П Р О Т О К О Л
гр. Сливен, 05.07. 2018 година
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
наказателно отделение, в публично съдебно заседание на пети юли, през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
при секретаря Ивайла Куманова и с
участието на Зам.-окръжния прокурор Веселин ГАНГАЛОВ сложи за разглеждане ЧНД №
338 по описа за
На именното
повикване в 10.30 часа се явиха:
Осъденото лице Г.Д.Б., редовно
призована, се явява лично.
Началникът
на Затвора – гр. Сливен, редовно призован, се представлява от ст. юриск. П.С., надлежно упълномощена, с пълномощно
представено по делото от днешното съдебно заседание.
За Окръжна прокуратура – гр.
Сливен, редовно призована, се явява зам.-окръжния прокурор Гангалов.
Съдът РАЗЯСНИ на осъденото лице
правото да има защитник, вкл. служебен такъв.
ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ: Не желая да имам
защитник. Ще се защитавам сама.
СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.
Съдът НАМИРА, че няма законови
пречки за даване ход на делото, поради което
О
П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА.
Производството е образувано по
молба на осъдената Г.Д.Б. с искане да бъде условно предсрочно освободена от
изтърпяване на остатъка на наложеното й наказание „Лишаване от свобода“.
Към молбата на осъденото лице е
приложено писмо имащо характер на становище на зам. началника на Затвора –
Сливен, личното досие на осъденото лице, водено в Затвора – Сливен, като е
налице и оценка на осъден правонарушител.
Съдът РАЗЯСНИ на страните правата
по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
СТРАНИТЕ: Нямаме искания за
отводи и по доказателствата.
Г-ЖА С.: Съгласно разпореждането
на съда, представям справка за актуалния остатък към днешна дата.
По доказателствата, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към материалите
по делото представените и приложени към молбата на осъденото лице писмени
доказателствени материали, както и представената в днешното съдебно заседание
актуална справка за остатъка от наказанието.
СТРАНИТЕ: Няма да сочим други
доказателства.
Съдът НАМИРА делото за изяснено
от фактическа страна, поради което
О
П Р Е Д Е Л И :
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.
ДАВА ХОД
П
О С Ъ
Щ Е С Т В О :
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема г-жо председател,
считам, че молбата на лишената от свобода Г. Б. за допускане на условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на наложеното й наказание Лишаване от
свобода е неоснователна. Материално-правните предпоставки за допускането на предсрочно
освобождаване се съдържат в разпоредбата на чл. 70 от НК, съгласно която това е
възможно, когато лицето е изтърпяло в случаите на деяние извършено при
условията на опасен рецидив на 2/3 от наложеното наказание и е дало доказателства
за своето поправяне. В настоящия случая не е на лице една от задължителните
предпоставка за условно предсрочно освобождаване, а именно изтърпяната част от
наложеното наказание доколкото се установява, че към днешна дата л.св. Б. не е изтърпяла
2/3 от наложеното й наказание Лишаване от свобода, каквато част от наказанието
същата ще изтърпи на 19.09.2018 г. При липсата на една от задължителните предпоставки
за допускане на предсрочно освобождаване считам, че не е необходимо обсъждането
на наличието на останалите и на доказателства за поправяне на осъденото лице. В
тази връзка предлагам да оставите молбата без уважение.
Г-ЖА С.: Уважаема г-жо съдия, поддържам
становището на зам.-началника на Затвора – Сливен, изразено в писмо от 26.06.2018
г. Лишената от свобода Б. е за четвърти път в затвора за изтърпяване на общо
най-тежкото наказание в размер на 2 години Лишаване от свобода. Формално правото за условно предсрочно
освобождаване лицето ще придобие на 19.09.2018 г., т.е. към момента не е изпълнено
основно изискване на закона, поради което е невъзможно да се направи преценка
дали са изпълнени и останалите изисквания на закона. Предвид това моля да
оставите без уважение молбата на л. св. Б..
ПРАВО НА ЗАЩИТА на
осъдената Г.Д.Б.: Поддържам искането си и искам да бъда условно
предсрочно освободена.
ПРАВО НА ПОСЛЕДНА ДУМА на осъдената Г.Д.Б.: Моля
да се уважи молбата ми.
Съдът се ОТТЕГЛЯ на съвещание.
Съдът,
след като се запозна с приобщените доказателства и като взе предвид становището
на страните, намира следното:
Производството е правно основание
чл. 70, ал.1 от НК и се развива по реда на чл. 437 ал.2 и сл. от НПК.
Образувано е по молба на
осъдената Г.Д.Б., в която се твърди наличие на предпоставките на чл. 70, ал.1
от НК. Направено е искане осъдената Б. да бъде условно предсрочно освободена от
изтърпяване на остатъка от наложеното й наказание.
В постъпилото писмо от заместник
на Началника на Затвора гр. Сливен е взето становище относно осъжданията и
наложените наказания на лишената от свобода Б.. Изчислено е, че осъдената ще
изтърпи фактически две трети от наложеното й наказание 2 години „лишаване от
свобода“ на 19.09.2018г. В становището е застъпена теза за липса на първата
предпоставка за допускане на условно предсрочно освобождаване, а именно
осъдената не е изтърпяла фактически две три от наложеното й наказание за
престъпление, извършено при условията на опасен рецидив. Предлага се да бъде оставена без уважение молбата за условно предсрочно
освобождаване на Г.Д.Б..
В с.з. пред настоящия състав
осъденото лице поддържа молбата и направеното искане за условно предсрочно
освобождаване.
Началникът на Затвора – гр.
Сливен счита искането за неоснователно.
Прокурорът взема становище да не
бъде уважавана подадената молба.
Съдът, след преценка на
доказателствата по делото, прие за установено от фактическа страна следното.
Осъдената Г.Д.Б. е с българско
гражданство, родена в гр. Ловеч, живуща ***, неграмотна. Осъждана е многократно,
включително с ефективно изтърпяване на наказание “лишаване от свобода” за
извършени престъпления против собствеността.
В Затвора – Сливен търпи наказание – 2 години
“лишаване от свобода” при първоначален строг режим, определено при условията на
чл.25 вр. чл.23 от НК с определение по ЧНД № 120/2018 г. по описа на РС –
Елена, за осъжданията й по:
1.НОХД № 1066/2016 г. по описа на Окръжен съд – Плевен,
по което е наложено наказание 2 години “Лишаване от свобода” за извършено на
05.05.2016 г. престъпление по чл.249 ал.1 от НК,
2.НОХД № 51/2017 г. по описа на Районен съд – Елена,
по което е наложено наказание 3 месеца “лишаване от свобода” за извършено на
02.07.2007 г. престъпление по чл.196 ал.1 т.2 от НК.
Изпълнението на определеното общо наказание е започнало на 19.05.2017 г.
Видно от приобщените
доказателства към датата на днешното с.з. 05.07.2018 г. осъдената е изтърпяла
фактически 1 година 3 месеца и 13 дни. Остатъкът за изтърпяване към 05.07.2018
г. е в размер на 8 месеца и 17 дни.
От наличните в затворническото досие документи,
приобщени към доказателствения материал по делото и информацията, съдържаща се
в системата за оценка на осъден правонарушител е видно, че осъдената е за
четвърти път в затвора. За времето на настоящия престой е допускала нарушения
на установените правила, за които са й наложени наказания със заповеди на
началника на затвора. В оценката за осъден правонарушител, раздел “Нагласи” е
налице констатация за устойчиви криминални нагласи у осъдената. Същата била
като цяло некритична към начина си на живот и не изпитвала необходимост от
промяна.
Рискът от рецидив според изготвената оценка на
правонарушител е в границите на висок – 107 точки. Профилът на нуждите,
съгласно изготвената оценка, откроява като проблеми зони със стойности над
средните нива всички следени параметри без злоупотреба с алкохол и наркотици.
Въз основа на изложените фактически обстоятелства,
съдът направи следните правни изводи:
Искането на осъденото лице е
неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Не са налице и двете кумулативно
предвидени в чл. 70, ал. 1 т.2 от НК предпоставки за допускане на условно
предсрочно освобождаване на осъдената Б. от изтърпяване на останалата част от
последно наложеното й общо наказание „лишаване от свобода”, а именно към
настоящия момент осъдената не е изтърпяла фактически повече от две трети от
наложеното й наказание 2 години „лишаване от свобода“. Едното от кумулираните
наказания е за извършено престъпление при условията на опасен рецидив, което
обуславя приложението на чл.70, ал.1 т.2 от НК.
Не е налице и втората
предпоставка, изискуема от чл.70, ал.1 от НК, а именно със своето поведение
осъденото лице да е дало доказателства за своето поправяне. С разпоредбата на
чл.439а от НПК законодателят е определил като доказателства за поправянето
всички обстоятелства, които сочат за положителната промяна у осъдения по време на
изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови,
образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в
специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви.
Доказателствата за поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл.155
от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156
от същия закон, както и всички други източници на информация за поведението на
осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Тази разпоредба налага
цялостно изследване на поведението на осъденото лице по време на изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“.
От
приобщените доказателства не може да се направи извод, че в рамките на изтеклия
до настоящия момент престой в затвора, осъдената е дала убедителни
доказателства за своето поправяне. Поради това настоящият състав не може да
формира извод за наличие и на втората предпоставка, изискуема от разпоредбата
на чл.70 ал.1 от НК. Липсват каквито и да е доказателства за констатиран
напредък в посока трайна позитивна личностова
промяна. От наличната в приобщените доказателства информация не може да се
формира извод за трайно положително отношение и демонстрирано желание от страна
на осъдената да спазва закона в бъдещия й живот на свобода. Обстоятелството, че
Б. е осъдена неколкократно за извършването на едни и
същи по вид престъпления, като едно от последните осъждания е за престъпление
извършено при условията на опасен рецидив, навежда на извод за утвърден
криминален модел на поведение. Обременената съдимост и липсата на убедителни
доказателства за трайна личностова промяна, не дава
възможност на съда да заключи, че на този етап осъдената се е поправила.
Цялостното поведение на осъдената, фиксираните проблемни зони в оценката на
правонарушителя, рискът от рецидив – със стойност в категорията висок, и
поведението, не сочат за постигнат поправителен ефект, визиран в разпоредбата
на чл.70, ал.1 от НК. Предвид събраните по делото доказателства и с оглед
изложеното по-горе, съдът намира, че следва да продължи процеса на поправително
въздействие. Не са налице предпоставките по чл.70 от НК за допускане на условно
предсрочно освобождаване на осъдената Г.Д.Б. от неизтърпяната част на
наложеното й наказание „лишаване от свобода“. Само обстоятелството, че
осъдената е майка не може да обоснове на собствено основание възможността за
условно предсрочно освобождаване. Изискванията на материалния закон не са
спазени, поради което искането следва да бъде оставено без уважение.
С
оглед на изложените съображения, съдът намери, че следва да остави без уважение
искането на осъденото лице за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване
на останалата част от наказанието „лишаване от свобода”.
Така мотивиран и на
основание чл. 440,
ал. 1 от НПК във вр. с чл. 70 от НК,
Сливенският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъденото лице Г.Д.Б., ЕГН ********** за допускане на
условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието две
години „лишаване от свобода“, определено като общо наказание с определение по
ЧНД № 120/2017 г. по описа на РС – Елена за осъжданията по НОХД № 1066/2016 г. по описа на
Окръжен съд – Плевен и по НОХД № 51/2017 г. по описа на РС – Елена, с размер на
остатъка 8 месеца и 17 дни
„лишаване от свобода“.
Определението
подлежи на обжалване от осъденото лице и началника на затвора и на протест на
прокурора в 7-дневен срок от днес пред Апелативен съд – Бургас.
Протоколът се състави в съдебно
заседание.
Заседанието се закри в 10:40
часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: