О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 50

Гр.Сливен, 31.05.2018г.

Сливенският окръжен съд, наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тридесет и първи май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА НЕЙЧЕВА

ЧЛЕН: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: Р.Р.Р.Б.Я.Т.

При участието на секретаря РАДОСТ ГЪРДЕВА и в присъствието на прокурор ВАНЯ БЕЛЕВА сложи на разглеждане ЧНД № 232 по описа за 2018г., докладвано от Председателя

На основание чл.436 ал.1 от НПК, Сливенския окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА СЪДЕБНА РЕАБИЛИТАЦИЯ на осъдената Д.П.М., ЕГН ********** *** относно осъждането й с присъда № 1 / 14.01.2003г. по НОХД №133 / 2001г. на Окръжен съд – Сливен, потвърдена с решение № 76 / 18.08.2003г. по ВНОХД № 51 / 2003г. на Апелативен съд – Бургас, потвърдено с решение № 579 / 11.10.2004г. по КНОХД № 925 / 2003г. на ВКС – София, влязла в сила на 11.10.2004г., за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 3, вр. чл. 115 от НК, за което й е наложено наказание дванадесет години „Лишаване от свобода”, което да изтърпи при първоначален строг режим.

Определението може да бъде обжалвано или протестирано в 7-дневен срок, считано от днес пред Апелативен съд - Бургас.

След влизане в сила на настоящото определение заверен препис от същото да се изпрати на Бюро “Съдимост” при Районен съд – гр. Сливен за сведение и изпълнение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕН:

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

МОТИВИ: Производството е образувано по молба на осъдената Д.П.М. за допускане на съдебна реабилитация при условията на чл. 87 от НК. В молбата си осъдената твърди, че с влязла в сила на 11.10.2004г. присъда от 14.01.2003г. по НОХД №133 / 2001г. на Окръжен съд – Сливен, е осъдена за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 3, вр. чл. 115 от НК. С влязло в сила на 27.12.2012г. определение № 108 / 19.12.2012г. по ЧНД № 548 / 2012г. на СлОС е допуснато условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното й наказание лишаване от свобода – 1 година, 3 месеца и 15 дни и е определен изпитателен срок в същия размер. Твърди, че в продължение на три и повече години от изтърпяване на наказанието не е извършвала друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по – тежко наказание; имала добро поведение; възстановила е причинените вреди от престъплението. Счита че са налице предпоставките на чл. 87 от НК и моли съда да постанови съдебната й реабилитация.

В с.з. пред СлОС молителката не се явява. Защитникът й поддържа искането за съдебна реабилитация и моли съда да го уважи. .

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен изрази становище, че молбата е основателна, предвид наличието на материално правните предпоставки по чл. 87, ал. 1 от НК за съдебна реабилитация.

След като изслуша исканията и доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, съдът направи следните КОНСТАТАЦИИ:

Молителката Д.П.М. е на 49 години. Родена е в гр. Сливен. Понастоящем работи като хигиенист в „Пиргос Трейд 2003“ЕООД – Бургас, Гостилница Йорк. Има две пълнолетни деца. По - малкият й син С.П.Р., роден на ***г., през учебната 2017 / 2018 година е записан в шести семестър на трети курс, редовна форма на обучение, държавна поръчка, за придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър“ по специалност „Психилогия“, философски факултет на Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий“.

С присъда № 1 / 14.01.2003г. по НОХД №133 / 2001г. на Окръжен съд – Сливен, потвърдена с решение № 76 / 18.08.2003г. по ВНОХД № 51 / 2003г. на Апелативен съд – Бургас, потвърдено с решение № 579 / 11.10.2004г. по КНОХД № 925 / 2003г. на ВКС – София, влязла в сила на 11.10.2004г. молителката М. е осъдена за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 3 , вр. чл. 115 от НК, за което й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от дванадесет години, при първоначален строг режим.

С влязло в сила на 27.12.2012г. определение № 108 / 19.12.2012г. по ЧНД № 584 / 2012г. на СлОС е допуснато условно предсрочно освобождаване на молителката от изтърпяване на остатъка от наложеното й наказание лишаване от свобода в размер на 1 година, 3 месеца и 15 дни и й е определен изпитателен срок в същия размер.

Видно от издаденото от ОП – Сливен удостоверение вх. № 1163 / 2018г. от 23.04.2018г. и от издаденото от РП – Сливен удостоверение изх. № 1214 / 2018г. от 22.04.2018г., към 22.04.2018г. срещу молителката М. няма обвинения по неприключени наказателни производства.

Видно от справка за образувани изпълнителни дела изх. № 3592 / 15.05.2018г., отразяваща вписванията към същата дата в Регистъра на длъжниците към Камарата на частните съдебни изпълнители, по партидата на молителката М. в качеството й на длъжник няма регистрирани висящи изпълнителни дела. В съдебно изпълнителните служби при РС – Сливен и РС – Бургас също няма образувани изпълнителни дела с длъжник Д.П.М..

С постановление за отмяна на наложени обезпечителни мерки изх. № 27453 / 2004 / 000092 / 04.10.2011г. на публичен изпълнител от ТД на НАП – Бургас е вдигнат запорът върху трудовото възнаграждение на молителката, поради погасяване на публично задължение.

Видно от представената характеристика на молителката от управителя на дружеството, в което работи, тя проявява отговорно отношение към възложената й работа и към поставените задачи; спазва трудовата дисциплина и не създава конфликтни ситуации; умеее да работи в колектив и няма провинения, касаещи трудовия процес; справя се добре и може да носи отговорност.

Видно от показанията на свид. Д., братът на молителката – Н.Д., на когото е следвало да изплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000лв. никога не е имал претенции за тази сума. Въпреки това молителката се отказала от дяловете си във всички семейни недвижими имоти в негова полза. Бабата на молителката – Д. Д. /починала на 14.02.2015г./, на която също е следвало да изплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000лв., приживе не е искала нищо от молителката М.. Нейният син и наследник – И.Н.С.не е бил в добри отношения с майка си и дори приел друга фамилия.

Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява по категоричен начин от анализа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, неоспорени и безпротиворечиви.

Въз основа на по-горе изложените констатации съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Молбата на осъдената М. за допускане на съдебна реабилитация е основателна и следва да бъде уважена.

Съгласно цитираната законова разпоредба, извън случаите на чл. 86 от НК, регламентиращ реабилитацията по право, всеки осъден може да бъде реабилитиран от съда, издал последната присъда като първа инстанция, ако в течение на три години от изтичане на срока на наложеното с присъдата или намалено с работа или помилване наказание не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание, ако е имал добро поведение и е възстановил причинените вреди при умишлените престъпления. Срокът на наложеното на осъдената М. наказание е изтекъл на 03.04.2014г. Три години след това, на 03.04.2017г. е изтекъл тригодишния срок по чл. 87, ал. 1 от НК, през който тя не е извършила други престъпления и същевременно е имала добро поведение. Събраните по делото характеристични данни еднозначно определят молителката като отговорна личност, отличаваща се с добро поведение. Липсват данни за каквото и да е противообществено поведение.

Съгласно разпоредбата на чл. 87, ал.1, т.2 от НК съдебна реабилитация се допуска, ако при умишлено престъпление деецът е възстановил причинените вреди /както имуществени, така и неимуществени/ . От деянието на М. не са причинени имуществени вреди. За осъждането й да заплати обезщетения за неимуществени вреди съдът намира, че са изтекли всички давностни срокове по смисъла на чл. 110 и сл. от ЗЗД. Давностният срок е петгодишен и започва да тече от датата на увреждането /според Постановление № 2 от 21.XII.1981 г., Пленум на ВС/, а в случая тези давностни срокове са изтекли дори от влизане в сила на процесната присъда. Въпреки това, във връзка с присъденото обезщетение в полза на Н.Д. молителката се отказала от дяловете си във всички семейни недвижими имоти в полза на брат си Н.Д.. По отношение на И.Н.С.- един от наследниците на Д. Д., в чиято полза Окръжният съд е присъдил с присъдата обезщетение в размер на 15 000 лв. се установи, че не му е заплатена полагащата му се част от обезщетението. Установи се и че той не е бил в добри отношения нито с майка си, нито с убития си брат. Не е предявил никакви претенции към присъденото обезщетение, а и както беше посочено по- горе – и за него са изтекли предвидените в закона давностни срокове. В този смисъл съдът прие, че са налице уважителни причини за невъзстанвяване на част от причинените от престъплението вреди, поради което са налице условията на чл. 87, ал. 2 от НК за допускане на съдебна реабилитация по отношение на молителката Д.П.М. за осъждането й с присъда № 1 / 14.01.2003г. по НОХД №133 / 2001г. на Окръжен съд – Сливен, потвърдена с решение № 76 / 18.08.2003г. по ВНОХД № 51 / 2003г. на Апелативен съд – Бургас, потвърдено с решение № 579 / 11.10.2004г. по КНОХД № 925 / 2003г. на ВКС – София, влязла в сила на 11.10.2004г., за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 3, вр. чл. 115 от НК, за което й е наложено наказание дванадесет години „Лишаване от свобода”, което да изтърпи при първоначален строг режим.

Ръководен от изложените съображения, съдът постанови определението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕН: