Гр. Сливен, 16.04.2018 г.
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
наказателна колегия, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди
и осемнадесета година в състав:
Като се запозна с
докладваното от съдия Яница Ченалова ЧНД № 144 по описа на съда за 2018 г., за
да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.243, ал. 4
от НПК.
Образувано е по
жалба на повереника на С.В.С. – баща на пострадалата Д.С.В.и настойник на
наследниците й – децата Б.Д.С. и Б.Д.С., срещу постановление от 28.02.2018 г.
на Окръжна прокуратура – Сливен за прекратяване на досъдебно производство –
сл.д. № 17/2013 г. по описа на ОСО при ОП – Сливен, вх. № 763/2013 г., пор. №
97/2013 г. на Окръжна прокуратура – Сливен, водено срещу неизвестен извършител
за престъпление по чл.123, ал.1 от НК.
В жалбата се
твърди неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на постановлението за
прекратяване на досъдебното производство. Настоява се, че разследването не е
извършено пълно, всестранно и обективно. Твърди се неизпълнение на указанията,
дадени от съда при отмяна на предходно постановление за прекратяване на
досъдебното производство. Конкретно е посочено, че вещите лица по комплексната
съдебномедицинска експертиза не са изпълнили в пълен обем задачата си като не
са отговорили изчерпателно на всички въпроси, които са им поставени от
разследващия орган – 1/ дали организацията на работа в МБАЛ „Хаджи Димитър“ –
Сливен е давала възможност да се извършат КТ на малък таз с контрастна материя
и флебография – апаратурна и персонална, с които според същите вещи лица може
да се констатира усложнението, довело до настъпване на смъртта; 2/ при правилно
поставена диагноза още при първоначалното проявление на симптомите какви
действия е следвало да се предприемат за започване на животоспасяващо лечение и
съответно с тези действия предотвратимо ли е било настъпването на смъртта, 3/
до кой момент е съществувала реална обективна възможност за адекватно лечение
на пострадалата Д.В.и неизбежна ли е била смъртта й към момента на
първоначалното проявление на симптомите. Жалбоподателят навежда доводи за липса
на отговор в последната изготвена по делото съдебно-медицинска експертиза на
въпроса, ако е било започнато обективно лечение още при проявление на
симптомите на довелата до смърт диагноза, дълбока венозна тромбоза, сутринта на
11.03.2013г. възможно ли е било предотвратяването на леталния изход. Изложени
са аргументи и срещу отказа на прокурора да допусне допълнителни въпроси на
назначената експертиза, с които да се установи при своевременна и правилно
поставена диагноза предотвратим ли е бил смъртният изход. Твърдят се неизяснени
по делото въпроси: организацията на дейност в болницата давала ли е възможност
своевременно да се разпознае дълбоката венозна тромбоза, от който момент е
можело да се предвиди и разграничи симптоматиката между диастаза на симфизата и
дълбока венозна тромбоза или да се предвиди съществуването на на второто
заболяване, станало причина за смъртта и от кой момент най-рано е можело да се
предвиди и разпознае животозастрашаващото състояние и да се започне активно, а
не превантивно лечение; до кога е началният период на заболяването и кога се
проявява острия; организацията на работата в лечебното заведение давала ли е
възможност да се направят посочените от вещите лица в т.11 от предходната
експертиза специализирани изследвания, като КТ на малък таз с контрастна
материя и флебография. Настоява се, че 40 часа преди настъпването на смъртта е
имало обективна проява на симптомите за влошаване на състоянието на родилката.
С оглед на тези доводи жалбоподателят намира фактическата обстановка за
неизяснена, а проведеното разследване – за непълно и необективно.
Жалбоподателят заявява, че поставените от него въпроси произтичат от
експертното заключение. Намира ги за относими и счита, че само след
изясняването им може да се формира правилен извод съставомерност или
несъставомерност на деянието по смисъла
на чл.123, ал.1 от НК. Направено е искане за отмяна на атакуваното
постановление на ОП – Сливен като незаконосъобразно и връщане на делото на
прокурора с указания да се отговори на поставените въпроси, имащи значение за
изясняване предмета на делото.
Съдът, след като се запозна с
атакувания прокурорски акт, като взе предвид изложените в жалбата доводи,
материалите приложени в досъдебното производство и като провери обосноваността
и законосъобразността на атакуваното постановление в рамките на своите правомощия
по чл.243, ал.5 от НПК, намира следното:
Жалбата е подадена в законния
срок от лице с правен интерес от оспорване на постановлението за прекратяване
на досъдебното производство, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна. Съображенията за това са
следните:
Досъдебното
производство – сл.дело № 17/2013 г. по
описа на ОСО при ОП – Сливен, вх.№ 763/2017 г., пор.№ 97/2013г. по описа на ОП
– Сливен е образувано на 13.03.2013г. срещу неизвестен извършител за това, че в
периода 10.03.2013г. – 13.03.2013г., в гр. Сливен, причинил на Д.С.В.от с. Баня
, общ. Нова Загора смърт, поради незнание или немарливо изпълнение на занятие,
представляващо източник на повишена опасност – престъпление по чл. 123, ал.1 от
НК.
С Постановление
от 25.10.2013г. на ОП – Сливен е прекратено наказателното производство, водено
срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл.123 ал.1 предл.2 от
НК, като е прието, че липсват доказателства за извършено престъпление.
С Определение №
360/21.11.2013г. по ЧНД № 541/2013г. по описа на Сливенския окръжен съд
постановлението е отменено като незаконосъобразно, и делото е върнато на
прокурора с подробни указания. Формирани са изводи, че експертните заключения
не са достатъчни, за да обосноват извод за несъставомерност на деяние по чл.123
ал.1 от НК. Отчетена е необходимостта от изясняване на важни обстоятелства,
свързани с предмета да делото като са дадени подробни указания, едно от които е
назначаването на нова комплексна съдебно-медицинска експертиза с посочени в
състава й специалисти: акушер-гинеколог, съдебен лекар, патоанатом и
реаниматор.
При проведеното
допълнително разследване са разпитани лекари, медицински сестри и санитари,
които в периода от време от 10.03.2013г. до 13.03.2013г. са били на работа в
акушеро-гинекологичното отделение, както и специалистите по ортопедия и
травматология и по неврология. Назначена е била и указаната от съда експертиза.
С Постановление
от 15.02.2016г. ОП – Сливен отново е прекратила наказателното производство,
приемайки, че смъртта на В. не е настъпила в резултат на проявена от медицинските лица
професионална непредпазливост по смисъла на чл.123 ал.1 от НК, а е вследствие
на полиорганна недостатъчност, дължаща се на
прогресиращо разстройство на хемокоагулацията /ДИК синдром/.
С Определение от
05.04.2016г. по ЧНД №168/2016г. Сливенският окръжен съд отново е отменил
постановлението на ОП – Сливен за прекратяване на наказателното производство,
приемайки, че по досъдебното производство фактическата обстановка не е изяснена
в пълен обем. Съдът е счел, че заключението на комплексната съдебномедицинска
експертиза е необосновано и налага извод
за съмнение в неговата правилност. Дадени са указания за назначаване на
повторна комплексна съдебномедицинска експертиза, която да даде заключение по
всички въпроси на предходната експертиза.
По протест на
прокурора до по-горестояща съдебна инстанция, Апелативен съд – Бургас се е
произнесъл с Определение № 32/02.06.2016г. по ВЧНД № 99/2016г. по описа на
същия съд. Въззивният съд е приел, че атакуваният съдебен акт е правилен и
законосъобразен. Горестоящият съд е приел, че досъдебното производство е
прекратено при неизяснена фактическа обстановка и необоснованост на
заключението на комплексната съдебномедицинска експертиза. Указаните от
първоинстанционния съд въпроси към медицинските експерти са прецизирани и
допълнени. Апелативният съд изрично е указал, че при изготвянето на повторната
комплексна съдебномедицинска експертиза вещите лица следва да отговорят мотивирано и убедително на следните въпроси:
-Било ли е нужно
провеждането на други процедури-диагностично-консултативни и терапевтични по
отношение на пострадалата В., в това число
лабораторна диагностика за установяване
предклиничните фази на ДИК-синдрома?
-Да се посочат
конкретните диагностично-терапевтични процедури, които в случая са били
необходими и лекаря, който е бил компетентен да вземе решение за тяхното
провеждане.
-Възможно ли е
било осъществяването на необходимите диагностично-терапевтични процедури в МБАЛ
„Хаджи Димитър“ – Сливен и в случай на невъзможност да се посочи лекаря,
компетентен да направи преценка за това и да вземе решение за транспортирането
на пациентката в друго болнично заведение, включително извън Сливен;
-Възможно ли е
било предотвратяването на ДИК-синдрома и до кой момент е съществувала реална и
обективна възможност за адекватно лечение на пострадалата В., респективно от
кой момент развилите се след раждането в организма на родилката болестни
процеси са станали необратими?
-Неизбежна ли е
била смъртта на пациентката?
-Дължи ли се
леталният изход единствено на неблагоприятно стекли се обстоятелства, стоящи
извън човешко поведение или за него е допринесло неполагането на необходимите
медицински грижи по своевременното диагностициране и провеждане на лечение
съобразно наложилите се медицински стандарти и правила за добрата медицинска
практика?
-С кои конкретни
медицински и добри медицински практики са били съобразени действията на
медицинските лица, имали отношение към стационарното лечение на пострадалата?
Допълнително е
указан и състава на комплексната експертиза: акушер-гинеколог, ангиолог,
анестезиолог, специалист по съдебна медицина и клинична патология, които да са
извън региона на Сливен, Стара Загора и Пловдив.
Органът на
разследването е назначил указаната от съда съдебно-медицинска експертиза като е
разширил обхвата на задачите, включвайки въпросите, поставени по предходните
експертизи.
С Постановление
от 24.04.2017г. на ОП-Сливен е прекратено за пореден път наказателното
производство, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.123 ал.1
от НК на основание чл.243 ал.1 т.1 вр.чл.24 ал.1 т.1 от НПК. Прието е, че при
провеждане на раждането при пострадалата В., назначаването и провеждането на
диагностичните и терапевтичните процедури преди и след раждането и при
проследяване на следродилния период са били спазени от страна на медицинските лица всички алгоритми,
утвърдени в Наредба № 32/30.12.2008г на Министерството на здравеопазването за
утвърждаване на медицински стандарт „Акушерство и гинекология“ и правилата за добра медицинска практика, както
и че не би могло да се приеме, че настъпването на смъртта на Д.В.е в резултат
на проявена от тяхна страна професионална непредпазливост по смисъла на чл.123
ал.1 от НК.
С определение от
16.05.2017 г. по ЧНД № 267/2017 г. по описа на СлОС постановлението е отменено
по съображения за неизпълнение в цялост на дадените по-рано указания. Делото е
върнато за изпълнение на указанията, дадени с Определение № 32/02.06.2016 г. по
ВЧНД № 99/2016 г. по описа на БАС.
Определението на
СлОС е протестирано от ОП – Сливен.
С определение №
45/16.06.2017 г. по ЧНД № 151/2017 г. по описа на БАС е потвърдено
определението на СлОС по ЧНД № 267/2017 г. по описа на СлОС. В мотивите си
въззивната инстанция е споделила аргументите на първостепенния съд за
неизпълнение на по-рано дадени от съда указания при разследването и в частност
поставените въпроси, детайлизиращи конкретните задачи по т.14, 15 и 17 от
първоначалното заключение на петорната съдебномедицинска експертиза. Констатирана
е липса на аргументация в посочената експертиза за част
от депозираните отговори, а също и липсата на съобразителна част в експертното
заключение. Установено е, че в заключението вещите лица подробно са описали
данните
по делото, които са взели предвид – история на заболяването, състояние на
пациентката по часове, направените
изследвания, прегледи, консултации, лечение, относимите към предмета на делото
показания на разпитани свидетели, данни от съдебно-медицинска експертиза на
труп, данни от допълнително извършени микроскопски изследвания и контролно
изследване на хистологични препарати, но в заключителната част са дали
декларативни и лаконични отговори. Допълнително БАС е констатирал непълноти
и противоречия в същото заключение и е дал указания за поставяне на още въпроси
към допълнителна петорна съдебномедицинска експертиза. Обобщено двете инстанции
са указали при връщане на делото вещите лица да отговорят на следните въпроси:
-Своевременно ли
е направена консултация с републиканските консултанти;
-Какви
допълнителни изследвания е следвало да се проведат в КАСИЛ – Стара Загора,
които в МБАЛ “Хаджи Димитър” – Сливен медицинските лица не са имали възможност
да извършат /предвид констатацията на експертите за по-големи възможности за
лечение на настъпилите усложнения в КАСИЛ – Стара Загора/;
-Възложен е
подробен и задълбочен анализ на данните от изследванията, които са направени на
13.03.2013г. от 2:30 ч. до екзитус леталис, в т.ч. стойностите на Д-димери,
обсъдени в показанията на д-р А., с оглед изясняване на най-ранния момент, в
който е било възможно диагностицирането на ДИК-синдрома, а от там и
животоспасяващите мероприятия, които е следвало да се проведат, в т.ч. и по-ранното
превеждане на родилката в КАСИЛ – Стара Загора;
-Към кой момент
е назначено изследване – ПКК, Д-димери, консулт с реаниматор, както и към кой
момент са били налични резултатите от тези назначения и поставена диагноза
ХЕЛП-синдром и ДИК-синдром;
-Навременна или
закъсняла е била проведената реанимация с две вливания хепарин в 04:30ч. и
05:55 ч., предвид момента, в който са били налице данните от лабораторните
изследвания на Д-димери и адекватна ли е същата,
предвид техните стойности, поставената вероятна диагноза - ХЕЛП синдром и ДИК
синдром, броя на вливанията и количеството на медикамента, като съобразят
показанията на свид. А., че пострадалата е имала повишени Д- димери и
промени в хемостатуса, които са говорели за развитие на ДИК синдром,
според критериите за поставяне на тази диагноза;
- С
оглед данните за направен на 11.03.2013 год. в 19.00 часа ниско
молекулярен хепарин с цел профилактика на венозна периферна дълбока
тромбоза при пострадалата, е поставен въпросът еднократно ли е поставен хепаринът,
към този момент имало ли е съмнения за венозна периферна дълбока тромбоза и
начална фаза на ДИК-синдром и следвало ли е да се направят изследвания за
стойностите на Д-димери още към този момент, за да се провери дали е
възможна и тази диагноза, още повече, че такива усложнения, според експертите,
могат да се получат след раждане;
-
Болките в крайниците на пострадалата, за които са налице данни още след
раждането, а по-късно и констатираната марморирана кожа и затруднено
дишане на пострадалата на 13.03.2013г. не са ли били достатъчни данни, за да се
предвиди опасността от развитие на дълбока венозна тромбоза и да
се диагностицира ДИК синдром, или най-малкото да се направи
задълбочено допълнително изследване в тази насока и кой е бил длъжен да го
направи? Приложеното лечение с хепарин на 11.03.2013 г. и на 13.03.2013 г. от
кого е назначено, своевременно, адекватно и достатъчно ли е било то с оглед
данните за състоянието на пострадалата?;
-Кога е бил включен антикоагулант, своевременно и адкватно ли, с оглед вида и количеството му, предвид състоянието на пострадалата и лабораторните резултати, съобразено ли е със стойностите от първите лабораторни резултати на Д- димерите, имали ли са основания да го включат в терапията по-рано? Изискан е отново подробен, обстоен и обоснован отговор, съобразен с доказателствата по делото по всеки подвъпрос по въпрос №6 от първоначалното заключение на петорната съдебномедицинска експертиза.
-Били
ли са длъжни лекуващите лекари и кои, да назначат специализирани изследвания,
като КТ на малък таз с контрастна материя и флебография и кога, направени
ли са ранните маркери, показващи активирано кръвосъсирване в специализирани
лаборатории и разполагала ли е болницата в гр. Сливен с такива възможности?
Кога за първи път е изследван Д- димера за потвърждаване или
отхвърляне на предварителна диагноза ДИК синдром, ако е имало съмнение за
такава и за проследяване на ефекта от започната терапия, ако е започната
такава?
-Изискани
са отново отговори на въпрос 12, 14, 15 и 17 от първоначалното заключение на
петорната съдебномедицинска експертиза, поради констатация за декларативност,
необоснованост и непълнота на дадените по-рано отговори.
-Следвало ли е, предвид тежкото състояние на
пострадалата, да бъде проведена по-рано консултация с републиканските
консултанти и каква е причината за нейната забава – същите са пристигнали в
07.20 часа, а консултацията е проведена едва в 09.10ч. Да се посочи кога е
взето решение за транспортиране на родилката в КАСИЛ – Стара Загора. В ранните
часове на 13.03.2013 год. всяко от действията на лекуващите лекари, прегледи,
назначения на изследвания, поставени диагнози /видно е, че през тази нощ са
поставени няколко диагнози- Полиневропатия, Хелп синдром, ДИК
синдром/, назначения на медикаментозно лечение, било ли е навременно и
адекватно на състоянието на пострадалата и възможно ли е било да се предотврати
леталния изход?
Преценена е
необходимостта от комплексен анализ на данните по делото от страна на вещите
лица, излагане на подробни съображения в констативно-съобразителна част от
заключението и формиране на логични и обосновани изводи.
След връщане на
делото на прокурора с дадените в определенията на двете инстанции указания е
назначена допълнителна петорна комплексна съдебномедицинска експертиза по
писмени данни. Следователят е възложил на експертите следните задачи:
1.Какви са били
причината и механизмът за настъпване на смъртта на пострадалата Д. В.?
2.Ако причината
за настъпването на смъртта е полиорганна недостатъчност, дължаща се на
прогресиращо разстройство на хемокоагулацията /ДИК-синдром/, кои са
етиологичните фактори отключили появата му?
3.Какви са симптомите
при всяка една от фазите на ДИК-синдрома?
4.Необходимо ли
е било провеждането на някакви други диагностично-консултативни и терапевтични
процедури по отношение на пострадалата, в т.ч. лабораторна диагностика за
установяване на предклиничните фази на ДИК-синдрома? Да се посочат конкретните
диагностично-консултативни процедури, които в случая е било необходимо да бъдат
назначени и проведени и лекарят, който е бил компетентен да вземе решение за
тяхното назначаване и провеждане.
5.Възможно ли е
било предотвратяването на ДИК-синдрома и до кой момент е съществувала реална и
обективна възможност за адекватно лечение на пострадалата В., респ. от кой
момент развилите се след раждането в организма на родилката болестни процеси са
станали необратими?
6.В 19:00 ч. на
11.03.2013г., с оглед болката в симфизата и глутеусите на В. е бил направен
нискомолекулярен хепарин с цел профилактика на венозна периферна дълбока
тромбоза. В тази връзка еднократно ли е бил поставен хепаринът? Към този момент
имало ли е съмнения за венозна периферна дълбока тромбоза и начална фаза на
ДИК-синдром и следвало ли е да се направят изследвания за стойностите на
Д-димери още към него момент, за да се провери дали е възможна и тази диагноза?
7.Възможно ли е
било осъществяването на необходимите диагностично-терапевтични процедури в МБАЛ
“Хаджи Димитър” – Сливен, където постр. В. е родила и престояла след раждането
до настъпването на смъртта й, и в случай на невъзможност за това, да се посочи
лекарят, компетентен да направи преценка за това и да вземе решение за
транспортирането й в друго болнично заведение, вкл. извън гр. Сливен. Кои
диагностично-терапевтични процедури не е било възможно да бъдат изпълнени в
същото болнично заведение и задължително ли е било във връзка с това
пострадалата да бъде транспортирана в друго болнично заведение за тяхното
извършване и в кой момент от престоя й в болничното заведение е трябвало да се
предприеме това. Необходимо ли е било постр.В. да бъде приведена в КАСИЛ –
Стара Загора по-рано за допълнителна лабораторна диагностика и би ли се
отразила тя на крайния резултат от лечението й?
8.Какви
допълнителни изследвания е следвало да се проведат в КАСИЛ – Стара Загора,
които в МБАЛ “Хаджи Димитър” – Сливен медицинските лица не са имали възможност
да извършат, предвид констатацията, че КАСИЛ – Стара Загора имала по-големи
възможности?
9.До кой момент
е съществувала реална и обективна възможност за адекватно лечение на Д.В.и
неизбежна ли е била смъртта й?
10.Дължи ли се
леталният изход единствено на неблагоприятно стекли се обстоятелства стоящи
извън човешкото поведение или за него е допринесло неполагането на необходимите
медицински грижи по своевременното диагностициране и провеждане на лечение
съобразно наложилите се медицински стандарти и правила за добра медицинска
практика?
11.Отговарят ли
действията на медицинския екип на изискванията на Наредба № 32/30.12.2008 г. на
Министерството на здравеопазването за утвърждаване на медицински стандарт
“Акушерство и гинекология” и на правилата за добра медицинска практика? С кои
конкретни медицински стандарти и добри медицински практики са били съобразени
действията на тези медицински лица и с кои евентуално не?
12.Своевременни
ли са били действията на лекуващите лекари при осъществяване на
диагностично-консултативните и терапевтични процедури по отношение на
пострадалата В., в това число и терапевтичните действия с включването в
лечението на противосъсирващ медикамент и адекватни и съобразени с правилата за
добра медицинска практика ли са били тези действия във всеки един момент от
здравословното й състояние от приемането й в болничното заведение до
настъпването на смъртта й?
13.Ако при
осъществяването на диагностичните и терапевтични процедури по отношение на
пострадалата не са били спазени всички алгоритми и правила на добра медицинска
практика, да се посочи кои правила и процедури не са били спазени, конкретно от
кои медицински лица и в пряка причинна връзка ли са допуснатите нарушения с
настъпването на смъртта й.
14.Ако диагнозата
е била поставена правилно, какви действия е следвало да се предприемат за
започване на животоспасяващо активно лечение, съответно още при първоначалното
проявление на симптомите?
15.Организацията
на работата в МБАЛ “Хаджи Димитър” – Сливен давала ли е възможност да се
направят посочените в т.11 от предходната експертиза специализирани изследвания
като КТ на малък таз с контрастна материя и флебография?
16.Своевременно
ли е направена консултация с републиканските консултанти?
Вещите лица са
депозирали заключение по поставените 16 въпроса, след което са обобщили
следното:
-Смъртта на Д.В.е
резултат на белодробна субмасивна тромбемболия, с последващо шоково състояние,
завършило с фудроянтна полиорганна недостатъчност и терминален мозъчен оток.
Това заключение се подкрепя от клиничната картина, резултатите от аутопсията и
микроскопската находка. Произходът на емболите е вероятно от развила се дълбока
венозна тромбоза в долните крайници или малкия таз, но не може да се
обективизира, тъй като не са изследвани съдовете в тези области;
-Поведението на
екипа, водил раждането е правилно, то е протекло нормално и не е във връзка с
настъпилия неблагоприятен изход;
-Като
допълнително усложнение на тромбемболията, непосредствено преди настъпването на
смъртта, се развиват проявите на ДИК-синдром, които допълнително задълбочават и
правят невъзвратимо клиничното състояние. Тези разстройства на хемокоагулацията
са установени при аутопсията;
-ДИК-синдромът
като водеща причина за смъртта не се поддържа от лабораторните изследвания,
клиничната картина, както и от липсата на предпоставки за развитието му
/амниотична емболия, масивна кръвозагуба и др./;
-Симптомите,
които са били проявени при родилката /болка и затруднение при движението на
долните крайници, без отоци първоначално, оплаквания от болки в областта на
симфизата/ са в подкрепа на поставената диагноза “диастаза на симфизата”,
доказана и рентгенологично;
-Симптоматиката
на дълбоката венозна тромбоза и диастазата на симфизата е подобна и може да се
припокрива в началото, поради което профилактично са приложени антикоагуланти;
-Извършено е
доплерово изследване, което е било отрицателно;
-Състоянието на
родилката се променя рязко в ранните сутрешни часове на 13.03.2013г. с проявите
на полиорганна недостатъчност /бъбречна и чернодробна/. Предприети са спешни
реанимационни мероприятия – превежда се в реанимацията, започват вливания,
медикаментозна терапия, провежда се републиканска консултация;
-Експертите не
намират прояви на медицински пропуски, недостатъчност или несвоевременност на
медицинските действия, които да са в причинна връзка с настъпилата смърт.
Белодробната тромбемболия е опасно за живота усложнение в АГ-практиката, което
не може да бъде предвидено и може да се развие независимо от профилактиката, с
висока смъртност в зависимост от масивността на емболизацията и общото
състояние на организма.
След депозиране на посоченото заключение на
допълнителната петорна комплексна съдебномедицинска експертиза разследването е
предявено на жалбоподателя С.В.С. – баща на постр. Д.В.и настойник на
наследниците й – децата Б.Д.С. и Б.Д.С.. Същият е оспорил заключението на
допълнителната петорна съдебномедицинска експертиза и е направил искане за
разпит на лицата, които са били с пострадалата в една стая. С постановление на
наблюдаващия прокурор от 21.02.2018 г. исканията са намерени за неоснователни и
като такива са оставени без уважение.
С атакуваното в
настоящото производство постановление от 28.02.2018 г. на ОП – Сливен
досъдебното производство е прекратено. Възприето е депозираното заключение на
допълнителната петорна комплексна съдебномедицинска експертиза и въз основа на
изложеното от експертите становище за липса на пропуски и нарушения на
медицинските лица, недостатъчност или несвоевременност на извършените действия,
е формиран извод за липса на причинна връзка между дължимо поведение и
престъпен резултат – смъртта на постр.В.. Заключено е, че доказателствената
съвкупност не обосновава съставомерност на деяние с правна квалификация по
чл.123 от НК и наказателното производство следва да бъде прекратено.
Изводът на
прокурора съдът намира за неправилен и незаконосъобразен. Постановлението е
изготвено при неизяснена в цялост фактическа обстановка.
На първо място
настоящият състав на съда констатира неизпълнени в цялост указанията на
предходните съдебни състави, с оглед тяхната задължителност при връщане на
делото в досъдебната фаза. Факт е, че в допълнителното заключение петорната
съдебномедицинска експертиза е ангажирала по-подробни по някои въпроси
отговори. Въпреки това са останали неизяснени въпроси, които са от съществено
значение за установяване на обективната истина, респ. за формиране на правилни
и законосъобразни изводи относно наличието или липсата на неправомерно
поведение, което да е в причинна връзка със смъртта на пострадалата. Липсва
категоричен отговор на въпроса, поставен многократно с определенията на
предишните състави на СлОС и БАС към експертите, а именно неизбежна ли е била
смъртта на Д. В.. Все в тази връзка и от последното заключение не става ясно
предотвратим ли е бил леталният изход към 11.03.2013г., към 12.03.2013г., и на
13.03.2013г. и до кой момент. Принципната позиция за характера за развилото се
усложнение и неговите характеристики и прояви е разяснена от експертите
подробно и в първоначалното, и в допълнителното заключение, но липсва яснота
дали в конкретния случай са изчерпани и приложени своевременно всички възможни
механизми за спасяване живота на родилката. В тази връзка съдът констатира
липса на ясен отговор на въпрос 10 от допълнителната петорна съдебномедицинска
експертиза – дължи ли се леталният изход единствено на неблагоприятно стекли се
обстоятелства стоящи извън човешкото поведение или за него е допринесло
неполагането на необходимите медицински грижи по своевременното диагностициране
и провеждане на лечение съобразно наложилите се медицински стандарти и правила
за добра медицинска практика.
На следващо
място в заключението неколкократно експертите сочат, че до самия финал при
родилката е липсвала клиника на ДИК-синдром с обичайните кървене и лабораторна
констелация. По въпрос 2 от допълнителното заключение са цитирани конкретни
стойности от направените изследвания в различните дни от престоя на пострадалата
в болничното заведение, като за някои от тях са посочени стойности в норма, а
за други – не. Конкретно не се съдържа информация какви са референтните
стойности за време на кървене и време на съсирване, респ. как се съотнасят
стойностите, установени при Д.В.от 11.03.2013г. до 13.03.2013г. към нормалните
такива. Били ли са същите индикатор, наред с болките в крайниците още на
11.03.2013г., че пострадалата развива и друго усложнение, освен констатираната
диастаза на симфизата. В отговора на въпрос 4 вещите лица констатират липса на
отклонения във времето на кървене и съсирване, но отново не са налице данни
какви са нормалните стойности на тези показатели.
На трето място,
съдът намира, че вещите лица следва да ангажират становище по въпроса
необходимо ли е било изследване с ядрено магнитен резонанс при пострадалата, с
оглед болките в корема и крайниците още на 11.03.2013г. Необходимо ли е било
такова изследване предвид данните съответно на 12.03.2013г., респ. на
13.03.2013г. и в кой момент. Кой е бил най-ранният момент, в който е следвало
да се назначи такова изследване и от кой лекар.
Този състав на
съда констатира, че при излагане на източниците на информация, на които се
базира заключението, в частта “Данни от делото” експертите са се позовали на
История на заболяването, възпроизвеждайки я почти дословно от съответния
документ. Прави впечатление, че в заключението не е възпроизведена частта от
История на заболяването на л. 78 от т.първи от следственото дело, в която се
разчита “съгласуване с д-р Т. съдов хирург”. До този момент по делото не е
изяснено направена ли е била консултация със съдов хирург, нито е установен и
разпитан като свидетел посоченият в ИЗ д-р Т.. На вещите лица не е бил поставен
същественият въпрос: необходима ли е била с оглед симптоматиката /болки в
крайниците, стойности на лабораторни изследвания/ при пострадалата, консултация
със съдов хирург – съответно на 11.03.2013г., 12.03.2013г. и при развитието на
усложнението на 13.03.2013г. и в кой конкретно момент. От История на
заболяването е видно, че такава консултация е изискана в 04:00 ч., но не е
изяснено направена ли е, какви са били констатациите и предписанията на
съответния специалист.
Вещите лица при
изготвяне на допълнителната петорна съдебномедицинска експертиза не са
отговорили на въпрос 15 относно възможността в МБАЛ “Хаджи Димитър” – Сливен да
бъдат извършени изследвания КТ на малък таз с контрастна материя и флебография.
В тази връзка разследващият орган следва да изиска справка от болничното заведение
относно наличието на апаратура и персонал за извършване на посоченото
изследване към периода м. 03.2013г., доколкото указанията на предходните
съдебни инстанции са задължителни.
В отговора на
въпрос 1 и в обобщението в последното заключение вещите лица посочват, че в
аутопсията не е описано състоянието на вените на долните крайници – хълбочна,
бедрена и задколянна вена и такива в малък таз, които са най-вероятен източник
на тромбоемболия в пуерпериума. Този пропуск е препятствал експертите да
отговорят с категоричност на поставения въпрос. Съдът констатира, че
извършената аутопсия, освен че е била протоколирана в протокол за оглед на
местопроизшествие от 14.03.2013г., приложен на л.9-10 от т.1 на сл.д., също
така е налична по делото на видеозапис на DVD-диск,
приложен непосредствено след протокола за оглед на местопроизшествие. Вещите
лица следва да се запознаят със съдържанието на видеозаписа, придобивайки
впечатления по въпроси, които смятат, че не са били надлежно изложени в
писменото заключение на съдебномедицинската експертиза на труп. Ако въпросният
запис променя дадените до момента отговори на въпроси за състоянието, причините
за смъртта и др. депозирани от вещите лица, да се отговори отново със
съответните аргументи за промяна на експертната позиция. Разследващият орган
следва да проведе разпит на д-р С., посочен в протокола за оглед на
местопроизшествие като присъствал на аутопсията относно възприятията му за
състоянието на съдовете в областта на долните крайници на пострадалата и малкия
таз, доколкото този лекар не е участвал в състава на съдебномедицинската
експертиза на труп /последната е изготвена от д-р Ч. и д-р С./.
Фактът,
че към настоящия момент не са събрани всички относими към предмета на делото
доказателства е довел до изграждане на непълна фактическа обстановка и респ.
това е довело и до необоснованост на прокурорският акт. Следва да се събере
изискуемата информация чрез справки от болничното заведение и разпит на
свидетели и да се назначи допълнителна петорна съдебномедицинска експертиза по
останалите неизяснени към момента въпроси. Съдът счита, че едва след
установяване на всички обстоятелства и само при липса елементите на
престъпление от общ характер може да бъде направен извод за липса на престъпен
състав по смисъла на чл.24, ал.1, т.1 от НК.
Предвид
изложеното, съдът намира, че постановлението за прекратяване на досъдебното
производство се явява незаконосъобразно, а изводите на прокурора –
необосновани. С прекратяване на
наказателното производство, ОП – Сливен е постановила незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен, а делото
върнато с указания за правилното приложение на закона и изясняване на всички
относими към предмета на доказване факти. Едва след установяване на всички
фактически положения, при съобразяване на законодателно поставената правна
рамка, може да обсъжда тезата за липса на престъпление от общ характер.
Предвид
изложеното и на основание чл.243, ал.6, т.3 от НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ
постановление от 28.02.2018г. за прекратяване на досъдебно производство, водено
срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.123 ал.1 от НК и ВРЪЩА делото
на Окръжна прокуратура – Сливен за изпълнение на указанията, дадени в мотивите
към определението.
Определението може да бъде
обжалвано или протестирано в седмодневен срок от съобщаването му пред
Апелативен съд – Бургас.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: