П Р О Т О К О Л

                                                            

гр. Сливен,  23.07.2018 година

 

         СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и трети юли през две хиляди и осемнадесета година, в  състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА                                      

 

          при секретар Мария Тодорова и с участието на прокурор ВАНЯ БЕЛЕВА сложи за разглеждане ЧНД № 372 по описа за 2018 година, докладвано от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ.

 

         На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

 

Осъденото лице Б.Р.А., редовно призована, се явява лично.

Началника на Затвора – гр. Сливен,  редовно призован, се явява лично.

Окръжна прокуратура – гр. Сливен, редовно призована, се представлява от прокурор Белева.

Явява се адв. Н.Н.от АК – Силистра.

 

ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ: На основание чл. 94 ал.4 от НПК, в днешното с.з. упълномощавам адв. Н.Н.от АК – Силистра, да ме представлява в това производство.

 

 

ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ:                             ЗАЩИТНИК:

 

 

                            /Б. А./                                     /Н. Н./

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.

Съдът НАМИРА, че няма процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД на делото и го ДОКЛАДВА.

Производството е образувано по молба на осъдената Б.Р.А. с искане да бъде условно предсрочно освободена от изтърпяване на остатъка на наложеното й наказание „Лишаване от свобода“ по НОХД № 653/2017 г. по описа на Окръжен съд – Хасково.

Към молбата на осъденото лице са приложени актуално свидетелство за съдимост, удостоверение за сключен граждански брак, документ от медицинска консултация по отношение на Т.Г.А. – съпруг на осъдената, удостоверение за раждане на Н.Т.А. и служебна бележка от Средно училище „Й. Йовков“ гр. Тутракан, удостоверяваща, че Н.Т.А. е редовна ученичка в 9а клас през учебната 2017/2018 г.

Постъпило е становище на Началника на Затвора – Сливен, оценка на осъден правонарушител, индивидуална програма за въздействие и планиране на присъдата, както и личното досие на осъденото лице, водено в Затвора – Сливен.

Съдът РАЗЯСНИ на страните правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.

СТРАНИТЕ: Нямаме искания за отводи и по доказателствата.

Г-Н Д.: Съгласно разпореждането на съда, представям справка за актуалния остатък към днешна дата.

СТРАНИТЕ: Нямаме възражения да се приемат приложените доказателства.

По доказателствата, съдът

 

                                     О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА и ПРИЛАГА към материалите по делото представените и приложени към молбата на осъденото лице писмени доказателствени материали, както и представената в днешното съдебно заседание актуална справка за остатъка от наказанието.

 

СТРАНИТЕ: Няма да сочим други доказателства.

Съдът НАМИРА делото за изяснено от фактическа страна, поради което 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА съдебното дирене

ДАВА ХОД 

П О     С Ъ  Щ  Е С Т В О:

 

АДВ. Н.: Депозирали сме пред вас молба с правно основание чл. 437 ал.2 от НПК, с която молим съда да постанови определение, с което да постанови условно-предсрочно освобождаване на Б.А.. В молбата си сме изложили основания, които ни дават право да направим искането, като сме приложили съответните писмени доказателства за това. Видно от справката, приложена в днешното с.з. от Н-ка на затвора, размерът на наказанието на Б.А., видно и от свидетелството за съдимост, приложено към делото, наказанието, което е наложено е 2 г. и 10 м. лишаване от свобода и тя търпи това наказание в затвора в гр. Сливен. По тази причина производството е инициирано пред вас, а това, че е изпълнено законовото изискване да бъде изтърпяно половината от наказанието, удостоверено със справката и видно нея, остатъкът е 1 г. и 22 дни. Считаме, че са налице достатъчно основания осъдената Б.А. да бъде условно-предсрочно освободена, тъй като са налице данни, че тя винаги е изпълнявала точно всички разпореждания на ръководството на затвора, участва в трудовата дейност и в образователни програми. Всички тези обстоятелства са удостоверени и от становището на Н-ка на затвора. Там се потвърждават всички наши твърдения. Единственото основание, поради което Н-ка на затвора счита, че молбата не следва да бъде уважавана, е твърдението, че осъдената Б.А. не проявява самокритичност към извършеното от нея, тъй като твърди, че тя до последно не е била запозната, че се извършва престъпление. Била е уведомена впоследствие и това, според Н-ка на затвора, е основание тя да не може да се възползва от привилегията на закона за условно-предсрочно освобождаване.

Осъдената А. винаги е провявала самокритичност към извършеното от нея и това, че действително е разбрала в последния момент, че извършва престъпление, не значи, че не е осъзнава това, не значи, че тя не съжалява за това и не проявява самокритичност към своите действия. Напротив, тази 1 г. и 22 дни в затвора са достатъчно време тя да осъзнае, че това, което е извършила е противоправно деяние и е наказуемо от закона, и е нещо, което не следва да извършва за в бъдеще. Представили сме доказателства, че съпругът й е тежко болен, той страда от хипертония, диабет и е много трудно подвижен. Аз го видях лично, макар, че той трудно се движи, и действително има нужда от човек, който да се грижи за него. Същото важи и за нейната дъщеричка Н. А., която е ученичка. Към датата на подаване на молбата тя все още беше в 9 клас. Сега е завършила и ще започва 10-и клас в училището в Тутракан. Това обстоятелство сме го удостоверили с документи. Предвид факта, че съпругът на осъдената е тежко болен, няма кой да се грижи за нейната дъщеря, макар, че тя е момиче на 17 години, все пак това е една крехка възраст, в която е наложително родител да полага сериозни грижи на контрол относно поведението на своето дете. Считам, че няма да е нито незаконосъобразно, нито нецелесъобразно, ако уважите молбата на осъдената Б.А.. Налице са законовите изисквания, налице са всички предвидени в закона основания тя да се възползва от привилегията на закона, а именно остатъка от наказанието да го изтърпи условно. В този смисъл моля да се произнесете и да постановите определение, като уважите молбата.

 

ПРОКУРОРЪТ: Моля да оставите без уважение молбата на осъденото лице Б.А., с която се иска да бъде условно-предсрочно освободена от остатъка от изтърпяване на наложеното й наказание по  НОХД № 653/2017 г. на ОС – Хасково. Считам молбата за неоснователна, поради което изразих това мое становище. Съгласно чл. 70 ал.1 т.1 от НК, действително, когато осъденото лице изтърпи не по-малко от ½ от наложеното наказание, за него съществува законова възможност да бъде условно-предсрочно освободено от изтърпяване на наложеното му наказание, но само, ако е дало доказателства за своето поправяне. Безспорно от писмените доказателства по делото се установява, че е изпълнена първата формална предпоставка, тъй като осъденото лице е изтърпяло повече от половината от наложеното наказание. Считам, обаче, че от писмените доказателства се установява, че не е изпълнена другата предпоставка, а именно, осъдената да е дала категорични доказателства за своето поправяне. Видно от становището на Н-ка на затвора, налице е констатация относно риск от продължаване на престъпна дейност извън условията на затвора, предвид ниско съдържателния начин на живот и склонността към необмислено поведение от страна на лишената от свобода. От становището е видно, че са планирани дейности, свързани с повишаване на образователната степен, усвояване на трудови умения от страна на л.св. А., с цел намаляване на риска от рецидив. Именно с оглед на тези обстоятелства, считам, че не е изпълнена едната от изискваните предпоставки на разпоредбата на чл. 70 ал.1 т.1 от НК, поради което молбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.


         Г-Н Д.: Поддържам становището си от 16.07.2018 г. относно молбата за условно-предсрочно освобождаване на л.св. Б.Р.А.. От посочените доказателства в днешното производство, считам, че е налице една от предпоставките, предвидени в чл. 70 ал.1 т.1 от НК относно изтърпяната част от наказанието. Видно към днешното с.з., остатъкът от наложеното наказание от 2 г. и 10 месеца, се явява 1 г. и 22 дни. Относно останалите доказателства, предвидени в НПК и техният анализ, посочват особено в преценката на правонарушителя, че отделните зони не дават доказателства за необходимата положителна промяна в поведението на осъдената. Същите имат отношение към процеса на поправяне. Наблюдава се запазване на проблемните зони, свързани с образованието, трудова заетост, мисловни умения, поведение и нагласи, които са динамични фактори и изискват допълнителна професионална намеса с цел корекция. В живота на свобода, рискът от продължаване на престъпната дейност е среден, предвид нискосъдържателния начин на живот и склонност към необмислено поведение. Експертите, водещи поправителното въздействие по отношение на осъдената, считат, че поправителното въздействие следва да продължи, за да бъдат постигнати в предвидените в закона цели, с оглед редуциране на основните проблеми, току-що посочени в профила на нуждите. Корекционното въздействие ще постигне постепенно снижаване на стойностите на следените параметри, с което ще бъде доказана устойчивост на желаната промяна. Повишаването на образователната степен, която дава възможност затворната институция и усвояването на трудови умения ще подобрят заетостта в живота на свобода и намаляване на риска от рецидив. Не е категорично отношението към извършеното закононарушение, не е преодоляна нагласата за оневиняване, което говори за липса за достатъчно критичност. Осъзнаването на вината и поемането на отговорност за собствените действия са едни от основните параметри в профила на закононарушителя. С оглед изложеното дотук считам, че на този етап от изпълнение на присъдата, следва молбата на л.св. А. да бъде оставена без уважение и да не допуснете условно-предсрочно освобождаване на същата.

 

Съдът ДАВА право на лична защита на осъдената:

ОСЪДЕНАТА А.: Искам да кажа, че осъзнавам това, което съм направила. Осъзнавам, че е нещо много лошо, но не мога да върна времето назад. Много съжалявам и обещавам пред всички вас, че тази грешка никога повече няма да се повтори. Моля да уважите молбата ми, да ми дадете шанс да се поправя. Няма да повтарям грешката, искам да бъда до детето си, до семейството си, защото е в такава възраст, когато има нужда от мен, да бъда при мъжа си, който има здравословни проблеми, да мога да бъда до тях. Много съжалявам. Повече никога, никога не бих направила нещо такова.

Съдът ДАВА право на последна дума на осъдената:

ОСЪДЕНАТА А.: Искам един шанс от всички вас да докажа, че не съм лош човек, не съм престъпник.  

 

Съдът се ОТТЕГЛИ на съвещание.

 

Съдът, след съвещание и след като се запозна с приобщените доказателства, като взе предвид становището на страните, намира следното:

Производството е правно основание чл. 70, ал.1 от НК и се развива по реда на чл. 437 ал.2 и сл. от НПК.

Образувано е по молба на осъдената Б.Р.А., в която се твърди наличие на предпоставките на чл. 70, ал.1 от НК. Направено е искане осъдената А. да бъде условно предсрочно освободена от изтърпяване на остатъка от наложеното й наказание.

Постъпило е писмено становище от Началника на Затвора гр. Сливен – ст.комисар Й. Д., в което е посочено осъждането и наложеното наказание на лишената от свобода А.. Изчислено е, че осъдената е изтърпяла към 17.07.2018 г. една година и девет месеца от наложеното й наказание две години и десет месеца “лишаване от свобода”. Изчислен е остатък в размер на 1 г. и 1 месец към посочената дата. В становището е отчетен определен напредък от поправителното въздействие, изразяващ се в положително отношение към труда и образованието, както и спазване на изисквания в условия на контрол и надзор. Паралелно с това се констатира завишена самооценка и налични проблемни зони и липсва на способност за разпознаването им. Застъпена е теза за липса на достатъчна критичност у осъдената за осъзнаване на вина и готовност за поемане на отговорност за собствените й действия. Предлага се да бъде оставена без уважение молбата за условно предсрочно освобождаване.

В с.з. пред настоящия състав осъденото лице поддържа молбата и направеното искане за условно предсрочно освобождаване.

Началникът на Затвора – гр. Сливен счита искането за неоснователно.

Прокурорът взема становище да не бъде уважавана подадената молба.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото, прие за установено от фактическа страна следното:

Осъдената Б.Р.А. е с българско гражданство, с настоящ адрес ***.

Осъждана е с влязло в сила споразумение № 37/02.11.2017 г. по НОХД № 653/2017 г. по описа на Окръжен съд – Хасково за извършено на 09.02.2017 г. престъпление по чл. 242 ал.4 пр.1, вр. ал.2 пр.1, вр. чл. 20 ал.2, вр. ал.1 от НК, като й е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от  2 години и 10 месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим. Със същото споразумение на основание чл.59, ал.1 от НК е приспаднато времето, през което осъдената е била с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 09.02.2017 г. до влизане на споразумението в сила.

Видно от приобщените доказателства към датата на днешното с.з. 23.07.2018 г. осъдената е изтърпяла фактически 1 година 9 месеца и 8 дни. Остатъкът за изтърпяване към 23.07.2018 г. е в размер на 1 година и 22 дни.

От наличните в затворническото досие документи, приобщени към доказателствения материал по делото и информацията, съдържаща се в системата за оценка на осъден правонарушител е видно, че осъдената е за първи път в затвора. Проявявала се като балансирана и спокойна личност, социализирана изцяло в своята среда. Спазвала реда и правилата в затворническото общежитие. По отношение на нея не са установени груби нарушения. Няма наложени наказания. Награждавана е на 04.04.2018г. на основание чл.98, ал.1, т.1 от ЗИНЗС за съзнателно и отговорно отношение към полагането на труд, участие в общообразователния процес, включване в дейностите по осмисляне на свободното време и за стимулиране тенденциите на позитивно развитие; на 31.05.2018г. на основание чл.98, ал.1, т.1 от ЗИНЗС проявено сътрудничество при подготовка и провеждане на тържество за 24 май. Същевременно обаче затворническата администрация констатира  завишена самооценка у осъдената, липса на критичност и неумение за адекватно справяне с проблемни ситуации.

В живота на свобода осъдената била без системна трудова ангажираност и слаба грамотност. На територията на затвора проявила желание и е устроена на работа в затворническа кухня, считано от 21.12.2017г. Няма данни за констатирани нарушения на трудовата дисциплина и неоснователни отсъствия от работа. Показаното отношение към труда, според становището на началника на затвора, се ограничава само до изпълнение на задачите на работното място. Осъдената не отдавала доброволен труд.

В живота на свобода завършила първи клас в училището в с.Брестовене, обл. Разград. В условията на затвора първоначално не била склонна да участва в общообразователно обучение. Впоследствие подала молба за ученичка във втори клас. Нямала безпричинни отсъствия, участвала в извънкласни дейности, подпомагала работата на класния ръководител. Според администрацията на затвора отношението й към ресоциализиращото въздействие показвало избирателност относно участие в провеждани мероприятия. Осъдената не проявявала интерес и инициативност за участие в дейности на ниво група.

Не показвала нагласи, свързани с потребност от позитивна личностна промяна и желание за промяна в личностните компетенции, поради което не проявявала инициатива за включване в специализирани програми за въздействие.

Рискът от рецидив според първоначално изготвената оценка на правонарушителя е в границите на среден – 51 точки. Идентифицирани проблемни зони са образование и трудова заетост - слаба грамотност, липса на постоянна трудова заетост, начин на живот и обкръжение - престъпното деяние извършила съвместно със сестра на съпруга, като двете въвличат и дъщеря й, която е непълнолетна; мисловни умения и поведение – неумението да предвижда последиците от предприети действия, което води до извършване на престъплението. Изготвената последваща оценка отчита снижаване на риска от рецидив на 48 точки, като същият остава в границите на среден. Намаляването на оценката с три точки е на база участие в трудова заетост и общообразователен процес.

Според становището на Началника на затвора – Сливен анализът на поведението сочи, че осъдената не се замисля за последиците от поведението си в дългосрочен план. Ценностната й система и недостатъчната критичност пречат за адекватното разбиране на факторите довели до извършване на престъпното деяние, както и на процеса на поправяне. Според същото становище анализирането на отделните зони не дава доказателства за необходимата положителна промяна в поведението на осъдената, имаща отношение към процеса на поправяне. Наблюдава се запазване на проблемни зони, свързани с образование и трудова заетост, мисловни умения и поведение и нагласи – динамични фактори, които изискват допълнителна професионална намеса, с цел корекция. Съгласно оценката на правонарушителя в живота на свобода съществува риск от продължаване на престъпната дейност, предвид нискосъдържателен начин на живот, завръщане в криминално обкръжение и склонност към необмислено поведение.

В индивидуалния план за изпълнение на присъдата са заложени цели и дейности, насочени към корекционно въздействие, които се нуждаят от продължение. В становището на Началника на затвора е подчертана необходимостта от мотивиране към трудова ангажираност, като целта е формиране на трайни практически умения и навици, които биха й били полезни в живота на свобода, както и разпознаване на нагласи и убеждения, свързани с престъпното поведение и вредата от прокриминални нагласи.

От представените удостоверения, медицински документи и служебна бележка се установява, че осъдената има сключен граждански брак с Т.Г.А., от който има родено едно дете – Н.Т.А. на 17 г., понастоящем ученичка. Съпругът на осъдената Т.Г.А. е дългогодишен хипертоник, като от близо две години е с установени високи стойности на кръвна захар. В издаден за медицинска консултация на 13.09.2017 г. документ е отразено, че към тази дата Алексиев е в средно тежко общо състояние и със затруднено придвижване.

Въз основа на изложените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:

Искането на осъденото лице е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Налице е първата от кумулативно предвидените в чл. 70, ал. 1 т.1 от НК предпоставки за допускане на условно предсрочно освобождаване на осъдената А. от изтърпяване на останалата част от наложеното наказание „лишаване от свобода”, а именно към настоящия момент осъдената е изтърпяла фактически повече от половината от наложеното й наказание 2 години и 10 месеца „лишаване от свобода“.

Не е налице обаче втората предпоставка, изискуема от чл.70, ал.1 от НК, а именно със своето поведение осъденото лице да е дало доказателства за своето поправяне. С разпоредбата на чл.439а от НПК законодателят е определил като доказателства за поправянето всички обстоятелства, които сочат за положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл.155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от същия закон, както и всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Тази разпоредба налага цялостно изследване на поведението на осъденото лице по време на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“.

От приобщените доказателства не може да се направи извод, че в рамките на изтеклия до настоящия момент престой в затвора, осъдената е дала убедителни доказателства за своето поправяне. Поради това настоящият състав не може да формира извод за наличие и на втората предпоставка, изискуема от разпоредбата на чл.70 ал.1 от НК. Липсват категорични доказателства за констатиран напредък в посока трайна позитивна личностова промяна. От наличната в приобщените доказателства информация не може да се формира извод за трайно положително отношение и демонстрирано желание от страна на осъдената да спазва закона в бъдещия й живот на свобода. Прави впечатление липсата на интерес за участие в дейности на ниво група, както и на желание за промяна в личностните компетенции, в която връзка осъдената не проявявала инициатива за включване в специализирани програми за въздействие. Успоредно с това затворническата администрация е констатирала завишена самооценка у осъдената, липса на критичност и неумение за адекватно справяне с проблемни ситуации. Факт е напредъкът в образователен план и желанието, с което осъдената се включва в общообразователния процес. Съдът отчита и наградите на осъдената в тази посока. Макар същите да са показател за започнала промяна, на този етап са недостатъчни, за да обоснове наличие на предпоставките на чл.70 от НК за допускане на условно предсрочно освобождаване. На този етап не може да се формира извод за трайно положително отношение към евентуална трудова реализация в живота на свобода, към дейности, осмислящи свободното време и за демонстрирано желание от страна на осъдената да спазва закона в бъдещия й живот на свобода. Липсата на убедителни доказателства за трайна личностова промяна не дава възможност на съда да заключи, че на този етап осъдената се е поправила. Цялостното поведение на осъдената, фиксираните проблемни зони в оценката на правонарушителя, непромененият в достатъчна степен профил на нуждите и поведението, не сочат за постигнат поправителен ефект, визиран в разпоредбата на чл.70, ал.1 от НК. Съдът отчита факта, че актуалната оценка на риска е 48 т., т.е. рискът от рецидив и вреди остава в категория “среден”. Предвид събраните по делото доказателства и с оглед изложеното по-горе, съдът намира, че следва да продължи процеса на поправително въздействие в насока снижаване риска от рецидив и редуциране профила на нуждите на лицето. Наличните към настоящия момент доказателства по смисъла на чл.439а от НПК не са достатъчни, за да обосноват извод за наличие на предпоставките по чл.70 от НК за допускане на условно предсрочно освобождаване на осъдената А. от неизтърпяната част на наложеното й наказание „лишаване от свобода“. Отделно от това не са постигнати в пълнота и заложените цели в индивидуалния план за изпълнение на присъдата, като остатъкът от наказанието би могъл да спомогне за достигане на планираните нива.

Обстоятелствата, че осъдената има болен съпруг и дъщеря – ученичка, сами по себе си не могат да обосноват извод за допускане на условно предсрочно освобождаване. В тази връзка следва да се съобрази, че осъждането, за което е наложено процесното наказание „лишаване от свобода“ касае престъпление, извършено от А. в съучастие със сестра на съпруга й и двете действайки като посредствени извършители чрез непълнолетната дъщеря на осъдената. Същевременно от ангажираните от защитата доказателства е видно, че тежкото здравословно състояние на съпруга на осъдената датира значително преди извършване на престъпното деяние. Очевидно здравословния статус на съпруга й, както и факта, че дъщеря й е ученичка не са попречили на А. да извърши престъплението, изключително тежко по своя характер, за което е понесла занижена наказателна отговорност в резултат на сключено с прокуратурата споразумение. Евентуални семейни проблеми биха могли да послужат при съответна преценка на компетентния орган за прекъсване изтърпяването на наказанието, но не са от категорията обстоятелства, визирани в разпоредбите на чл.439а от НПК и чл.70, ал.1 от НК за допускане на условно предсрочно освобождаване. Тълкуването на последните налага извод, че основанията, въз основа на които съдът допуска условно предсрочно освобождаване касаят оценка на поведението и промяната на самото осъдено лице, а не се състоят в причини стоящи извън осъдения. В конкретния случай изискванията на материалния закон не са спазени, поради което искането следва да бъде оставено без уважение.

С оглед на изложените съображения, съдът намери, че следва да остави без уважение искането на осъденото лице за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието „лишаване от свобода”.

            Така мотивиран и на основание чл. 440, ал. 1 от НПК,  във вр. с чл. 70 от НК, Сливенският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  молбата на осъденото лице Б.Р.А., ЕГН **********, за допускане на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“, наложено на осъдената по НОХД № 653/2017 г. по описа на Окръжен съд – Хасково.

Определението може да бъде обжалвано и протестирано в седмодневен срок, считано от днес, пред Апелативен съд – Бургас.

 

Протоколът се състави в съдебно заседание.

Заседанието се закри в 10:40 часа.   

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                       СЕКРЕТАР: