П Р О Т О К О Л

гр. Сливен, 20.04.2018 година

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на двадесети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА НЕЙЧЕВА

при секретаря Пенка Спасова и с участието на прокурор БОРИСЛАВ СЯРОВ сложи за разглеждане ЧНД № 185 по описа за 2018 година, докладвано от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

Молителката – осъденото лице К.Г.М., редовно призована, се явява лично.

За Началника на Затвора – гр. Сливен, редовно призован, се явява С.- ст. юрисконсулт при Затвора, редовно упълномощена по настоящото дело.

За Окръжна прокуратура – гр. Сливен, редовно призована, се явява прокурор Сяров.

Г-жа С.: Да се даде ход на делото.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

ОСЪДЕНАТА: Да се даде ход на делото. Не желая да участва защитник в настоящото производство.

Съдът счита, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И :

ДАВА ХОД на делото и го ДОКЛАДВА.

Производството е образувано по молба на лишената от свобода К.М., с която иска да бъде предсрочно освободена от изтърпяване на остатъка от наложеното наказание „лишаване от свобода“ за осъждането й в република Италия с 3 бр. присъди, за които има наложено общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 години и 4 месеца.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи. Относно доказателствата, ще се ползвам от приобщените по делото.

Г-жа С.: Нямам искания за отводи. Представям в днешното с.з. актуална справка за остатъка от наказанието на лишената от свобода М. към днешна дата.

ОСЪДЕНАТА: Няма да соча доказателства. Не се противопоставям да бъде приета представената справка.

ПРОКУРОРЪТ: Не се противопоставям да бъде приета справката.

По доказателствата съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствения материал по делото писмените доказателства, приложени към молбата на осъдената М., включително и затворническото й досие, както и представената в днешното с.з. справка за изтърпяното наказание „лишаване от свобода“.

СТРАНИТЕ: Няма да сочим други доказателства.

Съдът СЧИТА делото за изяснено от фактическа страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И :

ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.

ДАВА ХОД на

С Ъ Д Е Б Н И Т Е П Р Е Н И Я :

Г-жа С.: Уважаема госпожо председател, поддържам становището на началника на затвора относно молбата за условно предсрочно освобождаване на лишената от свобода К.М.. Видно от представената актуална справка за неизтърпяната част от наказанието към днешна дата е изпълнена само една от формалните предпоставки, предвидени в чл. 70 от НК, а именно изтърпяно е повече от половината от наложеното й наказание. Що се отнася до останалите формални изисквания на закона, считаме, че същите не са изпълнени. От приложените доказателства е видно, че за времето от постъпването й в затвора Сливен - 21.09.2017 г., до момента тя има допуснати дисциплинарни нарушения за словесни конфликти и физическа саморазправа с други задържани лица. За същите са й наложени наказания, които от своя страна не са постигнали възпиращи ефекти. Осъдената проявява нестабилно отношение към труда, като в тази насока е необходимо продължаване на корекционното въздействие, за да се редуцира риска от рецидив. Не проявява желание за включване в програми за въздействие и повишаване на образованието си в условията на затвора, което показва липсата на потребност от позитивна личностна промяна. Считаме, че следва да продължи поправителното въздействие по отношение снижаване на риска от рецидив и редуциране на профила на нуждите. Снижаването на тези стойности ще докажат устойчивост на желаната промяна. Анализът на цялото поведение по време на изтърпяване на наказанието не показва положителна промяна в поведението на осъденото лице, поради което считаме, че молбата на лишената от свобода К.М. следва да бъде оставена без уважение и моля да не допускате условно предсрочно освобождаване.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо съдия, очевидно е от изложените по делото доказателства, че отразеното в молбата на осъдената не отговаря на истината. Там се твърди, че няма наложени дисциплинарни наказания в затвора, което се опроверга по категоричен начин от представените в днешното с.з. по делото документи. Следва да се отбележи, че от времето на постъпването й в затвора от месец септември миналата година до сега осъдената е отказвала да работи . Ако беше уважила предложеното й място за работа или обучение, тя до сега щеше да е изтърпяла цялото си наказание. Моля при постановяване на вашето решение да се съобразите със становището на началника на затвора.

Съдът ДАВА право на ЗАЩИТА на осъдената К.М.

Осъдената К.М.: Отказала съм работа защото ретината на дясното ми око е отлепяна, не мога да работя в декорация. Това го бях съобщила. Имала съм проблеми с моите колежки, защото ме крадяха. Аз съм нормален човек, имам си приятел, не искам да бъда с жена. С две думи не ме интересува дали ще изляза от затвора или не. Обаче искам да ви кажа - дали ще ми вярвате или не, уведомила съм ЕСВ-то да не ме слагат с тази затворничка в стаята. Преди да ме преместят в режимното аз съм имала проблем в столовата. И така едни ще те крадат, едни ще ти вдигат ръце, една ме посини от бой, ще каже че нямам нищо. Това от мен. Отказах работа. Помолих се да ходя в Романуша, работя там, копам и си изкарвам присъдата. Така ще бъде още няколко месеца. Аз изтърпях дълга присъда, ще изтърпя и останалото. Не съм тоя човек дето ме описват. Щото като отидеш да се оплачеш на някой - те вярват на тоя дето е с униформа, а не на една затворничка. Как мога да отида аз на работа в декорация или в шивашкия цех, щом имам отлепяне на ретина. Епикризата ми пътуваше с мен от Италия до тук. Сега не знам къде ми е епикризата.

Съдът ДАВА право на ПОСЛЕДНА ДУМА на осъдената К.М.:

Осъдената К.М.: Не ми е за условното, не ме интересува дори. Аз не мога да отида на декорация при наличието на това, че ретината ми е отлепена. Не мога да работя това нещо.

Съдът се ОТТЕГЛИ на съвещание.

Съдът, след като се запозна с приобщените доказателства и като взе предвид становището на страните, намира СЛЕДНОТО:

Молителката – лишената от свобода К.Г.М. е постъпила в Затвора - Сливен на 21.09.2017г. С определение № 4927/08.11.2017г. по НЧД № 4618/2017г. на ГС София на осн. чл. 457 ал. 3 НПК е приета за изпълнение Заповед за прилагане на едновременни присъди/SIEP №235/2015г. на Прокуратурата в гр.Кунео, с която на К.М. е било наложено основно наказание в размер на 5 години 4 месеца лишаване от свобода за извършени деяния по чл. 624,61,т. 11, чл. 628 ал.1 и 3, т.2, чл. 582, 585 и 576 т.1 НК на Р Италия. Съдът е квалифицирал деянията съответни на тези по чл. 194 ал.1 НК, по чл. 198, ал.4, вр. ал.1 вр. чл. 26 ал.1 НК и по чл. 195 ал.1, т. 3 вр. чл. 194 ал.1 НК на Р България и определил първоначален „строг" режим на изтърпяване. На осн. 457 ал.5 НК е приспаднал времето, през което осъденото лице е било във фактическо изтърпяване на наказанието извън Р България, считано от 12.06.2013г. до 20.09.2017г., както и времето от 20.09.2017г. до 08.11.2017г.. С решение № 569/18.12.2017г. по ВНЧД № 1479 / 2017г., АС - София отменил определението в частта относно определения „строг" режим и постановил „общ" режим на изтърпяване на остатъка от наказанието. Приспаднати са 45 дни за отложено освобождаване на осн. Заповед за прилагане на едновременни присъди № 235/2015г. на Прокуратура Кунео и определението е потвърдено в останалата част. Определението влиза в законна сила на 18.12.2017г.

Към 20.04.2018г. осъдената М. е изтърпяла фактически 4 години 10 месеца и 8 дни, от арест – 1 месеци 15 дни и от работа 10 дни. Остатъкът за изтърпяване към същата данта е 3 месеца и 27 дни, т. е. Придобила е формално право за прилагане института за условно предсрочно освобождаване.

След постъпването й в затвора, за времето на престой в групата за обвиняеми и подсъдими допуска дисциплинарни нарушения на 01.10.2017г., на 18.10.2017г. и на 20.10.2017г., за които е наказана на основание чл. 101, т. 2 от ЗИНЗС, на основани чл. 101, т. 4 от ЗИНЗС и на основание чл. 101, т.1 от ЗИНЗС. . Наложените дисциплинарни наказания и проведените консултации не постигат възпиращ ефект. Осъдената не осъзнава грешките, които допуска и на 10.11.2017г., при извършване на личен обиск, в нея отново са открити вещи, притежание на друго лице.

От 10.01.2018г. осъдената М. е разпределена в затворническо общежитие от открит тип „Сливен". Опитва се да поддържа социално желателно поведение, но трудно постига добри взаимоотношения по местоживеене. Има затруднена адаптация в общността, въпреки наличието на пенитенциарен опит. От 21.03.2018г. е настанена в ЗООТ „Рамануша" по нейна молба.

Осъдената М. е с ниска мотивация за полагане на труд в условията на затвора. При обявяване на списък със свободни работни места, на основание чл.164, ал.4 от ППЗИНЗС, не е проявила интерес и не е подала заявление за включване в трудовия процес. Подала е заявление за доброволен труд през месец февруари и март и отработила 2 работни дни. След преместването й в ЗООТ „Рамануша", на 21.03.17г. е заявила желание за полагане на доброволен труд.

Осъдената М. не проявява желание за повишаване на образователната си степен в условията на затвора. Има епизодични участия, основно като зрител и слушател в клубната дейност на ниво група. Не показва нагласи, свързани с потребност от позитивна личностна промяна и желание за повишаване на социални умения и компетентности, поради което не проявява и желание за включване в програми за въздействие.

По Системата за оценка на правонарушителя OASys2 първоначалната и обща оценка на риска от последващо осъждане и профил на нуждите е 80 т., т.е. среден риск от рецидив. Анализът на престъпната дейност на осъдената М. сочи за извършител на престъпления против личността и собствеността, като престъпленията ескалират по сериозност и степен на обществена опасност - осъдена за отнемане на чужди вещи, взломна кражба и грабеж.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Молбата на осъдената К.Г.М. за допускане на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното й наказание лишаване от свобода е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Съдът намира, че не са налице законовите предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 70 ал. 1 от НК, в редакцията й след изменението с ДВ бр.13/07.02.2017г., за постановяване на условно предсрочно освобождаване на осъдената М. от изтърпяване на останалата част от наложеното наказание лишаване от свобода.

Действително, налице е формалното условие по т.1 от ал.1 на чл.70 /изм./ от НК и към настоящия момент осъдената М. е изтърпяла всичко 5 години и 3 дни от наложеното й наказание 5 години и 4 месеца лишаване от свобода. Тя е изтърпяла повече от половината от наложеното й наказание. Съдът счита, че от събраните по делото доказателства, съдържащи се както в приложените към молбата от администрацията на затвора, система за оценка на осъден правонарушител, плана за изпълнение на присъдата и затворническо досие на М., така и в допълнително изисканата от съда и представена от администрацията на затвора справка за изтърпяното наказание, не може да се направи извод, че тя е дала доказателства за своето поправяне. Съгласно разпоредбата на чл.439а ал.1 от НПК, доказателства за поправянето на осъденото лице са всички обстоятелства, които сочат за настъпила положителна промяна у него по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, обществено полезни прояви.

Съобразно хипотезата на чл.439а ал.2 от НПК доказателствата за поправянето на осъдения се установяват от всякакви източници на информация за поведението му по време на изтърпяване на наказанието и основно от оценката за осъдения по чл.155 от ЗИНЗС, както и от работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от същия закон.

Съдът счита, че за да се допусне условно предсрочно освобождаване на осъдената М., не е необходимо да се направи и обоснове извод за окончателното й поправяне в условията на затвора, а е достатъчно да се обоснове категоричен извод, че е започнало трайно и необратимо  поправяне на осъденото лице. Писменото становище, представено от началника на затвора е поддържано и в съдебно заседание. Представени са и приети като доказателства по делото система за оценка на осъден правонарушител и план за изпълнение на наказанието, както и материалите, съдържащи се в затворническото досие. Тези доказателствени материали са от значение за разглеждане на  делото и съдът ги взе предвид при постановяване на акта си.

Първоначалната и обща оценка на риска от последващо осъждане и профил на нуждите на осъдената М. е определена 80т., което е среден риск от рецидив /от 41-99 точки/. При осъдена М. е налице утвърден криминален маниер на поведение. Доказателствата сочат, че тя не се замисля за последиците от поведението си в дългосрочен план, некритична е към действията си, което резултира в престъпното й поведение. Не идентифицира факторите, довели до извършване на престъпното деяние. От събраната информация е установен риск от вреди спрямо индивида, останалите осъдени или персонала на затвора, предвид насилствения характер на извършените престъпления и дисциплинарните прояви в затвора. Съществуват определени опасения относно контрола над поведението й. В живота на свобода съществува риск от продължаване на престъпната дейност, предвид нискосъдържателния начин на живот, криминално проявен партньор и склонността към на необмислено поведение, свързано с агресивни прояви. Предвид краткия престой в затвора, все още не са настъпили промени в профила на нуждите и риска от вреди в резултат на корекционно въздействие.

Предвид показаното нестабилно отношение към труда, обвързано с трудов опит от съвсем ограничено естество, не може да се направи категоричен извод, че по отношение на полагането на труд, като елемент от индивидуализиращите условия доказващи поправянето, е формирана нагласа за трудова ангажираност след освобождаване. Необходимо е продължаващо корекционно въздействие в тази насока, тъй като придобиването на полезни трудови навици и умения ще повишат възможностите за трудова пригодност и могат да способстват за редуциране на риска от рецидив.

Видно от плана на присъдата, корекционното въздействие спрямо осъдената продължава в посока усвояване на трудови навици и умения, като начин за подобряване на възможностите за реализация на пазара на труда, формиране на адекватни умения за идентифициране и преценка на проблемни зони в живота, повишаване на уменията за зачитане вижданията на другите и правото на лична неприкосновеност.

Като цяло, съдът намира, че не може да се направи извод за съзнателна положителна промяна от страна на осъдената, вземайки предвид поведението й в затвора.

Съобразявайки събрания и проверен доказателствен материал по делото, съдът стигна до извода, че осъдената все още не е дала доказателства за своето поправяне, не е налице настъпила трайна и необратима положителна промяна у нея по време на изтърпяване на наказанието й, предвид което не следва да бъде допуснато условното й предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното й наказание.

Така мотивиран и на основание чл.440, ал. 1 от НПК, във вр. с чл. 70 от НК, Сливенският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за условно предсрочно освобождаване на изтърпяващата наказание лишаване от свобода в Затвора – Сливен К.Г.М., ЕГН **********.

Определението може да бъде обжалвано или протестирано пред Апелативен съд – Бургас в 7-мо дневен срок, считано от днес.

След влизането му в сила, препис от определението ДА СЕ ИЗПРАТИ на Началника на Затвора - Сливен и на Окръжна прокуратура - Сливен за сведение.

Протоколът се състави в съдебно заседание.

Заседанието се закри в 11:20 часа.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЕКРЕТАР: