П Р О Т О К О Л

гр. Сливен, 11.07.2018 година

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на единадесети юли през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА

при секретаря Пенка Спасова и с участието на прокурор ВАНЯ БЕЛЕВА сложи за разглеждане ЧНД № 352 по описа за 2018 година, докладвано от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Молителката З.С.С., редовно призована, се явява лично.

Началникът на Затвора – гр. Сливен, редовно призован, се представлява от ст. юриск. П. С., редовно упълномощена с пълномощно, което представя в днешното съдебно заседание.

Окръжна прокуратура – гр. Сливен, редовно призована, се представлява от прокурор Белева.

Съдът разясни на осъденото лице правото да има защитник, вкл. да бъде назначен служебен такъв при условията на чл.439, ал.3 от НПК.

ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ: Сама съм си написала молбата за условното предсрочно освобождаване. Грамотна съм. Не желая да имам защитник в това производство. Ще се защитавам сама. Желая делото да се гледа днес.

СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.

Съдът НАМИРА, че няма законна пречка за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на делото и го ДОКЛАДВА.

Производството е образувано по молба на осъдената З.С.С. с искане да бъде условно предсрочно освободена от изтърпяване на остатъка на наложеното й наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 7 г. наложена с присъда на Софийски градски съд.

Към молбата на осъденото лице е приложено становище на Началника на Затвора – Сливен, медицинско свидетелство Изх. № 27/29.06.2018 г. на медицински център при Затвор гр. Сливен за здравословното състояние на осъденото лице, епикриза от Хирургично отделение - Специализирана болница за активно лечение на лишени от свобода, оценка на осъден правонарушител и затворническото досие на осъденото лице, водено в Затвора – Сливен.

Съдът РАЗЯСНИ на страните правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.

СТРАНИТЕ: Нямаме искания за отводи и по доказателствата.

Г-ЖА С.: Представям справка за актуалния остатък на остатъка на осъденото лице към днешна дата.

СТРАНИТЕ: Нямаме възражения да се приемат приложените доказателства.

По доказателствата, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА към материалите по делото представените и приложени към молбата на осъденото лице писмени доказателствени материали, както и представената в днешното съдебно заседание актуална справка за остатъка от наказанието.

СТРАНИТЕ: Няма да сочим други доказателства.

Съдът НАМИРА делото за изяснено от фактическа страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕКРАТЯВА съдебното дирене

ДАВА ХОД

П О С Ъ Щ Е С Т В О:

ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо съдия, моля да оставите без уважение молбата на осъденото лице, като намирам същата за неоснователна. Считам, че от приобщените писмени доказателства, както и от затворническото досие на осъденото лице, може да се направи извода, че не е изпълнена едната от изискванията в разпоредбата на чл. 70 ал. 1 от НК, а именно осъденото лице да е дало доказателства за своето поправяне. Намирам, че е налице първата формална предпоставка, тъй като осъденото лице е изтърпяла повече от 2/3 от наложеното й наказание. Що се отнася обаче до другата предпоставка, а именно лишената от свобода да е дала доказателства за своето поправяне считам, че от писмените доказателства се установява противното. По време на престоя в затвора лишената от свобода е многократно наказвана за извършени дисциплинарни нарушения. Има неустойчиво отношение към трудовата дейност. Неглижира участие в дейности за осмисляне на свободното време. Всичко това сочи, че тя не е дала достатъчно доказателства за своето поправяне. В този смисъл моля да отхвърлите молбата, като неоснователна.

Г-жа С.: Уважаема г-жо съдия, поддържам становището на началника на затвора по повод подадената молба за условно предсрочно освобождаване на лишената от свобода З.С.. Към днешна дата е изпълнена само една от формалнте предпоставки - изтърпяла е повече от половината от наложеното наказание лишаване от свобода. Останалите изисквания на закона обаче не са изпълнени. Лишената от свобода С. е многократно осъждана и е с проблемно поведение в условията на затвора. Склонна е към агресия, което е повод за многократните й дисциплинарни наказания. Не проявява интерес за включване в дейности за осмисляне на свободното време. Участието й в трудовата дейност също е неустойчиво. Успешно завършва от 1 – 4 клас в условията на затвора. Налице е положителна промяна в посока повишаване на образованието. При постъпването й в затвора рискът от рецидив е висок, той постепенно се понижава, но остава в горните граници на средния. Предвид поведението в затвора, непостоянното й отношение към трудовата дейност и необходимост за продължаване повишаване на образованието й, незаинтересоваността й за участие в дейности по осмисляне на свободното време считам, че не е доказала поправянето си. Поради което моля да оставите без уважение молбата и да не допускате условно предсрочно освобождаване.

Съдът ДАВА право на защита на осъдената.

Осъдената З.С.С.: Нямам какво да кажа, поддържам молбата.

Съдът ДАВА право на последна дума на осъдената.

Осъдената З.С.С.: Моля да уважите молбата ми и да бъде допуснато условно предсрочно освобождаване..

Съдът се ОТТЕГЛИ на съвещание.

Съдът, след като се запозна с приобщените доказателства и като взе предвид становището на страните, намира следното:

Производството е правно основание чл. 70, ал.1 от НК и се развива по реда на чл. 437 ал.2 и сл. от НПК.

Образувано е по молба на осъдената З.С.С., в която се твърди наличие на предпоставките на чл. 70, ал.1 от НК. С аргументи за здравословни проблеми на осъдената е направено е искане С. да бъде условно предсрочно освободена от изтърпяване на остатъка от наложеното й наказание.

В постъпилото писмено становище от Началника на Затвора гр. Сливен е взето становище относно осъжданията и наложените наказания на лишената от свобода С.. Изчислено е, че осъдената е изтърпяла към 03.07.2018 г. 5 г. 11 м. и 14 дни от наложеното й наказание 7 години “лишаване от свобода”. Изчислен е остатък в размер на 1 г. и 16 дни към посочената дата. В становището е застъпена теза за липса на предпоставките за допускане на условно предсрочно освобождаване поради необходимостта от продължаване на поправителното въздействие върху осъдената с оглед спазване на правовия ред в страната, овладяване на импулсивни емоционални реакции, осъзнаване на вредите от употребата на наркотични вещества. Предлага се да бъде оставена без уважение молбата за условно предсрочно освобождаване на З.С.С..

В с.з. пред настоящия състав осъденото лице поддържа молбата и направеното искане за условно предсрочно освобождаване.

Представителят на началника на Затвора – гр. Сливен счита искането за неоснователно.

Прокурорът взема становище да не бъде уважавана подадената молба.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото, прие за установено от фактическа страна следното.

Осъдената З.С.С. е с българско гражданство, родена в гр. София, с постоянен адрес ***, без образование. Осъждана е неколкократно, включително с ефективно изтърпяване на наказание “лишаване от свобода” за извършени престъпления от общ характер – против собствеността, както и за държане на високорискови наркотични вещества без надлежно разрешение.

В Затвора – Сливен търпи наказание – 7 години “лишаване от свобода” при първоначален строг режим, наложено с влязла в сила на 06.06.2014 г. присъда по НОХД № 3173/2013 г. по описа на Софийски градски съд за извършено в периода от 10:00 часа на 04.01.2013г. до около 14,30 часа на 25.03.2013г. престъпление по чл.354а, ал.2, изр.2, пр.2, т.4 вр. ал.1, изр.1, пр.4, алт.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.”б” НК.

Изпълнението на наложеното наказание е започнало на 25.03.2013 г.

Видно от приобщените доказателства към датата на днешното с.з. 11.07.2018 г. осъдената е изтърпяла фактически пет години единадесет месеца и двадесет и два дни. Остатъкът за изтърпяване към 11.07.2018 г. е в размер на една година и осем дни.

От наличните в затворническото досие документи, приобщени към доказателствения материал по делото и информацията, съдържаща се в системата за оценка на осъден правонарушител е видно, че осъдената е за четвърти път в затвора. За времето на настоящия престой е с проблемно поведение. Правила опити да избира хората, с които да съжителства. При необходимост да защити интересите си, проявявала агресия.

Наказвана е многократно:

- м. юни 2015г. на основание чл. 101 т. 4 ЗИНЗС, за физическа агресия към осъдена, която отправя обиди към нея и други осъдени;

- м.август 2015г. на основание чл. 101 т. 7 ЗИНЗС при условията на чл. 107 ал. 1 ЗИНЗС за умишлено унищожаване на 1бр. стъклопакет на прозоречна дограма в жилищното помещение, където е настанена – заличено;

- м. март 2016г. на основание чл. 101 т. 1 ЗИНЗС за нарушаване на реда при конвоиране на групата за обяд, с което провокира агресия от страна на друга осъдена спрямо нея;

- м.юни 2016г. на основание чл. 101 т. 1 ЗИНЗС за ползване на шкаф в затворническа столова за размяна на продукти с осъдена от друга група;

- м.октомври 2016г. на основание чл. 101 т. 2 ЗИНЗС, за неизпълнение на разпореждане на длъжностно лице и реагиране на висок тон и с обиди по отношение на него;

- м.януари 2017г. на основание чл. 101 т. 7 ЗИНЗС за участие във физическа саморазправа с друга осъдена по незначителен битов повод;

- м.февруари 2017г. на основание чл. 101 т. 2 ЗИНЗС за пореден конфликт по местоживеене;

- м.юни 2017г. на основание чл.101 т. 4 ЗИНЗС, за нарушаване забраната на чл.97, т.2 от ЗИНЗС;

- м.август 2017г. на основание чл.101 т. 4 ЗИНЗС, за нерегламентирана размяна на вещи.

На 06.01.2017г. е регистриран отказ да изпълнява наложено наказание на основание чл. 101 т.2 ЗИНЗС, което впоследствие изпълнила.

На 19.12.2017г. е регистриран отказ от храна, поради нежелание да съжителства с друга осъдена. Установено е манипулативно поведение от страна на С.; с цел постигане на определени искания.

От 03.01.2018 г. била преместена в друга група, след конфликт с друга осъдена и проява на физическа агресия от последната към нея. В новата група епизодично възниквало напрежение по местоживеене, поради което през м.юни 2018г. извършено разместване на друга осъдена от стаята.

Награждавана е за положително отношение към трудова дейност и общообразователно обучение на основание 98 ал.1 т.1 от ЗИНЗС, съответно м. декември 2016г. и м.април 2017г. През м.май 2018г. е наградена на основание чл. 98 ал. 1 т.1 ЗИНЗС за оказано съдействие при обслужване на лежащо болна в болницата при Затвора – гр.София.

По време на престоя в затвора осъдената рядко се включвала в предлаганите дейности за осмисляне на свободното време в групата. Не била избирана в самодейните органи на лишените от свобода, не проявявала желание за това.

Лишената от свобода била с неустойчиво отношение към възможностите за включване в трудова дейност. От 01.09.2014г. до 15.09.2014г. работила в сезонна бригада „Фрукто“. След това не работила поради неосигурена работа. Не проявявала интерес за включване в полагане на доброволен труд – подала заявление единствено за м.март 2015г., но не излязла на работа. На 10.03.2016г. обявила отказ от храна, който прекратила на 15.03.2016г., поради заявено желание за назначаване на работа. От 28.03.2016г. е назначена в бригада "Изделия за декорация". На 10.05.2016г. след претърсване на групата отказала да се върне на работа. През м.юли 2017г. са констатирани две неоснователни отсъствия от работа. На 15.01.2018г. и 15.06.2018г. също не полагала труд, позовавайки се на здравословен проблем без издаден болничен лист.

При предходен престой в затвора през учебната 2003/04г. С. била записана за ученичка в първи клас. В началото на годината самоволно и немотивирано отказала да посещава учебни занятия. При настоящия престой участвала в общообразователно обучение. През учебната 2014/15г. година завършила успешно първи клас в СОУ „Аргира Жечкова“. През 2015/16г. завършила втори клас. С желание посещава учебните занятия, като е констатирано едно нарушение на 01.04.2015г. През учебната 2016/17г. завършва трети клас. Спазвала Правилника за дейността на училището. Не участвала в екипна дейност. Не проявявала упоритост и търпение при изпълняване на учебни задачи. През учебната 2017/18 г. завършила четвърти клас, редовно и с желание посещавала учебните занятия. По отношение на участието в общообразователно обучение администрацията на затвора е отчела през последната година промяна в положителна посока на нагласите за повишаване на образованието.

За времето на престой в затворната институция е включена специализирана програма за адаптация към условията за изтърпяване на наложеното наказание.

Рискът от рецидив според първоначално изготвената оценка на правонарушителя е в границите на висок – 109 точки. Изготвените три последващи оценки отчитат постепенно снижаване на риска от рецидив на 99 точки – горната стойност на среден риск от рецидив. Проблемни са следните раздели: жилищно устройване; образование, обучение и трудова заетост; управление на финанси и доходи; взаимоотношения; начин на живот и обкръжение; злоупотреба с наркотици; емоционално състояние; мисловни умения и поведение; нагласи. Според становището на Началника на затвора – Сливен от събраната информация в условията на затвора съществува риск от вреди, предвид цялостното поведение на осъдената – участие в конфликтни ситуации с други осъдени. Съгласно оценката на правонарушителя в живота на свобода съществува риск от подновяване на престъпната дейност, предвид наркотичната зависимост на осъдената.

В индивидуалния план за изпълнение на присъдата са заложени цели, като корекционното въздействие продължава в посока повишаване на образованието, системно участие в трудова дейност, промяна в отношението и нагласите към спазване на правила и ограничения и овладяване на импулсивни емоционални реакции. В становището на Началника на затвора е подчертана необходимостта от работа и в посока осъзнаване на вредите от употребата на наркотични вещества.

Видно от представеното медицинско свидетелство изх. № 27/29.06.2018 г. осъдената С. е била с диагноза „Наркомания – хероинов тип, Хепатит С“. При поредния преглед е с добро общо състояние, контактна, адекватна и ориентирана, апсихотична. Констатирано е, че в затвора е проследявана от общопрактикуващ лекар, консултирана със специалист пулмолог, гинеколог, психиатър, ортопед и дентист. Отразено е, че през 2017г. след консултация със специалист АГ са изследвани туморни маркери, ПКК, ДКК, СУЕ. Поради завишени стойности на тумориите маркери е проведена на 21.03.17г. консултация с хирург, проведена е и ехография на коремни органи и ретроперитонеум. През месеците май, юни и септември /22-30.09/ 2017г. е провела антибиотичен курс на лечение по повод кожен еризипелоид. Проведена е консултация и с гастроентеролог и потвърдена диагнозата при постъпването „Хроничен хепатит С“. От края на 2017г. оплакванията от гинекологично естество персистират периодично, проследени са завишени туморни маркери и проведена консултация с онко-гинеколог на 15.11.2017г. Насочена била за нова консултация със специалист онко-гинеколог в специализирана клиника в гр. София. Хоспитализирана в CБАЛЛС при Затвора гр. София на 14.04.2018 г., планувана и приета за лечение в 5-та МБАЛ София – гинекологично отделение, проведено абразио пробатория и взета хистология. Проведено е препоръчаното лечение на територията на ХО при СБАЛЛС до 25.04.2018г. и поради отказ на по-нататъшно проследяване състоянието от страна на л.св. С. същата е изписана на 03.05.2018г. и върната на територията на Затвора – Сливен. Поставена е диагноза „Доброкачествено образование на яйчника; Наркомания – хероинов тип; Хепатит „С“; Състояние след кожен еризипелоид“. В заключение е посочено, че осъдената е в добро общо състояние, не изискващо постоянна терапия, полага труд в условията на затвора. Констатирано е периодично проследяване на здравословното й състояние от специалист гинеколог и общопрактикуващ лекар. Посочените обстоятелства се удостоверяват и от приобщената по делото епикриза на З.С.С..

Въз основа на изложените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:

Искането на осъденото лице е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Налице е първата от кумулативно предвидените в чл. 70, ал. 1 т.2 от НК предпоставки за допускане на условно предсрочно освобождаване на осъдената С. от изтърпяване на останалата част от последно наложеното наказание „лишаване от свобода”, а именно към настоящия момент осъдената е изтърпяла фактически повече от две трети от наложеното й наказание 7 години „лишаване от свобода“ по последното й осъждане.

Не е налице обаче втората предпоставка, изискуема от чл.70, ал.1 от НК, а именно със своето поведение осъденото лице да е дало доказателства за своето поправяне. С разпоредбата на чл.439а от НПК законодателят е определил като доказателства за поправянето всички обстоятелства, които сочат за положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл.155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от същия закон, както и всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Тази разпоредба налага цялостно изследване на поведението на осъденото лице по време на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“.

От приобщените доказателства не може да се направи извод, че в рамките на изтеклия до настоящия момент престой в затвора, осъдената е дала убедителни доказателства за своето поправяне. Поради това настоящият състав не може да формира извод за наличие и на втората предпоставка, изискуема от разпоредбата на чл.70 ал.1 от НК. Липсват категорични доказателства за констатиран напредък в посока трайна позитивна личностова промяна. От наличната в приобщените доказателства информация не може да се формира извод за трайно положително отношение и демонстрирано желание от страна на осъдената да спазва закона в бъдещия й живот на свобода. Прави впечатление непостоянното отношение към установените в затвора правила, многобройните нарушения и наложените наказания по време на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“. Променливо е и отношението на осъдената към трудова дейност – един от показателите сочещи за позитивна промяна. Факт е напредъка в образователен план и желанието, с което осъдената се включва в общообразователния процес. Съдът отчита и наградите на осъдената в тази посока. Макар същите да са показател за започнала промяна, на този етап са недостатъчни, за да обоснове наличие на предпоставките на чл.70 от НК за допускане на условно предсрочно освобождаване.

Обременената съдимост и липсата на убедителни доказателства за трайна личностова промяна, не дава възможност на съда да заключи, че на този етап осъдената се е поправила. Цялостното поведение на осъдената, фиксираните проблемни зони в оценката на правонарушителя, рискът от рецидив – със стойност в горната граница на категорията среден, и поведението, не сочат за постигнат поправителен ефект, визиран в разпоредбата на чл.70, ал.1 от НК. Предвид събраните по делото доказателства и с оглед изложеното по-горе, съдът намира, че следва да продължи процеса на поправително въздействие. Не са налице предпоставките по чл.70 от НК за допускане на условно предсрочно освобождаване на осъдената З.С.С. от неизтърпяната част на наложеното й наказание „лишаване от свобода“.

Неоснователно е наведеното в молбата на осъденото лице твърдение, че в условията на затвора не се полагат грижи за нейния здравен статус и лечение. Приложените и обсъдени по-горе доказателства сочат, че осъдената е наблюдавана и консултирана редовно с различни по специалност лекари, спрямо нея се предвиждат, планират и извършват преценените като необходими медицински процедури и изследвания. Видно е също така, че по своя воля на 03.05.2018 г. осъденото лице е напуснала лечебното заведение – хирургично отделение при СБАЛЛС, като е отказала по-нататъшно проследяване на състоянието. По тези съображения и предвид заключението, че С. е в добро състояние, не се нуждае от постоянна терапия и няма пречка да полага труд, съдът счита, че няма пречка изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода“ да продължи. Само обстоятелството, че осъдената има здравословни проблеми, част от които датират от преди настоящия престой в затвора и са свързани с употребата от нейна страна на наркотични вещества, не може да обоснове на собствено основание възможността за условно предсрочно освобождаване. Изискванията на материалния закон не са спазени, поради което искането следва да бъде оставено без уважение.

С оглед на изложените съображения, съдът намери, че следва да остави без уважение искането на осъденото лице за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието „лишаване от свобода”.

Така мотивиран и на основание чл. 440, ал. 1 от НПК във вр. с чл. 70 от НК, Сливенският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъденото лице З.С.С., ЕГН ********** за допускане на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието седем години „лишаване от свобода“, наложено с присъда по НОХД № 3173/2013 г. по описа на Софийски Градски съд, с размер на остатъка 1 /една/ година и 8 /осем/ дни „лишаване от свобода“.

Определението подлежи на обжалване от осъденото лице и началника на затвора и на протест на прокурора в 7-дневен срок от днес пред Апелативен съд – Бургас.

Протоколът се състави в съдебно заседание.

Заседанието се закри в 10:25 часа.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЕКРЕТАР: