гр.Сливен, 06.06.2018г.
Сливенският
окръжен съд, наказателно отделение, в закрито заседание на шести юни през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ЙОРДАНОВА
като
разгледа докладваното от председателя Мая Йорданова ЧНД № 276 по описа на съда за
2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по жалба от Г.Н.К., като майка
и законен представител на малолетния пострадал Г.Д.Т., чрез упълномощения адв.М.Б.
***, против постановление от 14.05.2018г. на ОП гр.Сливен, с което е прекратено
наказателното производство по ДП № 59/2017г. по описа на РУ - Сливен, вх.№ 277/2017г.,
пор.№ 14/2017г. на ОП - Сливен.
В жалбата се твърди, че постановлението на ОП Сливен е
необосновано и незаконосъобразно. В жалбата се описва механизмът на извършване
на ПТП, съобразно изготвената комплексна съдебно автотехническа и
съдебномедицинска експертиза /въпреки, че в жалбата е посочено само
експертиза/. В жалбата се изразява становище, че Д.ието не е случайно по
смисъла на чл.15 от НК, т.е. А.М.О. не е бил поставен в невъзможност да избегне
общественоопасните последици на Д.ието. Твърди се, че преди прегазването
товарният автомобил „Фолксваген“ модел „Крафтер“ с рег.№ А 3681 МК, управляван
от О., преди прегазването се е движил на дълги светлини, а далечината на
осветеност на автомобила, посочена в постановлението, е при движение на къси
светлини и е била 70-80м. Прави се извод, че с поведението си О. е нарушил
разпоредбата на чл.20 от ЗДвП и в заключението на техническата експертиза е
посочено, че водачът на т.а. „Фолксваген“ се е движил с технически несъобразена
скорост спрямо осветеността при движение. Иска се да се уважи жалбата и да се
върне делото на ОП Сливен за продължаване на разследването, с оглед
установяване на обективната истина /въпреки, че в жалбата е посочено да се
възобнови досъдебното производство/.
Жалбата
е депозирана в предвидения седемдневен срок от получаването на преписа на
постановлението за прекратяване на ОП – Сливен, съгласно чл.243 ал.3 от НПК, като
разгледана по същество е основателна.
Съдът въз основа на събраните доказателства, като взе
предвид изложените в жалбата доводи и съображения и провери правилността на
атакуваното постановление, направи следните фактически и правни изводи.
Досъдебното производство № 59/2017г. по описа на РУ -
Сливен, вх.№ 277/2017г., пор.№ 14/2017г. на ОП – Сливен е образувано на 23.01.2017г.
срещу неизвестен извършител за това, че на 23.01.2017г. на АМ Тракия, км 261, в
посока гр.София, при управляване на МПС, нарушил правилата за движение и по
непредпазливост причинил смъртта на Д.Г.Т., ЕГН **********, постоянен адрес ***
– престъпление по чл.343 ал.1 б.“в“, вр. чл.342 ал.1 от НК.
По досъдебното производство е извършен оглед на ПТП на
23.01.2017г., ведно с приложени фотоснимки, извършени са огледи на веществени
доказателства, иззети при огледа на ПТП и на моторно-превозните средства,
участвали в произшествието, разпитани са в качеството на свидетели водачите на
автомобилите, преминали през инкриминирания период от време през
местопроизшествието, а именно А.М.О., С.Й.С., Д. Н. С., Д. З. М., И.Л. М., П. В.
И., както и свид.А. Н.К. /работодател на А. О./, свид.Г.Н. Т. /майка на
малолетното дете Г.Д.Т., син на пострадалия Д.Г.Т./, изискани са и са приложени
справка за съдимост на О. и са назначени и изготвени химическа експертиза,
техническа експертиза, ДНК експертиза, съдебно-медицинска експертиза на труп и
комплексна съдебно-автотехническа и съдебно-медицинска експертиза.
От всички събрани на досъдебното производство доказателства
съдът намира, че е установена следната фактическа обстановка.
На 23.01.2017г., около 05.30ч. сутринта, в тъмната част на
денонощието, пострадалият Д.Г.Т. ***, управлявал л.а.“Хонда“ с рег.№ У 9037 АМ,
като се движил със скорост около 144км/ч в дясната лента по посока гр.София.
Постр.Т. се движил по прав участък на пътя. Около пътното платно имало сняг, но
асфалта бил сух, видимостта била добра за тази част на денонощието. Водачът Т.
не бил с поставен предпазен колан. На км 261 на територията на Община Сливен,
водачът Т. допуснал отклоняване на управлявания от него автомобил към дясната
граница на пътното платно и навлязъл в аварийната лента. Завил волана наляво
рязко, за да възстанови първоначалното си движение, но в резултат на високата
скорост и рязкото завиване на волана, автомобилът станал неуправляем. Автомобилът
продължил движението си при странично плъзгане към левия банкет и се блъснал в
лявата мантинела, като се завъртял. В резултат на този удар тялото на водача Т.
изхвръкнало през прозореца на предна дясна врата и паднало в близост до
разделителната линия в лявата лента за движение на магистралата. Постр.Т.
останал в легнало положение и неподвижен на пътното платно.
По това време, свид.А.М.О. управлявал т.а.“Фолксваген“
модел „Крафтер“ с рег.№ А 3681МК, движейки се със скорост около 110 км/ч в
лявата лента за движение, в близост до разделителната линия. Свид.О. управлявал
автомобила на дълги светлини, при липса на насрещно движещи се автомобили.
Свид.О. не видял настъпилото преди него ПТП, тъй като бил на голямо разстояние
от автомобила, управляван от постр.Т. и поради това продължил движението си със
скорост от 110 км/ч. Тялото на постр.Т. било в легнало положение в близост до
разделителната линия в лявата лента за движение на магистралата и свид.О.,
движейки се с посочената скорост за движение, не видял тялото на пострадалия и
продължил движенето си. По този начин свид.О., управлявайки т.а.“Фолксваген“,
преминал през тялото на постр.Т., като го прегазил. Тялото на пострадалия се
преместило по направление на движението на автомобила в резултат от създалата
се енергия от прегазването и се установило при пълен покой в лявата пътна
лента. Свид.О. усетил силно раздрусване на целия автомобил, от което се
уплашил, но не чул никакъв звук, тъй като слушал музика. Продължил движението
си като не употребил спирачки, а само отпуснал педала на газта. Помислил си, че
е преминал през парче гума от товарен автомобил. На таблото на автомобила му
започнали да светят предупредителни лампи, които по-късно изгаснали след
спирането на автомобила. На около 200-300м след прегазването на постр.Т., свид.О.
спрял да огледа автомобила си. Установил, че автомобила му няма никакви повреди
и продължил движението си. Свид.О. отишъл до гр.Джебел, където разтоварил
стоката си и към 14.30ч. на същия ден върнал автомобила в базата на фирмата в
с.Търнак, общ.Руен, обл.Бургас.
В
постановлението на ОП Сливен правилно са описани заключенията на изготвените по
досъдебното производство експертизи, а именно химическа експертиза, техническа
експертиза, ДНК експертиза, съдебно-медицинска експертиза на труп и комплексна
съдебно-автотехническа и съдебно-медицинска експертиза.
По
досъдебното производство безспорно е установено, че автомобилът, управляван от
свид.О., преминал през тялото на постр.Т., като го прегазил. Това се установява
от всички събрани на ДП доказателства, установено е категорично, че свид.О.,
управлявайки процесния автомобил на 23.01.2017г., само този автомобил е
преминал през тялото на постр.Т., намиращо се в лявата лента за движение на АМ
Тракия, в близост до разделителната линия.
Видно
от изготвената съдебно медицинска експертиза на труп, причина за настъпването
на смъртта на постр.Д. Т. е тежка съчетана травма с обхващане на всички области
на тялото, а именно глава, лице, шия, гръден кош, корем и крайници.
Непосредствена причина за настъпване на смъртта е изпадането на пострадалия в
тежък травматичен и хеморагичен шок, поради множествените травми в областта на
главата, гърдите и корема, както и изпадането му в бързо състояние на мозъчна
кома, вследствие тежката черепно-мозъчна травма. Категорично е установено, че настъпването
на смъртта на пострадалия е била неизбежна и неминуема, и животът му е бил
неспасяем. Категорично е установено, че описаните травми и настъпилата смърт на
пострадалия са пряка и непосредствена последица от възникналото ПТП.
От
заключението на комплексната съдебна-автотехническа и съдебно-медицинска
експертиза се установяват скоростите на движение на двата автомобила, като
скоростта на л.а.“Хонда“ преди настъпилата загуба на управление е около 144 км/ч,
а скоростта на т.а.“Фолксваген“ преди ПТП и към момента на удара с пострадалия,
е била около 110 км/ч. Установена е опасната зона за спиране на
т.а.“Фолксваген“ при определената скорост на движение преди ПТП е около 171
метра. Далечината на осветената зона пред т.а.“Фолксваген“ от десния фар при движение
на къси светлини е около 70-80 метра при 1 lux, като водачът на т.а.“Фолксваген“ имал техническа
възможност да възприеме установения в аварийната лента на платното за движение
л.а.“Хонда“, неговото положение, както и тялото на пострадалия върху платното
за движение. В тази експертиза се посочва, че технически съобразената скорост
на движение на т.а.“Фолксваген“ при видимост от около 70м е около 63 км/ч. По
този начин водачът на т.а.“Фолксваген“ имал техническата възможност да се
съобрази с далечината на видимост и да предотврати удара с пострадалия.
Изведено е, че техническата причина, довела до възникване на удара между
т.а.“Фолксваген“ и пострадалия, е възникналото събитие и настъпилата загуба на
управление от водача на л.а.“Хонда“, в резултат на което тялото е напуснало
управлявания автомобил без наличието на обезопасителен колан, както и
движението на т.а.“Фолксваген“ с технически несъобразена скорост спрямо
осветеността при движение на къси светлини. Било е необходимо водачът на
т.а.“Фолксваген“ да се движи със скорост, която му позволява да спре в зоната
на видимост.
Всички
тези изводи от заключенията по изготвените експертизи са правилно описани в
постановлението за прекратяване на ОП Сливен, но изведените правни изводи в
постановлението не са правилни. Правилно е направено разграничение между
небрежността и случайното Д.ие, но неправилно е прието, че в случая става
въпрос за случайно Д.ие по смисъла на чл.15 от НК. Случайното Д.ие представлява
обратната страна на небрежността, като сравнението изисква да се разкрие
съдържанието на двата признака на небрежността, а именно обективен – деецът е
бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните последици и
субективен – деецът е могъл да предвиди последиците. Обективният признак на небрежността
очертава рамките на дължимото, т.е. това което деецът е бил длъжен да предвиди.
Дължимото поведение се определя от правилата, които регламентират съответната
дейност и очертават границите на грижата, която деецът трябва да прояви, за да
избегне общественоопасния резултат. Спазването на всички правила изключва
небрежността и изобщо вината, като обратното или нарушаването на правилата за
изпълнение на съответната дейност означава, че деецът не е проявил дължимата
грижа. При небрежността деецът нарушава правилата за изпълнение на съответната
дейност и от това за него възниква задължението да предвиди общественоопасните
последици на своето Д.ие. Следва да се установи какво е дължимото поведение и
след това дали деецът е могъл в конкретните условия да предвиди престъпния
резултат, което зависи от конкретните обективни условия за извършване на Д.ието
и от индивидуалните особености на личността на дееца. Трябва да се установи
какви обективни условия са необходими, за да се предотврати резултата и дали тези
условия са съществували. В конкретния случай, видно от изготвената комплексна
експертиза, една от техническите причини, довела да удара между
т.а.“Фолксваген“ и пострадалия, е движението на автомобила с технически
несъобразена скорост спрямо осветеността при движение на къси светлини. Това е
и една от причините, довела до възникване на удара между товарния автомобил и
пострадалия, от което е последвало премазването на пострадалия. Водачът на
т.а.“Фолксваген“ имал техническата възможност да възприеме установения в
аварийната лента на платното л.а.“Хонда“, неговото положение, както и тялото на
пострадалия върху платното за движение. В експертизата също е посочено, че
технически правилно е водачът на товарния автомобил да се движи със скорост,
която му позволява да спре в зоната на видимост - 70м при къси светлини и 150м
при дълги светлини. Изчислена е технически съобразена скорост на движение на
т.а.“Фолксваген“ при видимост от около 70м – 63 км/ч. Необходимо е било да се
изчисли каква е скоростта на движение на т.а.“Фолксваген“ при движение на дълги
светлини, както правилно е прието в изложената в постановлението за
прекратяване и установена по делото фактическа обстановка. Поради това е
необходимо да се назначи допълнителна автотехническа експертиза, която да
установи каква е скоростта на движение на т.а.“Фолксваген“ спрямо осветеността
при движение на дълги светлини и дали същата е съобразена или не.
За
дееца винаги съществува задължение за предотвратяване на общественоопасните
последици, но не винаги съществува и възможност за това. Трябва да се
констатира наличието на някакво обективно обстоятелство, което насочва
съзнанието на дееца към опасността при нарушаване на правилата, в случая
правилата за движение по пътищата. Неправилно е констатираното в
постановлението на ОП Сливен, че тъмнината не е основание по чл.20 ал.2 от
ЗДвП, като самостоятелно обстоятелство без наличието на другите изброени в
закона обстоятелства по ал.2, които да задължават свид.О. да предприема
действия по намаляване на скоростта под регламентираната и разрешена за
движение по автомагистрала. Разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП задължава
водачите на ППС при избиране скоростта си на движение да се съобразяват с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие и са длъжни да
намалят скоростта, в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението. В комплексната експертиза е посочено, че технически съобразената
скорост на движение на т.а.“Фолксваген“ при къси светлини е 63 км/ч. Както
посочи по-горе съдът е останал неизяснен въпроса каква е технически
съобразената скорост на движение на този автомобил при дълги светлини и дали
скоростта му на движение, както е изчислена в експертизата в размер на 110 км/ч
към момента на удара с пострадалия, е съобразена или не при движение на дълги
светлини.
За
да се прецени дали едно Д.ие е случайно по чл.15 от НК следва да се изследва и
индивидуалната възможност на дееца да предвиди общественоопасния резултат. Тя
зависи от способностите, знанията, опита, съобразителността, физическото и
психическото състояние на конкретната личност. Свид.О. към момента на Д.ието е
бил на 53 години, професионален водач от 1981 година, т.е. с голям стаж като
водач и то професионален. Същият не пуши цигари, не употребява алкохол, като
видно от разпита му, е бил отпочинал и се е бил наспал, не се е чувствал уморен
преди пътуването си. Свид.О. е лице с нормално развита психика. Въпросният
товарен автомобил го е управлявал предимно той, поради което е запознат с
особеностите му при управление. Видно от разпита на свид.Куш /собственик и
управител на фирмата, в която работи свид.О./ се установява, че свид.О. е
професионален шофьор без произшествия, един от първите служители във фирмата, а
процесния т.а.“Фолксваген“ е сравнително нов, в изправност. Поради това свид.О.,
отчитайки липсата на смущение или някакво състояние на афект у него, при
настъпилото ПТП, е имал възможност чрез мобилизиране на своя психически
капацитет да изведе представа за настъпилите общественоопасни последици. Той е
имал най-обща представа за това, което върши, за обстановката, в която действа
и за възможните опасности. Свид.О., като водач, е бил задължен да съобрази
скоростта си на движение с конкретните условия на видимост, да я намали и в
случай на необходимост да спре при възникване на опасност за движението,
каквото се явявало тялото на постр.Т., намиращо се в легнало положение върху
асфалта в лявата лента за движение, в близост до осовата линия на пътното
платно.
По
този начин съдът намира, че свид.О., като водач на т.а.“Фолксваген“, не е
изпълнил задълженията си по правилата за движение, досежно скоростта, в какъвто
смисъл е и т.5 от ТР № 28/1984г. по н.д. № 10/84г., ОСНК. Следва да се прецени
и т.9 от същото решение, и да се изследва въпроса дали съществува
несъответствие между осветеното от светлините на фаровете пространство и
разстоянието на видимост, като в решението е описано, че под „движение на
разстояние на видимост“ се разбира не само възприемането на всяка възникваща
опасност в осветеното пространство, но и възможността ППС да може да спре в
тези граници. Трябва да се изследва и въпроса дали движението на
т.а.“Фолксваген“ е със съобразена скорост или не в зависимост от светлината на
фаровете.
Началният момент, от който възниква задължението на водача да предприеме мерки за безопасност е този, в който той обективно е имал възможност да възприеме опасността за движение. В съдебната практика и по конкретно в Решение № 645/2007г. по н.д.№ 365/2007г., ІІ н.о., ВКС, е посочено, че тя има динамично съдържание, като може и стабилно да съществува или да възникне при известни обстоятелства, които водачът е длъжен да предвиди. Нейният интензитет също може да бъде различен. Водачът е длъжен да наблюдава всеобхватно пътната обстановка и нейното изменение, включително да си осигури и да не губи видимост към посоката, от която може да очаква непосредствено възникване на препятствие. Д.ието на водача не може да се третира като случайно, защото опасността не е възникнала внезапно в опасната му зона за спиране, когато ударът би бил технически непредотвратим, а е в един предходен момент когато той е могъл да я възприеме и е бил длъжен съответно да реагира, но той не е сторил това. Изложените в това решение съображения са напълно относими и към разглежданите по настоящото производство проблеми.
От
друга страна, с посоченото указание в ТР
№ 28/1984г., както и с оглед цялостната практика по транспортните престъпления,
съществуват няколко предпоставки за възникване на обстоятелството, изключващо
вината за извършеното по чл.15 от НК. Основната е деецът да е имал напълно
правомерно поведение, т.е. да е извършил всички необходими и задължаващи го
действия, при което да не е бил длъжен и да не е могъл обективно да предвиди
настъпването на общественоопасните последици, провокирани от другия участник в
пътната обстановка. С оглед на гореизложените правни съображения, свид.О. не е
имал такова поведение. Не е отчел рисковете в района, в който е преминавало
движението, не е изпълнил задължението си да наблюдава пътната обстановка и да
се движи със скорост, която би позволила да изпълни задължението си по ЗДвП. Свид.О.
е управлявал т.а.“Фолксваген“ със скорост около 110 км/ч, технически
несъобразена спрямо осветеността при движение на къси светлини /като не е
изследвана скоростта при движение на дълги светлини, както е прието в описаната
фактическа обстановка/. При тези факти не е обосновано да се счита, че
произшествието е случайно Д.ие по чл. 15 от НК.
Действително,
не може да се посочи какво е било здравословното състояние на постр.Т. след
изпадането му на платното за движение и преди прегазването от т.а.“Фолксваген“.
Съдът намира, че в заключението на комплексната съдебно-автотехническа и
съдебно-медицинска експертиза се установява безспорно, че постр.Т. преди
прегазването от т.а.“Фолксваген“, е бил жив. Установено е от заключението на
съдебно-медицинската експертиза на труп, че описаните в нея травми на постр.Т.
и настъпилата смърт са пряка и непосредствена последица на възникналото ПТП.
Тези увреждания са получени в резултат на блъскане, притискане, влачене и
разпъване на отделните части на тялото на пострадалия от т.а.“Фолксваген“, като
продължително време тялото на пострадалия се е търкаляло пред буса, под буса,
влачело се под него и зад него, като тялото на пострадалия било прекарано под
буса. От тази експертиза е установено, че пострадалият е получил сравнително
по-леки увреждания в областта на лицето и крайниците, вследствие на блъскането
на управлявания от него лек автомобил. В комплексната експертиза по-подробно и
отчитайки установените увреждания в съдебно-медицинската експертиза на труп, е
дадено категорично заключение, че пострадалият е бил жив в момента на
прегазването му от т.а.“Фолксваген“. Потвърдено е, че тежките телесни
увреждания на пострадалия, довели до изразени деформация и деструктивни промени
на всички анатомични органи и области на пострадалия, добре отговарят да се
дължат на прегазване и преминаване на тялото му под шасито на т.а.“Фолксваген“.
При това тялото на пострадалия било подложено на множество удари, притискане,
протриване и превъртания под шасито, с който механизъм се обясняват множествените
тежки, несъвместими с живота увреждания по тялото на пострадалия. Поради това е
неправилно изведеното в постановлението на ОП Сливен за прекратяване на
наказателното производство, че не може категорично да се установи дали е била
налице възможността пострадалия да оживее, ако му е била оказана своевременна
медицинска помощ, преди прегазването му от т.а.“Фолксваген“. Съдът намира, че
смъртта на постр.Т. се дължи на получените тежки травматични увреждания в
резултат на прегазването му само от т.а.“Фолксваген“ и това е категорично и безспорно
установено по делото.
Като
заключение съдът е длъжен да посочи, че за конкретния случай се оценява т.н.
съобразена скорост, и това е онази скорост, която дава възможност на водача да
спре при възникнала опасност за движението. При движение в тъмната част на
денонощието, скоростта на движение на МПС трябва да бъде в съответствие с
разстоянието на видимост на светлините на фаровете, с конкретните пътни и
атмосферни условия, с възможност за спиране при поява на опасност. Когато водач
на МПС управлява със скорост, при която опасната зона за спиране е по-голяма от
осветеното пространство е налице несъответствие между видимостта и възможността
за спиране, което изключва приложението на чл.15 от НК.
В
този смисъл е съдебната практика на ВКС, като се започне от ТР № 28/1984г. и
редица други. В конкретния случай, попадането на пострадалия в опасната зона за
спиране не следва да се приема като случайно Д.ие, защото подсъдимия е допуснал
нарушение на правилата за движение, движейки се с несъобразена скорост с
конкретните условия на пътната обстановка. Неизпълнението на това задължение не
му е дало възможност да забележи своевременно пострадалия и съответно да
реагира. Определянето на скоростта е предоставена на водача на превозното
средство и тя трябва да е такава при която, щом неправомерно намиращия се на
пътното платно пострадал се появи в зрителното му поле, да може да спре и
предотврати настъпването на удара. В потвърждение на този извод е и
заключението на вещите лица в комплексната експертиза, че скоростта избрана от
подсъдимия се явява несъобразена със съответната пътна обстановка, че
съобразената скорост е 63 км/ч при движение на къси светлини. Следва да се
изследва каква е съобразената скорост на свид.О. при движение на дълги светлини,
каквито данни има по делото.
Принципно
е вярно, че водачът няма задължение да съобразява движението си с абстрактни,
хипотетични, непредвидими пътни ситуации, тъй като обратното би означавало на
практика да не се осъществява движение въобще. Фактологията на настоящия случай
обаче със сигурност сочи на наличие на неблагоприятни фактори на пътната
обстановка, които е следвало да повишат вниманието на свид.О. с оглед
потенциалната възможност за възникване на конкретни рискове и обективно
предвидими опасности /в т.см.Решение № 147/09.04.2014г. по н.д.№ 356/2014г.,
ІІІ н.о., ВКС/.
С
оглед на горното незаконосъобразен и необоснован е извода на ОП - Сливен, че не
е налице извършено престъпление, довело до смъртта на Д.Г.Т. и наказателното
производство, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.343 ал.1
б.“в“, вр. чл.342 ал.1 от НК, следва да се прекрати.
Съобразявайки
това, съдът намира, че следва да се отмени постановлението за прекратяване на
наказателното производство, като необосновано и незаконосъобразно, и делото да
се върне на прокурора, със задължителни указания относно прилагането на закона
и продължаване на разследването.
Поради
изложените съображения и на основание чл.243 ал.6 т.3 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ОТМЕНЯ постановление от 14.05.2018г. на ОП – гр.Сливен, с което на основание
чл.24 ал.1 т.1 от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно
производство № 59/2017г. по описа на РУ - Сливен, вх.№ 277/2017г., пор.№ 14/2017г.
на ОП - Сливен, като незаконосъобразно и необосновано.
ВРЪЩА делото на ОП гр.Сливен за продължаване на разследването.
Определението
подлежи на обжалване и протестиране пред Апелативен съд – Бургас в седемдневен
срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: