П Р О Т О К О Л

                                                            

гр. Сливен, 05.07.2018 година

 

         СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на пети юли през две хиляди и осемнадесета година, в  състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА                                      

 

          при секретаря Ивайла Куманова и с участието на прокурор ВАНЯ БЕЛЕВА сложи за разглеждане ЧНД № 330 по описа за 2018 година, докладвано от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ.

 

         На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Осъденото лице Д.В.С., редовно призована, се явява лично.

Началникът на Затвора – гр. Сливен, редовно призован, се представлява от ст. юриск. П.С., редовно упълномощена с пълномощно, което представя в днешното съдебно заседание.

Окръжна прокуратура – гр. Сливен, редовно призована, се представлява от прокурор Белева.

 

Съдът разясни на осъденото лице правото да има защитник, вкл. да бъде назначен служебен такъв при условията на чл.439, ал.3 от НПК.

 

ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ: Не желая да имам защитник в това производство. Ще се защитавам сама.

 

СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.

 

Съдът НАМИРА, че няма процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД на делото и го ДОКЛАДВА.

Производството е образувано по молба на осъдената Д.В.С. а с искане да бъде условно предсрочно освободена от изтърпяване на остатъка на наложеното й наказание „Лишаване от свобода“.

Към молбата на осъденото лице е приложено становище на Началника на Затвора – Сливен, оценка на осъден правонарушител и личното досие на осъденото лице, водено в Затвора – Сливен.

 

Съдът РАЗЯСНИ на страните правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.

 

СТРАНИТЕ: Нямаме искания за отводи и по доказателствата.

Г-ЖА С.: Представям справка за актуалния остатък на остатъка на осъденото лице.

 

СТРАНИТЕ: Нямаме възражения да се приемат приложените доказателства.

 

По доказателствата, съдът

 

                                     О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА и ПРИЛАГА към материалите по делото представените и приложени към молбата на осъденото лице писмени доказателствени материали, както и представената в днешното съдебно заседание актуална справка за остатъка от наказанието.

 

СТРАНИТЕ: Няма да сочим други доказателства.

 

Съдът НАМИРА делото за изяснено от фактическа страна, поради което 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА съдебното дирене

ДАВА ХОД 

П О     С Ъ  Щ  Е С Т В О:

 

ПРОКУРОРЪТ: Уважаема г-жо председател, считам, че следва да оставите без уважение молбата на л.св. Д.С., с която иска да бъде условно предсрочно освободена от изтърпяване на остатъка по наложеното й наказание Лишаване от свобода за срок от 3 месеца от РС - Лом. Макар да е изпълнена първата изискуема от разпоредбата на чл. 70 ал. 1 от НК предпоставка за изтърпяване на 2/3 от наложеното наказание, тъй като лишената от свобода е осъдена за престъпление извършено в условията на опасен рецидив считам, че не е налице другата изискуема от закона предпоставка. Изключително краткия срок на наказанието е пречка да се направи обективна преценка за това дали лишената от свобода е дала доказания за поправянето си, а това е едната от изискуемите от закона предпоставки, за да се постанови условно предсрочно освобождаване. Видно от становището на началника на затвора риска от продължаване на престъпна дейност по отношение на лишената от свобода е в горните граници. Този извод може да се направи и от факта на предходните четири осъждания за престъпления извършени при опасен рецидив, поради което считам, че следва да оставите без уважение молбата. Посоченото от л.св. С. състояние на бременност не може да бъде основание за уважаване на молбата, доколкото това състояние не касае влошено здравословно състояние и в затвора има добри условия за живот и грижа за тези бременни жени. В този смисъл моля да постановите вашия съдебен акт.

 

Г-жа С.: Уважаема г-жо съдия, поддържам становището на зам.-началника на Затвора – Сливен, относно молбата за условно предсрочно освобождаване. Към днешна дата е изпълнена само едната формална предпоставка и останалите изисквания не са изпълнени. Лишената от свобода е многократно осъждана за еднотипни престъпления против собствеността – общо 5 пъти, което показва, че наложените наказания до момента не са постигнали целта на закона да се поправи и превъзпита, което е довело до настоящата присъда. Настоящото осъждане е при условията на опасен рецидив. В затвора лишената от свобода не проявява желание за включване в специализирани програми за въздействие, рискът от последващо осъждане е между среден и висок, в живота на свобода рискът от продължаване на престъпна дейност е в горните граници на среден, предвид ниското съдържателния начин на живот, липсата на трудова ангажираност, постоянен и законен източник на доходи и образование, живее сред криминално проявени близки. Предвид това е необходимо работата с осъдената да продължи, за да бъдат постигнати целите на наказанието. Предвид изложеното моля да оставите без уважение молбата на осъдената и да не допускане условно предсрочно освобождаване.

 

Съдът ДАВА право на защита на  осъдената.

ОСЪДЕНАТА Д.В.С.: Нямам какво да кажа, решението е ваше. Ако може уважете го.

Съдът ДАВА право на последна дума на осъдената.

ОСЪДЕНАТА Д.В.С.: Моля да уважите молбата ми.

 

Съдът се ОТТЕГЛИ на съвещание.

 

Съдът, след като се запозна с приобщените доказателства и като взе предвид становището на страните, намира следното:

Производството е правно основание чл. 70, ал.1 от НК и се развива по реда на чл. 437 ал.2 и сл. от НПК.

Образувано е по молба на осъдената Д.В.С., в която се твърди наличие на предпоставките на чл. 70, ал.1 от НК. Направено е искане осъдената С. да бъде условно предсрочно освободена от изтърпяване на остатъка от наложеното й наказание.

Постъпило е писмено становище от заместник на Началника на Затвора гр. Сливен, в което са посочени осъжданията и наложените наказания на лишената от свобода С.. Изчислено е, че към 25.06.2018г. осъдената е изтърпяла 2 месеца от последно наложеното й наказание 3 месеца „лишаване от свобода“, като й остава за изтърпяване 1 месец. В становището е застъпена теза за необходимостта от продължаване на поправителното въздействие в краткия остатък от наказанието по отношение осмисляне на нуждата от спазване на правовия ред в страната, осъзнаване на причините, довели до повтаряне на едни и същи грешки, изграждане на реалистичен план за промяна начина на живот. Предлага се да бъде оставена без уважение молбата за условно предсрочно освобождаване на Д.В.С..

В с.з. пред настоящия състав осъденото лице поддържа молбата и направеното искане за условно предсрочно освобождаване.

Началникът на Затвора – гр. Сливен счита искането за неоснователно.

Прокурорът взема становище да не бъде уважавана подадената молба.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото, прие за установено от фактическа страна следното.

Осъдената Д.В.С. е с българско гражданство, родена в гр. Лом, живуща ***, с начално образование. Осъждана е многократно, включително с ефективно изтърпяване на наказание “лишаване от свобода” за извършени престъпления против собствеността.

В Затвора – Сливен търпи поредно наказание – 3 месеца “лишаване от свобода”, наложено по НОХД № 94/2018 г. по описа на Районен съд – Лом за извършено престъпление по чл.196 ал.1 т.1 от НК при първоначален строг режим. Съдебният акт е влязъл в сила на 19.04.2018 г., а изпълнението на наказанието е започнало на 25.04.2018 г.

Видно от приобщените доказателства към датата на днешното с.з. 05.07.2018 г. осъдената е изтърпяла фактически 2 месеца и десет дни. Остатъкът за изтърпяване към 05.07.2018 г. е в размер на 20 /двадесет/ дни.

От наличните в затворническото досие документи, приобщени към доказателствения материал по делото и информацията, съдържаща се в системата за оценка на осъден правонарушител и становището на Началника на затвора, се установява, че след постъпването в Затвора – Сливен осъдената първоначално е търпяла наказанието при “строг” режим. Със Заповед № 4/08.06.2018 г. на Началника на затвора режимът е заменен от “строг” на “общ”, поради това, че осъдената е бременна и докато трае това състояние. За времето на настоящия престой в затвора не са констатирани нарушения, като според администрацията на затворната институция С. е с нагласа за безпроблемно изтърпяване на наказанието.

В живота на свобода осъдената била трайно безработна, без придобити професионални квалификации и специални умения. При предишен престой в затвора полагала доброволен труд, но при настоящото изтърпяване на наказанието не била назначавана на работа и не била включвана в полагане на доброволен труд, поради бременността й.

Поради краткия размер на търпяното наказание не е била включвана в образователни, обучителни и квалификационни дейности. Не показала нагласи, свързани с потребност от промяна, поради което не проявила и желание за включване в други програми за специализирано въздействие, освен за адаптация към условията за изтърпяване на наказанието.

Рискът от рецидив според изготвената оценка на правонарушител е в граничните стойности между среден и висок – 91 точки. Профилът на нуждите, съгласно изготвената оценка, откроява като проблеми зони “Образование, обучение и трудова заетост”, “Управление на финансите и доходите”, “Взаимоотношения/партньор”, “Начин на живот и обкръжение”, “Мисловни умения и поведение” и “Нагласи”. Съгласно становището на оценителя в живота на свобода рискът от продължаване на престъпната дейност е в горните граници на среден, предвид нискосъдържателен начин на живот, криминално проявено обкръжение, липса на образование и трудова ангажираност.

Въз основа на изложените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:

Искането на осъденото лице е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Налице е първата от кумулативно предвидените в чл. 70, ал. 1 т.2 от НК предпоставки за допускане на условно предсрочно освобождаване на осъдената С. от изтърпяване на останалата част от последно наложеното наказание „лишаване от свобода”, а именно към настоящия момент осъдената е изтърпяла фактически повече от две трети от наложеното й наказание 3 месеца „лишаване от свобода“ по последното й осъждане.

Не е налице обаче втората предпоставка, изискуема от чл.70, ал.1 от НК, а именно със своето поведение осъденото лице да е дало доказателства за своето поправяне. С разпоредбата на чл.439а от НПК законодателят е определил като доказателства за поправянето всички обстоятелства, които сочат за положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл.155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от същия закон, както и всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Тази разпоредба налага цялостно изследване на поведението на осъденото лице по време на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“.

От приобщените доказателства не може да се направи извод, че в рамките на изтеклия до настоящия момент престой в затвора, осъдената е дала убедителни доказателства за своето поправяне. Поради това настоящият състав не може да формира извод за наличие на втората предпоставка, изискуема от разпоредбата на чл.70 ал.1 от НК. Липсват каквито и да е доказателства за констатиран напредък в посока трайна позитивна личностова промяна. Осъдената не се включва в никакви програми, групи или инициативи. Състоянието на бременност не изключва положително социално поведение, поради което липсват аргументи за пасивността на осъдената в което и да е отношение. Това обстоятелство дава основание да се сподели становището на Началника на затвора за самосъхранителна линия на поведение от страна на осъдената, а не за поведение, продиктувано от личностова промяна. От наличната в приобщените доказателства информация не може да се формира извод за трайно положително отношение към евентуална трудова реализация в живота на свобода, към дейности, осмислящи свободното време и за демонстрирано желание от страна на осъдената да спазва закона в бъдещия й живот на свобода. Обстоятелството, че С. е осъдена неколкократно за извършването на едни и същи по вид престъпления, като последното е извършено при условията на опасен рецидив, навежда на извод за утвърден криминален модел на поведение. Обременената съдимост и липсата на убедителни доказателства за трайна личностова промяна, не дава възможност на съда да заключи, че на този етап осъдената се е поправила. Цялостното поведение на осъдената, фиксираните проблемни зони в оценката на правонарушителя, рискът от рецидив  в граничните стойности между среден и висок, и поведението, не сочат за постигнат поправителен ефект, визиран в разпоредбата на чл.70, ал.1 от НК. Предвид събраните по делото доказателства и с оглед изложеното по-горе, съдът намира, че следва да продължи процеса на поправително въздействие в насока снижаване риска от рецидив и редуциране профила на нуждите на лицето. Наличните към настоящия момент доказателства по смисъла на чл.439а от НПК не са достатъчни, за да обосноват извод за наличие на предпоставките по чл.70 от НК за допускане на условно предсрочно освобождаване на осъдената Д.В.С. от неизтърпяната част на наложеното й наказание „лишаване от свобода“. Макар да е налице твърде кратък остатък от наложеното наказание, то същият би могъл да спомогне в някаква степен за продължаване на поправителното въздействие върху осъденото лице.

С оглед на изложените съображения, съдът намери, че следва да остави без уважение искането на осъденото лице за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието „лишаване от свобода”.

 

 

            Така мотивиран и на основание чл. 440, ал. 1 от НПК  във вр. с чл. 70 от НК, Сливенският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъденото лице Д.В.С., ЕГН ********** за допускане на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието три месеца „лишаване от свобода“, наложено по НОХД № 94/2018 г. по описа на Районен съд – Лом, с размер на остатъка 20 /двадесет/ дни  „лишаване от свобода“.

 

Определението подлежи на обжалване от осъденото лице и началника на затвора и на протест на прокурора в 7-дневен срок от днес пред Апелативен съд – Бургас.

 

Протоколът се състави в съдебно заседание.

Заседанието се закри в 10,20 часа.   

 

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                       СЕКРЕТАР: