О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 45
Гр. Сливен 10.05.2018 г.
СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
наказателна колегия, в открито заседание на десети май, през две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА НЕЙЧЕВА
При секретаря Ивайла Куманова, с участието на зам.
окръжен прокурор ВЕСЕЛИН ГАНГАЛОВ, като се запозна с докладваното от съдия
НЕЙЧЕВА ЧНД № 228 по описа на съда за
2018г., за да се произнесе съобрази:
На основание чл.440 ал.1 от
НПК, вр. чл.70 от НК, Сливенският
окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата
на осъдената Т.В.Р., с ЕГН **********
за допускане на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от
наложеното й с протокол № 551 / 31.10.2017г. по НОХД № 3176 / 17 г. на Районен
съд – Варна наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от три месеца, с
размер на остатъка един месец.
Определението може да бъде
обжалвано или протестирано в 7-дневен срок, считано от днес, пред Апелативен
съд – Бургас.
Препис от определението след
влизането му в сила да се изпрати на Началника на Затвора – гр.Сливен и на
Окръжна прокуратура – гр.Сливен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МОТИВИ:
Производството е с правно основание чл.70 ал.1 от НК и се развива по реда на
чл. 437 ал.2 и сл. от НПК. Образувано е по молба на осъдената Т.В.Р., в която твърди, че е
изтърпяла половината от ефективната й присъда, няма наказания, участва в
обществения живот на отряда, посещава програма за въздействие и не работи по
здравословни причини. Твърди, че е майка на две непълнолетни деца, които
отглежда сама и иска да се върне към задълженията си на родител по – скоро,
както и че е осъзнала грешката си и никога не би я допуснала отново.
В съдебно
заседание осъдената Р. поддържа молбата
си и моли за уважаването й. Твърди, че не е работила поради здравословни
причини.
Началникът на
Затвора – Сливен чрез пълномощника си поддържа писменото становище, приложено
към молбата на осъдената. Счита, че към настоящия момент не са изпълнени в
пълна степен материално-правните предпоставки, заложени в изискването на чл. 70
от НК и следва съдът да остави без уважение молбата на осъдената Р. и да не
допуска условно предсрочно освобождаване на същата.
Представителят на
ОП – Сливен също счита молбата на осъдената Р. за неоснователна. Твърди, че е
изпълнена само първата изискуема от разпоредбата на чл. 70 ал.1 от НК
предпоставка, а именно лишената от свобода да е изтърпяла повече от половината
от наложеното й наказание лишаване от свобода. За втората предпоставка, която
законодателят изисква да бъде изпълнена кумулативно с формалната предпоставка
за срока на изтърпяване на наказанието, счита че няма доказателства Р. да се е
поправила по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и предлага
съдът да остави молбата й без уважение.
Като взе предвид
становищата на страните и изложените от тях доводи и съображения, и след
преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено следното от
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Молителката –
лишената от свобода Т.В.Р. е на 36 години, с полувисше образование,
омъжена, има две деца. Осъждана:
-
Със
Споразумение № 424 от 02.07.2015г. по НОХД № 2934/15г. на PC-Варна за престъпление по чл. 343б ал.1 от НК,
за което й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 4 месеца,
изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за
изпитателен срок от три години и наказание лишаване от право да управлява МПС
за срок от 1 година.
С влязло в сила на 30.11.2017г.
определение № 2235/14.11.2017г. по НОХД № 3276 / 2017г. на PC-Варна на основание чл.68 ал.1 от НК е приведено
в изпълнение определеното на осъдената Р. по НОХД № 2934/15г. на PC-Варна наказание лишаване от свобода за срок от
4 месеца при първоначален общ режим.
- С Протокол
№ 551/31.10.2017г. по НОХД № 3276/17г. на PC-Варна за престъпление по чл. 343б, ал.2 от НК, за
което й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 месеца, което да
изтърпи при първоначален общ режим. Начало на изтърпяване на наказанието -
10.03.2018г. Формално право за
прилагане института за условно предсрочно освобождаване, осъдената Р. е придобила на 25.04.2018г. Към датата
на съдебното заседание е изтърпяла 2 месеца.
Осъдената Р.
е постъпила в затвора на 17.11.2017г. От 29.11.2017г. разпределена в
затворническо общежитие от открит тип „Сливен". До 10.03.2018г. изтърпява
наказанието, наложено й по НОХД № 2934/15г. на PC-Варна. В затвора спазва реда и правилата в
затворническото общежитие, но оставя впечатление, че това е предвид
задължителния им характер, а не осъзната потребност. Предпазлива. Дистантна.
Настоятелно търси възможности за прекъсване изпълнението на наказанието в
рамките на кратък период от време. Трудно достъпна за корекция, все още не
осъзнава необходимостта от промяна на собственото си поведение и редукция на
криминогенните фактори. При обсъждане на проблеми в общността не изказва
мнение, не заема позиция. С ниска мотивация за полагане на трудова дейност в
условията на затвора. В живота на свобода трудовата й дейност е непостоянна.
Притежава трудов опит от съвсем ограничено естество. Няма данни за работа по
специалността - медицинска сестра. Липсват трудови умения, които да са пряко
конвертируеми на пазара на труда. По време на фактическото изтърпяване на
наложеното наказание лишаване от свобода през м. февруари 2018г. проявява
интерес за работа в затворническа столова, но по медицински индикации /хронично
заболяване „Хепатит С“/ е неподходяща да заема исканата длъжност. Впоследствие,
при обявяване на списък с други свободни работни места, на основание чл.164,
ал.4 от ППЗИНЗС, не проявява интерес и
не подава заявление за включване в трудовия процес. Няма
подадени заявления и за полагане на доброволен труд по чл.80, ал.1
ЗИНЗС. Тъй като осъдената Р. е с полувисше образование,
не подлежи на общообразователно обучение, осъществяващо се в затвора. По
отношение на останалите съпътстващи наказанието ресоциализиращи дейности,
поддържа пасивна позиция - за известен период от време се наблюдават епизодични
участия, основно като зрител и слушател в клубната дейност на ниво група. От
средата на м. март 2018г. проявява интерес и започва да ръководи клуб по
интереси „Духът на здравето".
По Системата
за оценка на правонарушителя OASys2, първоначалната
и обща оценка на риска от последващо осъждане и профил на нуждите е 63 т., т.е.
среден риск от рецидив. Проблемните зони в първоначалната
оценка на риска от рецидив са: влияние от неподходящи партньори; употреба
на наркотични вещества и алкохол
- от 19 годишна
възраст започва да пуши марихуана, впоследствие преминава на хероин венозно,
четири пъти е настанявана в психиатрична клиника за лечение на
наркозависимостта, има две присъди за шофиране на МПС след употреба на алкохол;
на 18 годишна възраст прави опит за самоубийство, чрез срязване на вените, след
любовно разочарование; не съзнава последиците от действията си и не винаги
подбира добри начини за решаване на проблеми, което е пряко свързано с
причините, довели до извършване на деянията. Налице
е утвърден криминален маниер на поведение. Осъдената не се замисля за
последиците от поведението си в дългосрочен план. Не е критична към действията
си, което резултира в престъпното й поведение. Установена е недостатъчната
критичност по отношение на противоправното поведение и недостатъчна потребност
за анализ на факторите довели до извършване на престъпното деяние, както и на
тези, с отношение към процеса на поправяне.
Въз основа на
така установеното от фактическа страна, съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Молбата на
осъдената Т.В.Р. за допускане на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване
на остатъка от наложеното й наказание лишаване от свобода е неоснователна и
като такава следва да бъде оставена без уважение. Съдът намира, че не са налице
законовите предпоставки, визирани в разпоредбата на чл.70 ал.1 от НК, в
редакцията й след изменението с ДВ бр.13/07.02.2017г., за постановяване на
условно предсрочно освобождаване на осъдената Р. от изтърпяване на останалата
част от наложеното наказание лишаване от свобода.
Действително,
налице е формалното условие по т.1 от ал.1 на чл.70 /изм./ от НК и към
настоящия момент осъдената Р. е изтърпяла всичко 2 месеца от
наложеното й наказание три месеца лишаване от свобода. Тя е изтърпяла повече от
половината от наложеното й наказание. Съдът счита, че от събраните по делото
доказателства, съдържащи се както в приложените първоначално към молбата от
администрацията на затвора, система за оценка на осъден правонарушител, плана
за изпълнение на присъдата и затворническо досие на Р., така и в допълнително
изисканата от съда и представена от администрацията на затвора справка за
изтърпяното наказание, не може да се направи извод, че тя е дала доказателства
за своето поправяне. Съгласно разпоредбата на чл.439а ал.1 от НПК,
доказателства за поправянето на осъденото лице са всички обстоятелства, които
сочат за настъпила положителна промяна у него по време на изтърпяване на
наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни,
обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за
въздействие, обществено полезни прояви.
Съобразно
хипотезата на чл. 439а ал. 2 от НПК доказателствата за поправянето на осъдената
се установяват от всякакви източници на информация за поведението й по време на
изтърпяване на наказанието и основно от оценката за осъдената по чл.155 от
ЗИНЗС, както и от работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по
чл.156 от същия закон. По делото са представени и приети като доказателства
система за оценка на осъден правонарушител и план за изпълнение на наказанието,
както и материалите, съдържащи се в затворническото досие. Писменото становище,
представено от началника на затвора е поддържано и в съдебно заседание. Тези
доказателствени материали са от значение за разглеждане на делото и
съдът ги взе предвид при постановяване на акта си.
Поведението
на осъдената в затвора до момента не индикира доказателства за съзнателна
положителна промяна от нейна страна. Предвид показаното нестабилно отношение
към труда, обвързано с трудов опит от съвсем ограничено естество, не може да се
направи категоричен извод, че по отношение на полагането на труд, като елемент
от индивидуализиращите условия доказващи поправянето, предвидени в чл.70 ал. 1
НК, е формирана нагласа за трудова ангажираност след освобождаване от затвора.
Необходимо е продължаващо корекционно въздействие в тази насока, тъй като
придобиването на полезни трудови навици и умения ще повишат възможностите за
трудова пригодност и могат да способстват за редуциране на риска от рецидив,
който по системата за оценка на правонарушителя
OASys2
е
среден. Анализът на престъпната дейност на Р. сочи за извършител на
престъпления против собствеността и транспорта, като престъпленията ескалират
по сериозност и степен на обществена опасност - осъдена за кражба и две за
управляване на МПС след употреба на алкохол. Съществува риск за индивида и за
околните при евентуално предизвикване на ПТП. Налице е утвърден криминален
маниер на поведение. Осъдената не се замисля за последиците от поведението си в
дългосрочен план, некритична към действията си, което резултира в престъпното й
поведение. Установена е недостатъчна критичност по отношение на противоправното
поведение и недостатъчна потребност за анализ на факторите довели до извършване
на престъпното деяние, както и на тези, с отношение към процеса на поправяне.
От
събраната информация се установява риск от вреди спрямо индивида, предвид
употребата на наркотични вещества и алкохол. В живота на свобода съществува
риск от продължаване на престъпната дейност, предвид нискосъдържателния начин
на живот и склонността към необмислено поведение. Необходимо е продължаващо
поправително въздействие по отношение снижаване на риска от рецидив и
редуциране профила на нуждите. Видно от плана на присъдата, целите и
дейностите, свързани с промяната се нуждаят от продължение. Корекционното
въздействие спрямо нея продължава в посока усвояване на трудови навици и
умения, като начин за подобряване на възможностите за реализация на пазара на
труда, формиране на адекватни умения за идентифициране и преценка на проблемни
зони в живота, предприемане на стъпки за преодоляване на зависимостта и
влиянието на неподходящи партньори, осъзнаване на вредните последици от
употребата на стимулиращи вещества и изграждане на стратегии за справяне със
склонността към рисковани и необмислени действия, както и необходимостта от
промяна на средата и нагласите.
Наведените доводи
от осъдената, че има две непълнолетни деца, които отглежда сама и иска да се
върне по – скоро към задълженията си на родител, не са основание за условното й предсрочно освобождаване.
Съобразявайки
събрания и проверен доказателствен материал по делото, съдът стигна до извода,
че осъдената все още не е дала доказателства за своето поправяне, не е налице
настъпила трайна и необратима положителна промяна у нея по време на изтърпяване
на наказанието й, предвид което не следва да бъде допуснато условното й
предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното й наказание.
Така мотивиран, съдът
постанови определението си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: