор“. Поддържа
предложението и пледира за уважаването му.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен изразява становище,
че предложението е основателно и следва да се уважи. Счита, че са налице
материалноправните предпоставки за
замяна на наказанието „доживотен затвор“ с наказание „лишаване от свобода“.
Осъдената
Д. в съдебно заседание моли съда да уважи направеното предложение. Твърди, че е
осъзнала извършеното, че е променила вижданията си. Моли да й бъде предоставен
шанс да докаже че може да бъде полезна
на себе си, на близките си и на обществото.
Съдът,
след преценката на доказателствата по делото и като взе предвид становището на
страните, прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Осъдената
Г.М.Д.
е на 48 години, българска гражданка, със средно образование, разведена. Постъпва в затвора - Сливен на 18.12.1997г. като
обвиняема. Преди това от 14.05.1997г. е с мярка за неотклонение задържане под
стража в Ареста на ОСС – Варна. От 14.05.1997г. до 10.01.1998г. е изтърпяла
наложеното й с присъда №
58А/28.11.1996г. по НОХД № 132/96г. на Окръжен съд - Кюстендил, наказание лишаване от за срок от 8 месеца, за престъпления по чл. 279, ал. 1
от НК и по чл. 318 от НК. От 10.01.1998г. търпи наложеното й с присъда №
34/13.09.2000г. по НОХД № 34/2000г. на Варненски военен съд, потв. с решение №235 / 30.01.2001г. по ВНОХД № 239
/ 2000г. на военно – апелативен съд - София, потв. с решение № 277 /
16.07.2001г. на ВКС на РБългария наказание „доживотен затвор“ за престъпление
по чл. 199, ал. 2, т. 2 от НК. Към 26.03.2018г. е изтърпяла фактически 20
години 2 месеца 16 дни.
В първоначалния етап от
изтърпяване на наказанието при осъдената Д. е установена затруднена адаптация,
характеризираща се с епизодични участия в конфликтни ситуации с други осъдени,
включително физическа агресия, декларирани откази от храна. От 02.08.2001г. е
настанена в самостоятелно жилищно помещение в обособено отделение за
изтърпяващи наказание „доживотен затвор”. В резултат на специализираната
индивидуална работа, прилаганите педагогически и дисциплинарни мерки, се
наблюдава постепенна положителна промяна в поведението. Постигнатият напредък е
дал основание на 25.08.2006г. за настаняване в общи помещения с останалите
лишени от свобода. Преходът към новата среда - от условия на изолация към
съвместно съжителство се характеризира с временна неустойчивост в поведението -
регистрирани са дисциплинарни нарушения, свързани с нарушение на правила и изисквания; конфликти по местоживеене, с проява
на агресия. Дисциплинарните прояви са санкционирани, съгласно
действащата към момента нормативна уредба. Последното й наложено дисциплинарно
наказание на 13.08.2013г. е заличено през месец юни 2014 г. на основание чл.
98, ал.1, т.2 от ЗИНЗС. Постепенно осъдената се адаптира към груповия живот,
негативните прояви са редуцирани. Трайната положителна промяна в поведението и
нагласите се изразява в спазване на режимните изисквания, на установените ред и
дисциплина, както на работното място, така и в общността; сътрудничество при
поправителното въздействие, стимулирано многократно съгласно ЗИНЗС - след
настаняване в общите помещения е награждавана общо 32 пъти за положителни
резултати. Преодоляна е първоначалната нестабилност и участие в конфликти с
други осъдени. Постепенно Д. заема все по - категорична позиция при решаване на
конфликтни ситуации, проявява критичност към нарушителите. Постепенно успява да
изгради авторитет сред осъдените и през м. февруари 2009г. е избрана за член на
Груповия съвет - отговорник на секция „Ред и дисциплина”. Отговорно се отнася
към възложените задачи. Оказва съдействие и на останалите членове на груповия
съвет, сътрудничи на персонала за разрешаване на конфликтни ситуации. От месец
април 2017г. е избрана за отговорник на Груповия съвет. Съдейства активно и
съвестно на служителите като се стреми да оказва положително въздействие над
други осъдени и да взема отношение по организационни и дисциплинарни въпроси,
касаещи лица от групата. Проявява инициативност при организиране на
съдържателни дейности през свободното време на осъдените. Поетапно са
преодолени елементите на импулсивност и склонност към нарушаване на правила.
В периода на първоначалната
адаптация осъдената Д. е отказала полагане на труд - от 25.10.2004г. до
02.05.2006г. След това и до настоящия
момент е трудово ангажирана. Работи на различни обекти - Шивашки цех, Изделия
за декорация, като винаги се отличава с прецизност и активност. От 28.11.2016г.
е устроена на работа на домакински щат „Отчетник книгохранилище и работник
пералня”. Съвестно и отговорно изпълнява задълженията си и поставените задачи.
Няма нарушения на трудовата дисциплина. С високо ниво на самоорганизация, като
полага усилия в поддържането на хигиенното състояние на работното място.
Активно се включва в полагане и на доброволен труд при необходимост - като
фризьор за подстригване през почивни дни по график на всички лишени от свобода,
поддържане на цветни алеи, изработване на сценични декори и шивашки изделия за
жилищни помещения на осъдените. От месец август 2017г. полага доброволен труд
по поддържане на хигиенното състояние в компютърна зала на затвора. Осъзнала е
общественополезното въздействие на труда и положителното му влияние върху
собственото й развитие.
В периода месец август-месец
октомври 2015г. завършва професионално обучение по професията „фризьорство“. През целия период на
пребиваване в затвора активно участва в група за занимания по готварство, спорт
и полагане грижи за земеделски култури; в клубове но интереси; в самодейни
сценични изяви по повод празнични чествания. Успешно завършва програма “Умения
за мислене“ и тренинг “Личностно саморазвитие“.
В периода на изтърпяване на
наказанието са извършени общо 9 /девет/ оценки
на правонарушителя
- една първоначална и осем последващи, като прегледът на
оценките и сравняването на резултатите показват, че рискът от рецидив е намален
от среден в
нисък, съответно от 72 т. на 19 т., което демонстрира
трайната положителната промяна в поведението, мисленето и нагласите на
осъдената Д.. В хода на поправителното въздействие, са преодолени проблемите
зони фиксирани чрез първоначалния скрининг на специализираните изследвания -
импулсивност, агресивност, емоционална неустойчивост и др. Осъдената
демонстрира осъзната самокритичност по отношение вината за извършеното
престъпление и допуснатите грешки в поведението и мисленето си.
Въз основа на изложените фактически обстоятелства, съдът направи
следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предложението на Началника на Затвора – гр. Сливен е основателно и
следва да се уважи. Разпоредбата на чл.
38а, ал. 3 от НК предвижда възможност наложеното наказание "доживотен
затвор" да бъде заменено с наказание "лишаване от свобода" за
срок от 30 години, ако осъденият е изтърпял не по-малко от 20 години. Тази абсолютна
материална предпоставка в случая е налице. С въвеждането на института
"замяна на наказанието Доживотен затвор с Лишаване от свобода",
законодателят е изразил виждането си, че осъдените на
доживотен затвор след изминаването на продължителен период от време - минимум 20 години, през който са показали че се поправят, следва да получат възможност за замяната на това тежко наказание с
по-леко, каквото е лишаването от
свобода. Такова е и схващането на ЕСПЧ, който в редица свои
решения е приел, че държавите - членки трябва да предоставят някаква надежда, макар отдалечена във времето и илюзорна, на
лицата с наложено наказание доживотен затвор, че ще върнат свободата си.
Поради липсата на изрично предвидени предпоставки в закона за допускане на
замяната на наказанието "доживотен затвор" с наказание "лишаване
от свобода", съдът прие, че преценката следа да се направи въз основа на данните,
съдържащи се в досието и след анализ на цялостното поведение на осъдената, през времето на изпълнение на
наказанието.
С оглед на посочените по-горе обстоятелства, характеризиращи
поведението на осъдената Д. в условията на затвора, отразени както в справката
по системата за оценка на осъден правонарушител, така и в плана за изпълнение
на присъдата, съдът стигна до извода, че тя е дала доказателства за своето
поправяне, което е трайно и необратимо, поради което продължаване на наказанието "доживотен затвор" би
било нехуманно и не би постигнало предвидените в закона цели. Резултатите от направените изследвания като оценка на риска, становищата на
различни представители на затворническата администрация, както и експертното
психологично становище сочат на категоричния извод за трайна положителна
промяна в поведението на осъдената, изразена в снижен риск от рецидив и вреди; системна трудова
ангажираност; повишаване на професионалните умения; множеството награди; редуцирани криминогенни фактори в профила й; осъзнаване на вина и
критичност към противоправно
поведение. Това обосновава категоричния извод, че на осъдената Д. следва да бъде дадена възможност да
докаже, че се е поправила и че целите по чл. 36
от НК могат да бъдат постигнати, като наказанието "доживотен
затвор" се замени с наказание "лишаване от свобода" за срок от 30 години. Предвид изложеното съдът замени наложеното
на осъдената Г.М.Д. с присъда № 34/13.09.2000г., постановена по НОХД №
34/2000г. по описа на Военен съд - Варна, потв.
с решение №235 / 30.01.2001г. по ВНОХД № 239 / 2000г. на военно –
апелативен съд - София, потв. с решение № 277 / 16.07.2001г. на ВКС на
РБългария наказание "доживотен затвор"с наказание "лишаване от
свобода" за срок от тридесет години.
На основание чл.
38а, ал. 5 от НК съдът зачете
изтърпяното наказание "доживотен затвор" за "лишаване
от свобода". Макар и различни по вид, двете наказания са еднородни, и
двете по същество представляват "лишаване от свобода", само че едното
е фиксирано в брой календарни дни, месеци и години, а другото - до края на
живота.
Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови определението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН: