П Р О Т О К О Л

гр.Сливен, 02.10.2018 година

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на втори октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ЙОРДАНОВА

при секретар Мария Тодорова и с участието на Зам.-окръжен прокурор ВЕСЕЛИН ГАНГАЛОВ, сложи за разглеждане ЧНД № 467 по описа за 2018 година, докладвано от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Молителката П.Д.Н., редовно призована, се явява лично и с адв. С.И. и адв. Д.Т.,***, редовно упълномощени.

За Началника на Затвора – Сливен, редовно призован, се явява ст.юриск. П. С., надлежно упълномощена.

За Окръжна прокуратура – Сливен, редовно призована, се явява Зам.-окръжния прокурор г-н Гангалов.

СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на делото и го ДОКЛАДВА.

Производството е образувано по молба на изтърпяващата наказание лишаване от свобода в Затвора гр.Сливен П.Д.Н. с искане да бъде допуснато условно предсрочно освобождаване. Към молбата са приложени експертно решение № 2888 от 148/04.09.2015г. на Х.Г.Б., епикриза от 12.06.2017г. на Х.Г.Б., удостоверение за раждане № 640185/30.09.2005г., ученическа книжка на К.Р.Н. - 1 лист, служебна бележка № 0926/25.06.2018г., педагогическа характеристика на К.Р.Н. и характеристична справка на л.св. П.Д.Н. от 19.01.2018г.

От страна на администрацията на Затвора гр.Сливен е представена становище на Началника на Затвора Сливен, система за оценка на осъден правонарушител, план за изпълнение на присъдата и затворническото досие на осъдената Н..

Съдът РАЗЯСНИ на страните правата им по чл.274 и чл.275 от НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и по доказателствата.

СТАРШИ ЮРИСКОНСУЛТ С.: Нямам искания за отводи. Представям актуална справка за изтърпяното наказание към днешна дата.

АДВ.И.: Представям заповед за награждаване на л.св.Н. от 26.09.2017г., рег. № 288 и издадената й грамота към края на м.август 2018г., като смятам, че имат отношение към предмета на настоящото дело. Нямаме искания за отводи. Да се приемат представените доказателства.

АДВ.Т.: Нямам искания за отводи и по доказателствата. Да се приемат представените такива.

ОСЪДЕНАТА Н.: Нямам искания за отводи. Присъединявам се искането и становището на адвокатите си.

ПРОКУРОРЪТ: Не се противопоставям да се приемат представените доказателства и справката.

СТАРШИ ЮРИСКОНСУЛТ С.: Не се противопоставям да се приемат представените доказателства.

По доказателствата, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИОБЩАВА към доказателствения материал по делото писмено становище на Началника на Затвора, система за оценка на осъдения правонарушител, план за изпълнение на присъдата, затворническото досие на осъдената Н. и справка за изтърпяното наказание на осъдената Н. към 02.10.2018г., както и представените копия на експертно решение № 2888 от 148/04.09.2015г. на Х.Г.Б., епикриза от 12.06.2017г. на Х.Г.Б., удостоверение за раждане № 640185/30.09.2005г., ученическа книжка на К.Р.Н. - 1 лист, служебна бележка № 0926/25.06.2018г., педагогическа характеристика на К.Р.Н., характеристична справка на л.св.П.Д.Н. от 19.01.2018г., Заповед рег.№ 288/26.09.2017г. и грамота за участие в конкурс за мода „Коко Шанел“, 2018г.

СТРАНИТЕ: Няма да сочим други доказателства.

Съдът НАМИРА делото за изяснено от фактическа страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕКРАТЯВА съдебното дирене

ДАВА ХОД на

С Ъ Д Е Б Н И Т Е П Р Е Н И Я:

ПРОКУРОРЪТ: Постъпила е молба от л.св.П.Д.Н. за допускане на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното й наказание лишаване от свобода. Материално-правните предпоставки за допускане на предсрочно освобождаване са визирани в разпоредбата на чл.70 от НК, една от които е формална, а именно изтърпяване на определена част от наложеното й наказание. Втората, наличието на доказателства за поправянето на осъденото лице. От данните от затворническото досие на л.св.Н. се установява наличието единствено на една от предпоставките, а именно изтърпяване на 1/2 от наложеното й наказание лишаване от свобода, но не се установяват доказателства за нейното поправяне. От представеното писмено становище от началника на затвора и от данните, съдържащи се в затворническото досие на лишената от свобода, се установява, че по отношение на участие в трудовите дейности, същата е показала прояви на неустойчивост и променливо отношение към труда, а по отношение на участието й в образователни и квалификационни дейности, първоначално е скрила факт за незавършено средно образование и е подвела затворническата администрация относно това обстоятелство. При подготовката на учебната 2017-2018г. категорично е отказала да бъде включена в образователния процес. За настоящата година, въпреки многократните мотивационни разговори, отново е отказала участие в образователния процес. Формирано е становище за отсъствие на инициативност и участие в предлаганите дейности за осмисляне на свободното време на вътрегрупово ниво. Установено е по отношение на лишената от свобода, че е налице трайно нежелание да повиши образователното си ниво и отсъствие на желание за развитие на личностни и социални компетенции. По отношение на оценката на правонарушителя, в резултат на проведения скрининг, е установен риск от рецидив в рамките на средния, като е формирано становище, че в живота на свобода е възможно да извърши нови престъпления. На базата на тези констатации от страна на затворническата администрация е формирано становище, което споделям изцяло, че по отношение на л.св.Н. е констатирано ниско правно съзнание при изграден криминален модел на поведение и липса на нагласа за законосъобразен начин на живот. Установено е, че цялостното й поведение в затвора не е дало категорични доказателства за осъзната доброволност при спазване на определени съпътстващи дейности. Установено е отсъствие на стремеж и желание за повишаване на образователното ниво, както и отсъствие на желание за участие в прилаганите дейности по осмисляне на свободното време. На базата на това е формирано цялостно становище за липсата на позитивно отношение към поправителното въздействие. С оглед на изложеното и доколкото наказателно-изпълнителното въздействие по отношение на л.св.Н. не е изиграло своята поправителна роля, считам, че липсват доказателства за поправянето й, което е задължителна предпоставка за допускане на условно предсрочно освобождаване, предлагам да оставите молбата на това основание без уважение.

СТ.ЮРИСКОНСУЛТ С.: Поддържам становището на Началника на Затвора гр.Сливен относно молбата за условно предсрочно освобождаване на л.св.П.Н.. Към днешна дата е изпълнена само една от формалните предпоставки, предвидена в НК, а именно изтърпяно е повече от половината наказание. По отношение на останалите формални изисквания, то същите не са изпълнени в целия им обем и се нуждаят от продължение, а именно запазване на трудовата заетост, повишаване на активността за участие в конструктивни дейности, отговорно изпълнение на задълженията й като член на груповия съвет и отговорник на секция „физкултура и спорт“. У л.св.Н. липсва желание и е налице категоричен отказ за повишаване на образованието, което от своя страна би довело до успешна интеграция в обществото в бъдеще. Осъдената проявява неустойчиво отношение към труда, не е склонна да се натоварва допълнително и търси по-облекчена трудова дейност. Отказва да участва в различни клубове по интереси, за получаване на знания от различна тематика, които са подробно изброени в становището. Липсата на дисциплинарни наказания и наличието на две награди не е доказателство за системна дисциплинираност. В заключение считам, че спрямо осъдената следва да продължи поправителното въздействие по отношение снижаване на риска от рецидив. Липсва позитивно отношение към поправителното въздействие. Не проявява активност в осмисляне на свободното време. С оглед на изложеното не може да се направи категоричен извод, че е започнало трайно и необратимо поправяне на осъденото лице. Поради това моля да оставите без уважение молбата и да не допускате условно предсрочно освобождаване на л.св.Н..

АДВ.И.: Моля да уважите молбата на л.св.Н., като основателна. Аргументите за това мое искане са следните: Н. е постъпила в затвора на 15.12.2016г. за изтърпяване на две наказания, едното за срок 3 години лишаване от свобода, наложено й по НОХД № 279/2014г. на СГС и другото за срок от 9 месеца лишаване от свобода, наложено й по НОХД 424/2010г. РС – Благоевград, в условията на чл. 66 от НК приведено в изпълнение с присъдата на СГС на основание чл.68 ал.1 от НК. Характерът на извършените престъпления е коментиран и взет предвид при постановяване на съответните присъди, не е предмет на обсъждане в днешното съдебно заседание. Поради това считам, че в настоящото производство единствено следва да бъде преценено обстоятелството налице ли са или липсват предпоставките, визирани в нормата на чл.70 от НК, съобразно установените обстоятелства от разпоредбата на чл.439а от НПК.

На първо място, съгласно информацията, съдържаща се в приложеното становище на началника на затвора и актуалната справка, представена в днешното с.з. за изтърпяната и неизтърпяната част от наложеното наказание към днешна дата, П.Н. изцяло е изтърпяла наказанието 9 месеца лишаване от свобода, наложено й с присъда по НОХД № 424/2010г. по описа на РС – Благоевград, приведена в изпълнение с присъдата по НОХД № 279/2014г. на СГС. От второто й наказание 3 години лишаване от свобода, наложено с присъда по НОХД № 279/2014г. на СГС, с постановление от 23.02.2018 г. на прокурор д-р Валентин Кирилов от СГП, на основание чл.417 от НПК от срока на това наказание е приспаднато времето, през което Н. е била с мярка за неотклонение задържане под стража и домашен арест по НОХД № 3871/2012г. на СРС, НО 93-състав, завършило с оправдателна присъда. Съгласно разпоредбата на чл.70 ал.1 т.1 от НК условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода, може да бъде постановено по отношение на осъден, който е дал доказателства за своето поправяне и е изтърпял фактически не по-малко от ½ от наложеното спрямо него наказание. Съпоставяйки визирания срок в разпоредбата на чл.70 ал.1 т.1 от НК спрямо изтърпяната част от наложеното на Н. наказание лишаване от свобода се установява, че е налице първата визирана в закона предпоставка за приложение на института на условно предсрочното освобождаване по отношение на конкретното осъдено лице, доколкото Н. е изтърпяла много повече от половината на наложеното й наказание, като остатъкът, който следва да търпи се равнява на 1 година.

На второ място, относно останалите предпоставки, регламентирани в закона, във връзка с преценката за това дали са налице основанията за условно предсрочно освобождаване, следва да се вземат предвид обстоятелствата, визирани в чл.439а ал.1 от НПК, а именно тези доказателства, които сочат за положителна промяна на осъдения по време на изтърпяване на наказанието, като добро поведение, участие в трудови, обучителни, квалификационни и спортни дейности, специализирани програми за въздействие и обществено полезни прояви. Положителни данни и доказателства следва да се установят и от оценката по чл.155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата, както и всички други източници на информация за поведението на осъденото лице. В процесния случай, видно от представените по делото материали, се налага извода, че са приложени изискуемите по закон доказателства, а именно становището на началника на затвора, подкрепено с оценката за правонарушител, характеристични справки, заповеди за награди, медицински и други документи, затворническото й досие, съдържащата се в които ми дава основание да заявя, че е налице и другата предпоставка, визирана в закона за условно предсрочно освобождаване по отношение на П.Н. от изтърпяване на остатъка от наложеното й наказание лишаване от свобода.

В тази връзка от приложените документи се установява положителна характеристика по отношение на осъденото лице, като се посочва, че тя е емоционално балансирана, волево устойчива, преобладаващ е позитивния тон на настроението й, няма повишени стойности на стрес, тревожност и депресивност, което доказва съхранени способности за адаптация. Няма враждебни нагласи, проблеми с овладяване на гнева си, нито е с агресивна предразположеност, напротив, добронамерена е, неконфликтна и контактна. Сочи се също, че Н. има дължимото поведение към администрацията на затвора. Демонстрира неконфликтност, неарогантност в поведението си, проявява старателност и желание да спазва приетите норми за поведение и ЗИНЗС. Липсват каквито и да е данни за употреба от нейна страна на наркотични вещества, алкохол, или пък да участва в други забранени в условията на пенитенциарното заведение дейности. Сочи се също, че на осъдената се възлагат задължения, които изпълнява съзнателно и с необходимата отговорност. Въпреки възникнали пред нея проблеми със здравословното й състояние /в края на м.октомври 2017г. и до края на м.януари 2018г. е била на лечение в болницата на Централен софийски затвор/, активно участва в трудовия процес в затвора гр.Сливен, като до момента не е наказвана, а е награждавана многократно, заповедта за което е приложена към затворническото й досие. Днес представих и още една заповед. По неизвестни причини липсва в затворническото й досие. П. е наградена с писмена похвала за цитирам „подчертана дисциплинираност и проявено активно сътрудничество при провеждане на общозатворнически дейности“. По време на престоя й за лечение в СБАЛ при Централен софийски затвор поведението на Н. също е било безупречно, видно от характеристичната справка на осъдената, изготвена от инспектор социална дейност Д.Н. в Затвора гр.София. Н. е установена като личност уравновесена, тиха, спокойна и неконфликтна. При престоя й в Централен софийски затвор не са отчетени дискриминационни нагласи по отношение на уязвимите групи лица, като в същото време е адаптивна и с добър самоконтрол. Спомагала е за пребиваването на по-трудно адаптивни лица, както и емоционално нестабилни такива.

Със заповед № РД-15/16.04.2018г. на началника на затвора гр.Сливен, е заменен режима на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода от строг на общ. В мотивната част на заповедта в отделните нейни раздели, а именно, начин на живот и обкръжение, мисловни умения и поведение, дисциплина, участие в трудова дейност, в самодейни органи на лишените от свобода и в съпътстващи такива, са посочени отделни характеристики и качества на осъдената, които нямат нищо общо с изнесените днес квалификации по отношение на нейната личност от страна на представителя на прокуратурата и представителя на началника на затвора, а напротив са изнесени характеристики и качества на осъдената, които са дали основание на началника на затвора да заключи цитирам „анализът на цялостното поведение на осъдената и данните от подкрепящите документи показват: спазване на режимните ограничения и забрани в изолирана среда; положително отношение и системно участие в трудова дейност“, което в разрез с това, което чухме от представителите на прокуратурата и на началника на затвора, продължавам с цитата „участие в част от провежданите дейности за осмисляне на свободното време на лишените от свобода.” Като потвърждение на последното е издадената на Н. грамота от ръководството на затвора, представена също в днешното с.з по повод участието й на 19.08.2018г. като дизайнер във връзка с отбелязване на 135 годишнината на Коко Шанел. В началото на м.септември тази година Н. е избрана за технически помощник на журито от Затвора във връзка с щафетните игри, организирани по повод официалния празник на страната – 6-ти септември.

От приобщените по делото доказателства е видно, че на осъдената се възлагат трудови задължения, които изпълнява съзнателно и с необходимата отговорност и е с изградени трудови навици и умения. Оценката за риск от рецидив към момента е с понижени стойности в сравнение с първоначалната оценка. Това се дължи на промените настъпили в нейното поведение, отразени в цитираната заповед. С оглед на това са и констатациите относно наблюдаван спад в много от зоните с дефицити. Не пренебрегва последиците от действията си. Няма данни за източници на незаконни доходи по време на престоя й в затвора. Работи непрекъснато в условията на пенитенциарното заведение, с изключение на престоя й в болницата. Участва в трудова дейност и в общи мероприятия. Не се включва в нерегламентирани дейности. Не показва склонност към безразсъдно и рисково поведение. В тази смисъл, с оглед позитивните характеристики, първоначалния риск е със снижени стойности. В същото време в оценката за правонарушител се сочи, че липсва риск за останалите осъдени и за персонала на затвора. От своя страна резултатите от работата в индивидуалния план за изпълнение на присъдата са също с положителна характеристика. На база ресурсите, които тя притежава като личност, които се изразяват в липса на наркотична зависимост, липса на емоционални проблеми, засега добро здраве, запазени контакти със своите близки, син, майка и баба, нагласа за бъдещ законосъобразен начин на живот. Посочена е също и декларираната мотивация за промяна на криминалното поведение на Н., чрез което поведение и отношението й към труда, същата е изпълнила поставените цели и задачи за изпълнение на наложеното спрямо нея наказание. Отделно от това показателен е факта за възприемане от страна на Н. на собствената си вина за извършеното от нея деяние, за което СГС й е наложил наказание лишаване от свобода, като самото наказание възприема за справедливо. Този извод се подкрепя от обстоятелството, че за разлика от други осъдени лица, тя не е правила каквито и да е постъпки за възобновяване на наказателното производство по делото в законовия шестмесечен срок от влизане в сила на присъдата и началото на изпълнение на наказанието.

В конкретиката на горните факти и обстоятелства, и от приложения план за изпълнение на присъдата е видно, че всички цели, заложени в този план, с оглед дадените позитивни характеристики на осъденото лице, са постигнати и изпълнени към настоящия момент, като извършваната спрямо нея корекционна дейност дава положителен ефект за развитие както на нейните мисли, така и на нейните нагласи. За мен не възникна никакво съмнение по отношение на добрата корекционна дейност, която е провеждана и се провежда по отношение на осъдената Н.. Не мога да изведа въз основа на каква база се позовават съответните длъжностни лица дали и даващи в днешното с.з. отрицателно становище за прилагане на института за предсрочното освобождаване по отношение на осъдената Н.. Независимо от добрите характеристични данни, които се съдържат с представените писмени документи, какво друго, ако не положителна оценка, е казаното в абзац трети, от долу нагоре, на първа страница на становището: „Нагласите за придържане към правила и норми са устойчиви, спазва установените правила, режимни ограничения и забрани”. От постъпването в затворната институция, близо 2 години, Н. не е дисциплинарно проявена. Обратното, награждавана е за подчертана дисциплинираност и активно сътрудничество при провеждане на общозатворнически дейности. Няма данни за употреба за алкохол и наркотични вещества, няма риск от вреди по отношение на останалите осъдени, не проявява рисково поведение, търси съвети от страна на служителите на затвора, избягва ситуации, в които може да бъде въвлечена в неприятности, избягва лица с негативен дисциплинарен опит. Единственият извод, до който се стига в тези становища е, че корекционната дейност продължава с цел изпълнение на заложените цели и задачи в плана за изпълнение на присъдата, както и че все още процесът на поправяне и превъзпитание не е завършен, като в основата на това становище стои отказа на осъдената да участва в образователния процес на затвора.

В противовес на тези становища намирам, че всички посочени по-горе характеристични, личностови и поведенчески данни по отношение на осъдената, дават една утвърдителна база, от която определено може да се направи извод за наличие на втората предпоставка за постановяване на определение за условно предсрочно освобождаване на Н.. Доколкото, с изключение на нежеланието й да продължи образованието си в затворническите условия, няма и една друга сериозна отрицателна данна, която да се противопостави на положителните такива, с оглед приложените материали към затворническото досие и другите информационни източници. В този смисъл, с оглед добрите ресурси и възможности за реинтеграция на лишената от свобода в свободни условия, проведената до момента позитивна корекционна дейност по отношение на нейното поведение, позитивната й нагласа за бъдещ законосъобразен начин на живот, считам, че е налице една напълно овладяна личност и доказана положителна промяна в същото, като осъдената Н., предвид всички посочени по-горе характеристики, е доказала, че наказанието, изтърпяно от нея до този момент, е изпълнило своите цели, дава възможност това нейно поведение да бъде спазвано и занапред в условията на нормален живот. Поради всички тези съображения смятам, че становището на началника на затвора Сливен и на неговия представител за оставяне без уважение молбата на осъденото лице е неоснователна. Разпоредбата на чл.439а от НПК визира кои обстоятелства оказват за положителна промяна у осъденото лице, както и кои източници на информация трябва да бъдат ценени в производството по чл.437 и сл. от НПК. В процесния казус обстоятелствата за доброто поведение на Н., участието й в трудовата дейност и обществените изяви, се установяват от материалите, съдържащи се в затворническото й досие, като положителна оценка за нейното поведение е дадена и в другите документи, приобщени към настоящото производство. Считам, че становището на експертния състав на затвора Сливен, че е необходимо изтърпяването на наказанието да продължи ефективно, е в пълна колизия с установени по делото обстоятелства, визирани в разпоредбата на чл.439а от НПК за системно добро поведение и дисциплина, за трудова ангажираност, за участие в дейности за осмисляне на свободното време. С оглед на всичко изложено по-горе, моля да допуснете УПО на осъдената П.Д.Н. от изтърпяване на останалата част от наложеното й наказание лишаване от свобода, като определите изпитателен срок в размер на остатъка, а именно 1 година и ако вие прецените на основание чл.70 ал.6 изр.2 от НК, да постановите съответната пробационна мярка.

АДВ.Т.: Присъединявам се към казаното от колегата. Споделям напълно неговите данни. Считам, че становището на началника на затвора не кореспондира с всички материали по затворническото дело на П.Н.. Видно е, че тя е осъзнала своята грешка. Доказателствата за това са в няколко насоки: участва активно в трудовия процес, тя сама решава да прекъсне лечението си в СБАЛ към ЦСЗ, за да работи, за да може да изтърпи по-лесно наказанието. От чисто психологически план, е нормална нейната реакция на затвореност, среда, която е непривична за нея, изграждане на защитна стена, за да не допусне негативно влияние върху себе си и същевременно да спазва всички изисквания на затворническата управа. Тя участва в трудов процес, който е несъвместим със заболяването й. След като човек работи тежка физическа работа, след това да участва активно в учебен процес, какъв ефект би имал този учебен процес. Това обяснява отказа й да се включи в учебния процес. Фактът, че не е повлияна от отрицателните и негативните поведения на други затворнички с по-тежки присъди, също е индиция за нейното осъзнаване. Самият факт, че извършвайки престъплението, тя го е извършила под влияние на властния си съпруг, като влизайки в затвора, осъзнава това свое поведение и е прекъснала всякакви контакти с него, чрез развод. Това е допълнителна индиция за нейното превъзпитание. Относно отказа й да участва в кръжоци по песни и танци - нормално е, при загуба на близък човек, когато е в траур, не можеш да го накараш да танцува. Леля й починала. Човек преживява тежко загубата на човек.

Искането за УПО съвпада с периода, в който нейния син навлиза в една трудна възраст. Той е 7 клас, предстои кандидатства в гимназия. В този труден момент детето не може да бъде оставено само на грижи на неговата баба, а трябва да бъде и под влияние на майката. След като тя се е осъзнала, знае как да го предпази да не тръгне по грешния път. Имаме достатъчно доказателства, които са представени, характеристики за детето, от които е видно, че на него му трябва здрава ръка. Цялото поведение на Н. зад решетка не е изследвано от психологична гледна точка, за което липсва и доклад на психолога на затвора. С оглед на казаното считам, че са налице всички предпоставки, визирани в закона, за постановяване на съдебен акт, с който да уважите нашата молба за условно предсрочно освобождаване с изпитателен срок.

РЕПЛИКА НА СТ.ЮРИСКОНСУЛТ С.: Не са налице медицински препоръки, ограничаващи полагането на труд и осъдената не работи тежък физически труд в затвора. По отношение на психолога, той участва в планирането на присъдата и там се отчита неговото становище, което дава.

Съдът ДАВА ПРАВО на ЛИЧНА ЗАЩИТА на осъдената П.Н..

ОСЪДЕНАТА Н.: Относно негативните неща, казани от ръководството на Затвора, месец след постъпването ми, съм започнала работа, спазвам правилата на работното място, което е цех за декорация и извършвам тежък физически труд, с чук. С нищо не съм показала, че не искам да работя. Попитала съм дали мога да бъде сменена работата. Оттам прекъсването ми на работното място е лечението ми в болницата. Отказала съм да участвам единствено и само на места, където се провеждат танци и събирания с песни по тази причина, по която каза адвоката ми. Избягвам събирането на хора на много места. Отказът ми за училище е, че не се чувствам добре здравословно и се стараех да стигам до работа. Избягвам всячески хора, които не са, макар да прозвучи грубо, не са моето ниво, не желая да бъда на едно място с тях. Не желая да пребивавам с хора в стая, но да седя в стая с хора, които са убили децата си и друго, да не казвам с какво съм се сблъсквала, това е защото съм понесла наказанието, отредено от съда. Лично за мен говоря, че съм осъзнала грешката си. Може би втората присъда получих след загубата на близки хора, съсипване на здравословното състояние на майка, леля, психиката на детето. Единствената причина, поради която съм отказала да уча, че се нямам за неграмотна. Навън мога да си позволя, ще го направя, да го завърша 11 клас, който не съм завършила, но не в затвора Сливен, но не смятам, че ще мога да издържа психически на това нещо. За мен не съм за там, за училището. За да съм там, значи съм виновна, освен, че съм осъзнала какво съм причинила на семейството, на детето и на баба ми, която евентуално да изчака да ме види, след това да почине, така ми каза.

Съдът ДАВА ПРАВО на ПОСЛЕДНА ДУМА на осъдената П.Н..

ОСЪДЕНАТА Н.: Моля да уважите молбата ми.

Съдът се ОТТЕГЛЯ на тайно съвещание.

След проведеното тайно съвещание, съдът постанови определението си. Като взе предвид становището на страните и изложените от тях доводи и съображения, и след преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Производството е с правно основание чл.70 ал.1 от НК и се развива по реда на чл.437 ал.2 и сл. от НПК.

Образувано е по молба на осъдената П.Д.Н.. Н. е осъдена с Присъда № 194/16.06.2015г. по НОХД № 279/2014г. по описа на СГС за извършено престъпление по чл.354а ал.1 предл.5 от НК на пет години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим, и глоба в размер на 20 000лв. Присъдата е изменена с Решение № 340/01.08.2016г. по ВНОХД № 511/2016г. по описа на САС, като е намален размера на наложеното наказание на три години лишаване от свобода и размера на наказанието глоба на 6 000лв, а в останалата част присъдата е потвърдена. Решението е потвърдено с Решение № 242/22.11.2016 г. по наказателно дело № 1054/2016г. по описа на ВКС. Присъдата е влязла в законна сила на 22.11.2016г.

Началото на изтърпяване на наказанието на осъдената П.Д.Н. е 22.08.2017г.

Към 02.10.2018г. л.св.П.Н. фактически е изтърпяла 1 година 1 месец и 10 дни, арест 7 месеца и 24 дни, от работа 2 месеца и 26 дни или всичко изтърпяно 2 години, поради което е налице остатък в размер на 1 година.

При постъпването си в затвора П.Н. търпи наложеното й наказание при строг режим.

Лишената от свобода Н. е награждавана със Заповед рег.№ ТС-РАД-10/163 от 11.09.2018г. на Началник на Затвора на основание чл.98 ал.1 т.1 от ЗИНЗС за подчертана активност и позитивно сътрудничество, проявено при подготовката и участието по случай 135 години от рождението на Коко Шанел - с писмена похвала, както и със Заповед рег.№ ТС-РАД-10/72 от 04.04.2018г. на Началник на Затвора на основание чл.98 ал.1 т.1 от ЗИНЗС за показано положително отношение и съвестно и отговорно изпълнение на задълженията в трудовата и учебната дейност, примерно поведение и участие в културно-информационни дейности - с писмена похвала. Лишената от свобода Н. е награждавана и през 2017г. със Заповед рег.№ 288/26.09.2017г. на Началник на Затвора на основание чл.98 ал.1 т.1 от ЗИНЗС за подчертана дисциплинираност и проявено активно сътрудничество при провеждане на общозатворнически дейности на 22-24.09.2017г. по повод отбелязване Деня на независимостта на Република България - с писмена похвала.

Осъдената Н. не е дисциплинарно проявена, но през м.09.2017г. не е спазила изискванията по отношение на отговорностите, които носи като член на груповия съвет, където заема позицията отговорник на секция „физкултура и спорт“, което е провокирало недоволство сред другите осъдени от групата. От нейна страна се проявява инициативност само при изготвяне на списъци с лица за посещение на фитнес-залата по график. Спрямо нея са приложени педагогически мерки за въздействие, тъй като на 03.09.2017г. е констатирано поредно връщане на багаж на свиждане в количества над обичайните с цел пране в домашни условия, въпреки възможността за това в условията на затвора.

Лишената от свобода Н. полага труд в бригада „Изделия за декорация“ от 06.02.2017г. до настоящия момент. В началото е изразила нагласа за смяна на полагания от нея труд, но след мотивационни разговори продължава упражняването му.

При осъдената Н. липсва инициативност и участие в предлаганите дейности за осмисляне на свободното време на вътрешно групово ниво. При постъпването си в затвора скрива от длъжностното лице степента си на образование, която е получила в условията на свобода. Тя заявява, че има завършено средно образование, но след направена справка се установява, че осъдената има завършен 9 клас. Категорично отказва да бъде включена в образователния процес за учебната 2017/2018г., както и за настоящата учебна 2018/2019г. Имала е възможност да получи знания на достъпно ниво в различна тематика, но отказва участие в сбирките на клубове „Традиции и обичаи“, „Вселена“ и „Здраве и природа“. Регистриран е отказ за участие след заявено желание от осъдената в клуб „Моята рецепта“. Като мотиви за решението си посочва нежелание да контактува с определени лица, лишени от свобода. Отказва участие в празнични мероприятия през м.02.2017г. по повод националния празник 3-ти март, като причина изтъква проблеми от семеен характер. През лятото на 2018г. отказва участие в клуб „Естетика и творчество“. Осъдената Н. се включва през м.02.2018г. с произведение в литературен конкурс по случай годишнина от гибелта на Васил Левски. Еднократно организират турнир по настолни игри в групата. За времето на престоя в пенитенциарното заведение осъдената завършва програма за адаптация към условията за изтърпяване на наложеното наказание, но не е включена в програми за работа с лица със зависимости поради нулеви стойности в разделите „употреба на наркотици“ и „употреба на алкохол“.

При постъпването си в Затвора гр.Сливен осъдената Н. е с първоначален режим на изтърпяване на наказанието строг, който е променен със Заповед № РД-15/16.04.2018г. на Началник Затвор на общ.

В хода на поправителното въздействие относно осъдената Н. са извършени общо две оценки на риска от рецидив и вреди – първоначална на 06.01.2017г. и последваща на 23.03.2018г. И двете оценки отчитат среден риск от рецидив, като първоначалната е в размер на 70 точки, а последващата - в размер на 67 точки. Отчита се снижаване на общата оценка на риск от рецидив, но същата се запазва в границите на среден. Има понижаване в стойностите на разделите „начин на живот и обкръжение“ и „мисловни умения и поведение“, а се отчита повишаване на стойностите в раздели „образование, обучение и трудова заетост“ и „управление на финансите и доходи“.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Молбата на лишената от свобода П.Д.Н. за допускане на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното й наказание лишаване от свобода е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Съдът намира, че не са налице законовите предпоставки, визирани в разпоредбата на чл.70 ал.1 от НК за постановяване на условно предсрочно освобождаване на осъдената Н. от изтърпяване на останалата част от наложеното наказание лишаване от свобода.

Налице е формалното условие по чл.70 ал.1 т.1 от НК и към настоящия момент осъдената Н. е изтърпяла общо 2 години от наложеното й наказание три години лишаване от свобода, или осъдената Н. е изтърпяла повече от половината от наложеното й наказание. Но видно от приложените към молбата на осъдената доказателства и представените от администрацията на затвора, а именно система за оценка на осъден правонарушител, индивидуален план за изпълнение на присъдата и затворническо досие, както и Експертно решение № 288 от 148/04.09.2015г., епикриза от 12.06.2017г., удостоверение за раждане № 640185/30.09.2005г., ученическа книжка за учебната 2017/2018г., служебна бележка № 0926/25.06.2018г., педагогическа характеристика от 25.06.2018г. и характеристична справка от 19.01.2018г., съдът не може да обоснове извода, че осъдената Н. е дала доказателства за своето поправяне и превъзпитание.

Доказателства за поправянето на осъденото лице, съобразявайки разпоредбата на чл.439а ал.1 от НПК са всички обстоятелства, които сочат за настъпила положителна промяна у лицето по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, обществено полезни прояви. Установяването на тези доказателства се извършва с всички възможни източници на информация за поведението на осъденото лице по време на изтърпяване на наказанието, което е уредено в разпоредбата на чл.439а ал.2 от НПК. Изводи в тази насока основно се налагат от оценката за осъдения по чл.155 от ЗИНЗС, както и от работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от същия закон.

За допускане на условно предсрочно освобождаване на осъдената Н. е необходимо да се направи категоричен извод, че е започнало поправянето й и то трайно, и необратимо, като не е нужно да е налице окончателното й поправяне в условията на затвора. По делото бяха представени и приети писменото становище на началника на затвора, което е поддържано и в съдебно заседание, система за оценка на осъден правонарушител, индивидуалния план за изпълнение на наказанието, материалите, съдържащи се в затворническото досие на осъдената и представените от нейния защитник Заповед рег.№ 288/26.09.2017г. на Началник затвор и грамота за участие на осъдената в конкурс за мода „Коко Шанел“ през 2018г., с които съдът се съобрази при вземане на решението си и ги прецени, съпоставяйки ги с останалите доказателства по делото.

Имайки предвид всички тези доказателства, съдът намира, че осъдената Н. проявява неустойчивост и променливо отношение към труда, като търси възможност за облекчаване на полагания от нея труд, а също и да не се натоварва с допълнителни трудови ангажименти. Лишената от свобода не се ангажира с предлаганите конструктивни дейности, въпреки притежаваните личностни качества. При нея липсва желание за развитие в личностен и социален аспект. Прилагането на мерки за корекционно въздействие и индивидуалната диагностично-консултативна дейност се основават на трудовата активност и мотивацията за участие на осъдената в учебния процес. При осъдената се наблюдават нагласи за придържане към правила и норми, които са устойчиви, като осъдената спазва установените правила, режимни ограничения и забрани, за което е съответно и поощрявана. Тези мерки за поощрение са по конкретен повод и показват принос от определено естество в дадена сфера - провеждане на дейности с културно-информационен, спортен и развлекателен характер, както и системна трудова заетост. Но това не определя поправяне на осъдената, което да е трайно и необратимо, водещо до системна дисциплинираност и активност за развитие в позитивен личностен план.

У осъдената Н. има задържане на стойностите в оценка на риска от рецидив и вреди. При първоначалната оценка, която е в размер на 70 точки или среден риск от рецидив и вреди, във високите стойности са разделите „начин на живот и обкръжение“ и „мисловни умения и поведения“. При тези два раздела в последващата оценка на риска се наблюдава понижаване като осъдената осъзнава оказваното й влияние в миналото и се стреми към самостоятелност, внимателно подбира лицата, с които общува, предпазлива е, целенасочено избягва ситуации с неприятности, не проявява рисково поведение, търси съвет от страна на служители и се стреми да се представи в благоприятна светлина, като мотивирано избягва лица с негативен дисциплинарен опит. Но при последващата оценка на риска се забелязва повишаване на стойностите в раздел „управление на финансите и доходи“, а също и повишаване на суровите стойности в резултат на неустойчиви нагласи спрямо образованието като цяло в раздел „образование, обучение и трудова заетост“. Осъдената първоначално е прикрила информация относно образователното й равнище с цел осигуряване на работа по време на изтърпяване на наказанието. Същата в условията на затвора отказва участие в образователния процес на училището при наличието на възможност за това. При осъдената се наблюдава трайно нежелание за повишаване на образователното й ниво.

Осъдената Н. сочи като проблемни зони разбиране чувствата на другите хора, самота, запазване на работа, управление на финанси, безпокойство за нещата около нея и грижи по отглеждане на детето, вземане на добри решения, чувства на депресираност и стрес, липса на партньор.

Видно от индивидуалния план за изпълнение на присъдата на осъдената, като цели са заложени запазване на трудовата заетост, продължаване на връзката с близките, повишаване на активността за участие в конструктивни дейности, отговорно изпълнение на задълженията и задачите на осъдената като член на груповия съвет, където заема позицията отговорник на секция „физкултура и спорт“. Осъдената е с пасивно отношение към възможността за личностно развитие и изграждане на позитивна промяна. Отсъства стремеж и желание за повишаване на образователното й ниво, налице е слаба активност в задълженията й като отговорник на секция „физкултура и спорт“, и отсъства желание за участие в предлаганите дейности за осмисляне на свободното време, както и не проявява активност в това отношение.

Позицията, която заема осъдената спрямо извършените от нея деяния е защитна като омаловажава действията и мотивите си, и прехвърля вината върху съпруга си. Неоснователно е твърдяното от защитата й, че е осъзнала грешката си и е извършила деянието под въздействието на съпругът си, с когото се е развела. Това са само твърдения, за които не се представиха доказателства, а и настоящият съд не коментира влязла в сила присъда. Обстоятелството, че осъдената не е искала възобновяване на делото, както и фактът дали осъдената възприема за справедливо наложеното наказание, също не може да се приеме като доказателство за поправянето й.

Действително, осъдената Н. е награждавана три пъти – два пъти през 2018г. и един път през 2017г., което е мярка за поощрение по конкретен повод, отчитащ приноса на осъдената в дадена сфера. Това обстоятелство се обуславя от нейното поведение в затвора и изпълнение на задълженията й, поради което е и премирана за съответното си отношение към поставените й задачи, както имаше възможност да посочи съдът по-горе. Също така режимът й е променен от строг на общ през м.04.2018г., което също показва отчитане на цялостното поведение на осъдената, за което е и стимулирана. Всички тези доказателства показват започващото поправяне на осъдената, но същото не е пълно и от тях не може да се направи категоричен извод за системна дисциплинираност и активност за развитие на осъдената в позитивен личностен план. Същото не е достатъчно условие, което да дава доказателства за поправянето й, както и за настъпила трайна положителна промяна у осъдената по време на изтърпяване на наказанието й

Изхождайки от всичко изложено, съдът намира, че не може да се направи заключение, че започналото поправяне на осъдената Н. е трайно и необратимо, както и че е налице основание за допускане на условното й предсрочно освобождаване. Не е налице морално оздравяване и приобщаване на осъдената към правните и морални концепции на обществото, въпреки осъщественото наказателно изпълнително въздействие, което към момента не е изиграло своята поправителна роля.

Наведените доводи от защитата, че осъдената е дала доказателства за своето поправяне е неоснователно, поради което не може да се уважи молбата й за допускане на условното предсрочно освобождаване. Разбира се при осъдената Н. е започнал процесът на поправяне, но това трябва да е трайно, устойчиво и необратимо. Всички сочени от защитата обстоятелства, а именно здравословното състояние на майката на осъдената, обстоятелството, че осъдената има син, който е ученик, както и приложената характеристични справка на лишената от свобода Н. по време на престоя си в затвора в гр.София, не могат да обосноват наличието на доказателства, налагащи извода за условното и предсрочно освобождаване и не са основания за условното й предсрочно освобождаване. Заболяването на майката на осъдената Н. датира от няколко години, като видно от епикризата, която е приложена по делото от 2017г., същата е изписана с подобрение. Синът на осъдената К.Р.Н. е роден на ***г., т.е. даже към датата на извършване на деянието, детето е било родено, но това обстоятелство не е попречило на осъдената да извърши престъпление. Видно от приложените ученическа книжка, служебна бележка и педагогическа характеристика, синът на осъдената продължава обучението си. Приложената характеристична справка от ИСДВР в затвора гр.София от 19.01.2018г., показва осъдената в положителен аспект, но сочените в нея обстоятелства не могат да послужат като основание за налагане на извод за поправяне на осъдената и то трайно и необратимо. Осъдената Н. няма медицински предписания, които да й забраняват участие в трудови дейности и трудовите й ангажименти са съобразени със състоянието й по време на изтърпяване на наказанието.

Съдът е длъжен да подчертае, че представените от защитата на осъдената в съдебно заседание заповед с рег.№ 288/26.09.2017г., както и грамота за участие в конкурс за мода „Коко Шанел“ са приложени в затворническото досие на осъдената, което е по делото.

Като заключение съдът намира, че необходимо условие за поправянето на осъдената, е отношението й към вината и вредите от престъплението, както и удовлетвореността на обществото. Осъдената подценява действията си, както и мотивите за извършване на деянието с прехвърляне на вина върху съпруга си, стреми се да се представи като наивна и „жертва на обстоятелствата“. Затова е необходимо продължаване на поправителното въздействие относно преосмисляне на обстоятелствата, формирали незаконосъобразното й поведение и формиране на нагласи за трайна, позитивна промяна на това й поведение. Поради това и предвид всичко изложено съдът намира, че не са налице и не са постигнати целите на наложеното й наказание.

Съобразявайки събрания и проверен доказателствен материал по делото, съдът стигна до извода, че осъдената Н. все още не е дала доказателства за своето поправяне, не е налице настъпила трайна и необратима положителна промяна у нея по време на изтърпяване на наказанието й, предвид което не следва да бъде допуснато условното й предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното й наказание.

Поради изложеното и на основание чл.440 ал.1 от НПК, вр.чл.70 от НК, Сливенският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъденото лице П.Д.Н., ЕГН **********, за допускане на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното й наказание ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, а именно ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода по влязла в сила Присъда № 194/16.06.2015г. по НОХД № 279/2014г. по описа на СГС, изменена с Решение № 340/01.08.2016г. по ВНОХД № 511/2016г. по описа на САС, потвърдено с Решение № 242/22.11.2016 г. по наказателно дело № 1054/2016г. по описа на ВКС.

Определението може да бъде обжалвано и протестирано пред Апелативен съд – Бургас в седемдневен срок, считано от днес.

Протоколът се състави в съдебно заседание.

Заседанието се закри в 10.50 часа.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЕКРЕТАР: