Гр. Сливен, 09.07.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Сливенският
окръжен съд, наказателно отделение, в закрито заседание на девети юли през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
като разгледа докладваното
от съдия Ченалова ЧНД № 336 по описа на
съда за 2018 година, за да се произнесе, съобрази:
Производството
се движи по реда на чл.243 ал.5 и 6 от НПК.
Образувано
е по жалба на адв. С.Ч. – САК като повереник на Ц.Д.Б.,
М.Д.Б., З.Д.Б. и Р.Д.Б. срещу постановление от 16.05.2018г. на ОП – Сливен за
прекратяване на наказателното производство по ДП № 1225/2017г. по описа на РУ
на МВР – Сливен, вх.№ 4418/2017г., пор.№ 242/2017г. по описа на Окръжна
прокуратура – Сливен. С посоченото постановление Окръжна прокуратура – Сливен е
прекратила наказателното производство, започнало срещу неизвестен извършител за
престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ вр. чл.342, ал.1 от НК, досежно причинената
на 28.10.2017г. смърт на постр. Д.Л.Б.и Р. Н. Б. ***
на основание чл.24, ал.1 т.4 от НПК, поради смъртта на дееца Д.Л.Б., осъществил
деяние по чл.343, ал.1 б. „в“ вр. чл.342, ал.1 от НК, довело до смъртта на Р. Н.
Б.. Със същото постановление прокурорът се е произнесъл по веществените
доказателства, като е разпоредил връщането на иззетия лек автомобил „Ваз 2107“
с рег. № СН3072АС на наследниците на постр. Р. Н. Б.
или техен упълномощен представител, а на иззетия товарен автомобил „Волво“ с рег. № СН 9404 АМ – на управителя на „Ели лес“
ЕООД или на упълномощен представител.
В депозираната жалба се твърди необоснованост,
незаконосъобразност и неправилност на постановлението, като се иска отмяна на
атакувания прокурорски акт и връщане делото на разследващия орган със
задължителни указания относно прилагането на закона. В жалбата, след обсъждане
възможните хипотези за прекратяване на наказателно производство от прокурора,
са изложени твърдения за неправилност на извода в атакуваното постановление, че
ПТП е настъпило по вина на починалия Д.Л.Б., а не по вина на водача на товарния
автомобил „Волво“ – М.Д.. Настоява се, че
фактическата обстановка не е изяснена в цялост. Налице са доводи срещу
назначената по делото автотехническа експертиза, като
заключението е преценено като неясно със съмнения за неговата правилност.
Акценти са поставени на обстоятелствата за управление на товарния автомобил от М.Д.
след употреба на опиати, неизследваната според жалбата възможност за
предотвратяване на ПТП от страна на водача Д., както и дали последният е
предприел аварийно спиране. Претендира се и друг недостатък на автотехническата експертиза – некоректно определяне мястото
на удара въз основа на противоречиво описание на обективните находки. Твърди
се, че в коментираната експертиза не е определен ъгълът, при който настъпва
удара, неясно и несъответно на установените факти било описанието на следите,
ротацията на лекия автомобил и мястото на неговото установяване след ПТП. След
собствени изчисления се заключава невъзможност разстоянието между предните и
задните колела на лекия автомобил да е 3,3
м, както и че при ширина на пътното платно от 3,4 метра л.а. “ВАЗ” следвало да
се намира извън пътното платно след ПТП. Настоява се за некачествен анализ на
обективните находки по делото, позволяващ точни и коректни изводи досежно
механизма на ПТП. Достигнат е извод за
необоснованост на прокурорския акт, респ. същият е определен като
незаконосъобразен и се иска неговата отмяна. Настоява се за връщане делото на
разследващия орган с указания за извършване на допълнителни
процесуално-следствени действия – назначаване на нова повторна автотехническа експертиза с други вещи лица, в какъвто
смисъл се съдържало искане в протокола за предявяване на разследването.
Съдът, след като се запозна с депозираната жалба и
атакуваното постановление, като взе предвид материалите по делото, намира, че
жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Досъдебното производство № 1225/2017г.
по описа на РУ на МВР – Сливен, вх.№ 4418/2017г., пор.№
242/2017г. по описа
на ОП – Сливен е образувано в хипотезата на чл. 212, ал.2 от НПК с първото
действие по разследването – оглед на местопроизшествие. Водено е срещу
неизвестен извършител за това, че на 28.10.2017 г. на път ІIІ-488, на 4 км от с. Ичера по посока за гр. Сливен, при
управление на МПС, нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил
смъртта на Д.Л.Б.и Р. Н. Б. *** – престъпление по чл. 343, ал.1, б.“в“ вр. чл.
342, ал.1 от НК.
В рамките на разследването е направен оглед на пътно-транспортно
произшествие, за което процесуално-следствено действие е съставен надлежен
протокол, придружен с фотоалбум. Разпитани са в качеството на свидетели лица,
чиито показания са преценени като относими към предмета на доказване. Приобщени
са писмени доказателства, касаещи предмета на делото. Назначени са и депозирали
заключения химическа експертиза, съдебно-химическа /токсикологична/ експертиза,
три съдебно-медицински експертизи, съдебна автотехническа
експертиза.
С постановление от 16.05.2018 г. на ОП – Сливен наказателното производство
е прекратено на основание чл. 243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.4 от НПК. След
обсъждане на установените по делото обстоятелства, прокурорът е приел, че
пътно-транспортното произшествие и настъпилата смърт на постр. Р. Н. Б. са в
резултат на нарушаване правилата за движение по пътищата от страна на
пострадалия Д.Л.Б.– нарушения на чл.5, ал.1 т.1 от ЗДвП, чл.15, ал.1 от ЗДвП,
чл.16, ал.1 т.1 от ЗДвП, чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП. Достигнат е извод, че не е
установено виновно поведение, довело до възникване на произшествието и дори на
предпоставки за възникването му у водача на товарния автомобил „Волво“ – М.В. Д.. Поради смъртта на виновния за ПТП водач е
приложена разпоредбата на чл.24, ал.1 т.4 от НПК и наказателното производство е
прекратено изцяло.
От
събраните по досъдебното производство доказателства съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Постр. Д.Л.Б.и постр.
Р. Н. Б. били съпрузи и живеели в с. Градец, общ. Котел, кв. „Изток“ № 407. Постр. Р. Н. Б. притежавала лек автомобил „ВАЗ 2107“ с
рег.№ СН 3072 АС. На 28.10.2017 г., около 12,00 часа на обяд, пострадалите Б. и
Б., заедно със свид. Д.Ч. от с. Градец, пътували от местността „Даулите“ към с.
Градец (по пътя от гр. Сливен за с. Ичера), като автомобилът управлявал постр. Б., а съпругата му била на предна дясна седалка, а
свид. Ч. – отзад в ляво, на пасажерско място. Постр. Б.
бил правоспособен за съответната категория, водач на МПС, като последно валидно
издаденото му СУМПС било с № 281622026, издадено на 26.06.2012 г. и валидно до
2022 г., за категория „В“, „АМ“. Скоростта на движение на управлявания от постр. Б. лек автомобил била около 70 км/час извън населено
място, при мокра пътна настилка и намалена видимост от преваляващия по същото
време дъжд.
В същото време, в обратната посока (от с. Ичера за гр.
Сливен), по път ІІІ-488, на около 4 км. от с. Ичера (съответно на около 18 км.
от гр. Сливен), се движел товарен автомобил „Волво“ с
рег.№ СН 9404 АМ, управляван от свид. М.Д. (с последно валидно СУМПС №
251483915, издадено на 05.02.2009 г., валидно до 05.02.2019 г., за категории
„В“, „С“, „М“, „АМ“ и „ТКТ“) от с. Градец, общ. Котел. Автомобилът бил
собственост на фирма „Ели лес“ ЕООД, с Булстат 203274866, със седалище и адрес
на управление *********, с управител и едноличен собственик на капитала Е.Д.Б..
Товарният автомобил превозвал товар – друг по-малък товарен автомобил – марка
„Прага“, който свид. Д. възнамерявал да продаде за вторични суровини и негов
спътник бил свид. М.Х.от с. Градец. Скоростта на движение на управлявания от
свид. Д. т.а. била около 52 км/час. Управляваният от постр.
Б. лек автомобил бил в позиция на спускане в зоната на десен завой, по път
ІІІ-448, на около 4 км. от с. Ичера, като съответно управляваният от свид. Д.
товарен автомобил бил в позиция на изкачване по наклон, в зоната на ляв от
гледна точка на своето местоположение и пътна лента, завой. Въпреки наличието
на така описания специфичен релеф на пътя, хлъзгавата от дъжда пътна настилка, постр. Б. се движел с технически несъобразена скорост
(около 70 км/час преди ПТП), несъобразявайки се освен с посочените
характеристики на пътя и атмосферните условия, но и с радиуса на завоя и с
факта, че автомобилът навлизал в такъв завой. Той, както и постр.
Б., се намирали в автомобила без поставени предпазни колани. В зоната при
навлизането в десния завой, постр. Б. допуснал
отклоняване на автомобила и пресичане на разделителната непрекъсната линия
между пътните ленти (пътното платно било двулентово –
с по една лента в двете посочени движения, ограничени с непрекъсната
разделителна линия в зоната на завоя). В резултат на това, автомобилът ВАЗ
навлязъл в лявата за него пътна лента – лентата за движение на товарния
автомобил „Волво“, управляван от свид. Д..
Пресичането на разделителната линия станало на около 3,5 метра преди мястото на
удара. В момента на възприемане на опасността – навлизането на лекия автомобил
в собствената му лента за движение, водачът на товарния автомобил „Волво“ е бил на около 28 м. от мястото на последвалия удар.
Свид. Д. не е имал никаква техническа възможност да спре управлявания от него
товарен автомобил и да предотврати удар, в резултат на което между двете МПС е
настъпил такъв, в лентата за движение на т.а. „Волво“,
като ударът е бил в челна лява част на лекия автомобил и съответно – предна
лява част, в областта на предната броня, предното бомбе, основата на предната
броня и предната степенка на т.а. „Волво“. В резултат на удара автомобилът ВАЗ е продължил
движението си при ротация около вертикална ос и в посока обратна на
часовниковата стрелка, като се е върнал назад спрямо предварителното движение.
Управляваният от свид. Д. т.а. „Волво“ след удара е
продължил движението си напред и надясно, като е напуснал платното в дясната
страна по посока на движението му и се е установил в затревен крайпътен банкет.
В резултат на произшествието на място починали
пострадалите Б. и Б., а свид. Ч. получил телесни наранявания. Свидетелите Д. и
Христов не получили наранявания в резултат на произшествието.
На мястото на произшествието по подаден сигнал
пристигнала оперативната дежурна група от РУ на МВР – Сливен, екипи на сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен, ЦСМП при МБАЛ „Д-р Ив. Селимински“ – Сливен, като бил извършен оглед на ПТП и
започнало досъдебно производство. Свид. Ч. бил откаран в МБАЛ „Д-р Ив. Селимински“ – Сливен – ЦСМП, където му била оказана
медицинска помощ и около 22,00 часа на същия ден той напуснал лечебното
заведение. Постр. Б. и постр.
Б. били транспортирани в МБАЛ „Д-р Ив. Селимински“ –
Сливен за извършването на аутопсия.
Непосредствено след произшествието свид. Д. е бил тестван
с техническо средство за употреба на алкохол от служителите на сектор „ПП“ при
ОД на МВР – Сливен, като резултатът е бил отрицателен.
В хода на разследването е била назначена
съдебномедицинска експертиза на труп, от чието заключение под № 245/17 г.,
изготвена от д-р Т.Ч.– Началник Отделение „Съдебна медицина“ при МБАЛ „Д-р Ив. Селимински“ - Сливен е видно, че при външния оглед,
аутопсията и изследването на трупа на постр. Р. Н. Б.
се установява следното:
Автомобилна травма – травма вътре в лекия автомобил като
пътник на предната дясна седалка при неговото блъскане по време на движение с
голяма скорост с товарен автомобил, при което автомобилът, в който е пътувала
пострадалата е получил значителни деформации и счупвания отпред предимно в
лявата част и се е отместил назад и надясно, а пострадалата е получила тежка
несъвместима с живота съчетана травма с обхващане на главата, гръдния кош, корема
и крайниците. Установена е разкъсно-контузна рана в
областта на челото, като в дълбочина същата достига до повърхността на челната
кост и оток на мозъка и меките мозъчни обвивки с вклиняване на малкомозъчните тонзили и ствола в
големия тилен отвор. Установени са били и дифузни точковидни кръвоизливи на
мозъка.
Според експерта, гръдната травма се изразявала в многофрагментните счупвания на всичките десни ребра
предимно по предностраничните им части, многофрагментни счупвания и на левите ребра по предните им
части без горните три ребра, счупване и на гръдната кост с масивни кръвонасядания около местата на счупванията. Установено е
било, че острите краища на счупените ребра са хлътнали към гръдната кухина и са
причинили разкъсвания на белите дробове предимно на десния бял дроб с наличие
на около 1,5 л. кръв в гръдната кухина. Установени са били множествени обширни контузионни кръвоизливи на белите дробове, предимно на
десния бял дроб. Установени са били също така и разкъсвания на стената на
началната част на възходящата аорта, като същата била покрита с външната
обвивка на сърцето, като сърдечната торбичка, според експерта, се намерила
изпълнена с кръв и кръвни съсиреци. Установени са и контузионни
кръвоизливи на рехавите тъкани в областта на предното средостение.
Коремната травма се изразявала в разкъсването на слезката, разкъсването на предногорната
повърхност на черния дроб с наличие на около 1 л. кръв и кръвни съсиреци в
коремната кухина.
При външния оглед и аутопсията на трупа експертът е
установил и повърхностни травми на кожата и меките тъкани в областта на
предната повърхност на лявата колянна става и
предната повърхност на горния край на лявата подбедрица. Кожата, лигавиците и
вътрешните органи са намерени бледи вследствие острата следкръвоизливна
анемия.
Заключението на експертизата сочи, че причината за
настъпването на смъртта е съчетаната травма с обхващане на главата, гръдния
кош, корема и крайниците. Непосредствената причина за настъпването на смъртта е
изпадането на пострадалата в състояние на тежък травматичен и хеморагичен шок поради множествените травми в областта на
гърдите и корема. Настъпването на смъртта на пострадалата, според експерта, е
била неизбежна и неминуема. Животът на пострадалата е бил неспасяем.
Описаните увреждания са били получени вследствие
действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и са
били получени по механизма на удряне и притискане на главата, гърдите, корема и
останалите травмирани области на тялото по такива предмети и притискане на тези
области на тялото между такива предмети. Смъртта се дължала на получените тежки
травматични увреждания при възникналото пътно-транспортно произшествие и
настъпилите усложнения в резултат на това. Описаните травми и настъпилата смърт
са пряка и непосредствена последица на възникналото ПТП.
Локализацията на уврежданията сочела според експерта, че
най-силни са били ударите в областта на предната повърхност на гръдния кош, в
областта на десния бял дроб и аортата. Установените увреждания са били получени
вследствие удряне на травмираните области на тялото по вътрешното обзавеждане
на лекия автомобил и притискането на гръдния кош и корема от деформиралите се
части на лекия автомобил.
В хода на разследването е била назначена и
съдебномедицинска експертиза на труп, от чието заключение под № 244/17 г.,
изготвена от д-р Т.Ч.– Началник Отделение „Съдебна медицина“ при МБАЛ „Д-р Ив. Селимински“ - Сливен е видно, че при външния оглед,
аутопсията и изследването на трупа на постр. Д.Л.Б.се
установява следното:
Автомобилна травма – травма вътре в лек автомобил, като
водач на автомобила при неговото блъскане по време на движение с голяма скорост
с товарен автомобил, при което автомобилът на пострадалия е получил значителни
деформации и счупвания отпред предимно в ляво и се отместил назад и надясно, а
пострадалият е получил тежка несъвместима с живота съчетана травма с обхващане
на гръдния кош, корема и крайниците. Установен бил и оток на мозъка и меките
мозъчни обвивки с вклиняване на малкомозъчните тонзили и ствола в големия тилен отвор и вторични дифузни
точковидни червеникави кръвоизливи.
Гръдната травма, получена от пострадалия, се изразява в многофрагментните счупвания на всичките леви ребра предимно
по предностраничните им части, счупвания на долните
десни ребра по предните им части, счупване на лявата ключица. Били са причинени
и разкъсвания на белите дробове предимно на левия бял дроб с наличие на около
1,5 л. кръв в гръдната кухина. Установени са били множествени обширни контузионни кръвоизливи на белите дробове, предимно на
левия бял дроб. Установена е била и тежка механична травма на сърцето с
разкъсване на външната обвивка на сърцето и стените на дясната и лявата камера,
сърдечната торбичка е била изпълнена с кръв и кръвни съсиреци (хемоперикард, хемотампонада).
Установени са били и контузионни кръвоизливи на
рехавите тъкани в областта на предното средостение.
Коремната травма се изразявала в разкъсването на слезката, разкъсването на предногорната
повърхност на черния дроб с наличие на около 1 л. кръв и кръвни съсиреци в
коремната кухина.
При външния оглед и аутопсията на трупа били установени и
повърхностни травми на кожата и меките тъкани в областта на предните
повърхности на двете коленни стави. Кожата, лигавиците и вътрешните органи,
според експерта, са намерени бледи вследствие острата следкръвоизливна
анемия.
Заключението на експертизата сочи, че причината за
настъпването на смъртта била съчетаната травма с обхващане на гръдния кош,
корема и крайниците. Непосредствената причина за настъпването на смъртта,
според експерта, било изпадането на пострадалия в състояние на тежък
травматичен и хеморагичен шок поради множествените
травми в областта на гърдите и корема. Настъпването на смъртта на пострадалия е
била неизбежна и неминуема. Животът на пострадалия е бил неспасяем.
Описаните увреждания са били получени вследствие
действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети по
механизма на удряне и притискане на гърдите, корема и останалите травмирани
области на тялото по такива предмети и притискане на тези области на тялото
между такива предмети. Смъртта се дължала на получените тежки травматични
увреждания при възникналото пътно-транспортно произшествие и настъпилите
усложнения. Описаните травми и настъпилата смърт са били пряка и непосредствена
последица на възникналото ПТП.
В заключение експертът е посочил, че съобразно
локализацията на уврежданията - най-силни са били ударите в областта на лявата
половина на гръдния кош, в областта на левия бял дроб и сърцето. Установените
увреждания са били получени вследствие удряне на травмираните области на тялото
по вътрешното обзавеждане на лекия автомобил и притискането на гръдния кош и
корема от деформиралите се части на лекия автомобил. Счупването на гръдната
кост било характерен белег при лица водачи на автомобили, при блъскането на
автомобилите отпред.
По делото е била назначена и
съдебно-химическа/токсикологична експертиза, извършена от вещи лица при
Специализирана токсикохимична лаборатория към ВМА -
София, от заключението на която е видно, че при извършените изследвания на надлежно
взети и предоставени проби кръв и урина от лицето М.В. Д. (водач на т.а. „Волво“), не е било установено наличие на наркотични
вещества.
От назначената по делото съдебно автотехническа
експертиза, изготвена от доц. д-р инж. Х.У.– вещо лице към Окръжен съд –
Сливен, е видно следното:
1. Скоростта на движение на лекия автомобил ВАЗ преди ПТП
е около 70 км/ч, а към момента на удара е около 63 км/ч.
2. Скоростта на движение на автомобила „Волво“ преди ПТП и към момента на удара е около 52 км/ч.
3. Опасната зона за спиране на товарния автомобил „Волво“ при определената скорост на движение е около 47
метра.
4. Опасната зона за спиране на ВАЗ при определената
скорост на движение е около 66 метра.
5. Мястото на удара между автомобилите е в лентата за
движение на „Волво“, на 2,4 метра преди мерната линия
и на ниво от 0,55 метра до 1 метър от разделителната линия на лентите за
движение. В момента на удара автомобилът „Волво“ е
бил в собствената лента за движение, а лекият автомобил ВАЗ е бил разположен
косо на платното, заемащ част от ширина на лентата за движение на „Волво“.
6. В момента на възприемане на опасността от водача на
ВАЗ, автомобилът е бил в собствената лента и на около 36 метра от мястото на
удара. В този момент автомобил „Волво“ е бил на около
28 метра от мястото на удара.
7. Навлизането на ВАЗ в насрещната пътна лента е на 3,5
метра преди мястото на удара.
8. Водачът на автомобила ВАЗ е имал техническата
възможност да предотврати ПТП, като намали скоростта на движение и запази
движението в собствената лента.
9. Водачът на „Волво“ е нямал
техническата възможност да предотврати ПТП към момента на възприемане на
опасността от водача на ВАЗ и към момента на навлизането му в неговата пътна
лента. С действията си водачът на ВАЗ е навлязъл в опасната зона за спиране на
„Волво“.
В заключение експертът е посочил, че техническите
причини, довели до възникването на ПТП са:
- навлизането на лекия автомобил ВАЗ в насрещната пътна
лента за движение без да пропусне движещия се в обратна посока автомобил „Волво“. Технически правилно е било водачът на ВАЗ да
контролира непрекъснато автомобила и да се движи по дясната пътна лента. С
действията си водачът на ВАЗ е навлязъл в опасната зона за спиране на
автомобила „Волво“;
- движението на автомобила ВАЗ с технически несъобразена
скорост съобразно релефа на местността и хлъзгавата пътна настилка;
- движението на автомобила ВАЗ с технически несъобразена
скорост съобразно радиуса на завоя.
По делото е назначена и съдебномедицинска експертиза на
живо лице под № 38/18 г., изготвена от д-р Й.С.- вещо лице при Окръжен съд -
Сливен, от заключението на която е видно следното:
В резултат на настъпилото на 28.10.2017 г., около
12,00-12,30 часа пътно-транспортно произшествие на пътя между с. Ичера и с.
Градец, общ. Котел, свид. Д.Д.Ч. (пътник в л.а. ВАЗ) е получил автомобилна
травма (травма в салона на лек автомобил като пътник на задна лява седалка в
резултат на челен удар в товарен автомобил), изразяваща се в следните телесни
увреждания:
- черепно-мозъчна травма с наличие на разкъсно-контузна
рана на главата, травматичен оток на меките тъкани в лявата половина на лицето,
кръвотечение от носа и данни за лекостепенно
сътресение на мозъка;
- контузия на гръдния кош с палпаторна
и функционална болезненост.
Според експерта, описаните увреждания се дължали на
действието (удар, притискане, сътресение) на твърди тъпи и тъпоръбести
предмети и добре отговаряли да са получени по време на описаното в материалите
на ДП пътно-транспортно произшествие.
От експертизата е видно, че в резултат на удара в
областта на главата постр. Ч. е получил лекостепенно сътресение на мозъка, което е протекло без
пълна загуба на съзнание до степен на кома, с леко изразени степенни промени и общомозъчна вегетативна симптоматика като главоболие,
замаяност, неясен и непълен спомен за кратък период от време. По този начин
полученото от свид. Ч. лекостепенно сътресение на
мозъка в съвкупност с разкъсно-контузната рана на
главата и контузията на гръдния кош е осъществило, според експерта, смисъла и
значението на медико-биологичния характеризиращ признак „Временно разстройство
на здравето, неопасно за живота“, т.е. разстройство на здравето извън случаите
на чл.128 и чл.129 от НК, лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК.
Уврежданията от такъв характер, според експерта, отзвучавали напълно за срок от
около 10-15 дни при нормален ход на оздравителните процеси.
По делото е била назначена и химическа експертиза за
определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръв, от
заключението на която под № 334/30.10.2017 г. на НТЛ при ОД на МВР - Сливен е
видно, че в изпратената и надлежно взета за изследване проба кръв от трупа на постр. Б., не се доказвало наличие на етилов алкохол.
Гореизложената фактическа
обстановка е установена от събраните доказателства по категоричен начин.
Извършени са необходимите действия по разследването. В атакуваното
постановление прокурорът от ОП – Сливен въз основа на приложените в досъдебното
производство доказателствени източници е направил правилни и законосъобразни
правни изводи. Обсъдени са изводите на назначената автотехническа експертиза,
които се явяват от съществено значение за изясняване на обстоятелствата по
случая. Фактическата обстановка е изяснена в цялост именно въз основа на всички
събрани по делото доказателства. Фактите по сходен начин възприе по-горе и
настоящия състав на съда.
По отношение направените в
обсъжданото постановление изводи, съдът споделя изложените съображения за
наличие на основанието на чл.243, ал.1 т.1 вр. чл.24, ал.1, т.4 от НПК за
прекратяване на наказателното производство.
Конкретиката в настоящия случай,
предвид заключението на автотехническата експертиза, налага единствения
възможен извод, че свид. Д. като водач на товарния автомобил „Волво“ не е извършил технически неправилни действия, които
да са в пряка причинна връзка с настъпилото пътнотранспортно произшествие.
Обратно, според коментираното заключение техническите причини за възникване на
произшествието са неправилните действия на пострадалия Б.. Последният, в
нарушение на правилата за движение по пътищата, е допуснал е нарушение по чл.15
ал.1 от ЗДвП, нарушение по чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП – при платно за движение с
две пътни ленти е навлязъл и се е движел в лентата за насрещно движение, не е
контролирал непрекъснато превозното средство, което управлява и съответно не се
е съобразил с атмосферните условия, с релефа на местността, при избора на
скорост, което не е позволило да спре при възникналата пътна ситуация, породила
опасност за движението и в крайна сметка довела до възникването на
пътно-транспортното произшествие с описания по-горе резултат (нарушение по
чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП). Съдът изцяло споделя изводите в постановлението на
ОП – Сливен за допуснати от пострадалия, в качеството му на водач на л.а.
„ВАЗ“, нарушения на правилата на ЗДвП. В изготвената автотехническа експертиза
не е констатирано неправилно от техническа гледна точка поведение на водача на
товарния автомобил „Волво“. Установено е, че водачът
на „Волво“ е нямал техническата възможност да
предотврати ПТП към момента на възприемане на опасността от водача на ВАЗ и към
момента на навлизането му в неговата пътна лента. С действията си водачът на
ВАЗ е навлязъл в опасната зона за спиране на водача на т.а. „Волво“.
Неоснователно е възражението в
жалбата, че прокурорът не е съобразил управление на товарния автомобил от
неговия водач под въздействие на опиати. Видно от заключението на назначената
по делото съдебно-химическа/токсикологична/ експертиза в изследваните проби
кръв и урина на М.В. Д. не е установено наличие на наркотични вещества.
Некоретно в жалбата се сочи неустановеност
чрез заключението на автотехническата експертиза на
обстоятелството от какво разстояние свид. Д. е можел да възприеме л.а. „ВАЗ“.
Експертизата в т.6 е дала отговор на така поставения въпрос – в момента на
възприемане на опасността от водача на ВАЗ, автомобилът е бил в собствената
лента и на около 36 метра от мястото на удара. В този момент автомобил „Волво“ е бил на около 28 метра от мястото на удара. В
констативно-съобразителната част на заключението в отговора на седма задача
/л.138 от ДП/ експертът е изчислил, че в момента на възприемане на опасността и
последвалото навлизане в насрещната лента на л.а. “ВАЗ” т.а. “Волво” е бил на 28 метра от мястото на удара.
Експертното заключение съдържа
отговор и на въпроса имал ли е техническа възможност да предотврати
настъпването на ПТП водача на товарния автомобил чрез аварийно спиране.
Експертът е посочил, че опасната зона за спиране на товарния автомобил, при
установената му скорост на движение от около 52 км/ч, е около 47 метра.
Посочено е, че в момента на навлизане на л.а „ВАЗ” в насрещната лента, т.е. в
лентата за движение на товарния автомобил “Волво”, където
е станал ударът между двете МПС, лекият автомобил е отстоял на 3,5 м. от
мястото на удара. Явно е, че същият попада в опасната зона за спиране на водача
на товарния автомобил. Многобройната съдебна практика е категорична, че в тези
случаи е невъзможно да се предотврати ПТП дори и чрез аварийната употреба на
спирачната система на МПС. В констативно-съобразителната част на автотехническата експертиза в отговор на седма задача
експертът също заключава, че водачът на т.а. “Волво”
не е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара. Времето за
движение на автомобила “ВАЗ” от момента на пресичане на разделителната линия до
мястото на удара е недостатъчно водачът на “Волво” да
спре преди мястото на удара. /л.138 от ДП/.
Относно твърдяното противоречие
досежно спирачната следа, за която в жалбата се сочи неопределеност,
оплакването е неоснователно. Видно от протокола за оглед в съответствие с
установените правила е избран ориентир, мерна линия през ориентира и напречно
на платното, отчетено е наличието на разделителна линия на пътното платно. За
направление на огледа е приета посоката към гр. Сливен – т.е. от запад на изток
в конкретния пътен участък. Отразени са размерите на платното за движение,
разположението на обектите около мястото на ПТП, състоянието на пътното платно.
В протокола подробно са описани намерените спирачни следи – тяхното начало и
край, размери и отстояния спрямо разделителната линия
и мерната линия. Фиксирано е местоположението на катастрофиралите автомобили.
Въз основа на протокола за оглед и при съобразяване на описаните в експертното
заключение обективни находки и свидетелски показания, на л. 129 от делото е
съставена скица на местопроизшествието. В същата ясно е отразено къде е
ориентирът спрямо посоката на движение на товарния автомобил, къде се намират
на платното за движение спирачните следи на автомобила „ВАЗ“, поради което не
може да се приеме, че въпросната спирачна следа е описана противоречиво и че е
неопределена. Приложената скица онагледява надлежно установените обективни
следи и дава ясна представа за тяхното разположение на платното за движение
спрямо приетия ориентир.
Относно твърдяната в жалбата
невъзможна хипотеза и невъзможност описаните следи да са на посоченото
разстояние от разделителната линия, съответно изводът, че лекият автомобил
трябвало да бъде извън пътното платно, същите са резултат от разсъждения на
жалбоподателите. Видно от протокола за оглед и приложения фотоалбум с
категоричност е установено разположението на автомобилите след ПТП, като
местопроизшествието е било запазено. Няма съмнение, че лекият автомобил „ВАЗ“ е
установен на платното за движение, а не извън него, поради което направеният в
жалбата извод не държи сметка за реално установените факти по делото. Предметът
на доказване е определен конкретно с разпоредбата на чл.102 от НПК и той не
включва задължение за органите на досъдебното производство за изследване на
хипотези, които не почиват на обективните данни по делото. Некоректно в жалбата
се твърди, че пътното платно било с широчина 3,4 метра. В огледния
протокол са измерени и отразени съответните разстояния в графата “Описание на
пътното платно и хоризонталната пътна маркировка”. Описано е двупосочно платно
за движение с по една лента за движение във всяка посока, разделена с
непрекъсната разделителна линия. Посочена е широчина на лявата лента за
движение 3,4 метра, а на дясната – 4 метра. Тоест въведените с жалбата
оплаквания не почиват на обективни изходни данни, тъй като широчината на
пътното платно в конкретния случай не би могла да бъде 3,4 метра. С
допълнителните разпоредби на ЗДвП – в § 6 са дадени легални дефиниции на
понятията “пътна лента”, “платно за движение”, “пътно платно” и др., от които
може да се заключи, че в конкретния случай платното за движение, представляващо
общата широчина на пътните ленти, е 7,4 метра. Т.е. пътното платно, доколкото е
по-широко понятие, не би могло да бъде 3,4 метра, както се твърди в жалбата.
Що се касае до възраженията
относно установяването на ъгъла под който е настъпил удара между двете МПС и
оспореното място на удара, съдът отчита, че с назначената автотехническа
експертиза е установен технически механизма на настъпване на произшествието, а
такива данни се съдържат и в свидетелските показания. Не възникват съмнения и
относно начина на определяне мястото на удара в изготвената автотехническа
експертиза. Приобщените доказателства в своята цялост еднопосочно установяват,
че ударът е настъпил в лентата за движение на т.а. „Волво“,
поради внезапното навлизане на л.а. „ВАЗ“ срещу товарния автомобил. В тази
връзка е без значение точния ъгъл на контакт на двете ППС, още повече че във
втора задача на констативно съобразителната част на автотехническата
експертиза е посочено, че според свидетелките показания ударът между двата
автомобила е челен съответно с левите им части. Експертът е посочил, че този
анализ може да бъде направен наличните следи по платното и изготвен подробен
динамичен анализ на деформациите. След съответни изчисления въз основа на
следите описани в огледния протокол и деформациите по
автомобилите, е формиран извод за еднозначно определяне мястото на удара в
лентата за движение на т.а. “Волво” и спрямо платното
за движение на 2,4 метра преди мерната линия и на ниво от 0,55 метра до 1 метър
вдясно от разделителната линия /по посока гр. Сливен, т.е. на движение на
автомобила “Волво”, съгласно избраната посока в огледния протокол/. Подчертано е в заключението, че това
положение е определено от наличието на спирачни и протривни
следи и тяхното направление, оставени от автомобилите ВАЗ и Волво
при резултантното движение след удара. Движението на двата автомобила след
удара, според заключението, е обусловено съгласно теоремата за изменение на
количеството на движение и теоремата на изменение на кинетичния момент.
Достигнат е категоричен извод, че автомобилът “Волво”
в момента на удара е бил изцяло в собствената лента за движение с направление
на движение направо към левия за него завой, а автомобилът “ВАЗ” – от
собствената лента към лентата за движение на “Волво”
при косо навлизане в лявата за л.а. “ВАЗ” пътна лента.
Съгласно заключението на
съдебната автотехническа експертиза – т.9 от заключението /л.139 от ДП/ водачът
на автомобила “ВАЗ” е имал техническа възможност да предотврати ПТП, като
намали скоростта на движение и запази движението в собствената лента. В т.10 на
заключението е формиран извод за липса на възможност у водача на т.а. “Волво” да предотврати ПТП, тъй като водачът на “ВАЗ” е
навлязъл в опасната зона за спиране на товарния автомобил. Посочените в
заключението технически причини за настъпване на ПТП дават основание да се
приеме, че несъобразеното с правилата на ЗДвП поведение на водача на л.а. “ВАЗ”
и конкретно посочените по-горе нарушения на пострадалия Б. са в пряка причинна
връзка с настъпилото произшествие, но не и действията на свид. Д., за когото
липсват доказателства да е нарушил правилата за движение по пътищата. В този
смисъл неоснователно е оплакването в жалбата срещу направения в атакуваното
постановление извод за настъпване на произшествието по вина на постр. Б.. Установената фактология
обуславя извод за липса на неправомерни действия на водача на товарния
автомобил, които да са в пряка причинна връзка с настъпилото произшествие. При
тези обстоятелства и с оглед настъпилата смърт на постр.
Б. правилно и законосъобразно е приложена разпоредбата на чл. 24, ал.1 т.4 от
НПК и наказателното производство е прекратено.
Разследването по делото е обективно и пълно и съответства на стандарта, заложен в разпоредбата на чл. 13 от НПК. Липсва основание за провеждане на допълнителни процесуално-следствени действия.
Неаргументирано е искането
назначаване на повторна автотехническа експертиза от
други вещи лица. Съгласно чл.153 от НПК повторна експертиза се назначава,
когато заключението не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност,
а допълнителна – когато експертното заключение не е достатъчно пълно и ясно. В
конкретния случай по делото е изготвена автотехническа експертиза, съдържанието
на която се характеризира с изчерпателни и логични изводи въз основа на събраните
по делото доказателства. Изготвена е скица на местопроизшествието, налице е
констативно-съобразителна част с подробни разяснения и изчисления, позволяващи
да се проследи логиката и начина на достигане на формираните от експерта
изводи. В същото време жалбоподателят не навежда аргументи за съмнение в
обективността на вещото лице, нито са налице основания същият да се счита
предубеден или некомпетентен. Експертизата е дала обосновани, пълни и ясни
отговори на всички поставени въпроси. Несъстоятелен е доводът в жалбата за
оспорване установеното място на удара от вещото лице. В
констативно-съобразителната част по т.4.1 и 4.2 – отговор на първа и втора
задача в заключението на автотехническата експертиза е налице подробно описание
на съобразените доказателствени източници – обективни следи и находки,
свидетелски показания, протокол за оглед на ПТП и фотоалбум към него и др.
Вещото лице е посетило мястото на ПТП и е възприело лично пътната обстановка,
разположението на обектите и следите по платното за движение. Извършен е оглед
на автомобилите, от който са установени конкретните деформации, определящи
взаимния начален контакт и посока на действие на ударната сила. Въз основа на
всички описани в заключението изследвани от вещото лице данни и след надлежен
анализ е дадено заключение за мястото на удара. Заключението на
автотехническата експертиза кореспондира и се опира на протокола за оглед на
местопроизшествие и приложения към него фотоалбум. Протоколът е съставен по
реда на НПК, има изискуемите реквизити и е подписан от присъствалите на
процесуално-следственото действие лица. В същия са отразени констатациите на
разследващия орган при извършения оглед. Съгласно чл. 131 от НПК същият е
доказателствено средство за извършване на съответните действия, за реда, по който
са извършени, и за събраните доказателства. В посочения смисъл протоколът
обвързва с инкорпорираната в него информация и не е налице възможност да бъде
дискредитирано съдържанието му само въз основа на съмнения и предположения за
мястото на удара, каквито се съдържат в жалбата. По изложените съображения е
неоснователно искането за назначаване на повторна автотехническа
експертиза, тъй като не са налице предпоставките на чл.153 от НПК.
В заключение съдът намира за
неоснователни наведените в жалбата доводи за неправилност, незаконосъобразност
и необоснованост на постановлението за прекратяване на наказателното
производство. Разследването е проведено обективно, всестранно и пълно.
Направените фактически и правни изводи в атакувания прокурорски акт са логични,
съответни на събраните доказателства и закона. Постановлението има изискуемото
по закон съдържание, което дава яснота за позицията на решаващия орган по
фактите и по правото. Поради това, съдът намира постановлението на ОП – Сливен
за прекратяване на наказателното производство за законосъобразно и обосновано.
Ето защо, подадената жалба се явява неоснователна, а атакуваният прокурорски
акт като правилен, обоснован и законосъобразен следва да бъде потвърден.
По
изложените съображения и на основание чл.243, ал.6, т.1 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
постановление от 16.05.2018 г. на Окръжна прокуратура гр.Сливен за прекратяване
на наказателното производство по ДП № 1225/2017г. по описа на РУ на МВР –
Сливен, вх.№ 4418/2017г., пор.№ 242/2017г. по описа на Окръжна прокуратура –
Сливен.
Определението
подлежи на обжалване и протестиране пред Апелативен съд – Бургас в седемдневен
срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: