О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  86

                                              Гр. Сливен 08.10.2018 г.

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия, в открито заседание на осми октомври, през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ГАЛИНА НЕЙЧЕВА                                          

 При секретаря Ивайла Куманова, с участието на зам. окръжен прокурор ВЕСЕЛИН ГАНГАЛОВ, като се запозна с докладваното от съдия НЕЙЧЕВА ЧНД № 486 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе съобрази:

            На основание чл.440 ал.1 от НПК,  вр. чл.70 от НК, Сливенският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдената Г.Д.Б., с ЕГН ********** за допускане на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното й с определение № 64/21.06.2017г. по ЧНД № 120/2017г. на Районен съд – Елена общо наказание   „Лишаване от свобода“ за срок от две години, с размер на остатъка ПЕТ МЕСЕЦА и ТРИ ДНИ.

Определението може да бъде обжалвано или протестирано в 7-дневен срок, считано от днес, пред Апелативен съд – Бургас.

Препис от определението след влизането му в сила да се изпрати на Началника на Затвора – гр.Сливен и на Окръжна прокуратура – гр. Сливен.

                                                          

 

                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

МОТИВИ: Производството е с правно основание чл.70 ал.1 от НК и се развива по реда на чл. 437 ал.2 и сл. от НПК. Образувано е по молба на осъдената Г.Д.Б., в която твърди, че е изтърпяла   2/3 от наложеното й наказание. Твърди, че по време на престоя си в Затвора - Сливен ходи на работа и училище, редовно участва във всички програми и няма налагани наказания. Моли да й бъде дадена възможност да се прибере при децата си.

В съдебно заседание осъдената Б.  поддържа молбата си и моли за уважаването й.

Началникът на Затвора – Сливен чрез пълномощника си поддържа писменото становище, приложено към молбата на осъдената. Счита, че към настоящия момент не са изпълнени в пълна степен материално-правните предпоставки, заложени в изискването на чл. 70 от НК и следва съдът да остави без уважение молбата на осъдената Б. и да не допуска условно предсрочно освобождаване на същата. 

Представителят на ОП – Сливен също счита молбата на осъдената Б. за неоснователна. Твърди, че е изпълнена само първата изискуема от разпоредбата на чл. 70 ал.1 от НК предпоставка, а именно лишената от свобода да е изтърпяла 2/3 от наложеното й наказание лишаване от свобода. За втората предпоставка, която законодателят изисква да бъде изпълнена кумулативно с формалната предпоставка за срока на изтърпяване на наказанието, счита че няма доказателства Б. да се е поправила по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и предлага съдът да остави молбата й без уважение.

Като взе предвид становищата на страните и изложените от тях доводи и съображения, и след преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Молителката – лишената от свобода Г.Д.Б.  е на 36 години, неграмотна, неомъжена, има пет деца. Осъждана. С влязло в сила на 07.07.2017г. определение по ЧНД № 120 / 2017г. на РС – Елена на осъдената Б. на основание чл. 25 ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК е определено едно общо наказание по НОХД № 1066 / 2016г. по описа на ОС – Плевен и по НОХД № 51 / 2017г. по описа на РС – Елена, а именно лишаване от свобода за срок от две години, което да изтърпи при първоначален строг режим.

Осъдената Б. е постъпила в затвора за четвърти път на 19.05.2017г. за изтърпяване на така определеното й общо наказание. Oт 14.06.2017г. е разпределена в V затворническа група. Към датата на днешното съдебно заседание 08.10.2018г. е изтърпяла всичко 1 година,  6 месеца и  27 дни, от които фактически 1 година 4 месеца и 19 дни и от работа 2 месеца и 8 дни. Останалата неизтърпяна част от наказанието е в размер на 5м. и 3 дни. Правна възможност за условно предсрочно освобождаване е придобила на 19.09.2018г. Като цяло в Затвора осъдената декларира нагласи за спазване на установения ред, но в действителност не се съобразява с правилата и с лекота нарушава установения ред. През 2018г. е наказвана четири пъти – веднъж на основание чл. 101, т. 4 от ЗИНЗС, два пъти по чл. 101, т. 2 от ЗИНЗС и веднъж на основание чл. 101, т. 1 от ЗИНЗС. През м. април 2018г. участва в словесен конфликт по местоживеене, за което са приложени педагогически мерки на въздействие. Размествана е в различни жилищни помещения. На 20.09.2018г. при раздаване на лекарства, осъдената проявила претенции към медикамент, даден й от медицинско лице. Разяснено й е, че ако желае друг медикамент, с който МЦ при затвора не разполага има възможност да си го закупи от аптечната мрежа. Осъдената  Б. се развикала, изхвърлила даденото й хапче на земята, започнала да обижда и да рита входната врата на отделението. Към момента проверката по случая и прилагането на съответни мерки не са приключили.

Проявява епизодичен интерес към провежданите културни мероприятия с общността, както и в дейностите по осмисляне на свободното време. Не се включва в предлаганите клубни дейности. Не е награждавана. Не е налице и активност за ангажиране с дейности, от които не може да извлече непосредствена облага, вследствие зачитане на работни дни и намаляване на присъдата. От 14.06.2017г. е назначена на работа в бригада "Изделия за декорация", но от  26.07.2017г.  е спряна със заповед на началника на затвора поради нежелание да работи. Впоследствие от 27.08.2018г. отново назначена на работа в същата бригада след подаване на заявление от нейна страна. Участва епизодично в полагане на доброволен труд. При настоящия престой в затвора през учебната 2017/2018г. осъдената Б. завършва трети клас в СУ „Аргира Жечкова". Няма допускани безпричинни отсъствия от учебни занятия. Към момента е ученичка в IV клас. Не е включвана в квалификационни дейности. Включена е в една програма за адаптация към условията за изтърпяване на наложеното наказание. Не е включвана и не е проявявала интерес за участие в други специализирани програми.

В хода на пенитенциалното третиране са изготвени една първоначална оценка на правонарушителя - 08.06.2017г., и една последваща оценка на правонарушителя - 31.07.2018г. По Системата за оценка на правонарушителя,  общата оценка на риска от рецидив е 107 т., т.е. висок риск от рецидив, въпреки отчетено намаляване на оценката в раздела  „Образование и трудова заетост”. Осъдената Б. е с трайни нагласи за несъобразяване със законовия ред в страната.  Има осем осъждания /за грабеж, кражби, бягство от затвора, теглене на пари от чужда банкова карта/ от различни съдилища, което е индикатор за престъпни гастроли. Три от осъжданията са за деяния, извършени  от Б. като непълнолетна. Основният мотив за извършване на престъпленията е финансов. Няма постоянни доходи, има неплатена глоба по една от присъдите. Повечето от близките й са криминално проявени. Емоционално неустойчива.  Не умее да определя проблемните зони в живота си. Недобре ориентирана за дати на важни събития в живота си.  Има устойчиви криминални нагласи.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Молбата на осъдената Г.Д.Б. за допускане на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното й наказание лишаване от свобода е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Съдът намира, че не са налице законовите предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 70 ал. 1 от НК, в редакцията й след изменението с ДВ бр. 13 / 07.02.2017г., за постановяване на условно предсрочно освобождаване на осъдената Б. от изтърпяване на останалата част от наложеното наказание лишаване от свобода.

Действително, налице е формалното условие по т.1 от ал.1 на чл.70 /изм./ от НК и към настоящия момент осъдената Б. е изтърпяла всичко 1 година 6 месеца и 27 дни от наложеното й наказание две години лишаване от свобода. Тя е изтърпяла повече от 2/3 от наложеното й наказание. Съдът счита, че от събраните по делото доказателства, съдържащи се както в приложените първоначално към молбата от администрацията на затвора, система за оценка на осъден правонарушител, плана за изпълнение на присъдата и затворническо досие на Б., така и в допълнително изисканата от съда и представена от администрацията на затвора справка за изтърпяното наказание, не може да се направи извод, че тя е дала доказателства за своето поправяне. Съгласно разпоредбата на чл.439а ал.1 от НПК, доказателства за поправянето на осъденото лице са всички обстоятелства, които сочат за настъпила положителна промяна у него по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, обществено полезни прояви.

 Съобразно хипотезата на чл. 439а ал. 2 от НПК, доказателствата за поправянето на осъдената се установяват от всякакви източници на информация за поведението й по време на изтърпяване на наказанието и основно от оценката за осъдената по чл.155 от ЗИНЗС, както и от работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от същия закон. По делото са представени и приети като доказателства система за оценка на осъден правонарушител и план за изпълнение на наказанието, както и материалите, съдържащи се в затворническото досие. Писменото становище, представено от началника на затвора е поддържано и в съдебно заседание. Тези доказателствени материали са от значение за разглеждане на  делото и съдът ги взе предвид при постановяване на акта си.

Поведението на осъдената в затвора до момента не индикира доказателства за съзнателна положителна промяна от нейна страна. Наблюдаваната неустойчивост на отношението на осъдената към  участието в трудова дейност, вкл. и полагане на доброволен труд в условията на затвора е индикатор за липса на позитивна промяна в нагласите за трудова ангажираност, отчитайки и това, че в живота на свобода е трайно безработна и липсва мотивация за промяна на това обстоятелство. Необходимо е продължаващо корекционно въздействие в тази насока, тъй като придобиването на полезни трудови навици и умения ще повишат възможностите за трудова пригодност и могат да способстват за редуциране на риска от рецидив, който по системата за оценка на правонарушителя  е висок.

Анализът на престъпната дейност на Б.  сочи за извършител на престъпления против собствеността, против паричната система и против правосъдието, като престъпленията ескалират по сериозност и степен на обществена опасност. Налице е утвърден криминален маниер на поведение. От показаното до момента поведение от страна на осъдената в условията на изолирана среда не може да се направи извод за наличие на позитивна промяна. Тя не се съобразява с правила и норми, ако не обслужват личния й интерес. Осъдената не се замисля за последиците от поведението си в дългосрочен план, некритична към действията си, което резултира в престъпното й поведение. Установена е недостатъчна критичност по отношение на противоправното поведение и недостатъчна потребност от анализ на факторите довели до извършване на престъпното деяние, както и на тези, с отношение към процеса на поправяне. В живота на свобода съществува риск от продължаване на престъпната дейност. Необходимо е продължаващо поправително въздействие по отношение снижаване на риска от рецидив и редуциране профила на нуждите. Видно от плана на присъдата, целите и дейностите, свързани с промяната /формиране на практически умения и трудови навици,  повишаване на образователното ниво, преодоляване на рисковото поведение, осъзнаване на проблемите в мисленето/ се нуждаят от продължение.

Корекционното въздействие с осъдената, продължава в посока промяна в нагласите към спазване на правила и ограничения в условията на затвора и мотивиране за водене на законосъобразен начин на живот в условията на свобода, както и за участие в дейностите, съпътстващи изпълнението на наказанието. Необходима е работа и в посока осъзнаване на причините, водещи до повтаряне на едни и същи грешки и промяна на начина на живот, с цел намаляване на риска от рецидивиране.

Съобразявайки събрания и проверен доказателствен материал по делото, съдът стигна до извода, че осъдената все още не е дала достатъчно доказателства за своето поправяне, не е налице настъпила трайна и необратима положителна промяна у нея по време на изтърпяване на наказанието й, предвид което не следва да бъде допуснато условното й предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното й наказание.

Така мотивиран, съдът постанови определението си.

 

                                                ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: